№ 15391
гр. С. 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110173326 по описа за 2024 година
Предявен е иск от К. Д. С. срещу „К.“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1,
2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем
№ .. от .. г. поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне и накърняването на
добрите нрави. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № ..
от .. г.
Предявен е иск от К. Д. С. срещу „К.“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1,
2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство
от .. г. поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне и накърняването на
добрите нрави. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договор за
поръчителство от .. г., съгласно която ищецът следвало да заплати сумата от 3847,28 лева.
Ищецът твърди, че на .. г. сключил с „К.“ ЕАД Договор за паричен заем № ...
Поддържа, че по силата на договора е получил кредит в размер на 4 000 лева при общ
размер на задължението по договора 4 598 лева за срок от 24 месеца, при ГПР - 14,25 % и
ГЛП - 13,40 %. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит ищецът следвало да
сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“ ЕООД, по който
следвало да заплати сумата от 3 847,28 лева. Поддържа, че договорът за кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията начл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, поради което счита, че е нищожен и договорът за предоставяне
на поръчителство. Твърди, че, кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Позовава се, че ГПР е посочен единствено като число, но не е посочено кои
разходи влизат в него, което е нарушение на разпоредбите на ЗПК. Поддържа също така, че
договорът за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, тъй като
предоставянето на поръчителство не е услуга, която ползва длъжника, а кредитора, а освен
това, доколкото кредитодателят е едноличен собственик на капитала на гаранта
(поръчителя), посоченото обезпечение всъщност не ползва кредитодателя и няма
обезпечителна цел, а преследва скрито извличане на печалба от кредитора. На последно
място, поддържа и че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
противоречие на добрите нрави, тъй като гаранционната сума е равна в почти размера на
главницата. Моли съда да уважи предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата
молба. Не оспорва, че с ищеца са сключили посочения от нея договор за кредит. Излага
1
възражения, че доводите на ищцата са неоснователни. Поддържа, че заемополучателят е
имал право, но не и задължение да предостави обезпечение. Обезпечените и необезпечените
кредити не се отпускали по различен начин, нямало разлика в размера на кредита и
условията за погасяването му, като заемодателят преценявал дали да отпусне кредита
съобразно заявлението и правилата за оценка на риска. Представянето на обезпечение не
било задължително условие за отпускане на кредита. Възнаграждението на поръчителя не
следвало да се включва в ГПР. Дори и договорът за поръчителство да е нищожен, то
неговата недействителност не влияела върху договора за заем. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А. Т.“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не спори, че
с ищеца са сключили описания в исковата молба договор за поръчителство. Сключването на
подобни сделки попадало в предмета на дейност на дружеството, като той не бил ограничен
само до клиенти на „К.“ ЕАД. Сделката съставлявала договор за поръчка, като било
житейски и стопански логично ответникът да търси печалба от него. Възнаграждението се
дължало само за периода, през който дружеството предоставяло услугите си, като в тази
връзка не следвало размерът му да се преценява само по съотношението с отпуснатата в
заем сума. Сключването на договор за обезпечение било само възможност, но не и
задължение на заемополучателя, като възнаграждението по него не следвало да се включва в
ГПР. Договорът се сключвал след този за заем, като другият ответник нямало как да знае
колко ще е възнаграждението по него. Оспорва нищожността на договора за гаранция, както
и че се е обогатил от заплатените по него суми. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит №..
от ..г., по силата на който „К.” ЕАД е предоставил на К. Д. С. кредит в размер от 4 000 лева
за срок от 24 месеца, при лихвен процент по кредита - 13,40 % и ГПР - 14.25%, платим
съгласно приложен погасителен план, при общ размер на всички дължими плащания
4 598,09 лева.
Съгласно приетия като писмено доказателство договор за предоставяне на
поръчителство от ..г., сключен между „А. Т.“ ЕООД, в качеството на поръчител, и К. Д. С., в
качеството на потребител, ответникът се е задължил да сключи договор за поръчителство с
„К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца за изпълнението на всички
задължения но ищеца, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер на 3 847,28 лева, дължимо от ищеца и платимо на месечни вноски,
с посочени падеж и размер в приложения погасителен план.
По делото са приети като писмено доказателство Общи условия за предоставяне на
кредити на „К.“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № .. от .. г. поради противоречието му със закона, неговото
заобикаляне и накърняването на добрите нрави, а в условията на евентуалност е предявен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на
чл. 4 от Договор за потребителски кредит № .. от .. г. Предявен е и иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за поръчителство от .. г. поради противоречието му със закона, неговото
заобикаляне и накърняването на добрите нрави, а в условията на евентуалност е предявен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на
чл. 8, ал. 1 от Договор за поръчителство от .. г., съгласно която ищецът следвало да заплати
сумата от 3 847,28 лева.
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като
неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост на предявените искове.
Наличието на правен интерес от предявяване на исковите претенции се извежда от
въведените твърдения в исковата молба. Съобразно въведените фактически твърдения в
обстоятелствата част на иска съдът намира, че е налице правен интерес у ищеца за
2
предявяване на настоящите установителни искове, доколкото вида и обема на търсената
правна защита е в преценката на ищеца, а наличието на престирано изпълнение по
оспорените като недействителни договори не обуславя извод за отпадане на интереса на
ищеца от внасяне на установеност в отношенията с ответните дружества по отношение на
валидността на възникналите помежду им договорни отношения.
Настоящият състав намира, че Договор за паричен заем № .. от .. г. и Договор за
поръчителство от .. г. са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т.
1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже по
установителните искове факта на възникнали облигационни правоотношения по процесните
договори, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на
договорите на посоченото правно основание.
