№ 1234
гр. Пазарджик , 28.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня П.
при участието на секретаря Соня Захариева
Сложи за разглеждане докладваното от Таня П. Наказателно дело частен
характер № 20205220201784 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Частният тъжител Д. Ж. Й. – редовно уведомен, не се явява. За него се явява
адв. В.Ц. от АК-Пазарджик, редовно упълномощена, редовно уведомена.
Подсъдимият ИВ. АНГ. В. – редовно призован, се явява лично и с адв. Е.
К. – П. от АК-Пазарджик – редовно упълномощена, редовно призована.
Явяват се свидетелите СТ. Д. СТ. и Г. Н. К. - редовно уведомени.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
1
СТ. Д. СТ. – на 30 години, гр.П., българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство със
страните по делото.
Г. Н. К. – на 52 години, от гр. Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство
със страните по делото.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
СВИД.К.: Ако може, първо мен да разпитате, защото съм на смяна.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме.
Свидетелят С. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля К.:
СВИД.К.: Работя в РУ-Пазарджик в група ООР като автопатрул. Аз
доколкото си спомням по имената на страните, понеже посещаваме много
подобни случаи и с такива подобни истории, мисля, че се сещам
подробности. Бяхме през деня на работа с колегата С., като дежурен
автопатрул ООР и получихме сигнал от дежурния за спречкване или сбиване
между две лица на пресечката на ул.Беласица пред някакво магазинче беше и
след като отидохме по възможно най-бързия начин установихме само едно
лице, доколкото си спомням там - собственик или наемател на магазина,
който продава зеленчуци и плодове. След като пристигнахме на място, го
попитахме какво става, да ни покаже за какво се е обадил. Същият, доколкото
си спомням, заяви, че е имал спречкване с лице, който е спрял на пешеходна
пътека пред магазина с автомобила си и той го помолил - собственикът на
магазина го помолил, да си измести колата, но вече какво е станало в този
процес на това молене ми обяснява на нас, защото другият господин го
нямаше. Същият излезнал от автомобила и го ударил, афектиран. Ударил го в
областта на лицето, /сочи рамото/ и тука ли, но вече ще Ви излъжа. Всяка
смяна ходя на подобни сигнали. Мисля, че в областта на лицето и на раменете
някъде го ударил. Същият този господин, който го е ударил, всичко е станало
2
за 2-5 секунди, се качил на автомобила и заминал в неизвестна посока. Не
мога да кажа дали собственикът е казал на другото лице да остане и да изчака
полицията, че е извикана. Каза марка на автомобила на другото лице, номер
не каза пълен. Доколкото си спомням каза регистрационен номер, но непълен,
и заяви, че не познава лицето. Аз нямам данни и няма как да издиря лицето,
обадих се на дежурния, обясних му ситуацията, аз не съм разследващ, имам и
други сигнали не мога да реагирам на момента. Обадих се на оперативния
дежурен, снехме едно обяснение и доколкото си спомням попитахме дали има
нужда от ЦСМП. Нямаше видимо нараняване сериозно, не съм видял кръв.
Заяви, че ще отиде със собствен транспорт да бъде прегледан и да си изкара
медицинско и да си пусне една жалба за по-нататъшно разследване и снемане
на данни. В процеса на този разговор се появи едно лице, което се представи
за негов брат, което бил свидетел. Попитахме го „имаш ли други свидетели“,
появи се едно лице и се представи като негов брат. Други свидетели не е
посочил. Братът също не посочи марка и модел на автомобила. Доколкото си
спомням, каза, че по същия начин, който описах е било. Къде го е ударил, как
го е помолил, ние не сме били свидетели, не мога да кажа. Друг човек освен
брата не се появи да каже „аз съм свидетел“. Сигналът този собственикът на
магазина го е подал, така ни беше предадено от нашия оперативен дежурен.
