Решение по дело №419/2022 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 4
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Елена Симеонова Геренска
Дело: 20223610200419
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Велики Преслав, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
в присъствието на прокурора Калоян Огн. Вълков
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200419 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯ С. С. А. – роден на 20.09.2001 г. в
гр.Велики Преслав, обл.Шумен, българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, неосъждан, с адрес - гр. ***, обл.Шумен, ул."***" №*,
ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
В периода от 23.11.2021 г. до 06.01.2022 г. в гр.Върбица, обл.Шумен, на
адрес - ул.“***“№**, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески
с лице от женски пол – с непълнолетната ненавършила 16-годишна възраст Н.
М. Ч. с ЕГН ********** - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
На основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр.чл.78, ал.1 от НК
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност ОБВИНЯЕМИЯ С. С. А. и
му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00
/хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивна проверка пред Окръжен съд -
Шумен в петнадесетдневен срок от днес.
1
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към решение №4/19.01.2023г., постановено по АНД № 419/2022г.
по описа на Районен съд-Велики Преслав
С Постановление от 09.12.2022 г. на прокурор при Районна
прокуратура-Шумен е внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия С. С. А. за извършено от същия престъпление по
чл. 191, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
В съдебно заседание, представителят на РП-Шумен, ТО-Велики
Преслав поддържа направеното предложение, като счита, че обвинението
предявено на обв.А. е безспорно и категорично доказано, като сочи, че са
налице и всички предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК, с
налагане на предвиденото от законодателя наказание в минималния размер.
Адв.Д. - защитник на обвиняемото лице, което не се явява в съдебно
заседание, заявява, че в случая доколкото обв.А. признава вината си и не
оспорва събраните в хода на разследването доказателства, т.к са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК, следва да бъде наложено
наказание в минималния предвиден в посочената разпоредбата размер.
От фактическа страна, съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
следно:
Обв.С. А. се запознал с 15-годишната св. Н. Ч., през месец ноември 2021
г. Двамата започнали да се срещат- в с. Ябланово и гр. Върбица и след
известно време решили да заживеят заедно на семейни начала, както и
станало и на 23.11.2021 г., св.Н. Ч. отишла доброволно и сама в дома на
обвиняемия в град Върбица, находящ се на ул. „***" № **. В него обв. А.
живеел заедно с родителите си – св.С. С. А. и св.С. А. М. на които представил
св.Н. Ч. и им заявил, че двамата ще живеят на съпружески начала. Същото
било потвърдено пред тях и от св.Ч.. Първоначално родителите, разбирайки
възрастта на същата се възпротивили, но предвид изразеното желание на
двамата, те се съгласили да останат в дома им. Доколкото бащата на св.Ч. –
св.М. Ч. не знаел за намеренията на дъщеря си и очаквали негативна реакция
от негова страна при научаване на случилото се, обв.А. и св.Ч. отишли за
известно време в дома на роднина на семейството в гр. В.Преслав, където
били близо три дни, след което чрез съдействие от органите на МВР при РУ -
В.Преслав, св. М. Ч. взел дъщеря си.
След разговор със същата и заплахи от нейна страна по отношение на
себе си, той се съгласил и приел връзката й с обв.А. и я оставил да живее в
дома на обвиняемия в град Върбица.
На 28.03.2022 г., с Постановление на прокурор при ШРП било
образувано досъдебно производство, за извършено престъпление по смисъла
на чл. 191, ал. 1 от НК. В хода на същото били проведени разпити на св.Ч.,
св.А., св.Ч., св.М., св.П., св.Ч., събрани и приложени писмени доказателства.
По делото е изискана и справка за съдимост за обв.А. от която е видно,
че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно –
от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
1
свидетели, обясненията на обвиняемия, писмените доказателства и др.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че обвиняемият А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, тъй като в периода от
23.11.2021 г. до 06.01.2022 г. в гр.Върбица, обл.Шумен, без да е сключил
граждански брак, заживял съпружески с непълнолетната ненавършила 16-
годишна възраст Н. М. Ч..
Налице е съставомерно деяние по този текст, като авторството на
същото се установява категорично, както от писмените доказателства, така и
от безпротиворечивите показания на свидетелите и обясненията на
обвиняемия, които се покриват напълно с фактическата обстановка, такава
каквато е описана в постановлението на прокурора, като от правна страна тези
гласни доказателства, ценени за достоверни в съвкупност с писмените
доказателствени средства, по несъмнен начин установяват релевантните по
делото факти.
От обективна страна обвиняемият А., от 23.11.2021 г. до 06.01.2022 г. в
гр.Върбица, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с
непълнолетната ненавършила 16-годишна възраст Н. Ч.. Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено чрез самото установяване на
фактическо съжителство между обвиняемия и непълнолетната. Това е станало
с доброволното съдействие на непълнолетното лице и родителите.
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието виновно, при
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като същия е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал, че Н. Ч. не е
навършила 16 години, но въпреки това заживял с нея съпружески и са имали
интимни отношения.
Престъплението по чл.191 ал.1 от НК по своето правно естество е
продължено и формално.
По отношение отговорността на обвиняемия А., съдът съобрази
следното:
Налице са всички положителни материалноправни предпоставки на
чл.78а от НК за освобождаване на обв.А., от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание: престъплението по чл. 191, ал.1 от
НК, е извършено от обв. А. умишлено, като за него законът предвижда
наказание лишаване от свобода до до две години или пробация, както с
обществено порицание. Обв. А. не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.VII,
раздел IV от НК, а с престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
В конкретния случай не са и налице ограниченията, визирани от
законодателя в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, забраняващи
приложението на този институт. Поради това съдът счита, че по отношение на
обв. А. са налице всички предвидени условия за приложението на чл.78а от
НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – „Глоба“.
При определяне размера на същото, съдът взе предвид обществена
2
опасност на извършеното деяние, като с оглед конкретиката по делото отчете
наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, обусловени
от ниската обществена опасност на дееца, преценена при съвкупен анализ на
всички обстоятелства свързани с личността на обвиняемия, възрастта,
семейното му и имуществено положение, чистото съдебно минало, оказаното
съдействие.
Съобразявайки посоченото съдът определи размера на така
предвидената от закона санкция, при наличието единствено на смекчаващи
отговорността обстоятелства, на минималния такъв, а именно – 1 000 лева.
Така определената санкция съдът намира, че съответства на извършеното
деяние и на максимално реализиране в конкретния случай на очертаните в
чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК цели на наказанието, както с оглед специалната,
така и с оглед генералната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ
3