Решение по дело №1011/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 423
Дата: 30 януари 2014 г.
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20131200501011
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 254

Номер

254

Година

11.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.11

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова

дело

номер

20124100500531

по описа за

2012

година

Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК.

С Решение № от 07.02.2012 година, постановено по Гр.Д.№ по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд, е прието за установено по отношение на „Е. Б. П.” –В. ,че А. А. А. от гр.В.Т.,ул.”Д. Н.”,№ 25 не му дължи сумата от 2033,58 лв.,представляваща начислена на основание чл.38,ал.3,т.1 от ОУ на Е. Б. Мрежи” корекционна сума по дебитно известие № /13.04.2011 год. за периода от о2.10.2010 - 15.03.2011 год.

Осъдил е „Е. Б. П.” да заплати на А. А. А. сумата от 385,34 лв. разноски..

Постъпила е въззивна жалба против решение от ответника чрез процесуалния представител. Излагат се доводи и съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.Претендират се разноски.

Във въззивната инстанция жалбата се поддържа от упълномощения адвокат.

В законовия срок не е постъпил отговор от ответника по жалбата - ищца в първоинстанционното производство.

Във въззивното производство с доÔод за неоснователност на жалбата се поддържа постановения съдебен акт на районния съд.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено.

Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим.

Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Предявен е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от него вземане.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Ищецът по настоящото дело е „потребител”, а ответникът „краен снабдител” по смисъла на ЗЕ.

Със ЗЕ и Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. Мрежи” са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия.

Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ за публикуване както на Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. Мрежи”, така и на изменението на Общите условия на „Е. Мрежи”. Обстоятелства, служебно известни на решаващия състав.

Посочените общи условия и изменението им са влезли в сила. Аргумент чл.98а, ал.4 и чл.98б, ал.4 от ЗЕ.

Ищецът не е упражнил правото си, визирано с разпоредбите на чл.98а, ал.5 от ЗЕ. Не са налице и твърдения от страна на ищеца за неприложимост на ОУ.

С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува.

За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказÓтелства спазване на всички изисквания, визирани в ЗЕ и в Общите условия.

А това са разпоредбата на чл.24 от Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и разпоредбите на чл.13, т.5; чл.34, ал.6; чл.37, ал.1, т.7 и ал.2; чл.38 и чл.61 от Общите условия на „Е. Мрежи”.

Юридическият факт, от които би възникнало вземането, е пренесеното количество енергия, потребено от ищеца, частично да не е отчетено от средствата за търговско измерване.

Това обстоятелство се установява по реда и начина, регламентирани с посочените разпоредби на ОУ. Основният документ, чрез който се установява посоченият факт, е съставен констативен протокол, съгласно изискванията на чл.61 от ОУ. Не се спори, установява се от признанията в исковата молба, че ищецът е потребител на електрическа енергия на сочения в нея адрес. Няма спор и по въпроса, че служители на ответното дружество са констатирали неправомерно ползване на енергия, подменили са измерващото устройство и въз основа на направените констатации са начислили за плащане исковите суми.

На 15.03.2011 год. година е извършена проверка на СТИ,отчитащо консумацията на доставената ел.енергия,което се установява от приложения Протокол № /15.03.2011 год.В него е отразено,че показаната грешка с еталон е - 86,79 %.Протоколът е подписан от служителите,извършили проверката и свидетел.В съдебно заседание свидетелят Д.,съставил протокола,заявява,че констатациите,описани в протокола отговарят на състоянието,в което съставителите му са видели електромера,като абонатът не е открит при проверката и същата е извършена в присъствие на служител от милицията.С оглед отчетената грешка електромерът е демонтиран и предаден за изследване в БИМ Сектор -В.Т..Констатациите са,че няма видими механични повреди,символите на пломбите са четливи,но пломбажната тел е скъсана.Отчетено е отклонението на грешката.При отваряне на електромера е установен поставен допълнителен проводник между токовия датчик и платката.

Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск.

В рамките на правомощията си, регламентирани в нормата на чл. 37 от Общите условия на ответното дружество, последното е констатирало неправилното отчитане на ползвана електроенергия и е упражнило правото си да коригира дължимите за нея суми. Отклоненията в отчитането на консумираното електричество са сред предпоставките за едностранни корекции за минал период – чл. 37, т.7 от Общите условия.

Спорно по делото е възникването и правилното прилагане на основанието за начисляване и заплащането на посочената в исковата молба сума .Съгласно трайната съдебна практика,на която се е позовал и районния съд на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел.енергия , отговорът е отрицателен.Тези решения имат задължителен характер за по - долустоящите съдилища,съгласно разясненията в т.1.от ТР 1/19.02.2010 год. на ОС ГТК на ВКС,поради което не е необходимо преповтаряне на мотивите на решенията /Така : Р.№/19.11.2009 год. по Т.д. № /2009 год. на ІІ -ро ТО на ВКС;Р.№ 104/05.07.2010 год. по гр.д. № /2009 год. на ІІ-ро Т.О. на ВКС;Р.№ /04.04.2011 год. по Т.д. № /2010 год. на ІІ-ро Т.О. на ВКС;Р.№ /11.04.2011 год. по Т.д. № /2010 год. на ІІ-ро Т.О. на ВКС/

Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя мотивите на представеното от въззивника Решение № /03.05.2012 год. по Т.д. №/2012 год. на ВТАС,т.к. първо решението не е влязло в сила и второ противоречи на решенията на ВКС сочени по -горе,които имат задължителен характер за стоящите по -долу инстанции.

С оглед наведения довод,че правото на доставчика на корекция на сметките се поражда от неизпълнение на договорното задължение потребителят да не променя схемата на свързване на ел.съоръжения,да не заменя елементите на електромера,кредиторът,в случая ответника,следва да докаже начина на извършване на вмешателството и момента за това,които факти в случая са недоказани.Едва след установяване на тези факти,се поражда правото на кредитора да претендира обезщетение за неизпълнение на договорно основание.В случая като не е доказал периода на извършване на манипулирането върху СТИ и реално доставената и незаплатена ел.енергия,ответникът неоснователно е начислил и фактурирал сумата предмет на иска,поради което същият се явява основателен и доказал.Настоящия състав споделя изводите на първата инстанция и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви досежно приложимостта на чл.38 от Общите условия на „Е..Б. Мрежи”-В..По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен следва да бъде уважен.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на първата инстанция е правилно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № от 07.02.2012 год. по гр.д. № по описа за 2011 год. на Великотърновски районен съд.

РПЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________

2.________________

Решение

2

4290ED392D626DB4C2257A38003989CD