№ 183
гр. Разград, 23.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ А1 България" ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш" № 1, ЕИК
*********, чрез пълномощник юрисконсулт Михаил Караколев срещу
разпореждане № 767 от 15.10.2021 г., постановено по ч.гр.дело № №
20213310100234 по описа за 2021 година на PC - Исперих, с което съдът е
отхвърлил подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на
заповед за изпълнение за дължими суми срещу длъжника Кметство с.
Свещари. Излагат се съображения за незаконосъобразност на
разпореждането, с искане за неговата отмяна. Сочи се, че заповедният съд не
е имал право да отхвърли заявлението, а е следвало служебно да установи
правосубектността на длъжника посочен в заявлението, който не се явява
потребител по смисъла на закона и разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК е
неприложима в случая.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след
проверка на обжалвания акт, констатира следното:
РС Исперих е сезиран със заявление, подадено от „А1 България“ЕАД
срещу длъжника Кметство с. Свещари за заплащане на парична сума в размер
на 275,72 лв., представляваща неустойки и обезщетение за обработка на
просрочени задължения за периода от 11.05.2020 г. до 15.05.2020 г. във
връзка с Договор № *********, законна лихва върху цялата сума от датата на
депозиране на заявлението.
С обжалвания акт първоинстанционния съд отхвърлил заявлението.
Подадената частна въззивна жалба е допустима, като подадена в
законовия срок против акт подлежащ на въззивен контрол.
1
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира обжалвания съдебен акт за
правилен и препраща към изложените мотиви на РС по реда на чл. 272 във вр.
чл. 278, ал.4 ГПК. За пълнота на изложението и предвид възраженията в
частната жалба, следва да се посочи и следното:
Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че в
тежест на съда в производството по чл.410 от ГПК е да посочи надлежния
правосубектен длъжник, какъвто в случая безспорно не се явява Кметство с.
Свещари, община Исперих, предвид разпоредбите на чл.2, ал.2 от ЗАТУРБ,
чл.14 от ЗМСМА и чл.44, ал.1, т.1, т.5 и т.15 от ЗМСМА. Въззивният съд
намира, че посочването на надлежния длъжник е именно задължение на
заявителя, както и на ищеца в исковото производство, което в случая не е
било сторено. Такава е и практиката на Окръжен съд – Разград по сходни
случаи намерила израз в Определение № 421 от 23.11.2021 г. по въззивно
частно гражданско дело № 20213300500314 по описа за 2021 година.
Липсата на правосубектност е основание за отхвърляне на заявлението.
Вж. и Определение № 775 от 25.04.2019 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. №
1293/2018 г.
Отхвърлянето на заявлението не прегражда правото на заявителя да
подаде ново заявление срещу надлежния длъжник, пред надлежния съд.
Ето защо атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него частна жалба оставена без уважение.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 767 от 15.10.2021 г., постановено
по ч.гр.дело № № 20213310100234 по описа за 2021 година на PC - Исперих.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2