Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр.
Велико Търново, 05.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря П. И. и
участието на прокурора от ВТОП С. И., разгледа
докладваното от председателя касационно НАХД № 10064/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН)
Касационното
производство е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната
агенция за закрила на детето (ДАЗД) против Решение № 76/04.11.2022 г. по нахд № 149/2022 г. на Павликенски районен съд (ПРС), с
което е отменено Наказателно постановление № РД-17-4/13.04.2022 г. на
председателя на ДАЗД (НП). Касаторът оспорва
решението с мотива за неправилно приложение на закона и иска отмяната му и
потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Ответника по касационната
жалба - Р.И.Х.,***, оспорва касационната жалба в представено по делото писмено
становище от пълномощника й. Претендира разноски.
Представителят на ВТОП
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение.
Съдът, след като се
запозна с касационната жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна по следните мотиви:
С обжалваното
решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление РД-17-4/14.04.2022
г. на председателя на ДАЗД, с което на Р.И.Х., с ЕГН **********,***, в
качеството й на вр. и.д. директор на СУ „Св. Климент
Охридски“ гр. Сухиндол, е наложено административно наказание глоба в размер на
1 000 лв. (хиляда лева) на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за закрила на
детето (ЗЗДет) за нарушаване на разпоредбата на чл.
7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.
В хода на въззивното
производство са приети за установени следните факти:
Р.И.Х. към м.
октомври 2021 г. заемала длъжността вр. и.д. Директор
на СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Сухиндол. В това си качество, на 19.10.2021 г.
била уведомена от класния ръководител В.П.за подадени 5 жалби за сексуален
тормоз по отношение на пет деца, сред които и Е.О.А.и на същата дата психологът
на училището й съобщил за получена от бащата на информация, че М.Г.опипвал
детето по интимните части и й говорел неприлични неща със сексуална насоченост.
ПРС приема за установено, че Х. незабавно уведомила за това кмета на Община
Сухиндол и РУО. Според мотивите на решението на въззивния съд, директорката на
училището уведомила на 19.10.2021 г. и св. П. А.– инспектор в ДПС. ПРС е приел
за установено от разпита на св. Д. В., началник
на ПУ - Сухиндол, че информация в полицията за сигналите от учениците е
постъпила първо в полицейски участък гр. Сухиндол, като сигналът бил подаден от
директорката на училището Р.И. на 20.10.2021 г., която му се обадила лично, на
личния телефон, след което той информирал и РУ – Павликени, като са изпратени
полицаи, включително разследващ полицай и инспектор ДПС. От ответницата по
касация били предприети незабавни действия по вътрешна проверка - изискване на
обяснения от учителя, заповед за временно отстраняване от длъжност, в хода на
чието връчване в директорския кабинет влезли трима служители на РУ на МВР –
Павликени, във връзка с вече образуваното производство. Образувано е ДП срещу
възпитател в училището и срещу учителя, в рамките на което са продължили
процесуално-следствените действия и на 20-21.10.2021 г. При провеждане на тези
действия са присъствали както психолози от КСУ гр. Павликени, така и инспектор
от Детска педагогическа стая, като изготвените от тях доклади и протоколи са
представени в институциите в които работят и са довели до последващи
действия на тези институции.
Била извършена и
проверка от АЗД, като констатациите проверяващият екип от АЗД е описал в Констативен
протокол с вх. № 135/27.10.2021 г. Въз основа на този КП на 27.10.2021 г. е
съставен АУАН на Р.И.Х., в качеството и на вр.и.д. директор на СУ „Св. Климент Охридски“ за това, че в
периода 20-27.10.2021 г. й е станало известно обстоятелството, че детето Е.А. на
12 години, ученичка в пети клас в посоченото училище, е дете в риск, което се
нуждае от закрила, но не е сигнализирала органите за закрила на детето – Дирекция
социално подпомагане, ДАЗД или МВР в изпълнение на задължението си по чл. 7,
ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЗДет.
Въз основа на акта е издадено процесното НП, с което председателят на ДАЗД е
наложил наказание на И. наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл.
46, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.
45, ал. 11 от ЗЗДет за осъществяване състава на чл.
45, ал. 11 от ЗЗДет.
ПРС е приел, че НП отговаря
на изискванията на закона по чл. 57 от ЗАНН, издадено е от компетентен орган, в
законовия срок, съдържа описание на нарушението, място на извършването, вида и размера
на наказанието.
Съдът е отменил НП
като материално незаконосъобразно с мотива, че претендираното
нарушение не е извършеното. В тази връзка, съдът е посочил, че за да е налице
съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 45,
ал. 11, във вр. с чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет, е
необходимо неуведомяване на посочените в закона органи и институции и
уведомяването дори и само на една от тях изключва ангажиране на отговорност за
ответницата по касация. Въззивният съд е приел, че още
в деня на постъпване на устен сигнал до класния ръководител и незабавното му
предаване на директора, последната е уведомили началника на ПУ - гр. Сухиндол,
който е сигнализирал РУ Павликени, както и инспектора в ДПС, който е служител на
същото РУ – Павликени, с което изпълнила законовите си задължения. Тези изводи
са обосновани с показанията на св. В. – началник на ПУ – Сухиндол и св. П. А.–
инспектор в ДПС. На следващо място, съдът е посочил, че случаят е маловажен по
смисъла н чл. 28 от ЗАНН, тъй като няма вредни последици, а и същото нарушение
по отношение на други лица – вкл. първата научила – В. Петкова, е прието за
маловажно от касатора по настоящето дело. По тези мотиви
за неправилно приложение на закона ПРС отменил НП.
Настоящата
касационна инстанция намира, че така постановеното решение е неправилно, защото
не са установени релевантните факти по делото, както и не са събрани всички
необходими доказателства за това, нито противоречивите са проверени, вкл. липсват
мотиви, които да обосновават кредитирането на едни за сметка на други доказателства,
а и съдът се позовава на несъществуващи такива по конкретното дело, в резултат на което практически
фактическата обстановка е останала неизяснена. Мотивите на съда са следните:
С процесното НП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Р.И.Х. на основание чл. 45, ал. 11
от ЗЗДет, според която норма се наказва всяко лице,
което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция „Социално подпомагане“,
Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи
за нуждата от закрила на дете, ако не подлежи на по-тежко административно
наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. Според
чл. 7, ал. 1 от същия закон лице, на което стане известно, че дете се нуждае от
закрила, е длъжно незабавно да уведоми същите институции, а според ал. 2 същото
задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с
упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с
професионална тайна.
Т.е. нарушението,
което се претендира да е извършила Х. е, че не е уведоми ДСП, ДАЗД или МВР за
нуждата от закрила на дете. Законът изисква уведомяването на някои от изброените
институции, като същите са посочени алтернативно. Целта е да се вземат
незабавни и адекватни мерки по отношение на дете в риск, с цел отстраняване на
риска и осигуряване на закрилата му. Ето защо релевантния и същевременно спорен
въпрос по делото е бил този кога и от кого са уведомени тези институции. Преди
всичко следва да се посочи, че субект на задължението е всеки, комуто стани известно,
че дете се нуждае от закрила и в частност лице, на което това е станало
известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то
е обвързано с професионална тайна да сигнализира. Задълженото е да се уведоми която
и да е от посочените три институции - дирекция „Социално подпомагане“,
Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.
В случая няма спор за това кога директорката на училището е узнала са децата, вкл.
Е.в риск - на 19.10.2021 г. Въпросът е дали и кога е уведомила дирекция „Социално
подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на
вътрешните работи.
В тази връзка,
касационната инстанция счита за нужно да посочи, че пред въззивния съд безспорни
обективни факти по делото са били следните:
1. На 19.10.2021 г. директорът
на училището е уведомен, че спрямо детето Е.е извършено неподходящо действие
със сексуален характер.
2. В същия ден е образувано
досъдебно производство № 443/19.10.2021 г. и е започнало изясняване на случая
от РУ – Павликени.
2. На 20.10.2021 г.
от страна на инспектора от Детска педагогическа стая са подадени сигнали по отношение
на децата към ДСП, отдел Закрила на детето.
Първият спорен
въпрос по делото е бил този за това кой е подателят на сигнала до РУ – Павликени
и съответно до ДСП – Павликени.
Според ответницата
по касация, в депозираните от нея писмени обяснения на 27.10.2021 г. и
възражения срещу АУАН първо информирала общината (Сухиндол) и РУО, като преки
ръководители за случилото се. На нито един от етап на проверката директорът на
училището не е твърдяла, нито ангажирала доказателства за това да е уведомила на
19.10.2021 г. или след това друг освен кмета на община Сухиндол и РУО, вкл. не
е твърдяла да водила телефонен разговор с началника на ПУ - Сухиндол.
Въззивният съд независимо от
това е приел, че директорката е изпълнила задължението си да сигнализира МВР,
защото още на 19.10.2021 г. се обадила на инспектора в ДПС – „св. П. А.“. От
данните по делото се установява, че П. А. е инспектор в Детска педагогическа
стая, но същият няма качеството на свидетел по нахд №
149/2022 г. на ПРС. По това дело са проведени три съдебни заседания – на
27.06.2022 г, 16.09.2022 г. и 27.10.2022 г., като свидетели са разпитвани в първите
две, но сред тях не е П. А.. Ето защо за настоящия съд е неясно кои са
показанията на „свидетеля“ А., които обосноват твърдението на съда, че същият бил
уведомен от директора на училището за случая още на 19.10.2022 г. От
документите по делото се установява, че А. е лицето, подало сигнала към ДСП, в
който без каквито и да е доказателства е посочил, че директорката била подала преди
това сигнал, но към РУ – Павликени за случая. На какво се дължи това и защо
лицето, което безспорно не представлява РУ – Павликени е удостоверило този факт,
за настоящия съд остава неясно, защото въззивният съд не е разпитал А.като
свидетел, независимо, че го сочи за такъв в решението си.
На следващо място,
ПРС приема, че ответницата по касация Х., освен А., уведомила и Д. В. –
началник на ПУ – Сухиндол, но на 20.10.2021 г., като му се обадила на личния му
телефон, а последният от своя страна – уведомил устно началника на РУ –
Павликени за случая. Този извод съдът е мотивирал с показанията на В. по
делото. Всъщност от Протокола от с.з. от 16.09.2021 г., когато В. е разпитан,
се установява, че той категорично не си спомня нито датата, нито месеца на
случая и уведомлението, и това прави необосновано твърдението на съда, че уведомлението
е станало точно на 20.10.2021 г. По същественото в показанията на този свидетел
обаче е, че същият сочи, че Х. му се обадила на него лично, на личния му телефон
и му съобщила за сигналите за неправомерни действия от страна на учител към
ученици, след което той устно докладвал
на ръководството на РУ – Павликени (бел. наша) за това и била създадена
организация за извършване на проверка по сигнала. Не е ясно с какви мотиви въззивният
съд е кредитирал тези показания, защото такива в тази насока липсват по делото,
но показанията на свидетеля В. категорично не се подкрепят, а са в ярко
противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Така например, първо,
липсват доказателства за това, че действително е налице позвъняване и разговор на
личния телефонно на В. от страна на телефон с номер, който Х. е използвала.
Второ и по-важно обаче, твърдението на В., че бил уведомил устно ръководството
на РУ – Павликени е изрично отречено писмено още в хода на проверката от
началника на РУ – Павликени (когото съдът приема за легитимно „ръководство“),
който иначе не е разпитан като свидетел по делото. Във връзка с информацията на
инспектора от Детска педагогическа стая в сигнала му до ДСП съдържаща
твърдение, че подател на сигнала до РУ – Павликени, по което РУ работи е директора
на училището е проведена щателна проверка от АСП, като е изискана и получена
изрична и нарочна информация за това кой е подател на сигнала до МВР с писмо от
08.11.2021 г. Писмено началникът на РУ – Павликени изрично е посочил като
подател на устния сигнал кмета на община Сухиндол
инж. Ч.(л. 29 от делото). Посоченото от
началника на РУ – Павликени същевременно, както се каза вече изцяло
кореспондира и с писмените обяснения и възраженията на самата директорка, която
лично е признала и посочила няколкократно, че сигнализирала именно кмета първо
и РУО след това. Като се има предвид това, за настоящата инстанция не е ясно
защо съдът е кредитирал показанията на св. В. и безкритично е приел същите за
верни.
Всичко посочено
мотивира съда да приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения от
въззивния съд, който не е положил усилия да установи обективната истина, вкл.
релевантните факти по делото, както и да провери събраните (противоречиви) доказателства,
вкл. не е изложил мотиви за това защо кредитира едни за сметка на други,
въпреки очевидните различия и противоречия помежду тях. Това налага делото да
се върне за ново разглеждане, като въззивният съд следва да извърши всички
необходими действия, за да събере доказателства за релевантния факт – кой, кога,
кого е уведомил за получената информация за дете в риск, вкл. като извърши
разпит на всички посочени по-горе лица - инспектор в ДПС и началника на РУ –
Павликени, ако счита това за наложително, при необходимост - да проведе и очни
ставки между тях и св. В., да изиска и събере доказателства за твърдяния от В. телефонен разговор с директорката на
училището, но при всички случаи като изложи мотиви за изводите си относно
доказателствената стойност на същите поотделно и заедно.
Само за пълнота следва
да се посочи, че съдът намира за неоснователно становището на въззивния съд за
приложението на чл. 28 от ЗАНН в случая. Мотивите в тази насока на касационната
инстанция са следните: касае се за случай с множество пострадали деца, като в
хода на административното производство са събрани данни и за предходен устен сигнал
срещу същия учител от баба на друго дете, който е останал напълно неглижиран по една или друга причина. Налице е пълна липса
на изпълнение на задължението, доколкото изобщо директорът не е предприел каквото
и да е уведомление до който и да е от посочените в чл. 7 институции, а вместо
това е започнал някакво свое вътрешно разследване. Касае се за типично нарушение
на задължението за уведомление, което не разкрива никакви обстоятелства,
обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. Напротив,
реално се касае за ръководителя на учебно заведение, от който се очаква в
най-висока степен компетентност, но и грижа по отношение на поверените й деца. Обстоятелството,
че други, евентуално виновни лица са останали ненаказани в случая и техните
аналогични евентуални нарушения са преценени за маловажни не може да обоснове
идентичен извод и по настоящето дело, защото отговорността е лична, а и предмет
на това дело е само НП на г-жа Х. (а не актовете
спрямо другите лица, които съдът не може да контролира косвено тук).
По изложените мотиви
съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Доколкото
най-съществените релевантни факти за спора са останали неустановени, делото
следва да се върне за ново разглежда от друг състав при спазване на дадените
по-горе указания. В рамките на това повторно производство решение следва да намери
и въпроса за разноските на страните на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на
основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, вр. с чл.
63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 76/04.11.2022 г. по нахд № 149/2022 г. на ПРС и ВРЪЩА делото за нова разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.