№ 18932
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110147756 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от T.С. против
С. С. К. и З. Т. К., с искане да бъде признато за установено, че ответниците
дължат на дружеството, при условията на разделната им отговорност за
погасяване на дълга, при квоти от по ½ част за всеки от тях, сума в размер на
2322,02 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
доставена в топлоснабден имот, по отношение на който ответниците
разполагат с ограничено вещно право на ползване, в периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, 329,80 лева – мораторна лихва, начислена върху стойността на
главницата за периода 15.09.2022 г. – 07.05.2024 г., 78,77 лева – цена на услуга
за дялово разпределение, дължима за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва за забава от 29.05.2024 г. до окончателното
изплащане на дълга, както и 17,49 лева – мораторна лихва върху главницата за
услугата за дялово разпределение, начислена за периода 16.07.2021 г. –
07.05.2024 г. Ищецът е изложил доводи, че за процесните вземания в полза на
дружеството била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
31941/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-в, която не е влязла в
законна сила. Твърди наличието на облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на
договорните си задължения, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
доставил топлинна енергия в топлоснабден имот, спрямо който ответниците
са вещни ползватели, находящ се в гр. ***, която била на стойност от 2322,02
лева и не била заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно общите условия
1
към договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за доставената
топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се
отнасят. В тази връзка, сочи че за дружеството са налице основания за
претендиране на мораторно обезщетение, в размер на 329,80 лева, начислено
за периода 15.09.2022 г. – 07.05.2024 г. Твърди, че в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на
топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от Д.,
поради което ответниците дължали на дружеството и цената на услугата за
дялово разпределение, на стойност 78,77 лева, за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в
размер на 17,49 лева, начислена за периода 16.07.2021 г. – 07.05.2024 г. В тази
връзка, моли съда да признае за установено, че ответниците дължат в полза на
T.С. заплащането на процесните вземания по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, при условията на разделната им отговорност, в
размер на ½ част от дълга за всеки от тях. Претендира разноски. В срока по чл.
131 ГПК ответниците, чрез адв. И., са подали отговор на исковата молба.
Оспорват предявените искове по основание и размер. Сочат, че в рамките на
процесния период не са използвали имота, съответно не са потребили
доставена от дружеството топлинна енергия. Твърдят, че процесният имот се
използва от дъщеря им, в качеството й на собственик, поради което същата
дължи заплащането на търсените вземания. В тази връзка, молят съда да
конституира като трето лице-помагач на тяхна страна дъщеря им И. С. Р.. В
срока за отговор на исковата молба, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, ответниците
са предявили обратни искове срещу И. С. Р.. Излагат доводи, че по силата на
договор за дарение са прехвърлили в полза дъщеря им И. С. Р. процесния
имот, спрямо който са си запазили пожизнено ограничено вещно право на
ползване. Твърдят, че след като дъщеря им се е омъжила, същата се е
установила да живее в жилището заедно със семейството си, поради което
ответниците обитават недвижим имот с адрес: гр. ***. Поддържат, че в
рамките на исковия период процесният имот е използван от ответницата И. Р.,
поради което същата дължи заплащането на претендираните от дружество
вземания. При условията на евентуалност, в случай че съдът уважи
предявените искови претенции от страна на ищеца, претендират осъждането
на ответницата по обратните искове за заплащането на процесните вземания,
предмет на главните искове. Обективират искане за разноски. В срока по чл.
131 ГПК ответницата по обратните искове е подала отговор на обратната
искова молба, с който взема становище за неоснователност на предявените
искове. Твърди, че в рамките на исковия период не е използвала процесното
жилище. Сочи, че не е лишила ищците от ефективното упражняване на
правата им спрямо имота. Излага доводи, че считано от 2021 г. живее в село
П., а от началото на 2023 г. е с постоянно пребиваване в Република Франция.
