№ 44247
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110145647 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г. Д. срещу Столична
община.
Ищецът твърди, че с наказателно постановление № 278737/12.12.2016г., влязло в
сила на 05.10.2017г., му била наложена глоба от 200лв. За събиране на вземането било
образувано изп. дело № 8308/2020г. на дата 30.11.2020г. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински. Поддържа, че в чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН е предвидено, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Ето защо счита, че вземането е погасено по давност.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 200лв., представляваща
наложена глоба.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Счита, че искът е недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че дори в случай на
отпадане на възможността за принудително събиране на сумата, самото задължение
продължава да съществува, което налага отхвърляне на иска.
Съобразно изложеното се моли за отхвърляне на предявения иск.
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Предявеният иск е допустим, а доводите на ответника за липса на правен
интерес са неоснователни. След като е налице изпълнително производство по
принудително събиране на вземане, за длъжника е налице правен интерес да отрече
това вземане със сила на присъдено нещо.
Компетентен да разгледа предявения иск е гражданският съд, тъй като редът за
събиране на публичното вземане определя и компетентния съд, който следва да се
произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на това вземане. И
доколкото в настоящия случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ
публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и
предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да се разгледа от гражданския
съд - в този смисъл е практика на смесените състави на ВКС и ВАС – Определение №
52/29.12.2020г. по дело № 38/2020г.
Ищецът твърди за вземането да е изтекла предвидената в ЗАНН изпълнителска
1
давност, поради което в тежест на ответника е да докаже обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността, за което не сочи доказателства.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде уважено и искането за изискване на изпълнителното дело.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025г.
от 10:15ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКА препис от изп. дело № 8308/2020г. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински, което следва да бъде предоставено в срок до 15.11.2025г.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца да
се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2