Аз пуснах обстойна докладна, снехме обяснения на лицето и от там насетне
има разследващи колеги. Моята работа е да посетя сигнал и да туширам
ситуацията и да предотвратя. После пускам документи и какво се случва
натам не отговарям. Акт на момента не сме писали. Ние нямаме право да
работим по КАТ. Не съм писал такъв акт на лицето и не ми е известно.
Ул.Беласица е еднопосочна - на изхода към ул.Пловдивска е разрешено,
а за влизането в нея от ул.Пловдивска е забранено. Доколкото си спомням,
този човек, който се е спречкал, не Д., а другият, идвал от ул.Пловдивска и
спрял на пешеходната пътека пред магазина. Този човек Д. така каза и всичко
е станало за секунди. Аз не съм установил на място кола.
Каза, че има магазин с камери, аз нямам право като патрулен полицай
да изисквам записи от камери.
Съдът докладва постъпило писмо от РУ-Пазарджик, с което е изпратена
3
докладна записка, копие от обяснения на Д.Й., копие от информационна
карта за дейността на наряда и копие от книга за постъпили сигнали в ОДЧ.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
Съдът намира, че докладваните доказателства са относими към
предмета на делото и следва да бъда приети, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото писмо от РУ-
Пазарджик, ведно с докладна записка, копие от обяснения на Д.Й., копие от
информационна карта за дейността на наряда и копие от книга за постъпили
сигнали в ОДЧ.
Продължава разпитът на свидетеля К..
На свидетеля се предяви изготвена докладна записка.
СВИД. К.: Това е почеркът на колегата ми С.. Сигурно на момента съм я
чел, но е от преди една година. Пишем подобни докладни стотици, не мога да
помня. Ако е миналия месец може да се сетя, но преди една година е много
време. Може и да е посочен целият регистрационен номер на автомобила,
управляван от другото лице, виждам, че тук е посочен.
Предявиха се и обяснения от Д.Й..
СВИД. К.: Доколкото си спомням, на място написа обяснения. Тогава
съм ги чел какво е заявил пострадалият. Колегата е написал докладната
записка. За това, че е ставало въпрос за паркиране на пешеходна пътека.
Може и аз да греша, това е станало преди една година. Тогава ги четох тези
обяснения. Доколкото си спомням, това ми заяви този господин, не мога да
кажа защо моят колега е написал това. Явно така ни е заявил и така е записано
в докладната. Тази докладна се пише в зависимост от времето, може и
4
веднага да се пише, а може и малко по-късно да се напише. Смените са ни
много напрегнати и случките са много. Възможно е да е писана
впоследствие, но същия ден, при приключване на смяната.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С.:
СВИД. С.: Работя в група ООР в РУ-Пазарджик като автопатрул.
Сещам се за кой случай става дума, сигналът беше някъде преди година.
Помня, че някъде 12-12:30ч през деня, дневен патрул бяхме заедно с Г.К..
Получихме сигнал за саморазправа - сбиване между две лица по
ул.Пловдивска и ул.Беласица на магазина, който е на ъгъла, пред магазина.
Веднага отидохме по най-бързия начин, установихме едната страна -
потърпевшия, който е подал сигнала и който заявява, че мъж спрял пред
магазина, той го помолил да си премести автомобила да може да си паркира
автомобила и да си разтовари стоката, като господинът се афектирал, слезнал
от автомобила, ударил го един или два пъти. По данни на потърпевшия по
лицето го ударил, какво и къде точно не си спомням. Не си спомням дали
имаше видими следи по лицето му. Проведохме разговор с потърпевшия,
попитахме в коя посока е тръгнал другият, не можа да посочи накъде е
отишъл. Доколкото си спомням, каза, че в посока ул.Беласица е отишъл, така
си спомням не съм сигурен. Господинът заяви, че иска да си извади
медицинско, взехме му обяснение. Казахме, че няма проблем да си извади
медицинско и да отиде до РУ да си пусне жалба. Другото лице не сме го
установили. Не си спомням с какъв автомобил е бил. Пострадалият не си
спомням дали успя да посочи марка, модел и регистрационен номер на
автомобила.
