Определение по дело №2342/2021 на Софийски градски съд

                                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                      Гр. София, 14.04.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

                    МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 2342 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

По делото са постъпили въззивна жалба от ищците срещу основното първоинстанционно решение, въззивна жалба от ищците срещу решението на СРС по чл. 250 от ГПК, въззивна жалба от ответника срещу основното първоинстанционно решение и частна въззивна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Съдът констатира, че във въззивната жалба на С.П.Т. и С.Т.Т. с вх. № 5204743/05.12.2019г. срещу решение на СРС от 16.09.2019г. е инкорпорирано искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Релевираните във въззивната жалба оплаквания срещу начина на определяне на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед броя и цената на уважените с първоинстанционното решение искове /при фактически твърдения за неспазване на правилото по чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - уважени били четири иска, за всеки от които се дължи отделно адвокатско възнаграждение, което не е било съобразено от първоинстанционния съд/, както и несъобразяване с действителната фактическа и правна сложност на делото, не са били предмет на разглеждане и произнасяне от първоинстанционния съд с постановеното на 26.10.2020г. решение. В посочения съдебен акт, обективиращ и произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК, е прието, че искането за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователно предвид неоснователността на искането за допълване на постановеното решение.

Компетентен да се произнесе по инкорпорираното във въззивната жалба  искане по чл. 248 от ГПК е съдът, постановил обжалваното решение. Разрешаването на спора за разноските зависи от разрешаването на основния спор по делото, поради което следва да се разгледа заедно или след постановяването на решението по депозираната въззивна жалба. Ето защо делото следва да се върне на СРС за произнасяне по искането, като след влизане в сила на постановения акт, респективно след надлежно администриране на евентуални жалби срещу него, делото да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираната въззивна жалба.

На следващо място, съдът констатира, че въззивната жалба на С.П.Т. и С.Т.Т. с вх. № 25002448/07.01.2021г. срещу решение на СРС от 26.10.2020г. е нередовна – не е внесена дължимата по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева, поради което и на основание чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 от ГПК на жалбоподателите следва да бъде указано задължение за отстраняване на констатираната нередовност.

Частната въззивна жалба на С.П.Т. и С.Т.Т. с вх. № 25002452/07.01.2021г. също е нередовна – не отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 261, т. 4 от ГПК. Жалбоподателите не са представили доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 15 лева, поради което на същите следва да бъде указано това процесуално задължение.

Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на въззивната и на частната въззивна жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия /извършване на преценка за редовност на въззивната жалба и на частната въззивна жалба/, като на жалбоподателите следва да се укаже да отстранят в едноседмичен срок от получаване на съобщението посочените по-горе в настоящото определение нередовности, както и неблагоприятните последици от неотстраняването им в срок.

След извършване на посочените действия делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на подадените въззивни жалби.

Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2342/2021г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 45 състав, за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

 

             

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                 

                                   2.