Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 46
19.03.2018 год., гр.
Кубрат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен
съд в публично заседание на тринадесети
март, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 784 по описа
на РСКт за 2017 год.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по предявени искове
с правно основание чл.
127,
ал. 2
във вр. с
чл.143 от СК и чл.127а, ал.2 от СК.
Ищцата С.Ф.А.,
ЕГН ********** *** твърди, че
с ответника В.Д.Ф. са родители на К.В.Ф., ЕГН **********,
род. на
*** г. Заявява, че с ответника са бивши
съпрузи, чийто брак е бил прекратен
с решение по бр. д. № 52/2011 г. по описа на РС-Кубрат.
По време на брака имали
родено едно дете – С., но
след развода продължили да живеят
съвместно и от това съжителство се родили и децата
им Д. и К.. Твърди, че фактическото й съжителство с ответника продължило до 2015 г., когато бил задържан
във връзка с извършено тежко престъпление, а тя била принудена да потърси средства
за съществуването им и да замине
в чужбина. Тогава децата С. и К. били
настанени в професионални приемни семейства, а Д. – при девера й в гр.Завет. Като твърди, че
към настоящия момент е в състояние да полага грижи
за отглеждането на детето си
К., моли съда да постанови решение,
с което да определи местоживеенето на детето при
нея и й предостави упражняването на родителските права по отношение на
малолетната, а на бащата определи подходящ режим на лични отношения,
да осъди ответника да заплаща
за бъдеще време месечна издръжка
в минимален размер, както и да даде
разрешение детето К. да пътува до
Германия без съгласието на бащата.
Ответникът В.Д.Ф., ЕГН **********
***, понастоящем в затвора гр.Белене, депозира отговор (декларация), с който оспорва исковете
и твърди, че ищцата никога не
се е грижила за децата им
и не е в състояние да отглежда К..
Не е съгласен детето да напуска
страната и да пътува до Германия.
Кубратският районен
съд, след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема
за установено от фактическа страна
следното: Страните са родители на
детето К.В.Ф., ЕГН **********, род. на ***
г., видно от съставения
за раждането му акт
№ 0777/18.12.2014 год.,
изд. от Община – Разград, чието съдържание
е възпроизведено в приетото като
доказателство
по делото Удостоверение
за раждане от *** год. Не е спорно между страните, а се установява от
събраните писмени и гласни доказателства, че страните са били в граждански
брак, който е бил прекратен с влязъл в законна сила съдебен акт, както и че от
прекратеното брачно съжителство имат родени още две деца – С. В.Ф., ЕГН **********
и Д. В. Ф., ЕГН **********, които са настанени за отглеждани в семейства на
близки и роднини.
От
събраните по делото гласни доказателства
и извършеното от социалните служители анкетиране, изложено в Социален доклад изх. № ПР/Д – РР-К/6-001/01.03.2018 год.
на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Кубрат се
установи по несъмнен начин, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с Решение №
6/22.02.2012 г. по бр. д. № 52/2011 г.
по описа на РС-Кубрат. Упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете С. е било предоставено на бащата – В.Д.Ф.. Въпреки
развода, бившите съпрузи продължили да живеят съвместно, при което се родили и
децата им Д. и К., които ответникът припознал.
Скоро след това ищцата заминала да работи в чужбина, а
децата останали на грижите на бащата и роднини. Най-малката К. била при бабата
по майчина линия, а ответникът бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. С. и Д. били настанени за отлеждане в
семейство на близки и роднини. Поради това, че бабата на К. заболяла и била в
невъзможност да полага грижи за нея, момиченцето било настането
със заповед на директора на ДСП гр.Кубрат в приемно семейство. През този период
майката не преставала да осъществява контакт с момичето. Междувременно ищцата
заживяла с друг мъж в Германия, от съжителството с който на 03.08.2017 г. се
родило детето С.С. А.. А. ***, отдел „Закрила на
детето“ заявление, че желае да отглежда детето си К.. Завърнала се в страната
заедно със С., и заживяла в жилище под наем, при много добри битови условия.