Поддържа, че не са налице основания за осъждането й за заплащане на
претендираните при условията на евентуалност суми. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Ответниците С. С. К. и З. Т. К. се явяват лично и с процесуален представител
и поддържат исканията си. Всички останали страни не се явяват, изпращат
представители, чрез които също поддържат исканията си.
В настоящия случай, при предявения обратен иск, е необходимо първо
да се анализира дължимостта на сумите от ответниците на ищеца и след това –
дължимостта от сумите от ответницата по обратния иск към ищците по
2
обратния иск и ответници по главните искове.
По отношение на главните искове:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
3
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
По делото е представен препис на Нотариален акт за дарение от
20.12.1991 г. (л. 15 и л. 16 от делото), от които се установява, че през
процесния период ответниците С. С. К. и З. Т. К. са дарили процесния
апартамент на дъщеря си И. С. Р., като са си запазили пожизнено правото на
ползване. От така представеното доказателство се установява, че ответниците
са били ползватели на имота, т.е. потребители по смисъла на ЗЕ за процесния
период, като не се споделят възраженията, направени с отговора на исковата
молба за липса на това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение.
4
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение и ответниците не оспорват доставката и размера на топлинна
енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответниците
следваше да докажат извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят, т.е. доказано е изпадането на ответниците в
забава. Размерът на тази лихва е безспорен между страните. Този иск е
основателен в цялост и следва да бъде уважен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът намира за изцяло неоснователен. В
общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт, с
настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на обратния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ГПК: в
доказвателствена тежест на ищците е да докажат наличието на имуществено
разместване, настъпило без основание, въз основа на което ответницата се е
обогатила неоснователно за тяхна сметка със стойността на спестените
разходи за потребената от нея топлоенергия, доставена в процесния имот,
спрямо който е упражнявала фактическа власт в рамките на исковия период.
Доколкото дължимостта на сумите за потребена топлинна енергия, беше
установена по-горе в решението, е необходимо да се установи, дали И. С. Р. се
е ползвала от потребената топлинна енергия, т.е. дали за процесния период
действително е обитавала процесния апартамент. В тази връзка бяха
изслушани свидетелски показания и приети писмени доказателства.
Представените от ответницата по обратния иск медицински документи (л. 88
до л. 105 от делото) не могат да докажат при условията на пълно и главно
доказване твърдението , че от 2023 г. пребивава в Кралство Монако и
Република Франция, тъй като установяват единствено провеждани
медицински процедури, които имат еднократен характер – съответно на
07.02.2024 г., на 18.04.2023 г. и на 30.01.2024 г. Не се установява ответницата
да е била приемана за продължително болнично лечение, а и трите дати са
достатъчно отдалечени във времето, за да е възможно ответницата да е
пътувала до Монако и да се е връщала. Дори и да се приеме, че в периода
между 30.01.2024 г. и 07.02.2024 г. е пребивала в болница в Монако, тези една
седмица не е достатъчна, за да се приеме, че ответницата живее постоянно в
друга държава, а не в България. Представеното от ищците по обратния иск
доказателство – бележка от Б.Д.Г. (л. 149 от делото) съдът не може да цени
като доказателствено средство, тъй като описва факти, които са възприети от
това лице. Представено по този начин, това доказателствено средство
нарушава принципа за непосредственост. За установяване на тези
обстоятелства самият г-н Г. следваше да бъде разпитан като свидетел.
Като свидетел по делото беше разпитан Б.Н.Б.. Заявява, че познава
ищците по обратния иск. Живее във вход Б, в който живеят и ищците.
Притежавали и недвижим имот във вход А, на 3-я етаж. Жилището във вход А
не бил посещавал. Там живеела дъщерята на страните, която се казвала И.. Тя
5
живеела там, от както свидетелят живее в другия вход. И. живеела там със
семейството си: съпруга си и две деца. За периода месец маи 2021г. до края на
месец април 2023г., И. и семейството ползвали този апартамент. Малко след
това свидетелят спрял да ги вижда. Към момента на разпита там живеели
децата на И.. След 2000-та година, ищците по обратния иск не са живели там.
