№ 2804
гр. Варна, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110103924 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „Й.Б.“ ЕАД, /с предишно наименование „Т.Б.“
ЕАД/, срещу Д. Г. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.В. за приемане на установено , че
ответникът му дължи както следва:
- сумата от 235,45 лв. (двеста тридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки),
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/10.01.2020 г.,
**********/10.02.2020 г., **********/10.03.2020 г., **********/10.04.2020
г.,**********/10.05.2020 г. за периода от 10.12.2019 г. до 09.05.2020 г.;
- сумата от 230,93 лв. (двеста и тридесет лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 07.12.2018 г., с
който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка
ACCESSORIES SAMSUNG Galaxy WATCH 46 mm;
- сумата от 124,92 лв. (сто и двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които
62,46 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 07.04.2010 г. за мобилен номер +359*********
с подписано към него допълнително споразумение от 10.01.19г.и сумата от 62,46 лв.
(шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 12.12.2013 г. за мобилен номер +359*********,
, с подписано към него допълнително споразумение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 08.12.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника е в облигационни правоотношения по Договор за
мобилни услуги от дата от дата 07.04.2010г. за ползване на мобилен номер +359*********.
Правоотношението е новирано посредством подписано между страните Допълнително
споразумение от дата 10.01.2019г., съгласно което абонатът е предпочел да ползва
абонаментен план Тотал 24,99 с допълнителни 5000 MB, като е уговорен краен срок на
1
действие до 10.01.2021г. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от дата 07.12.2018г., по
силата на който на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство ACCESSORIES
модел SAMSUNG Galaxy Watch 46mm за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 32,99лв., съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума от 32,99лв. да придобие собствеността
върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. Както и по Договор за мобилни
услуги от дата 12.12.2013г. за ползване на мобилен номер +359*********. Правоотношението
е новирано посредством подписано между страните Допълнително споразумение от дата
27.02.2019г., съгласно което абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Тотал 24,99 с
допълнителни 5000 MB, като е уговорен краен срок на действие до 27.02.2021г.
Ищецът твърди, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 424.93лв., е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.ІІ от процесиите договори за услуги, пренесена в т. IV-3 от
допълнителното споразумение като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Д. Г. Г.
за ползваните абонаменти и е издадал крайна фактура №**********/10.06.2020г.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си
да заплати на Т.Б. ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него
услуги, така както са фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на
абоната, Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането
на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано
плащане на дължимата сума, последователно се ограничават първо изходящите обаждания,
впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно праща
сме - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане,
въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен номер е двустранно
спрян, за което абонатът е уведомен е поредно сме-известяване.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната №*********.
Ищецът сочи, че датата на деактивация на процесния абонамент е 02.03.2020г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото
на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната
клауза, съдържаща се в т.11 от Договорите, съответно в t.IV-3 от Допълнителното
споразумение, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба
между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка в размер на 124.92лева е формирана съобразно новите
правила за изчисление, уговорен в т. 11 от Договорите, съответно в t.IV-З от
Допълнителното споразумение. Сочи, че претендираната неустойка в размер на 124.92лева.,
представяваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за
всеки ползван номер. Съгласно т. 11 от Договорите, съответно в t.IV-З от Допълнителното
споразумение.
Ищецът твърди, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия,
приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставенето на
2
абоната мобилно устройство - ACCESSORIES модел SAMSUNG Galaxy Watch 46mm са
обявени за предсрочно изискуеми. За мобилно устройство марка ACCESSORIES модел
SAMSUNG Galaxy Watch 46mm, се дължи цената в размер на 230.93лв., представляваща 6
бр. незаплатени лизингови вноски на обща стойност в размер на 197.94лв., дължими за
периода от месец 06/2020г. до месец 11/2020г. и допълнителната сума в размер на 32.99лв.
