№ 49
гр. Ботевград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20211810200543 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.58д- 63д от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № ******* издаден от ОДМВР-София, с които
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, на ВЛ. Р. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр.
София, ул. „У.Г.“ №** е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за
извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от ВЛ. Р. Д. е описано искане за отмяна на така
издадения Електронен фиш като неправилен, незаконосъобразен и
постановен при неправилно приложение на процесуалния и материалния
закон. Според въззивника са налице нарушения при издаването на
оспорвания фиш, които са основания за неговата отмяна – липсвало данни
как точно е било въведено ограничението за скорост-по закон или пътен знак,
и с какви точно действия на санкционирания е било извършено виновно, от
негова страна, твърдяното нарушение. Развити са доводи, че не били спазени
процесуалните правила за издаване на ЕФ, респ. не било ясно как са били
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
1
Излагат се съображения, че в ЕФ липсвало посочване на толеранса на АТСС,
както и че ЕФ бил издаден в нарушение на преклузивните срокове по чл. 34
от ЗАНН.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява и не изпраща представител.
Ответната страна ОД на МВР - София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № 793 от
16.02.2022г. на ОД на МВР- София, чрез гл. юрик. Р. Радев, с която моли
Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна
и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда
възражение за прекомерност на разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 07.10.2019г. в 17.00 часа, в Софийска област,
община Ботевград, АМ-Хемус 56.500 км посока Варна, при ограничение на
скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Т.К.В., с
регистрационен номер *******, собственост на жалбоподателя, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR. При разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е установена
скорост на движение на описания автомобил от 121 км/ч(след приспадане на
допустимата грешка/толеранс от 3 км), като превишената стойност на
скоростта е 31 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № р-6361/08.10.2019 г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
собственика на автомобила.
2
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „TFR-1M”; заповед № 8121з-
172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра
на МВР, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта на дата 07.10.2019г., протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1М, справка за собственост на МПС, снимков материал;
справка за регистрация на МПС, отговор-справка от ОПУ-София, които
следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея се установява, че към датата
на извършване на нарушението /07.10.2019г./ при км 56+600 пътното платно в
посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост,
по-висока от означената 90км/. Ето защо твърденията на жалбоподателя в
обратна насока, са категорично опровергани.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с
протоколен номер № 3.40.20. Резултатите от проверката установяват
съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
3
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя В.Д. и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за
него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП
и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице,
тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило
посоченото нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
4
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
10.02.4835. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип
средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато
срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то
се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то
се счита за одобрен тип. Раздел 3-ти на същия закон предвижда
осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на
оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да
бъде установена годността на съответния тип средство за измерване.
Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието
заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения
тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
5
движение по пътищата.
Жалбоподателят, макар да оспорва констатациите, не ангажира
доказателства, за да ги обори, а негова е тежестта да стори това.
Същевременно, противно на твърденията на жалбоподателя,
използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/,
съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен
номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него
скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и
края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към
описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – АМ Хемус, км. 56+600 с посока към гр.Варна,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 31
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложените снимки, в които са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство – 125 км/ч. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в
електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението
на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено, поради което възраженията на
6
жалбоподателя в обратна посока се явяват неоснователни.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в
сила от 16.01.2018 г.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от собственика, той и водач на посочения автомобил – ВЛ. Р. Д.,
тоест извършителят е установен надлежно и правилно и законосъобразно
АНО е ангажирал административно-наказателната му отговорност. Съгласно
чл. 182, ал. 1 от ЗДвП административно-наказателната отговорност за
извършеното нарушение се носи от водача на автомобила, като в нормата на
чл. 188, ал.1, изр.2 от с.з. е предвидено и изключение от този принцип, като
тази отговорност носи собственика, ако не посочи на кого е предоставил
МПС. Това е законоустановена оборима презумция, водач на автомобила, с
който е извършено конкретно административно нарушение, е неговият
собственик, като и е уредил правния способ за оборване на тази презумция –
посредством подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което в случая
не е сторено, а и жалбоподателят не твърди друго лице да е управлявало
автомобила.
Противно на възраженията на жалбподателя обжалваният електронен
фиш съответства и на утвърдения със заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и
заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на МВР образец, носи
лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание,
поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени -
отразени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
7
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ
В 26 в случая, на АМ Хемус в участъка на км 56+600 посока Варна е било
въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч, от деня на въвеждането му в
експлоатация до сега, поради което именно с тази стойност е следвало да
съобразяват поведението си водачите на МПС, в този период от време. В този
аспект квалификацията на нарушението е правилна, поради което развитите
от жалбоподателя доводи в обратна насока се явяват несъстоятелни.
Възражението на жалбоподателя за изтекла давност за реализиране на
административно-наказателната му отговорност, също е неоснователно.
Когато законът предвижда наказание "глоба" /какъвто е настоящият случай/,
възможността дадено физическо лице да бъде наказано се изключва с
абсолютната давност, т.е. когато са изтекли четири години и половина от
датата на извършване на нарушението, който срок в случая не е изтекъл.
Производството по издаване на ЕФ е специално и спрямо него
регламентацията на ЗАНН е неприложима, включително относно визираните
от въззивника срокове по чл. 34 ЗАНН.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
8
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена
в зависимост от стойността на превишението на скоростта. Противно на
твърденията на жалбоподателя, в конкретния случай, скоростта правилно е
установено да е превишена с 31 км, стойност получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение 3%
съгласно техническите и метрологичните характеристики на АТСС, поради
което за нарушението е приложима именно санкцията по т. 4 от визираната
разпоредба. Последната, в приложимата редакция - изм. ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост от 31 до 40 km точно фиксирано по размер наказание –
глоба от 300 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата
по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Въззвният съд намира, че не следва да се приема, че е налице
маловажен случай на нарушение, тъй като само по себе си деянието на
жалбоподателя е в достатъчно голяма степен обществено опасно.
Шофирането с превишена скорост поставя в опасност живота и здравето на
участниците в движението, включително и на деца, а в резултат от
посоченото нарушение се допускат и голяма част от случаите на пътно
транспортни произшествия с жертви по пътищата.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен фиш,
като законосъобразен и правилен следва да бъде потвърден.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
9
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателят ВЛ. Р. Д., ЕГН **********, с
адрес за призоваване в гр. София, ул. „У.Г.“ № 67.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 9, вр. ал.2, т. 5 от ЗАНН,
Районен съд-Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен и правилен К № *******
издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на ВЛ. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес за призоваване в гр. София, ул. „У.Г.“ №** е наложена
„глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЛ. Р. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр.
София, ул. „У.Г.“ №** да заплати на Областна дирекция на МВР-гр. София
разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
10