И. е живяла на втория етаж. И двата апартамента били на втория етаж.
Свидетелят посещава вход А, поне веднъж в седмицата, защото имал леля там.
Казвала се Л. и била леля на съпругата му. Живеела на 8-я етаж. Свидетелят се
качвал до там с асансьор. Засичал И. пред входа. Колите си паркирали заедно,
през една, две коли, като ходел при Л., докато чакал асансьора на първия етаж.
За периода от април 2021г. до 2023г. не помни колко често виждал И.. Пред
блока я виждал често, като паркирали колите. Във входа виждал да влиза. Не
знае да има здравословни проблеми. Нямало как да я види как влиза в
апартамента. Виждал, че влиза в хода, не в апартамента. В И. не бил ходил на
гости, а в З. бил ходил.
Като свидетел по делото беше разпитана и И.Г.Р.. Заявява, че познава
ответницата по обратния иск. Познава и ищците. Общувала тях. И. живеела в
с. П.. Свидетелката ходила много пъти и продължавала да ходи там. Около
пандемията от Ковид И. се изнесла да живее там със съпруга си. Изнесли се от
апартамента им в Люлин 9 или 10, на ет. 2. Не знае точния адрес. З. К. живеела
в съседен вход, в същия блок. Децата на И. живели в този апартамент към
момента на разпита. Свидетелката знае за това от самата И. Р.. Свидетелката
посещавала този апартамент преди ответницата и съпругът да се изнесат.
От тогава не била ходила, защото живеели децата. Съпрузите не били там
дълго време, включително 2023 г. почти цялата. И. била в чужбина. Лекувала
се в Монако от тежко заболяване. Почти цяла година я нямало. Заболяването
било онкологично. След 2020 г., се установили в с. П. да живеят трайно. За
последно свидетелката им гостувала преди около един месец и половина. За
периода от април месец 2021 г. до май месец 2023 г. И. със сигурност живяла в
с. П.. През 2023г., не била в България. Свидетелката им гостувала през
уикенда. През останалото време И. не живее в апартамента в Люлин. Била
сигурна от разговорите, които водили. Случвало се и през седмицата да им
ходи на гости. Децата живеели заедно с И. и съпруга в този апартамент.
Едното им дете било непълнолетно. За този период, не знае родителите на И.
да са живеели заедно с нея. Не знае да са живели в апартамента, където е
живяла И..
След анализ на тези свидетелски показания, съдът счита, че по делото не
се установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата И. Р. е
обитавала процесния имот. От показанията на свидетеля Б. не може да се
установи с категоричност този факт, тъй като той никога не е виждал нито
процесния апартамент, нито Р. да влиза или да излиза от него. Паркираните в
близост автомобили и срещите пред входа не могат да обосноват направения
от него извод, че тя е живяла в апартамента и могат да бъдат обяснени и с
обстоятелството, че децата все още живеят там – факт, който не се спори
между страните. От показанията на свидетелката Радионова се установява, че
ответницата има къща в с. П., където пребивава поне през уикендите заедно
със съпруга си. Освен това свидетелката посочи, че е имало случаи, в които
посещавала селото и през седмицата. На следващо място заявява, че през 2023
г. ответницата не била в България, т.е. няма как да е ползвала апартамента.
Въпреки че от показанията на свидетелката не може да се установи
категорично, че Р. пребивава постоянно в П., казаното от нея създава
6
достатъчно индиции, за да се приеме за отречен при условията на насрещно,
непълно доказване, фактът, че Р. е живяла там за периода от 2021 г. до 2023 г.
