№ 116
гр. Средец, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20252170100181 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Г. А. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, *********, съдебен адрес: гр.Бургас, *****, чрез
пълномощника адв.К., против И. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Сливово,
общ.Средец.
Сочи се, че ответникът на 04.04.2024г. в с.Сливово, общ.Средец, умишлено е нанесъл побой
на ищеца, като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК и на
същата дата е отправил закани за убийство спрямо ищеца с думите „Ще те убия, ще те
утрепя“-престъпление по чл.143, ал.3 вр. ал.1 от НК . В производството по НОХД № 12/
2025 г. на СрРС е одобрено от съда споразумение, по силата на което ответникът се е
признал за виновен за горепосочените престъпления и е осъден на общо наказание лишаване
от свобода за срок от седем месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок
от три години.
Сочи се, че вследствие на непозволеното увреждане ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, болки, страдания и унижение от нанесения побой и уплаха и
притеснения от отправените закани. На тази база се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди , като след
направеното уточнение се претендират неимуществени вреди в размер на 4000 лева от
нанесения побой и неимуществени вреди в размер на 2000лева , вследствие отправените
закани, ведно с мораторната лихва върху тези суми, считано от 04.04.2024 г. до
1
окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията, подаден е писмен
отговор чрез пълномощника адв.Й. Ж., в който предявените искове се оспорват. Сочи се, че
предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен частично, тъй като е завишен по
размер, предвид това, че ответникът се грижи за три деца, едно от които освидетелствано от
ТЕЛК с определена степен инвалидност, поради боледуване от епилепсия, както и се грижи
за възрастните си родители. Прави се възражение и за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата
молба, а ответникът отговора на исковата молба, като се твърди, че не се оспорва характера
на причинените телесни увреждания, установени в досъдебното производство и за които е
одобрено споразумение за решаване на наказателното дело. Депозирани са писмени
бележки и от двете страни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните по делото е, че по НОХД № 12/2025 г. на СрРС е одобрено
споразумение за решаване на съдебното производство, с което ответникът И. С. И. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на
04.04.2024г. в с.Сливово, общ.Средец, причинил на Г. А. С. , като му нанесъл удари с
юмруци в областта на лявата ръка и китка –средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на първата /проксимална/ пръстна кост /фаланга/ на петия пръст на лявата ръка,
довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок от около 5-6
седмици при обичаен ход на възстановителния процес, както е признат и за виновен в
извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК за това, че на същата дата и
място се заканил на Г. А. С. с убийство, като му отправил репликите „Ще те утрепя“,
„Дпугият път ще те убия“, и наред с репликите му нанесъл множество удари с юмруци в
областта на лицето, гърдите и ребрата, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал. 1 от НК. Било му е
наложено едно общо най-тежко наказание –лишаване от свобода за срок от 7 месеца , което
било отложено за изпитателен срок от три години.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят С. А.а М. –сестра на ищеца, от чиито
показания се установява, че между страните е имало вражда, предшествала случая, породена
от подадени от брат и сигнали срещу ответника на тел.112 за това, че животните на
ответника-овце и кози се разхождат по улиците свободно пуснати. След инцидента брат и
имал болки от счупено ребро и пръст в продължение на месец, но въпреки това сам се
справял с грижите по къщата и двора в с.Сливово, където живеел. Същият отказал лечение.
Бил и унизен от нанесения му побой пред съселяните му. Същият живеел сам и не работел
на трудов договор.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят С.Д.Д. –дъщеря на ответника, от чиито
2
показания се установява, че Г. С. живеел в селото от 3-4 години. Живеел сам. Свидетелката
не знае как се издържа ищецът. Твърди, че е лош човек, агресивен, дразнещ, инициатор на
конфликти. За най-малкото звънял в полицията . Твърди, че баща й –ответникът гледа
животни и се грижи за нея, сестра и брат и и за родителите си. Свидетелката твърди, че е с
епилепсия. Семейна е , но баща и я издържа. Твърди, че действително е подала оплакване за
сесуално малтретиране от Г. но няма резултат още. Твърди, че животните им не ходят
свободно по улиците, имат пастир.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят Т.Я. И.а –майка на ответника, от чиито
показания се установява, че конфликтът между тях и Г. С. се породил от неговите сигнали
срещу тях. Твърди, че сигурно са 200 на брой. Твърди, че не смята, че Г. е лош човек, просто
е агресивен към тях. Живеел сам, гледал кокошки и градина. Не работел. Сестра му идвала
да го вижда, майка му по-рядко. В селото имало подписка за изселването му, тъй като
създавал проблеми с това постоянно сигнализиране на полицията, но това не се случило.