/по чл. 1, ал.2 от договора/. Поради неизпълнение на задълженията, ищецът предявява
претенцията си пред съда. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище. В
поризводството по чл.410 от ГПК,възразява, че вземането е погасено по давност.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 17522/21 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу Д. Г. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес
гр.В. да заплати на заявителя „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, както следва:
- сумата от 235.45лв. (двеста тридесет и пет лв. и 45 ст.), представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, от които:
191,61лв. по договор от дата 07.04.2010 г., за ползване на мобилен номер +359*********. с
подписано към него Допълнително споразумение от дата 10.01.2019г., дължими за периода
от 10.12.2019г. до дата 09.05.2020г. и 43,84лв. по договор от дата 12.12.2013г. за ползване на
мобилен номер +359*********, с подписано към него Допълнително споразумение от дата
27.02.2019г., дължими за периода от 10.12.2019г. до дата 09.05.2020г.
-сумата от 230.93лв. (двеста и тридесет лв. и 93 ст.), представляваща незаплатени
лизингови вноски, по Договор за лизинг от дата 07.12.2018г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер +359*********. дължими за мобилно устройство
ACCESSORIES модел SAMSUNG Galaxy Watch 46mm,от която- 6 бр. лизингови вноски на
обща стойност в размер на 197.94лв.. дължими за периода от месец 06/2020г. до месец
11/2020г. и допълнителната сума в размер на 32.99лв. /по чл.1, ал.2 от договора/;
-сумата от 124.92лв. (сто двадесет и четири лв. и 92 ст.), неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които: 62.46лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договор от дата 07.04.2010г., за ползване на мобилен номер +359*********, с
подписано към него Допълнително споразумение от дата 10.01.2019г., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 62.46лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договор от дата 12.12.201 Зг., за ползване на мобилен номер +359*********.
с подписано към него Допълнително споразумение от дата 27.02.2019г.. представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 08.12.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението,както и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса,
както и сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е
твърдението за дължима сума по договор от дата 07.04.2010г., за ползване на мобилен номер
+359*********, с подписано към него Допълнително споразумение от дата 10.01.2019г. по
договор от дата 12.12.2013г. за ползване на мобилен номер +359*********, с подписано към
него Допълнително споразумение от дата 27.02.2019г. и по Договор за лизинг от дата
3
07.12.2018г.. сключен във връзка с договорен абонамент за номер +359*********.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок от длъжника
възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на вземанията и има за предмет посочените в
заповедта суми.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните
оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника. Договорът за лизинг пък намира своето правно основание в чл.
342, ал. 1 ТЗ.
От събраните по делото доказателства категорично се установява наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор от дата 07.04.2010 г., за ползване на
мобилен номер +359*********. с подписано към него Допълнително споразумение от дата
10.01.2019г. за мобилни услуги между ищеца „Т.Б. „ ЕАД и ответника Д. Г. Г.,
представени по ч.гр.дело 17522/21г.
По ч.гр.дело 17522/21г. са представени и фактури № **********/10.01.2020 г.,
**********/10.02.2020 г., **********/10.03.2020 г., **********/10.04.2020
г.,**********/10.05.2020 г. и фактура №**********/10.06.2020г. Относимостта им може да
се извлече единствено от посочения като получател ответника Д. Г. Г..
Категорично по делото не е представян от ищеца Договор от дата 12.12.2013г. за
ползване на мобилен номер +359********* и Договор за лизинг от дата 07.12.2018г., поради
което не е ясно какви са вменените на ответника договорни задължения. Следва да се
отбележи, че по ч.гр.дело 17522/21г. са представени няколко договора, сред които договор
за лизинг от 28.05.11г. и договор за мобилни услуги от 28.05.2011г., но същите са
неотносими към предявената претенция.
Макар да може фактурите да се приемат като индиция за съществувала договорна
връзка между страните, те сами по себе си не доказват, че договор от дата 12.12.2013г. за
ползване на мобилен номер +359********* и Договор за лизинг от дата 07.12.2018г.
действително са били сключени, съществували, по тях са били предоставени уговорените
услуги и съответно не са били заплатени от абоната.
Същевременно представените фактури представляват частни свидетелстващи
документ, удостоверяващи наличието на определени вземания на самия издател. Доколкото
същият удостоверява изгодни за издателя факти, същата не може да се ползва като
доказателство за доставянето на услугите по арг. 176, във вр. с чл. 180 от ГПК (съгласно
които доказателство представляват само изявленията на страните относно неизгодни за тях
факти). Поради тази причина, следва да се приеме, че формалната доказателствена сила на
фактурата, обхваща единствено писменото изявление и авторството, но не и други факти. (В
този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 62 от 25.06.2009 г. на ВКС
по т. д. № 546/2008 г., II т. о., докладчик съдията Татяна Върбанова.
По делото не е установено какви услуги са доставени на ответника, през кой период и
на каква цена. Независимо от наличие на сочената облигационна връзка по договор от дата
4
07.04.2010 г., за ползване на мобилен номер +359*********. с подписано към него
Допълнително споразумение от дата 10.01.2019г. за мобилни услуги , то не се установи
какви услуги за какъв период и на каква цена са доставени именно единствено по този
договор. Същите не могат да бъдат извлечени от представените анблок фактури с посочени
общи задължения без конкретно основание.
Съдът още с определението си по реда на чл. 140 от ГПК /л. 20/ при разпределението
на доказателствената тежест е указал на ищеца, че негово е задължението да докаже
учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК и издадена
в негова полза Заповед за изпълнение; съществуването на твърдяното вземане в негова
полза по основание /в т.ч. валидно учредено между страните договорно правоотношение,
изправността си по договора/, както и по размер и длъжник, а именно че ответникът има
качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и мобилен номер; че в
качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между
страните договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на ищеца, като е
начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия, поради което се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените
във фактурата размери, на които е настъпил падежа за плащане, както и че е предоставил
посочения в договора за лизинг апарат; наличието на действителна уговорка за плащане на
неустойка при неизпълнение на поетите задължения; както и размерът на дължимата
неустойка. Съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че е предоставил на
ответника услуги, плащането на чиято цена се търси понастоящем, вкл. и относно обема на
предоставените услуги, както и относно размера на вземанията; че е уведомил ответника за
предсрочно прекратяване на договора.
Безспорно в конкретния случай ищецът, след като не представи Договор от дата
12.12.2013г. за ползване на мобилен номер +359*********, и Договор за лизинг от дата
07.12.2018г., съдът намира, че предявените искове за приемане на установено между
страните дължимост на сумата от 235,45 лв. , представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, от които: 191,61лв. по
договор от дата 07.04.2010 г., за ползване на мобилен номер +359*********. с подписано към
него Допълнително споразумение от дата 10.01.2019г., дължими за периода от 10.12.2019г.
до дата 09.05.2020г. и 43,84лв. по договор от дата 12.12.2013г. за ползване на мобилен номер
+359*********, с подписано към него Допълнително споразумение от дата 27.02.2019г.,
дължими за периода от 10.12.2019г. до дата 09.05.2020г., за които са издадени фактури №
**********/10.01.2020 г., **********/10.02.2020 г., **********/10.03.2020 г.,
**********/10.04.2020 г.,**********/10.05.2020 г. за периода от 10.12.2019 г. до 09.05.2020
г.и за сумата от 230,93 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от дата 07.12.2018 г., с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване устройство марка ACCESSORIES SAMSUNG Galaxy WATCH 46 mm по издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№17522/21г. са недоказани по основание и по размер,
поради което и следва да бъдат отхвърлени като неоснователени.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание
цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да
съществува задължение, това задължение да не е изпълнено, неустойката да е уговорена
между страните по договора. С оглед на което акцесорната претенция за неустойка по
договор от дата 12.12.2013г. за ползване на мобилен номер +359********* следва да се
отхвърли като неоснователна предвид липсата на установено договорно отношение.
По представени договор от дата 07.04.2010 г., за ползване на мобилен номер
+359*********. с подписано към него Допълнително споразумение от дата 10.01.2019г. за
5
мобилни услуги между страните е записано, че съгласно р. ІІІ,т.2 от Допълнително
споразумение от дата 10.01.2019г. в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментната програма месечни такси, дължими до края на срока на договора или в случай
на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти
до края на срока на договора.