Впоследствие детето К. било реинтегрирано при своята
майка – по административен и по съдебен ред, и към настоящия момент момичето
живее при нея. Средствата необходими за отглеждането й, както и за издръжката
на домакинството осигурявял настоящият съжител на
ищцата и баща на най-малкото й дете. От показанията на разпитания по делото
свидетел, се установява, че майката подпомагана от свои роднини, полага
непосредствени грижи за К. и за по-малкото дете. Емоционалната връзка между
майка и дъщеря е възстановена напълно. Намеренията на ищцата били да реинтегрира и другите две свои деца, с които също
осъществява контакти. От извършеното анкетиране се установява, че ищцата живее
в жилище, в което има добри хигиенно-битови условия, електрифицирано и
водоснабдено.
От гласните доказателства се установява, че намеренията
на майката са да се върне отново в Германия при мъжа, с който съжителства.
Представя писмени доказателства, че е адресно регистрирана в Берлин, а преди
раждането на детето С. е работила по трудов договор. Свидетелят сочи, че е
посещавал ищцата в Германия и твърди, че жилището, което тя обитава със
съжителя си е добре обзаведено и подходящо да отглеждане на деца.
Изслушана в съдебно заседание ищцата
изразява готовност да продължи да се грижи за дъщеря си К..
Изслушан в съдебно заседание ответникът не оспорва
претенцията на ищцата да полага непосредствени грижи за отглеждането на дъщеря
им, поради това, че самият той понастоящем е в обективна невъзможност да стори
това, като желае да осъществява контакт с К. по телефон.
Въз основа на изложеното
от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК
Предявеният от С.Ф.А.
иск за упражняване
на родителските права и
определяне местоживеенето на
малолетната
К.В.Ф.,
ЕГН **********, род. на *** г ., е допустим, основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен.
Искът
по чл.
127, ал. 2
от СК е единственият правен способ за
разрешаване на разногласията между родителите относно упражняването на родителските права. В това производство,
което по своя характер представлява
съдебна администрация на граждански отношения,
съдът не се ръководи от
желанията на единия или другия
родител, а от интересите на децата.
Решението за предоставяне упражнението на родителските права следва да се
основава на интересите на децата,
преценени с оглед следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици,
морални качества
на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители
и между децата; помощ на трети лица
и др.
От
събраните по делото доказателства е безспорно установено, че майката има желание и възможност да се грижи за
отглеждането и възпитанието
на своята
дъщеря. При
постановяване на решението си съдът
следва да следи преди всичко
интереса на децата и да го постави
в тази семейна среда, която би
била най благоприятна, в дадения момент, за неговото
физическо и духовно развитие. Ирелевантни са
обстоятелствата досежно вината на единия
или другия родител за прекратяване
на семейното им съжителство. Поради това родителските
права следва да се предоставят
за упражняване на майката,
която вече
е осигурила
нормални битови условия и семейна среда подходящи
за отглеждане на детето. В тази насока съдът изцяло
кредитира и изготвения по делото социален
доклад.
Съдът
намира, че с оглед възрастта на детето, майката се явява биологически
по-подходящия родител да полага непосредствени грижи за него, така както го е
правила и докато страните са живеели съвместно. К. е на ниска възраст, има
нужда от непосредствени майчини грижи, в това число за осигуряване както на
личната си хигиена така и тази на битовата среда. Детето е от женски пол, което също е предимство в полза на пригодността на
майката да се грижи и за него, предвид физиологичните промени, които настъпват при
момиченцата с израстването им.
Изследвайки и съобразявайки всички факти и
обстоятелства от значение за интереса на децата - пол; възраст; привързаност
към и лични грижи от страна на родителите; техните възпитателски качества,
морал и авторитет; домашни условия, бит и манталитет на родителите и
обкръжението им, съдът счита, че на майката следва
да се възложи
упражняването на родителските права, включващо и представителна власт, по отношение
на малолетната.
На бащата
на децата – В.Д.Ф. следва
да се определи
подходящ режим на лични контакти
с детето с право
да го
вижда и взема всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от
09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден, със задължение да го връща в дома му, по два дни през
коледните, великденските и специалните празници на детето, както и 20 дни през
лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
По иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК
Родителските права се предоставят на майката, поради това
на бащата следва да се възложи заплащането на ежемесечна издръжка. Това
задължение е безусловно и неотменимо и не зависи от това дали родителят има
имущество, доход и въобще каквито и да било средства за заплащане на издръжка.
Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности
и материално състояние да осигурява условия за живот необходими за развитието
на детето. Съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от минималната работна заплата. С ПМС № 316/20.12.2017
г., МРЗ за 2018 г. е определена в размер на 510.00 лева.
Така минималния размер на издръжка е 127.50 лева. Като се има предвид възрастта
на детето и продиктуваните от нея обичайни нужди от храна, облекло, учебни
помагала и други алименти
за физическото им и духовно развитие искът следва да бъде уважен и ответникът
да бъде осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 127.50 лева, считано от подаване на исковата
молба в съда, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване
на обстоятелсва за нейното изменение или
прекратяване.
По иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК
В Семейния кодекс не е предвиден принцип детето да следва родителя, по
отношение на когото са предоставени родителските права. В разглеждания случай
майката може да вземе самостоятелно само тези решения, които според закона не е
предвидено да се вземат съвместно от двамата родители. По аргумент от
противното на чл.76, т.9 от ЗБЛД и чл.127а от СК, родителят, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, не може да вземе
самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт на детето и за
извършването на пътувания извън пределите на страната. Когато е налице
необходимост детето да пътува в чужбина и между родителите съществува
разногласие по този въпрос, съдът може да разреши конкретни пътувания.
Разрешението е свързано с определени условия, гарантиращи пълната защита на
интересите на детето
Безспорно родителите са разделени и упражняването на
родителските права и задължения касателно К. се
възлага на майката. Бащата към момента е с взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, поради това, че срещу него е повдигнато обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление. Поради това той трудно би съдействал на
ищцата – да се яви в ОДМВР – Разград и даде съгласие или да представи
нотариално заверено такова, за да може детето да пътува извън страната. Такива
задгранични пътувания са наложителни във връзка с адресното установяване на
майката в Германия, като съдът намира, че в интерес на детето е да се даде
такова разрешение. Ответникът в писмения отговор на исковата молба категорично
завява, че не желае малолетната да напуска страната. В съдебно заседание
неофициално дава съгласие малолетната му дъщеря да напуска страната, но това да
е обвързано със срок и да не пречи на неговите лични контакти с момичето. Всичко
това лишава малолетното дете от възможността да му бъде издаден задграничен паспорт. Лишава го и от
възможността да напуска страната, придружавано от майката. А това съответно
лишава и майката и детето от възможността и задължението по чл. 126, ал. 1 от СК, съобразно който родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно –
в случая заедно с родителя на който е предоставено упражняването на
родителските права. След като ответникът не може да осигури на детето си възможност
да пътува извън страната, той го лишава от възможността да бъде непосредствено
отглеждано и възпитавано от майката. Съгласно чл. 10, т. 2 от Конвенцията за
правата на детето (КЗПД), правото на децата да напускат, която и да е страна,
подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими
за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или
морал или правата или свободите на други лица, и които са съвместими с другите
права, признати с тази Конвенция. Изразеното от ответника неофициално съгласие,
при безспорно установената липса на исканото от молителката - майка съдействие, е ограничение, което
създава пречки за осигуряване на закрила и грижа от предпочетения от съда
родител, които са необходими за благосъстоянието им. Интересите на децата са
първостепенно съображение на съда при вземане на решение от рода на процесното. Прекратеното фактическо съжителство между
родителите, както и безспорните ограничения, които търпи бащата с оглед
предприетото срещу него наказателно преследване, е обусловило невъзможността за
едновременно осъществяване от майка и баща на родителските права по отношение и
на детето, както и невъзможността за преки контакти между него и родителя, при
който е определено то да живее. Съдът, който е компетентен по см. на чл.127,
ал.2 от СК и чл.9, т.1 от КЗПД, е вече разпоредил местоживеенето му отделно от
бащата, предоставяйки упражняването на родителските права на майката.
Ответникът, бидейки несъгласен или отказвайки да осигури съдействие за
издаването на задграничен паспорт, както и недавайки съгласието си то да напусне
страната, съпровождано от майка си, го лишава от възможността да се ползва от
нейните лични грижи и възможности. Това поведение съдът приема, че противоречи
на интересите на детето, поради което и следва да уважи молбата на майката
така, както е предявена. В настоящият процес молителката установи по един несъмнен
начин, че е в състояние да осигури пълно изпълнение на родителските си права и
задължения по отношение на роденото от прекратеното й с ответника съжителство
дете – тя има желание и възможности лично да се грижи за него, в това число и в
чужбина.