Поради това този факт не може да бъде приет за доказан, а предявения от
ответниците насрещен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските по главния иск съдът намира, че съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената
част от исковете. От него бяха доказани сторени разноски в размер на 109,92
лева – държавна такса в заповедното и в настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото и в заповедното производство,
което съдът определя на 150 лева. Пълният размер на интереса на ищеца
възлиза на 2748,08 лева, а общата стойност на уважената част от него – на
сумата от 2730,59 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски
съобразно уважената част от исковете е 74,53 лева за ответника С. С. К. и
сумата от 74,53 лева за ответника З. Т. К.. От тези ответници са доказано
заплатени 1200 лева – адвокатско възнаграждение. Тъй като не е посочено
каква част от него от кого е заплатено, нито дали за защита по главния иск или
за поддържане на обратния, съдът приема, че заплащането е по равно, т.е.
всеки от тях е заплатил по 300 лева за защита по главния иск. Съобразно с
отхвърлената част от исковете, на всеки от ответниците се дължат по 1,91
лева. Сторените от С. С. К. и З. Т. К. разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение във връзка с обратния иск следва да останат в тяхна тежест.
Взетото от процесуалния представител на С. С. К. и З. Т. К. становище, че
третото лице-помагач няма право на разноски е неприложимо в случая, тъй
като И. С. Р. има и качеството ответник по обратния иск и поради
отхвърлянето му, заплатените от нея 800 лева – адвокатско възнаграждение
следва да бъдат възстановени по равно от ищците по този обратен иск.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. К., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. ***, дължи на T.С., ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 1161,01 лева – главница, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за имот с адрес ***
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
29.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. К., ЕГН: ********** дължи
на T.С., ЕИК: ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 164,90 лева –
мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 07.05.2024
г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. К., ЕГН: ********** дължи
на T.С., ЕИК: ***, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 39,39 лева – главница, представляваща цената за
извършване на услугата дялово разпределение за имот с адрес *** за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 29.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от T.С., ЕИК: *** против С. С. К., ЕГН:
********** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
7
сумата от 8,74 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за
услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 07.05.2024 г. като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Т. К., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. ***, дължи на T.С., ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 1161,01 лева – главница, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за имот с адрес ***
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
29.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Т. К., ЕГН: ********** дължи
на T.С., ЕИК: ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 164,90 лева –
мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 07.05.2024
г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Т. К., ЕГН: ********** дължи
на T.С., ЕИК: ***, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 39,39 лева – главница, представляваща цената за
извършване на услугата дялово разпределение за имот с адрес *** за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 29.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от T.С., ЕИК: *** против З. Т. К., ЕГН:
********** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 8,74 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за
услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 07.05.2024 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН: ********** да заплати на T.С., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 74,53 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. Т. К., ЕГН: ********** да заплати на T.С., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 74,53 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА T.С., ЕИК: *** да заплати на С. С. К., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1,91 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА T.С., ЕИК: *** да заплати на З. Т. К., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1,91 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. К., ЕГН: ********** срещу И. С. Р.,
ЕГН: ********** със съдебен адрес с. П., ул. Васил Левски № 22 иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати следните
суми: 1161,01 лева - главница, представляваща стойност на неизплатената
топлинна енергия за имот с адрес *** за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 164,90 лева за периода
15.09.2022 г. до 07.05.2024 г., както и суми за дялово разпределение: 39,39 лева
- главница за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва
за забава в размер на 8,74 лв. за периода 16.07.2021 г. до 07.05.2024 г., както
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
8
възнаграждение, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Т. К., ЕГН: ********** срещу И. С. Р.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да му заплати следните суми: 1161,01 лева - главница,
представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия за имот с адрес
*** за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
29.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 164,90 лева за периода 15.09.2022 г. до 07.05.2024 г., както и
суми за дялово разпределение: 39,39 лева - главница за периода 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава в размер на 8,74 лв. за
периода 16.07.2021 г. до 07.05.2024 г., както направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН: ********** да заплати на И. С. Р., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. Т. К., ЕГН: ********** да заплати на И. С. Р., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач – Д.
на страна на ищеца и при участието на трето лице-помагач – И. С. Р. на страна
на ответниците.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9