РЕШЕНИЕ
№ 3353
гр. София, 07.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110212208 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. П. М. против Наказателно постановление № 25-4332-
007221/29.07.2015 г., издадено от началника на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от наказаното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва
наказателното постановление. Навеждат се доводи за изключващо отговорността обстоятелство
(чл. 11, ал. 2 ППЗДП), за обективна и субективна несъставомерност и за маловажност на случая.
Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява, но се
представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Оспорва
жалбата, излагайки съображения по същество. Претендира деловодни разноски и прави
възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.03.2025 г., около 01:00 ч. жалбоподателят М. управлявал лек автомобил О.М., ДК №
... (собственост на Д.Н.П.) в гр. С., по бул. „А.М.“, с посока на движение от ул. „Самара“ към ул.
1
„Околовръстен път. В района на кино „Арена“ бил спрян за проверка от екип на ОПП-СДВР, в
рамките на която било констатирано, че къса светлина на преден десен фар не функционира.
Водачът не бил в състояние да отстрани неизправността и отказал да му бъде съставен фиш, в
резултат на което бил съставен АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите М. Г. и Д.П.; АУАН; НП; справка за нарушения; заповед за компетентност.
Разпитаният актосъставител излага ясен спомен за процесния случай (макар и след
запознаване а АУАН, със съгласието на страните), който подкрепя изцяло
адиминистративнообвинителната теза. Съществено е да се коментират и показанията на св. П.– не
толкова, касателно процесната техническа неизправност (макар в тази си част да имат характер на
производни гласни доказателства), а за наличието на специално оборудване на автомобила,
издаващо както светлинна, така и звукова сигнализация, в случай на неизправна светлина. В този
смисъл и твърдението на жалбоподателя – че не е знаел за неизправността (макар да е диаметрално
на друго такова от жалбата – че тя възникнала, в хода на придвижването) е опровергано от
ангажирано от самия него гласно доказателство.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
2
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на производството се
установи по безспорен начин, че на 14.03.2025 г., около 01:00 ч. жалбоподателят М. управлявал лек
автомобил О.М., ДК № ... (собственост на Д.Н.П.) в гр. С., по бул. „Александър Малинов“, с посока
на движение от ул. „Самара“ към ул. „Околовръстен път, с нефункционираща къса светлина на
преден десен фар.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че М. не е
изпълнил задължението си по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП – да се въздържа от управление на МПС,
което не е технически изправно. Тук е мястото да се отбележи, по повод и едно от възраженията в
жалбата, че, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 12, б. „в“ ППЗДП, елемент от техническата изправност са
именно функциониращи дълги, къси, габаритни светлини и стоп-светлините, т. е. непълна
изправност, от гледна точна на закона, е надлежно приета за налична. Едновременно с това,
обаче, трактовката на жалбоподателя – за обективна несъставомерност (за същата било
необходимо всички светлини от дадената категория да не функционират, а не – само едната)
почива на дълбоко превратен прочит на нормативната уредба и на предназначението на
късите светлини, в частност. Това е така, доколкото, поради спецификите на разположението
си (хоризонтално, в двата края на предницата на превозното средство), всяка от тях
обезпечава нормална видимост на съответна част от пътното платно и прилежащите площи
пред водача и пълна представа за евентуални препятствия, неравности, опасни предмети,
пресичащи лица и пр. той би могъл да има, само и единствено при съвкупно
функционирание и на двете светлини. И обратно – изключването на която и да е от тях от
уравнението (особено – в тъмната част на денонощието, както е в настоящия случай)
поставя в реална, а не – хипотетична опасност, както самия водач, така и други участници в
движението. В този смисъл и съдът се разграничава от доводите на жалбоподателя, в
цитираната насока.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал наличието на неизправна предна къса светлина (т. е. съзнавал е
обществената опасност на движението си, при тези условия), но въпреки това е избрал да
продължи пътуването си (т. е. целял е настъпването на забранения от закона резултат).
Именно тук е мястото да се обсъди и възражението на жалбоподателя по приложението
на чл. 11, ал. 2 ППЗДП. Цитираната разпоредба е неприложима, доколкото техническата
неизправност по чл. 10, ал. 1, т. 12, б. „в“ е изрично предвидена в ал. 1 на цитираната разпоредба
(ал. 2 има субсидиарен характер – „В останалите случаи…“), поради което и с оглед нощния час на
шофирането (около 01:00 ч.), поради което и водачът не е имал друга законосъобразна линия на
поведение, освен да спре моторното превозно средство или ремаркето до отстраняване на
неизправността.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
3
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
пътната безопасност през нощта, с което, на практика, са застрашени потенциално неограничен
кръг други участници, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този
пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай. Множеството нарушения на ЗДП,
въпреки относително младата възраст на водача, са допълнителен аргумент, в тази насока.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДП, водач, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от петдесет лева – при констатирани
незначителни неизправности (доколкото едната предна къса светлина е функционирала,
законосъобразно неизправността е била квалифицирана, като незначителна). Санкцията е във
фиксиран размер, което обезпредметява всякакви разсъждения по индивидуализацията на
размера й.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и
4
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-007221/29.07.2015 г., издадено
от началника на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДП, на
Р. П. М. била наложена глоба, в размер на 50 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Р. П. М., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5