Съдът следва да определи разумен период на пребиваване на
детето в чужбина – в този смисъл е задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК (Решение № 982 от 15.03.2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр.дело № 900/2009 г.,
решение № 446 от 30.06.2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр.дело № 4549/2008 г.,
решение № 697 от 01.11.2010 г. на ВКС, ІV ГО, по гр.дело № 1052/2010 г. и
решение № 669 от 26.11.2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр.дело № 1623/2009 г.)
Изрично е посочено в цитираните решения, че когато детето има нужда да пътува в
чужбина при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни
пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен
брой пътувания за определен период от време, но също до определени държави и
цел и време на пътуването, за да се определи конкретно и дали даването на
такова разрешение е в интерес на детето. В случая съдът намира, че този срок
следва да бъде тригодишен.
Липсващото съгласие на ответника може да бъде заместено
от решението на съда, поради което и съобразявайки се с правата и интересите на
детето, съдът на основание чл. 127а, ал.2 СК следва да уважи и тази претенция
на ищцата.
Ищцата е направила искане за присъждане на сторените по
делото разноски. Представила е доказателства за сторени такива за внесена държавна
такса по предявените искове в размер на 60.00 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 450.00 лева. С оглед уважаване на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в нейна полза следва да се
присъди сумата в общ размер на 510.00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС – Кубрат държавна такса върху определения размер издръжка -
сумата 183.60
лева, както и разноските за възнаграждение на особения
представител.
Водим от изложеното и на основание чл.127 от СК, съдът
Р Е Ш И :
УВАЖАВА предявения
от С.Ф.А.,
ЕГН **********,*** срещу В.Д.Ф., ЕГН **********,***, в момента в Затвора гр. Белене,
иск и ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителски права по отношение на
малолетното дете К.В.Ф.,
ЕГН ********** на майката –
С.Ф.А..
ПОСТАНОВЯВА детето К.В.Ф. да живее в дома
на майка си – С.Ф.А. ***.
ОПРЕДЕЛЯ на
бащата – В.Д.Ф. режим за поддържане
на лични отношения с детето си К.В.Ф., ЕГН **********, с право
да го вижда
и взема всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден, със задължение да го връща в дома му, по два дни през
коледните, великденските и специалните празници на детето, както и 20 дни през
лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 143,
ал. 2 СК, във вр. с
чл. 149 от СК, В.Д.Ф. да заплаща на
детето си К.В.Ф., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 127.50 (сто двадесет и седем
лева, петдесет стот.) лева,
считано от 29.12.2017 год. до изменение на обстоятелствата,
ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от влизане на
решението в сила, платими чрез неговата
майка и законен представител С.Ф.А..
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл. 127а от СК, заместващо съгласието на бащата
В.Д.Ф., **********,***, в момента
в Затвора гр. Белене, да бъде издаден
паспорт на детето К.В.Ф., ЕГН **********, както
и същото да пътува извън пределите
на Република България, придружавано от своята майка С.Ф.А., ЕГН **********,
с наст.
адрес *** или от упълномощено
от нея лице,
до Република Германия и обратно, както и в други страни членки на
Европейския съюз без съгласието на бащата, В.Д.Ф., ********** за СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
в законна сила на решението.
ДОПУСКА, на основание чл. 127а,
ал. 4 от СК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в частта относно издаването на задграничен паспорт на К.В.Ф., ЕГН **********, както и
за пътуване на детето извън пределите на страната без съгласието на бащата.
ОСЪЖДА В.Д.Ф. да заплати на
С.Ф.А. направените по делото разноски в размер на 510.00 (петстотин и десет)
лева.
ОСЪЖДА В.Д.Ф. да заплати по
сметка на РС – Кубрат държавна такса по присъдената
издръжка в размер на 183.60 (сто осемдесет
и три
лева, шестдесет стот.)
лева и 100.00 (сто) лева – възнаграждение за назначения особен
представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните с връчване
на препис пред ОС – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова