Решение по дело №183/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Й. С. С. от гр. Силистра чрез адв. А. А., АК - Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1099-000158 от 18.04.2024 г., издадена от ответника по делото, с която на жалбоподателя е наложена административна мярка по чл. 171, т. 2, б.“М“ от ЗВП „временно спиране от движение на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от три месеца, считано от датата на отнемане на СРМПС.

Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

С молба становище от 30.10.2024 г. процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че не поддържа направените доказателствени искания ,вписани в жалбата и че няма нови такива.

Ответникът НАЧАЛНИК ГРУПА към ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СИЛИСТРА, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“,чрез главен юрисконсулт В. А., оспорва жалбата като неоснователна,претендира се за отхвърлянето й и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа доводите и възраженията в жалбата, извърши преценка на относимите спрямо предмета на делото доказателства, в рамките на служебната проверка по чл. 168 от АПК за всички отменителни основания по чл. 146 от АПК, Административен съд Силистра приема за установено следното от фактическа страна:

На 16.04.2024 г. около 15:10 часа в гр.Силистра на кръстовището по ( ул.“ Седми септември“ и ул.“Добрич“) контролните органи на МВР към ОД на МВР-Силистра са установили, че жалбоподателят Й. С. –С., като водач на МПС – БМВ 520 с рег.№ [рег. номер] на кръговото кръстовище преднамерено извежда МПС извън контрол, състоящо се в загуба на сцепление на гумите на задвижващият мост към асфалтовото покритие на пътя при завиване като с поведението си възпрепятства движението на другите автомобили и създава предпоставка за пътно-транспортно произшествие. Преценено е,че водачът не използва пътя по предназначение,т.е. за превоз на пътници и товари. Деянието е описано в АУАН № 694386 от 16.04.2024 г., към който процесната Заповед изрично препраща.

В оспорения акт нарушението е квалифицирано като простъпка по чл. 104Б,т. 2 от ЗДвП във връзка с чл.171,т.2,б.“м“ от ЗДвП - временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 3 месеца, считано от отнемане на свидетелството, т.е в процесния случай от 16.04.2024 г.

Административната преписка включва освен цитирания АУАН серия GА № 694386 от 16.04.2034 г.,още и справка за нарушител, докладна записка от КО в трупа ОДПКПД – в отговор на възражението срещу АУАН,сведение от 16.04.2024 г. на младши автоконтрольор в група ОД на МВР, снимков материал, заповед № 342з-1315 от 30.12.2021 г.за оправомощаване на издателя на акта,заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. и служебна бележка, касаеща длъжностното качество на издателя на оспорения акт.

В съдебното производство е изискана прокурорска преписка № 1236 / 2024 г. на Районна прокуратура гр. Силистра, във връзка с приложената като доказателство по делото и приета от съда мотивирана резолюция, с която административно-наказващият орган е прекратил административно-наказателното производство и е изпратил материалите по настоящата административна преписката за преценка за образуване или не на досъдебно производство по чл.325,ал.3 от НК.

От разпита на свидетеля С. И. С. се установява че той лично е възприел описаната в оспорения акт фактическа обстановка, отстоящ на около 30 метра от местоизвършването на деянието.На кръговото кръстовище Й. С. е настъпил газта рязко, привел е автомобила перпендикулярно на оста на пътя по такъв начин, че го движил странично , с вратите настрани.Чул се е специфичен звук вследствие форсиране на двигателя и приплъзването на гумите. Към този момент по трасето е нямало пясък или друга субстанция, предполагаща поднасяне.

Законодателят третира принудителните административни мерки, каквато е процесната „временно спиране от движение на МПС по чл.171,т.2,б.“м“ от ЗДвП“,като обезпечителна мярка. Строго формално погледнато разпореждането или оспореният акт се счита не за „наказание“,а за обезпечителна мярка в полза както на жалбоподателя, така и на обществото.Целта е да се предотврати извършването на друго нарушение в определен срок.В тази връзка следва да се отбележи, че за законосъобразността и правния статут на оспорената заповед е без пряка връзка стабилитетът на актовете по административно-наказателното производство, по което са издадени актът за установяване на административно нарушение от 16.04.2024 г. и наказателно постановление, тъй като административната отговорност чрез налагане на ПАМ е отделна и самостоятелна спрямо административно-наказателната отговорност, налагане чрез наказателно постановление.

Фактическият състав по приложената мярка представлява използване на пътищата, отворени за обществено ползване за цели, различни от обичайното им предназначение, което обичайно предназначение е за превоз на пътници или товари.Следва да се отбележи в случая, че текстът на закона (чл.171,т.2,б.“м“ от ЗДвП ) съставлява отрицателен факт. Т.е. изявление за използване на МПС за всичко друго, но не и по предназначение. От гледна точка на доказателствения процес отрицателните факти прехвърлят тежестта на доказване на страната, която се ползва от насрещния положителен факт. В тази връзка не контролният орган следва и е длъжен да предполага за какви цели водачът на МПС използва превозното средство, а на водача е вменена тежестта да докаже за какви конкретни цели е използвал МПС.По настоящото дело, след анализ на събраните по делото доказателства, се установява, че на 16 април,2024 г. Й. С. е управлявал процесното МПС, [Марка] без да е провокиран от атмосферни, биологични или с друг произход обстоятелства, е форсирал двигателя, автомобилът е поднесъл като това се е случило в рамките на светлата част на деня на суха настилка. Правилата за управление на МПС в рамките на кръгово движение изискват намаление на скоростта до степен, която е съобразена с конкретната обстановка – атмосферни условия, натовареност на движението. В конкретния случай, поднасянето на автомобила при преднамереното му форсиране без явна причина, е хипотеза, която попада под отрицателното твърдение – използване на пътя, отворен за обществено ползване за всяка друга цел, различна от превоз на хора.В тази връзка доказателствената тежест при този отрицателен факт, е на жалбоподателя, който не е доказал за каква друга цел е използвал пътя.

Деянието е обществено опасно, защото всяко нарушаване на правилата за движение по пътищата създава предпоставка за пътно-транспортно произшествие. В този смисъл не е необходимо произшествието да се случи, за да се изведе извод, че е имало предпоставка за това.

В обобщение,налице са материалните предпоставки, съставляващи хипотезата на приложената норма на чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП, поради което административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си за налагане на процесната ПАМ.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. В мотивите й изрично се препраща към фактическите обстоятелства, удостоверени в процесния АУАН от 16.04.2024 г., съставен против водача на МПС, които мотиви обезпечават възможността за възприемане съдържанието на волеизявлението.

Административният орган не е завишил срокът на мярката, а е наложил същата в рамките на законово-определения от 3 месеца.

Компетентността на издателя на акта следва от приложената заповед № 342з-1315 от 30.12.2021 г., с която се определя обхватът на правомощията на ответника – Началник група към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Силистра.

Не е налице нарушаване принципа на пропорционалност, закрепен в чл.6 от АПК, тъй като надделяват обществените интереси за опазване сигурността по пътищата, спрямо наведените от жалбоподателя цели за ползване на автомобила в свой и този на близките си интерес.

Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК, което обуславя и отхвърляне на оспорването.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд гр. Силистра

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Й. С. С. от гр. Силистра чрез адв. А. А., АК - Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1099-000158 от 18.04.2024 г., издадена от началник група към ОД на МВР-Силистр, с която на жалбоподателя е наложена административна мярка по чл. 171, т. 2, б.“М“ от ЗВП „временно спиране от движение на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от три месеца, считано от датата на отнемане на СРМПС.

ОСЪЖДА Й. С. С. от гр. Силистра, [ЕГН] *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР- Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.