С приетия за окончателен доклад по чл. ... ГПК в проведеното на 18.06.2025 г. открито
съдебно заседание, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между К. Д. С. и „К.“ ЕАД е сключен Договор за паричен заем № .. от ..
г. за сумата от 4000 лв., както и че за обезпечаване на задължението по договор за паричен
заем № .. от .. г. е сключен договор за поръчителство с поръчител „А. Т.“ ЕООД. Съдът
намира за безспорен факта на усвояване от ищеца на процесната сума от 4 000 лева по
сключения с ответника „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора в случая, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението на предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция
в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24
часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат съответните
разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора в
случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.” ЕАД, съответно
този договор не поражда действие между „К.” ЕАД и кредитополучателя. При необезпечен
кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението. Ако
заявлението не бъде одобрено в посочения срок, договорът не поражда действие.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С
оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на „К.“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
Още повече, че „К.” ЕАД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица, доколкото от направената
справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „А.
3
Т.” ЕООД е „К.” ЕАД. Ето защо съдът намира, че възнаграждението за предоставяне на
поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР на ЗПК за общ разход.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Въз основа на изложеното съдът намира, че в уговорения ГПР не
са включени всички действителни разходи, а в случай че бъдат включени, същите биха
надвишили многократно нормативно установения размер. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишния процент на разходите не може да надвишава пет пъти законна лихва, която към
датата на сключване на договора за кредит е 12,17 % /10 пункта + ОЛП, който е 2,17%/,
следователно ГПР по кредита не може да надвишава 60,85 %. В настоящия случай размерът
на ГПР при включване на договорения размер за възнаграждението за поръчителство от
3 847,28 при главница по кредита от 4 000 лв. при срок на погасяване от 24 месеца и лихвен
процент от 13,40 % е в размер на 147,10 %. С оглед на гореизложеното при включване на
възнаграждението по договора с дружеството поръчител към параметрите по договора за
кредит то тогава ГПР е в размер на 147,10 %. Така уговореното възнаграждение има
значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Съгласно чл. 11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума
дължима от потребителя. Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че
невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява
неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК,
поради което целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. В процесния случай нищожните клаузи не могат да
бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно
максимално допустимия размер на договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено
частично недействителна е клаузата за уговореното възнаграждение за поръчител,
представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР.
Въз основа на така изложените мотиви изложеното съдът намира, че предявеният иск
с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 21 и чл.22 от ЗПК следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от .. г.
По делото е представен договор за поръчителство от .. г., сключен между „А. Т.”
ЕООД и К. Д. С., по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „К.” ЕАД, по силата на който и съгласно условията на договора за кредит,
поръчителят ще отговаря пред „К.” ЕАД за изпълнението на всички задължения на
потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит, възникнали в резултат на
неизпълнение на потребителя по договора за потребителски кредит.
Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и „А. Т.” ЕООД,
възнаграждението за поръчителство е в общ размер от 3 847,28 лева, платим чрез заплащане
на месечни погасителни вноски за срока на договора за потребителски кредит. Размерът на
уговореното възнаграждение за поръчителство почти се равнява на предоставената в заем
парична сума по договора за кредит от 4 000 лева. От тук съдът приема, че е нарушен
принципа за добросъвестност и справедливост, както и принципът за еквИ.лентност на
престациите, доколкото уговореното възнаграждение е дължимо при липсата на насрещно
предоставена услуга от поръчителя, независимо от обстоятелството дали потребителят
престира изпълнение по договора и реално служи за акумулиране на допълнителна печалба
за кредитодателя, равняваща се размера на дължимата главница по договора за кредит. От
тук съдът приема, че договорът за поръчителство не представлява сделка за предоставяне на
гаранция с обезпечителен характер, а е съглашение за въвеждане на допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит.
Предвид изложеното съдът намира, че договорът за поръчителство противоречи на
добрите нрави и като такъв е нищожен на основание чл. 26, ал. 1.пр. 3 от ЗЗД. С оглед на
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
4
срещу „А. Т.” ЕООД следва да бъде уважен.
Предвид установяването наличието на посочените основания за нищожност, не е
необходимо съдът да се произнася поостаналите релевирани от ищеца основания за
прогласяване нищожността на процесните договори.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. В полза на същия обаче разноски не се дължат, доколкото липсват доказателства за
реалното извършване на такИ. /страната е освободена от задължението за заплащане на
държавна такса по предявените искове/.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-
438/2022г. на Съда на ЕС, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004г. размери.
Ето защо, тези размери не са задължителни, а имат ориентировъчен характер. При
съобразяване броя и вида на предявените искове, материалния интерес, обема на
доказателства и липсата на особена правна и фактическа сложност на делото, на
процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение за безплатно оказана правна
защита и съдействие на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на
500 лева. Съдът приема, че определеното възнаграждение е достатъчно и съответства на
изискванията за разумни и пропорционални разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит №../..г, по
предявения от К. Д. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „Г. С. Р.“, №, ет.,
срещу ”К.” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „В. №..., ББ. Ц.
Б.я“, сграда А, ет. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 21 и чл. 22 от
ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на поръчителство от .. г.,
по предявения от К. Д. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „Г. С. Р.“, №, ет,
срещу ”А. Т.” ЕООД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр.С. бул. „В.№..., сграда
А, ББ. Ц. Б.я“, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., „К.“ ЕАД, ЕИК:
..., и „А. Т.“ ЕООД, ЕИК: ... да заплатят на адвокат С. Й. Д. с адрес гр. С. ул. „Г. С. Р.“ № .. ет.,
сумата от 500 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и
съдействие на ищеца в хода на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5