Пострадалият попълни на място обяснения, след което отиде да си вади
медицинско. Прочетохме го това обяснение, не си спомням какво е било
написано.
На свидетеля се предяви обяснение от Д.Й..
СВИД.С.: Подписът е на колегата К.. Това е обяснението, щом има
5
неговия подпис. На място си го написа и си го подписа обяснението. Четем ги
тези обяснения, но не си спомням преди една година какво е написано. Мисля,
че аз писах докладната по случая, писах я до края на смяната. И там на място
е възможно, стига да няма други сигнали. Нямам спомен кога съм написал
докладната, понякога на място пишем, понякога при приключване на смяната.
Не мога да кажа дали след този случай сме имали друг спешен.
На свидетеля се предяви изготвена докладна записка.
СВИД.С.: Тази докладна е моя, аз съм я написал подписът е мой.
Тези докладни, които пишем в края на смяната, описваме всичко.
Докладната я пишем от наше име. Ако има обяснения от двете страни, ние
пишем, каквото сме установили, защото в обясненията лицата могат да
напишат всичко.
АДВ. П.: Моля в този случай отново да се предяви докладната и
свидетелят да заяви какво е възприел.
На свидетеля се предяви отново докладна записка и обяснение от Д.Й..
СВИД.С.: Това е моята докладна, лично аз съм я писал. Аз съм написал
в докладната, каквото той ми е казал, написаното от него той си го е написал.
Пред магазина не си спомням пострадалият какво е посочил къде е бил спрян
автомобилът на другото лице. Каквото си спомням, това казвам, лъжи няма
да кажа. Ул.Беласица е еднопосочна – от Пловдивска към Беласица има знак
забранено влизането, там не може да се влиза. Не съм видял колата на Д.Й.
къде е била, може да е била преместена. Пострадалият показа къде се е
случила случката и къде е паркирало другото лице, но аз не си спомням. Не си
спомням дали ми е показал откъде е дошъл този човек. Г-н Й. не е казал дали
е излязъл от магазина да направи забележка на другия човек. Й. беше вън
пред магазина на ъгъла, когато отидохме. Той се представи, че той е подал
сигнал. Заяви, че е имало пред магазина автомобил и го помолил да си
премести автомобила, защото пречи да си разполага стоката. Афектиран
господинът слязъл, ударил го, качил се в автомобила и си продължил. Ударил
го в областта на главата. Следи от сериозни удари нямаше. Не си спомням
6
дали е казал в каква посока е тръгнал.
Аз в докладната съм написал, каквото ми е заявил. Обясненията той сам
си ги е писал. Имаше свидетел – брат му на пострадалия, който заяви и той
същата теория. От брата не сме снели обяснения, брат му е пряко свързан с
потърпевшия.
Докладва се постъпило уведомление от „Ш.“ ЕООД, ведно с приложен
сервизен протокол за извършена дейност.
Докладва се и писмо от РЦ 112-Кърджали, с което е изпратен CD,
съдържащ аудиозапис и снимка на ел.Картон на приетото повикване на
телефон 112.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
Съдът намира, че докладваните доказателства са относими към
предмета на делото и следва да бъдат приети, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото уведомление, сервизен
протокол от „Ш.“, писмо от РЦ 112-Кърджали, както и като веществено
доказателство CD, изпратено от РЦ 112.
ПРИСТЪПВА към предявяване на вещественото доказателство CD чрез
възпроизвеждане.
ВЪЗПРОИЗВЕДОХА се един брой снимка и един брой аудиофайл.
АДВ. Ц.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания, доверителят ми желае да
даде обяснения, след като изслушахме всички свидетели.
7
Пристъпи се към изслушване на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: В същия ден имах работа в района. Тръгнах по
ул.Пловдивска. Исках да влезна в ул.Беласица и видях знака, че е затворен, не
бях видял този знак дотогава. Минах от другите улици, свърших си работа.
