Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 20.09.2016 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
районен съд………….…..гражданска колегия в публичното
заседание на дванадесети септември през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
Председател: Николинка Цветкова
при секретаря И.П. и в присъствието на
прокурора……………………….……………като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова гражданско
дело № 1132 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на
9 366, 67 лева в полза на ищеца „АИТ“
ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Св. ***“ № 44, вх. Б, ет. 2,
ап. 5, представлявано от Е.Г.Т. – синдик, със съдебен адрес: ***, партер чрез
адв. Е.Т. против „НЮ СОЛЮШЪНС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, бул. „Б.“ № 57, ет. 4, офис 401, представлявано от
управителя Г.Д.М..Твърди се, че с договор от 12.08.2014г. ищцовото дружество –
в несъстоятелност, предоставило на ответника обособена част от масата на
несъстоятелността, състояща се в недвижими имоти и вещи, находящи се в гр. М..Съгласно
т. 2.1.1 от договора месечния наем бил в размер на 1000 лева, платим авансово
до 10-то число на съответния месец, а съгласно т. 6.2 от договора, при забава в
плащането на дължими суми, ответникът дължал на ищеца и неустойка в размер на
2% върху дължимата сума за всеки просрочен ден, считано от деня на забавата до
датата на окончателното й заплащане.С покана, получена от ответника на
28.09.2015г., ищецът дал 7-дневен срок да заплати дължимите към онази дата
наеми и неустойки за забава.Поради неплащане на дължимите наеми и неустойки, с
предизвестие, връчено на ответника на 18.11.2015г., ищецът развалил договора за
наем.На 04.01.2016г. ищецът подал заявление чл. 410 от ГПК срещу ответника за
дължимия наем за периода 12.03.2015г. до 21.11.2015г. в размер на 9 366,
67 лева, както и за законната лихва върху него от 04.01.2016г. до окончателното
му плащане.Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. № 13/2016г. и на
08.01.2016г. била издадена заповед за изпълнение.На 31.03.2016г. на ищцовото
дружество било връчено съобщение с приложено към него разпореждане от
17.02.2016г., с което било указано в едномесечен срок да предяви иск за
установяване съществуването на вземането.Моли се съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, съществуването на
вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
13/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд за дължим и неплатен наем по
договор за наем от 12.08.2014г. в размер на 9 366, 67 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2016г. до окончателното изплащане
на задължението.
В хода на производството по делото
ищецът чрез пълномощника си поддържа предявения иск.Прави и искане за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките на чл. 238
от ГПК.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника по делото по
реда на чл. 131 от ГПК.Същият не изпраща представител и в съдебно заседание, не
изразява становище по иска, не прави възражения, не сочи доказателства.
С
оглед изложените твърдения в исковата молба и приложените доказателства, съдът
приема за установено следното:
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства – договор за наем от 12.08.2014г., подписан между страните по
делото, с който ищецът като наемодател е предоставил на ответника като наемател
за временно и възмездно ползване обособена част от масата на несъстоятелността
– поземлен имот с идентификатор № 48489.4.486, находящ се в гр. М., ведно със
застроените в същия сгради, срещу месечен наем в размер на 1000 лева, платим
авансово до 10-то число всеки календарен месец; покана от 25.09.2015г. за
погасяване на дължимите суми по договора в 7 дневен срок, връчена с обратна
разписка на 28.09.2015г.; предизвестие за разваляне на договор от 16.11.2015г.,
връчено на представител на ответника на 18.11.2015г.Приложено е и ч. гр. д. №
13 по описа за 2016г. на Пазарджишкия районен съд, по което е издадена заповед
№ 10 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.01.2016г.,
подадено е възражение в двуседмичния срок от длъжника и са дадени указания на
заявителя за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането в
едномесечен срок.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето
дело, е депозирана в указания срок.
Съдът след като се запозна с
фактическите твърдения в исковата молба, прецени приложените писмени
доказателства към нея и съобрази процесуалното поведение на ответника, намира,
че предявените главен и акцесорен иск са вероятно основателни относно вземането,
предмет на заповед за изпълнение № 10 от 08.01.2016г. по ч. гр. д. № 13 по описа
за 2016г. на Пазарджишкия районен съд.Предвид на това и при условията на чл.
238, ал. 1 от ГПК предявените искове следва да бъдат уважени.Акцесорния иск за
законната лихва следва да бъде уважен, считано от датата на подаване на
заявлението – 04.01.2016г. до окончателното изплащане на главницата, както е
издадена и заповедта за изпълнение.
Разноски
не са претендирани от ищеца и не са представени доказателства за направени такива,
поради което не следва да бъдат присъждани.Държавната такса в размер на 187, 33
лева за заповедното производство и в размер на 187, 33 лева за исковото
производство, следва да се възложи в тежест на ответника с оглед изхода на
делото и предвид разпоредбата на чл. 620, ал. 5 от ТЗ, съгласно която ищецът не
дължи внасянето на ДТ предварително.
По
изложените съображения, Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И:
Приема за установено по отношение на „НЮ
СОЛЮШЪНС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, бул. „Б.“ № 57, ет. 4, офис 401, представлявано от управителя Г.Д.М.,
че съществува вземането на „АИТ“ ЕООД -
в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. М.,
ул. „Св. ***“ № 44, вх. Б, ет. 2, ап. 5, представлявано от Е.Г.Т. – синдик със
съдебен адрес: ***, партер чрез адв. Е.Т., предмет на Заповед № 10 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 08.01.2016г., издадена по ч. гр. д. №
13 по описа за 2016г. на Пазарджишкия районен съд за сумата от 9 366, 67
лв. /девет хиляди триста шестдесет и шест лева и 67 ст./ – главница,
представляваща дължим и неплатен наем по договор от 12.08.2014г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.01.2016г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „НЮ СОЛЮШЪНС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул. „Б.“ № 57,
ет. 4, офис 401, представлявано от управителя Г.Д.М. да заплати ДТ в размер на
187, 33 лева за проведеното заповедно производство и ДТ в размер на 187, 33
лева за исковото производство.
Решението е неприсъствено и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: