№ 7588
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело №
20241100507127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2963/20.02.2024 г., постановено по гр. д. № 2061/2023 г. по описа
на СРС, 140 състав, е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
41 ЗС вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, че „Дан Ерланд“ ЕООД дължи на Етажните
собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********, сумата от
168,52 лв., представляваща припадащата се на ответника част от таксите за управление
и поддръжка на сградата, дължими за периода 01.03.2022 г. - 03.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до плащането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.10.2022 г. по гр. д. № 55412/2022
г. на СРС, 140 състав. С решението предявеният иск е бил отхвърлен като
неоснователен за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 219,94
лв., като съгласно изхода от спора съдът е разпределил отговорността за разноски
между страните.
Срещу решението, в установителната част, е подадена въззивна жалба от
ответника „Дан Ерланд“ ЕООД, в която се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като въззивникът не е ползвал притежаваните от него два
апартамента в етажната собственост, за което обстоятелство били представени
писмени доказателства. Съдът следвало да съобрази действащата към процесния
период редакция на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, отричаща дължимостта на такси и разноски от
отсъстващ собственик или обитател, без да са необходими никакви негови
допълнителни действия или изявления. Ето защо счита, че предвид дължимостта на
таксата за управление на имотите и вноските за фонд ремонт, в действителност
задълженията му към ЕС за процесния период възлизат на сумата от 89 лв. В същото
1
време в касата на ЕС авансово са били внесени суми в общ размер от 263,14 лв, с ясно
посочено основание – разплащане на сметки на етажната собственост. Внесената от
въззивника сума била дори по-голяма от претендираната, а ответната страна е
следвало да докаже, че имотите са били ползвани и как са били разходвани внесените
суми. Моли решението, в обжалваната част, да бъде отменено, искът да бъде изцяло
отхвърлен, и да му бъдат присъдени разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите
етажни собственици в посочената етажна собственост, в който се излагат твърдения за
неоснователност на подадената жалба, тъй като решенията за дължимостта на
вноските не били обжалвани и представлявали подлежащи на изпълнение актове на
ЕС. Съдът правилно установил, че ответникът по делото не е доказал липсата на
ползване на имотите за процесния период, както и основанието за извършените от него
плащания, с изключение на тези с коректно посочени клиентски номера за обектите.
Молят съда да остави жалбата без уважение и да им присъди сторените във въззивното
производство разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Приетите доказателства по делото пред първата съдебна инстанция
удостоверяват установената от същата фактическа обстановка. Първоинстанционният
съд е сезиран с положителни установителни искове с правна квалификация чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 41 ЗС вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за признаване за установено
спрямо „Дан Ерланд“ ЕООД на вземане на Етажните собственици от етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. „********, за сумата от 219,94 лв.,
представляваща припадащата се на ответника част от таксите за управление и
поддръжка на сградата, и Фонд ремонт, дължими за периода 01.03.2022 г. - 03.06.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до плащането.
За да уважи частично исковете районният съд е приел, че ответникът като
собственик на самостоятелен обект - апартамент № 19 в процесната етажна
собственост се е съгласил, заедно с другите етажни собственици, да заплаща месечни
такси за ремонт, поддръжка и почистване на общите части на ЕС. Ответникът не бил
доказал твърденията си, че собственият му апартамент № 19 не се е ползвал за повече
от 30 дни през съответната календарна година, поради което претендираните такси
били дължими, с изключение на тази за присъединяване на ЕС към „Топлофикация
София“ АД от 8,50 лв. Представените от ответника доказателства за извършени
плащания били основателни единствено за сумите от общо 42,92 лв., дължими за
процесния апартамент. В основанието на платежните нареждания за останалите
2
извършени плащания не било посочено ясно каква част и кои точно задължения са
погасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция споделя установените от първоинстанционния съд
факти по спора, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
За периода, за който се претендират процесните такси (01.03.2022 г. - 30.06.2022
г.) е действала разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (изм. и доп. ДВ, бр. 26 от 1 април
2016 г.), съгласно която не се заплащат разходите за управление и поддръжка на
общите части на етажната собственост от собственик, ползвател и обитател, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година. Посочената норма е с императивен характер и се прилага независимо от
обстоятелствата дали собственикът е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51,
ал. 2 ЗУЕС, дали е вписал тази негова декларация в книгата на етажната собственост и
дали въз основа на нея е било прието решение на общото събрание на ЕС за
освобождаването му от разноски. В този смисъл, оплакването във въззивната жалба, че
СРС се е позовал на неотносимата в случая правна норма на чл.51, ал.3 от ЗУЕС /в
действащата към процесния период редакция/, е основателно.
В същото време, следва да се отбележи, че при направено по делото възражение
за недължимост на разноски по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС доказателствената тежест за
установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната, която е
направила възражението, тъй като тя черпи за себе си изгодни последици от
установяване на тези обстоятелства /в т. см. Решение № 93 от 06.10.2022 г. по гр. д. №
395/2022 г., ГК, I ГО, на ВКС/, каквато доказателствена тежест е била разпределена и
със съставения от районния съд доклад по делото. Наведеното във въззивната жалба
оплакване за неправилно определяне и разместване на доказателствената тежест, е
неоснователно. В подкрепа на твърденията на ответника по делото е приета справка за
консумация на клиент, изготвена от „Електрохолд продажби“ ЕАД (л. 78), от която
обаче не може да се установят по еднозначен начин предпоставките на чл. 51, ал. 2
ЗУЕС - че ответникът е пребивавал в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една
календарна година в процесния апартамент № 19. С оглед изложеното, възражението
му по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС се явява неоснователно и крайният извод на
първоинстанционният съд, че разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост са дължими от етажния собственик, са правилни.
По отношение на представените от „Дан Ерланд“ ЕООД доказателства за
плащане на процесните такси (л. 66 - 71) се установява, че сумата от 36 лв. е заплатена
за друг обект - апартамент № 20, а другите преводи на сумите от 100 лв. и от 163, 14
лв. са с неясно посочени основания и не биха могли да се отнесат към конкретно
задължение за обекта за процесния период. Възраженията на ответника, че причината
за това е, че същите са платени авансово, не може да бъде споделена, т.к. от приетите
доказателства – Протокол от проведено ОС на ЕС от 17.02.2022г. и извлечението от
месечен бюджет на ЕС, се установява, че към м. март 2022г., когато са извършени
3
плащанията /04.03. и 23.03.22г. / ответникът е имал стари неплатени задължения за
другия притежаван от него имот – ап.№20, както и конкретно определени по размер и
основание задължения и за двата имота за ел.енергия в общите части, асансьор,
почистване и др.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди на основание чл. 271, ал. 1, изр.
1, предл. 1 ГПК.
В отхвърлителната му част решението не е било обжалвано и е влязло в законна
сила.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в уговорения и
платен размер от 500 лв.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2963/20.02.2024 г., постановено по гр. д. №
2061/2023 г. по описа на СРС, 140 състав, в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 41 ЗС вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, че „Дан
Ерланд“ ЕООД (н.) дължи на Етажните собственици от етажна собственост, находяща
се в гр. София, ул. „********, сумата от 168,52 лв., представляваща припадащата се на
ответника част от таксите за управление и поддръжка на сградата, дължими за периода
01.03.2022 г. - 03.06.2022 г., за самостоятелен обект - ап.№19, ведно със законната
лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до плащането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.10.2022 г. по гр. д. № 55412/2022 г. на
СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА „Дан Ерланд“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Етажните
собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за въззивното производство в размер на 500 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4