Тръгнах по Беласица да излезна на Пловдивска. Има знак „Стоп“, на който
спрях и от лявата ми страна се появи автомобил пикап, който искаше да
премине. Аз му казвам, че има знак /сочи жестове с ръце/, къде отива, соча, че
има знак. Не съм отварял прозореца, беше много топло. Той си отвори
неговия прозорец, ръкомахаше и казваше кой съм аз, за да му кажа откъде да
влезе. Това много ме обиди. Само като погледне косата ми, трябваше да види,
че съм по-възрастен от него и не съм човекът, който да му се скарам. Бях
погребал втория си родител /свидетелят е разстроен/ една седмица преди това
и ми стана много неприятно. Този млад човек да се държи грубо, ръкомахаше,
викаше, аз му казвам, че не може да мине. Аз му викам „добре, айде, мини“ и
изглежда съм пуснал спирачката, защото там е стоп. Не можеше да мине, ако
не се качи на тротоара, но той мина – качи се на тротоара. Аз го виждах, че
ръкомаха, но дали с ръката дали с колата, не разбрах с какво ми удари колата.
Дръпнах ръчната, слезнах да видя. Ако не беше паркирал, нямаше да имаме
разправии. Но той паркира. Той е по-висок от мен с една глава, погледна през
колата и продължи да ме навиква кой съм аз, за да му правя забележка. Аз му
казвам „защо удряш колата“. Всички тези приказки минах зад неговата кола,
той тръгна срещу мен с обиди - кой и какъв съм аз, за да му правя забележка.
То му е бащиния, че някой му прави забележка изобщо не го вълнува. Дойде
много близо. Като се изправи, беше една глава над мен. Аз го отблъснах,
защото той ръкомахаше, не знам какво ще направи. Беше валяло като снощи,
подхлъзна се в калта, падна и изглежда си мушна левия крак под колата и
може би там да се е ударил. Чувствах го неадекватен и когато ме навикваше,
че или е пиян, или нещо друго, не може да се държи така. Една жена се
развика „сега ще се сбият“ и тогава се появи едно лице. Това лице започна да
ми задава същите въпроси - кой съм аз да му правя забележка. Аз съм
отговорил сигурно – „аз съм, вижте ме, запомнете ме“, но нямам спомен. Каза
да извикаме този и онзи по телефона. Ако е казал, че ще извика полицията,
какво ме притеснява мен полицията, ще стоя и ще чакам. Той назоваваше
имена. Получи се колона от всичките тия разправии, качих се в колата и
8
тръгнах по ул.Пловдивска за Пловдив, в смисъл нататък завих. Не съм спирал
на пешеходната пътека, не съм пред магазина спирал, спрях на знак „Стоп“.
Магазинът е отляво, надалеко от него. Не ми е правил забележка защо съм
спрял там, нито аз съм слизал на кръстовището при него, не сме разговаряли с
него на кръстовището. Ако го ударя с този юмрук в лицето, само лека болка
ли ще чувства? Четох медицинското заключение на лекаря, но аз ако го бях
ударил с юмрук в лицето, както твърди, едва ли щеше само лека болка да
чувства. Или да го ударя в слабините - би ли станал, ако го ударя там? Беше
неадекватен, подхлъзна се и падна. Беше неадекватен, не знам какво
представляваше. Записът, който „Ш.“ не иска да ви даде, то е на баща му. Ако
наистина няма нищо, което да даде, за какво да го дава, по този начин ще
оневини мен. Каква е гаранцията, че са искрени? Те са си взели там като
бащиния. И в момента е паркирал по ул.Беласица с предната част към
Беласица, задната към Пловдивска. Попита го адвокатката ми дали има
разрешително да паркира, а той слага конус и си пази мястото. След като го
питаха, просто си прибраха конуса. Дали имат право да стоят там на масата
или нямат не знам, това са безумни работи. Не съм целял конфронтация,
просто така се разви положението. Не стига, че влезе в забраненото, ами и
паркира и продължи да ме навиква. Аз съм 26 години по-възрастен от него.
