№ 1645
гр. София, 14.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20261110100617 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба за установяване дължимостта на
вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 1453/2025г. на Районен съд
Котел.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ в
ЕИСС е свързано заповедното производство.
След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е
недопустим, тъй като към настоящия момент предпоставките за предявяване на иска не са
налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което
извършва самостоятелна преценка дали производството е протекло по предвидената в ГПК
процедура, доколкото това е предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск
по чл. 422 ГПК.
От документите по ЧГД № 1453/2025г. на Районен съд Котел се установява следното:
С Определение № 2494/12.12.2025г. Районен съд– Котел е отхвърлил заявлението в
частта и е указал, че може да се предяви иск срещу Николай А. Б..
Срещу А. Ц. Б. и Ц. А. Б. е била издадена заповед за изпълнение.
Към настоящия момент по електронното дело няма постановен акт, с който съдът да е
указал на заявителя, че има право да предяви установителни искове срещу А. Ц. Б. и Ц. А. Б.
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ГПК.
Няма данни производството по призоваване на тези лица да е приключило.
От петитума на исковата молба е видно, че същата е насочена срещу А. Ц. Б. и Ц. А.
Б..
Ето защо съдът счита, че исковете са недопустими като преждевременно предявени –
преди даване на указания на заповедния съд за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК на осн.
чл. 415, ал. 1, т.1 и т. 2 от ГПК.
Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ
иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални
процесуални предпоставки.
По тези съображения исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а
1
производството по делото – прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 6135/12.01.2026 г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 617/2026 г. по описа на Софийски районен
съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2