Синът и се занимавал с животни-имал около 90 кози, 40-50 крави и около 25 овце.
Животните имали пастир. Не оспорва , че някога се е случвало да изтърват някое животно,
но това не се случвало често. Твърди, че на втория ден след инцидента видяла Г., нямал
видими наранявани, веднага продължил ежедневната си дейност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск ищецът, следва да проведе пълно и главно
доказване на осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно
кумулативното наличие на следните предпоставки – твърдяното в исковата молба деяние,
осъществено от ответника, вида и обема на претърпените вреди, причинната връзка между
деянието и вредите. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
Видно е от гореустановената фактическа обстановка, че е налице одобрено споразумение,
което съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда.
Със споразумението ответникът е осъден за посочените престъпления , при което на
основание чл. 300 от ГПК тази присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Обвързващият характер на присъдата се отнася до
всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав.
В случая, вредите при престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК са съставомерни, тоест
престъплението е резултатно, поради което настоящият състав е обвързан от констатирания
вид увреждания на здравето на ищеца изразяваща се в счупване на първата /проксимална/
пръстна кост /фаланга/ на петия пръст на лявата ръка, довело до трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок от около 5-6 седмици при обичаен ход на
възстановителния процес, които са част от обективната страна на състава на престъплението
по чл. 129, ал. 2 от НК и следователно са обхванати от силата на пресъдено нещо на
присъдата.Извън съставомерните вреди по чл.129, ал.2 от НК не се установиха други
3
телесни увреждания при условията на пълно и главно доказване, а и не са претендирани от
ищеца.
По отношение на неимуществените вреди претендирани от ищеца в резултат на
извършеното срещу него престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК:
Двете престъпления са извършени в условията на идеална съвкупност по смисъла на НК,
тъй като видно от материалите по делото, вкл. приложеното НОХД № 12/2025г. по описа на
СрРС, двете престъпления са осъществени с едно деяние - система от действия, свързани
помежду си с обща цел и единен мотив т.е. касае се за редица прояви, обединени в единство
като звена на една дейност, насочени към определен обект. В настоящия случай са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и по отношение на
това престъпление, а именно - вреда (накърнен е процеса на свободно формиране на волята
на пострадалия, посредством възбуждане у него на основателен страх от осъществяване на
заканата с убийство, предвид нанесения му побой на публично място и пред съселяни),
противоправно поведение (нарушен е запретът на нормата на чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от
НК), причинна връзка (увреждането на защитените от закона обществени отношения е в
пряка причинна връзка с деянието на ответника) и вина във формата на пряк умисъл.
С оглед на горното, по делото са установени елементите от фактическия състав на нормата
на чл. 45 ЗЗД по отношение на неимуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.2 от
НК и престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, осъществени в условията на идеална
съвкупност, и искът се явява доказан по основание.
Както е прието в ППВС № 4/1968 г., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението, като при телесните увреждания такива обективни обстоятелства
могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинени
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Към тези критерии се придържа
и ВКС в своята практика, вкл. в решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I т.
о. на ВКС, според което тези обективно съществуващи конкретни обстоятелства трябва да
бъдат преценени адекватно, а не единствено изброени, както и в решение № 232 от
22.01.2018 г. по т. д. № 60404/2016 г. на IV г. о. на ВКС, според което във всички случаи не
бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия, а справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се
съобразява съдебната практика в сходни хипотези. Видно от гореизложеното имущественото
и семейно състояние на ответника не е сред критериите , обуславящи определянето на
размера на обезщетението.