С оглед данните по делото настоящият състав намира, че вземанията за неустойка се
основават на неравноправни клаузи. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на
договорите съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на същата, а
именно трикратния размер на стандартните месечните абонаментни такси, че начина по
който се формира тя, остава неясен за потребителя. В процесните договори не се съдържа
ясна информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна
такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал към момента на прекратяване
на договора, от която такса следва да се формира размера на неустойката. Неясно остава и
кои конкретни услуги включва тази такса и как е формирана, както и каква част от общо
претендираната сума представлява стойността на отстъпките и каква е пазарната цена на
предоставеното мобилно устройство.
В разпоредбата на чл. 47 от ЗЗП е предвидено задължение на търговеца за
предоставяне по ясен и разбираем начин на информацията, свързана с определянето на
крайната цена на стоките и услугите, с включени всички данъци и такси, съответно начина
на нейното изчисление. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 и С-96/14, Van Hove, се
приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва
да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния
механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между
този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици".
На следващо място настоящият състав намира, че клаузите за неустойка противоречат
и на добрите нрави. В случая по отношение на оператора претендираната неустойка би
заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за
договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се
предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни
такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на
мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо
неоснователно обогатяване на оператора. Безспорно при преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички
факти и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към момента
на сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто см. са задължителните
разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014 г. на ВКС. Без значение по отношение на
претенцията за неустойка са действително претърпените вреди от кредитора, както и
последващи действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или
прекратяване на договора. С оглед на което неоснователни се явяват и исковете за
установяване дължимост на вземанията за сумата от 124,92 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които 62,46 лв. – неустойка за
6
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.04.2010 г. за мобилен номер
+359********* с подписано към него допълнително споразумение от 10.01.19г.и сумата от
62,46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
12.12.2013 г. за мобилен номер +359*********, с подписано към него допълнително
споразумение от 27.02.2019г.
По разноските: На ответникът не се присъждат разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК
поради липса на такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й.Б.“ ЕАД, /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище София, срещу Д. Г. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес
гр.В. иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимост на вземания за които е издадена
Заповед № 108/12.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. №
17522/21г. на ВРС, както следва за:
- сумата от 235,45 лв. (двеста тридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки),
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, от които: 191,61лв. по договор от дата 07.04.2010 г., за ползване на
мобилен номер +359*********. с подписано към него Допълнително споразумение от дата
10.01.2019г., дължими за периода от 10.12.2019г. до дата 09.05.2020г. и 43,84лв. по договор
от дата 12.12.2013г. за ползване на мобилен номер +359*********, с подписано към него
Допълнително споразумение от дата 27.02.2019г., дължими за периода от 10.12.2019г. до
дата 09.05.2020г., за които са издадени фактури № **********/10.01.2020 г.,
**********/10.02.2020 г., **********/10.03.2020 г., **********/10.04.2020
г.,**********/10.05.2020 г. за периода от 10.12.2019 г. до 09.05.2020 г.;
-сумата от 230.93лв. (двеста и тридесет лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща незаплатени лизингови вноски, по Договор за лизинг от дата 07.12.2018г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер +359*********. дължими за мобилно
устройство ACCESSORIES модел SAMSUNG Galaxy Watch 46mm,от която- 6 бр. лизингови
вноски на обща стойност в размер на 197.94лв.. дължими за периода от месец 06/2020г. до
месец 11/2020г. и допълнителната сума в размер на 32.99лв. /по чл.1, ал.2 от договора/;
-сумата от 124,92 лв. (сто и двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които
62,46 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 07.04.2010 г. за мобилен номер +359*********
с подписано към него допълнително споразумение от 10.01.19г.и сумата от 62,46 лв.
(шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 12.12.2013 г. за мобилен номер
+359*********,с подписано към него допълнително споразумение от 27.02.2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7