Вторият свидетел, който се явява, аз не съм го виждал. Брат му ме
заплашваше, другият свидетел не съм го виждал изобщо. Имаше други хора
там, колкото искате. Свидетелските им показания са точно и на двамата –
ударил съм го в лицето и после в слабините, а той дава изявление свидетелят
самият, че първо съм го ударил в слабините и после в лицето. Кое от
всичките е? Знам ли и аз какво да кажа.
Те са видели толкова подробно през две коли как ние се срещаме по
средата на неговата кола, която е пикап, зад която не се вижда, само главите
ни се виждат. Те са видели, че сериозно и точно съм го ударил, а не са видели,
че той ми удари колата? Няма в показанията им, че той ми удари колата. Има
в показанията, че съм спрял на пешеходна и съм излезнал от пешеходната, аз
така го разбирам. Няма такова нещо, спрял съм на „стоп“.
Бях спрял на знак „стоп“ на ул. Беласица за ул.Пловдивска, който е на
два метра преди кръстовището, не се намира до магазина. Знакът е, за който
излиза от ул.Беласица, той е на два метра от кръстовището от дясната страна
9
на пътя, магазинът е от ляво. Аз съм спрял преди знака и той ми влиза отляво.
Колата на този господин влезе отляво. Аз понеже знам, че няма кой да влезе,
може би съм бил по средата на платното – то и пътят така ме предразполага,
защото никой не може да влезе от другата страна. Предполага се, че няма кой
да влезе от Пловдивска.
Точно там той си говореше от колата и викаше, аз не мога да го чуя. Той
ми дава знак, че иска да мине, аз му давам знак, че не може да мине. Преди
стопа сме си ги разменили, не на пешеходната пътека и не пред неговия
магазин. Той като идва отляво, аз му обяснявам, че има знак и не може да
мине. Той се качи на тротоара, за да мине, иначе не може да мине. Не съм
видял дали с 4-те гуми се е качил на тротоара, но се качи, а не трябва да се
качва там. Не съм направил нищо, за да затрудня неговата маневра. Може
сега да отидете - като пуснете спирачката, колата тръгва назад, има някакъв
наклон. Да не би да имам желание той да ми удари колата? Аз също спрях.
Той мина и удари колата. Не знам с какво ми удари колата, излезнах да
питам. Може би е с ръката, защото ръкомахаше, но не знам. Слезнах, за да
видя кой и къде ме удари. Автомобилът ми беше на ръчна на знака стоп и
слизам, за да видя дали съм ударен. След като видях, исках да се кача в
колата. Но той беше паркирал там, появи му се главата отгоре на колата и
започна да ме навиква наново и започна с ругатни да се обръща към мен. Той
паркира до мен. По-навътре - на една кола разстояние паркира. Качи се пак на
тротоара, за да паркира. Нашите действия с него са извършени на тротоара. В
описа на полицаите той е описал, че съм го бутнал вънка на пътя. Не се
върнах в автомобила, защото той продължи да ме нагрубява. Аз смятам, че
това е между двама мъже, смятам се все още за мъж. Исках да попитам какво
точно преча там - той тръгна към мен, излезна от колата и викаше, срещнахме
се между неговата и моята кола. Аз бях на тротоара. Той тръгна да излиза и аз
викам „защо бе“, той каза „кой си ти“. Те са си го взели там като бащиния.
Докато не убиете някой човек там, няма да се спрат. Всеки си влиза кой
където си желае, но техен проблем е. Аз съм 60-годишен, ако го ударя аз,
няма да е тази повреда. Не съм го удрял. Да, блъснах го, той се подхлъзна и
падна. Това е всичката истина. И както фирмата „Ш.“ има записи на всички
камери, този запис трябваше да е тука. Не трябва да ми е известно колко
време ги съхраняват записите. Една уважаваща себе си фирма пази записите с
10
години. Този човек беше неадекватен, не знам дали е бил пиян или дрогиран,
беше неадекватен. Първо ми стана жал за самия мен, станахме на години,
които всеки говори от неща от вид на възрастта си, че може всичко да
направи, а влиза в забранена улица и в момента е влезнал в забранена улица.
Той ме блъска, аз му казвам „защо“. Ако той не се беше качил на
тротоара, аз му казвам, че не може да влезе. Аз не съм излизал навънка да се
разправям с него. Сочех му с мимики, че има знак, според който не би
трябвало да свива там. Не съм аз човекът да решавам кое е правилно, но
трябваше полицаите да му сложат акт още тогава, когато са дошли.
Не повече от два метра зад моята кола беше мястото, където той се
подхлъзна. Моята кола е голяма. Като обиколих да видя от двете страни какво
става и той си показа главата и започна да вика. Аз излезнах тука, за да се
виждаме какво говорим. Той тръгна срещу мен във вариант, в който ако не го
бях отблъснал, не знам какво ще стане. Да, подхлъзна се и падна, затова има
сигурно охлузвания на левия крак, а не в слабините. Не знам какво разбират
под слабини.
Не съм отвърнал на неговите обиди, нито съм го псувал, а той псуваше и
обиждаше. Затова казвам, че този човек не беше адекватен. Не мога да го
докажа това. Би трябвало полицаите да го бяха доказали това. Не знам.
В един разговор между двамата с него, в който той викаше от там и аз
оглеждах моята си кола, после дойде много близо до мен. Приближава и
викайки, ръкомахайки, прецених и почувствах заплаха, той дойде много
близо до мен. Възприех агресивно неговото поведение, доста агресивно. Те се
държаха през цялото време не знам как да ви обясня, аз не знаех, че хотелът е
техен. Аз го отблъснах с ръце, той се подхлъзна в калта. Беше валяло дъжд и
имаше кал. Ние сме само на тротоара, който е от пръст. Това не се развива на
пътното платно, а на тротоара. Ако влизате в ул.Беласица този тротоар е
отляво, ако излизате е отдясно. Ако влизате в Беласица, както той влиза и е
забранено, той паркира отляво и на този тротоар левия зад неговата кола става
всичко. Аз слизам от моята кола, той си показа главата и започна да вика. И
аз като минах тука, излезнах на тротоара. Той тръгна обаче срещу мен. Ние не
сме се разправяли пред магазина. Може би е 2 метра, не повече това
разстояние, ние бяхме вече зад колата му, която е пикап. Виждали са ни се
11
главите. Той излиза от колата и тръгва към мен, аз минавам покрай моята
кола и излизаш до тротоара, и той тръгна срещу мен. Нямам предвид задната
част. Имам предвид страничната част на колата, където е тротоарът отляво,
отстрани на автомобила му, на тротоара.
На неговия магазин може и да има видимост, но на брат му на магазина
няма. Това ми стана ясно от показанията къде e на брат му магазинът. И
масата е там на тротоара. От това място няма никаква видимост към нас. Те
трябва да станат, за да погледнат улицата, защото аз съм два метра зад знак
„стоп“, а те са на Пловдивска, би трябвало да са се изправили. Една жена се
развика, че ще се сбием, може би тя минаваше на пешеходната пътека. Други
хора не видях. Тази жена се развика и тогава пристигна този човек, който като
по описание от тъжбата разбрах, че му е брат, те не си приличат. Аз не съм
виждал друго лице. Този господин, който се появи, там другия тротоар имаше
много хора, но знам ли. Получи се голямо задръстване, както бях спрял.
Смятах, че това е бутане между двама мъже и тръгнах.
Не съм разбрал, че някой звъни на полицията за този случай. Аз нямам
сблъсъци с полицията да съм наказван, аз съм гражданин. Той казваше „ще
извикаме този, онзи“, казваше имена, и споменаваше хора, които да ги извика,
но не съм разбрал да вика 112. Не съм чул да разговаря с тел.112. Не съм го
чул да говори с някой, като набираше телефона говореше с брат си „на кой да
се обадя, на този ли, на онзи ли“, сочеше имена, не ги помня. Това си
разговаряха.
Аз смятам, че нищо не сме направили между нас двамата. Не съм такъв
човек, за да звъня, че е нарушил знака. Аз не съм човекът, дето ще оправя.
Той мина вече, ако не беше паркирал, всичко щеше да отмине. Аз не търся
отговорност от някой. Аз се водя подсъдим на 60 години за нещо, което не
съм.
АДВ. Ц.: Констатираха се противоречия между показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия. Той твърди, че е било кално и е
валяло, другите твърдят, че е било много топло. Не знам дали това
обстоятелство може да бъде установено.
12
АДВ. П.: Нямаме доказателствени искания. Представям фактура и касов
бон с оглед сторени от доверителя ми разноски.
По реда на служебното начало съдът намира, че фактическата
обстановка на този етап не е изяснена с оглед на депозираните в днешното
съдебно заседание обяснения от подсъдимия, при което са налице драстични
противоречия между неговите обяснения и показанията на разпитаните в
предходното съдебно заседание свидетели, а именно С.Й. и В.Р.. Съдът
намира, че следва да допусне очна ставка между подсъдимия и тези двама
свидетели досежно обстоятелствата относно развилия се инцидент с оглед на
това, че свидетелите твърдят, че подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия,
а според обясненията на подсъдимия същият се подхлъзнал и паднал на
тротоара.
С оглед твърденията, че на мястото поради валежи през предходния ден
е имало кал, което е допринесло за подхлъзването на пострадалия, съдът
намира, че следва да изиска официална справка относно това за дните 04-
05.06.2020г. имало ли е валежи на територията на гр. Пазарджик от
Синоптична станция с Ивайло.
Освен това съдът намира, че следва да допусне и СМЕ, която след като
се запознае с доказателствата по делото, не само със СМУ, приложено към
тъжбата и прието по делото, но също така и с показанията на свидетелите и
всички събрани писмени доказателства, да отговори на въпроса какви
травматични увреждания са били причинени на пострадалия, техния вид и
локализация, както и механизма на причиняването им. Освен това вещото
лице да отговори и на въпросите възможно ли е тези травматични увреждания
и по-конкретно посочените в СМУ охлузвания на кожата и кръвонасядания
по долния десен крайник да бъдат получени при подхлъзване и падане на
терен от собствен ръст, както и при удар с юмрук в лицето на пострадалия
възможно ли е да се причини описаното в СМУ травматично увреждане без
настъпването на по-тежки телесни увреждания.
С оглед на изложеното съдът
13
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА очна ставка между подсъдимия И.В. и свидетелите С.Й. и
В.Р..
ДА СЕ ПИШЕ писмо до Синоптична станция с.Ивайло в горния
смисъл.
ДОПУСКА изготвянето на СМЕ, като вещото лице да отговори на
горепосочените въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р П. М. М..
ОПРЕДЕЛЯ срок за представяне на заключението не по-късно от 7 дни
преди датата на съдебното заседание.
На вещото лице да се съобщи за допуснатата експертиза.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 27.09.2021г. от 10:45ч., за която дата
и час частният тъжител уведомен чрез адв. Ц., която поема ангажимент да го
уведоми, адв. Ц. уведомена, подсъдимият и защитникът уведомени.
Да се призове свидетелят Р..
АДВ. Ц.: Ние ще осигурим свидетеля Й. за следващото съдебно
заседание.
Свидетелят Й. – при режим на довеждане.
Да се призове вещото лице М..
Да се пише писмо в горния смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15:17 ч.
14
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15