В случая по отношение на увреждането на телесния интегритет на ищеца следва да се
4
отчете, че същото е причинило счупване на първата /проксимална/ пръстна кост /фаланга/ на
петия пръст на лявата ръка, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок от 5-6 седмици, които по своите медико-биологични характеристики
съответстват на средна телесна повреда. Тези увреждания несъмнено са причинили болки и
страдания на ищеца и са довели до временно неразположение при изпълнение на
ежедневните му дейности. Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитания
по делото свидетел С. М., чиито показания съдът кредитира, доколкото същите
кореспондират със заключението на вещото лице и от които се установи, че за период от
един месец ищецът е имал болки и е изпитвал затруднение при обичайните си дейности.
Същият е отказал лечение, поради което и няма данни за такова по делото.
Предвид характера на причинената телесна повреда-средна, начинът на извършване на
престъплението –на публично място, без пострадалият-ищец да е провокирал в конкретния
случай действията на ответника/ липсват такива данни по наказателното дело/, отправените
му закани за убийство, наред с нанесения му побой, сравнително бързото възстановяване на
пострадалия- един месец без каквото и да е проведено лечение, липса на влошаване на
състоянието му, причинените му морални страдания –унижение сред съселяните, както и
икономическата обстановка в страната, която е в период на растяща инфлация за периода от
датата на увреждането до настоящия момент, съдът намира за справедлив размер на
обезщетението за неимуществените вреди от престъплението по чл.129,ал.2 от НК сумата от
3000 лева, а за престъплението по чл.144, ал.3 от НК сумата в размер на 1000 лева, като
искът за горницата над 3000 лева до претендирания размер от 4000 лева за престъплението
по чл.129, ал.2 от НК и искът за горницата от 1000 лева до претендирания размер от 2000
лева за престъплението по чл.144, ал.3 от НК следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Водещите съображения за частично отхвърляне на претенциите са: бързо
възстановяване след побоя, без влошаване на здравословното състояние, без данни за
медикаментозно и болнично лечение, поведението на ищеца-пострадал в хода на самия
инцидент, видно от приложения оглед на ВД на л.68 по наказателното дело-компакт диск с
аудио запис от проведения разговор между пострадалия -ищец и оператор 112 при намесване
на трето лице, вероятно ответникът , който казва: „Ща утрепя“, ищецът отговаря „Ще
утрепиш, аз ща утрепя , ще видиш“, което за настоящия съд е индикация, че у пострадалия
не е възникнала сериозна уплаха от отправените закани, обуславяща по-висок размер на
обезщетението, както и по делото не са налице доказателства същият да е бил ограничен в
ежедневните си действия вследствие предизвикания у него страх от осъществяване на
заканата от страна на неговия съсед. За да е съставомерно престъплението по чл.144, ал.3 от
НК не е необходимо да е възникнал основателен страх, а заканата да е от такова естество да
възбуди такъв, поради което предизвиканата уплаха подлежи на общо доказване в настоящия
процес.
Съобразно изхода на спора, уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Средецки районен съд
дължимата държавна такса в общ размер на 170 лева .
5
Съобразно изхода на делото настоящият състав намира, че в полза на адв. С. К. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца като
материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в претендирания размер, който е
близък до минималния по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. За
определянето му съдът съобразява, че правната помощ е за депозиране на искова молба,
явяване в две съдебни заседания с приемане на писмени доказателства и изготвяне на
писмена защита, при материален интерес от 6 000 лв., като съобразно уважената част
дължимото възнаграждение се явява в размер на 666,70лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Сливово, общ.Средец, да заплати
на Г. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, *********, съдебен адрес
гр.Бургас, *****, сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
извършено от И. И. престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което има
одобрено споразумение по НОХД № 12/2025 г. на РС-Средец, ведно със законната лихва
върху главницата от 3 000лв., считано от извършване на престъплението– 04.04.2024г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 3 000 лева до претендирания размер от 4 000лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Сливово, общ.Средец, да заплати
на Г. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, *********, съдебен адрес
гр.Бургас, *****, сумата от 1 000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, вследствие извършено от И. И. престъпление
по чл.143, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което има одобрено споразумение по НОХД № 12/2025 г.
на РС-Средец, ведно със законната лихва върху главницата от 1 000лв., считано от
извършване на престъплението– 04.04.2024г., до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1 000 лева до
претендирания размер от 2 000лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-Средец сумата от
170 лева /сто и седемдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по делото,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, да заплати на адв.С. К. -БАК сумата от 666,67 лева
6
/шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7