Решение по дело №3103/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 11.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         П.ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 12.09.2017г. в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА

и при секретар Галя Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3103 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

        Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против С.Д.М. ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от общо 475.47лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 1751/2018г. на РС П., по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение и РС П. му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна енергия на адрес: ***, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 433,36 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2016 г. до 31.01.2018 г., лихва върху главницата в размер на 42,11 лв. за периода от 02.03.2016 г. до 02.03.2018 г., ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. - датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1751/2018г. на ПлРС до окончателното изплащане на главницата. Претендират се разноски. С писмена молба от 10.07.2018г. ищецът е заявил, че ответникът му е заплатил претендираната главница и лихва по делото, и че поддържа само искането за разноски в исковото и заповедно производство.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 12.03.2018г. „Т.П.” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 1751/2018г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1174/13.3.2018г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите – 433,36 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2016 г. до 31.01.2018 г., лихва върху главницата в размер на 42,11 лв. за периода от 02.03.2016 г. до 02.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 12.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. По тази заповед ответникът е възразил в законоустановения срок. Именно това възражение е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 09.05.2018г. Ищецът е представил по делото доказателство за деклариране на собствеността на топлофицирания имот и ОУ на „Т.П.” ЕАД. Представил е и доказателство – извлечение от сметката на длъжника за дължимост на претендираната главница и лихва към 02.03.2018г. На 10.07.2018г. ищецът е признал наличие на плащане от страна на ответника на исковите суми, такова изявление е направил и в писмената си молба от 12.09.2018г. Признанието на ищеца за плащане на претенциите, представлява признание за неблагоприятен за него факт и следва да бъде съобразено от съда, независимо от липсата на изявление за същото обстоятелство от страна на ответника и липсата на представени доказателства за плащането. Поради горното, съдът намира, че следва да признае за установено, че исковете за лихва и главница са били дължими от ответника, но погасени чрез плащане, и като такива следва да се отхвърлят. Съпоставяйки обаче датата на подаване на исковата молба - 09.05.2018г. и датата на изявлението за наличие на плащане - 10.07.2018г., съдът констатира, че плащането е станало по-късно, и че чрез неплащане на сумите до подаване на иска, ответникът реално е станал повод за завеждане на делото и дължи разноските, които ищецът е направил за това. От друга страна, повод за завеждане на делото е също и подаденото от длъжника възражение в заповедното производство изцяло за сумите предмет на делото. Всичко това сочи, че разноски, претендирани в заповедното производство, а после и в исковото, са дължими от ответника, т.к. и двата случая неговото поведение е било причина за завеждане на делата.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че на ищеца следва да присъдят разноските в исковото производство. С оглед обстоятелството, че същият е представил списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди сочените в него суми 75.00 лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на минимума – 25.00лв. ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р        Е       Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ предявените искове на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, за признаване за установено, ЧЕ С.Д.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., следните суми: 433,36 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2016 г. до 31.01.2018 г., лихва върху главницата в размер на 42,11 лв. за периода от 02.03.2016 г. до 02.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 12.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1174/13.3.2018г. по ч.гр.д. № 1751/2018г. на ПлРС.

ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД с ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски по гр.д. 3103/18г. в размер на 175.00лв. и по ч.гр.д. № 1751/2018г. на ПлРС, в размер на 75.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: