РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Шумен, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиава
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200688 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22-0869-000222 от 24.02.2022 год. на
Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на И. И.
К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП,
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП и “глоба” в размер
на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление в частта по пункт трети, като необосновано и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание същият не се явява лично. За него се явява упълномощен
процесуален представител – адв.Ж.Ж. от ШАК, като поддържа жалбата, а в пледоарията си
излага конкретни мотиви и съображения в подкрепа на исканията си.
Процесуалният представител на ОД на МВР-Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не на изложените
в нея съображения, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2022 год. жалбоподателят И. И. К. управлявал собствения си лек автомобил
марка „БМВ 320 Д“ с рег.№ВР0664ВР, като се движил в с.Лозево, община Шумен, по
ул.“С.“. В същото време група младежи, между които свидетелите Р. С. Р., Д. Р. П. и Г. А. Г.
с няколко автомобила се намирали на центъра на Лозево, в близост до дом №5 на ул.“С.“,
като стояли извън автомобилите и си говорели. Около 02.55 часа жалбоподателят
управлявайки автомобила си минал покрай тях, при което след като ги подминал спрял,
потеглил на заден ход и се блъснал в паркирания в близост автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с рег.№Н0680ВВ, с което му причинил имуществени щети. След удара водачът
слязъл и между него и намиращите се на место свидетели се провел разговор на висок тон,
при което свидетелят Р. го уведомил, че ще извика органите на Сектор „Пътна полиция“,
Шумен, с оглед на което следва да изчакат пристигането им. Жалбоподателят заявил, че
няма намерение да чака никого, качил се в автомобила си и потеглил. Част от проведения
между тях разговор бил възприет и от свидетелката А.П.Б., която живеела в непосредствена
близост до местопроизшествието и при вдигналия се шум излязла от дома си, за да провери
какво се случва. На место пристигнали служителите на РУ-Шумен, между които свидетеля
Г. Ю. И.. Последните констатирали нанесените щети по автомобила на свидетеля Р., както и
че жалбоподателят е напуснал станалото ПТП.
Впоследствие била установена самоличността на жалбоподателя, като при посещение
на адреса бил изготвен снимков материал на щетите по автомобила. На 22.01.2022 год. бил
съставен Протокол за ПТП №1815619/22.02.2022 год. Жалбоподателят попълнил
декларация, в която посочил, че на 22.01.2022 год. именно той е управлявал лек автомобил
марка „БМВ 320 D“ с рег.№ВР0664ВР. На нарушителя бил съставен и Акт за установяване
на административно нарушение серия GA, №222 от 02.02.2022 год., с бланкетен номер
572916. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на И. И. К. са нарушени
разпоредбите на чл.40, ал.1, предл. първо, чл.147, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал акта, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал
от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни
писмени възражения. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки депозираното
възражение и материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №22-0869-000222 от 24.02.2022 год. на Началник сектор към ОД
на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на И. И. К., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
2
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
П. С. П., на свидетелите Г. Ю. И., Р. С. Р., А.П.Б., Н. Т. Н., Д. Р. П., Г. А. Г., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П.
С. П., на свидетелите Г. Ю. И., Р. С. Р., А.П.Б., Н. Т. Н., Д. Р. П., Г. А. Г.. Същите пряко са
възприели фактите, за които свидетелстват, като показанията им са еднопосочни,
последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, доколкото жалбоподателят
обжалва наказателното постановление единствено по пункт трети, се налага извода, че
по отношение на останалите два пункта същото е влязло в сила.
По отношение на нарушението, визирано в пункт трети на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение като нарушена, Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. От материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление ПТП. Това
обстоятелство не се отрича и от самия нарушител, доколкото същият изрично заявява, че не
обжалва наказателното постановление в тази му част.
В същото време от разпита на свидетелите Р. С. Р., А.П.Б., Д. Р. П. и Г. А. Г. става
ясно, че жалбоподателят, е разбрал за станалото ПТП, като непосредствено след удара
слязъл от автомобила, при което между него и свидетеля Р. се провел разговор на висок тон,
но до доброволно уреждане на отношенията не се стигнало и не били направени каквито и
да е опити за подписване на двустранен протокол. Междувременно след като свидетелят Р.
уведомил жалбоподателя, че ще подаде сигнал на телефон 112, последният запалил
автомобила си и потеглил.
Това обстоятелство не се отрича и от страна на самия нарушител, който признава
факта, че след станалото ПТП го е напуснал, като в жалбата си излага причините, поради
които го е напуснал.
3
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че причината,
поради която е напуснал произшествието е агресивното поведение на намиращите се на
местопроизшествието свидетели. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че в
съдебно заседание свидетелите Р. С. Р., А.П.Б., Д. Р. П. и Г. А. Г. категорично отричат
между двамата участници в ПТП-то да е възниквала конфликтна ситуация, която да
представлява заплаха за здравето и живота на нарушителя и която да го е принудила да
напусне местопроизшествието. Както става ясно от показанията на свидетелите Р., П. и Г.
непосредствено след удара водачът е слязъл от автомобила, като е лъхал на алкохол,
заяждал се е и се е държал агресивно. Свидетелката Б., разпитана в съдебно заседание също
заявява, че разговорът е бил на висок тон, но не свидетелства за някаква конкретна заплаха
или проявена агресия спрямо Карцелянски.
Дори да приемем, че жалбоподателят се е почувствал заплашен от поведението на
присъстващите на местопроизшествието свидетели, същият е имал възможност сам да
информира органите на ОД на МВР – Шумен или пък да се върне след тяхното пристигане.
Както става ясно от събраните в хода на съдебното производство въпреки, че
жалбоподателят е разбрал, че местопроизшествието ще бъде посетено от полицейски екип, е
напуснал местопроизшествието и самоличността му е била установена по-късно единствено
благодарение на факта, че свидетелите са запомнили регистрационния номер на
управляваното от последния МПС.
Следователно от изложеното се доказва по безспорен начин, че между участниците в
станалото ПТП с имуществени вреди не е било постигнато доброволно уреждане на
отношенията, поради което жалбоподателят е следвало да не напуска местопроизшествието,
да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълнява дадените от тях указания.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че свидетелят Р. и останалите
свидетели са се намирали на посоченото место, за да извършат тъй наречената маневра
„дрифт“. По делото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката А. Б. заявява, че често на площада пред дома й
идват, за да „дрифтят“, но в показанията й не се съдържат каквито й да е данни, че в деня на
инцидента е станала свидетел на такъв вид маневри, а още по-малко, че такива са били
извършвани от намиращите се на местопроизшествието свидетели. Но дори подобно
поведение да се беше установило, доколкото от материалите по делото се установява, че в
момента на ПТП-то автомобилът на свидетеля Р. е бил в покой, а свидетелите Р., П. и Г. са
се намирали извън автомобилите и са си говорили, то този факт не може по никакъв начин
да оправдае поведението на жалбоподателя.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил
това свое задължение като участник в ПТП, с което е осъществил от обективна и
субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 50 до 200
4
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира,
че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В същото време обаче съдът счита, че по отношение на това нарушение
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание “глоба” в размер над минималния и под средния, предвиден в закона,
а кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да управлява МПС” е наложено
в размер близък до минимума, но над него. В този смисъл по отношение на двете
кумулативно предвидени наказания е наложил наказание в размер, различен от
минималния, посочен в закона, като не е изложил никакви мотиви и съображения в тази
насока. Съдът съобразявайки извършеното нарушение, факта, че от същото са настъпили
минимални щети, намира за справедливо и съответно на извършеното нарушение,
наказанията за същото да бъдат в размер на предвидения в разпоредбата на чл.175, ал.1 т.5
от ЗДвП минимум, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец. Още повече, че двете кумулативно предвидени
наказания следва да кореспондират помежду си, а административно – наказващият орган е
преценил, че наказанието “глоба” следва да бъде в размер близък до средния, а по
отношение на второто кумулативно дадено наказание е определило такова в размер,
доближаващ се до минималния, предвиден в закона.
В тази връзка съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт трети
следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е
било обжалвано единствено в частта по пункт трети и изменено в тази му част, намира, че
размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-0869-000222 от 24.02.2022 год. на Началник
сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по пункт трети, с
която на И. И. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като
намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/
лева, а размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 /два/
месеца на 1 /един/ месец.
В останалата си част наказателно постановление №22-0869-000222 от 24.02.2022 год.
на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен не е било
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. И. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6