№ 449
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В в закрито заседание на седми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20211100510950 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №15564/07.09.2021г. по описа на СГС от
длъжника ЗД „Е.” АД срещу постановление изх. №10095 от 28.07.2021г. по
изпълнително дело №20218390400440, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника за редуциране на адвокатското възнаграждение,
размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и другите начислени
суми по изпълнителното дело.
Жалбоподателят - ЗД „Е.” АД излага доводи относно начисленото
адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв. Посочва, че не са извършвани
други процесуални действия освен подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело, поради което поддържа, че не се дължи
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за размера на минималните
адвокатски възнаграждения. Предвид това и обстоятелството, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност счита, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до 200 лв. Моли съдът да отмени
обжалваното постановление, като намали определеното адвокатско
възнаграждение за взискателя на 200 лв., таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
сумата от 10 лв. – такса за издаване на два изпълнителни листа. Претендира
направените разноски в настоящото производство – държавна такса и
1
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят – „Б.В.И.Г.” АД в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, депозира
възражение, в което излага становище за неоснователност на частната жалба.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за неоснователност на частната жалба. Подробно са
описани по стойност и на какво основание са начислени такси.
Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди
изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото,
приема следното:
Производството по изпълнително дело №20218390400440 е образувано
на 20.07.2021г. въз основа на подадена молба от ЗД „Б.В.И.Г.” АД, в
качеството й на взискател, чрез пълномощника й адвокат Д.М. срещу ЗД „Е.”
АД, в качеството на длъжник, въз основа на изпълнителен лист от
29.06.2021г. издаден по гр. д. №70507/2017г. по описа на СРС, 176 състав и
изпълнителен лист от 29.06.2021г. издаден по гр. д. №1041/2020г. по описа на
СРС, 176 състав. Молбата е подадена от упълномощен от взискателя адвокат,
за когото са представени по делото: пълномощно, фактура №147 от
15.07.2021г. с издател – адвокат Д.М. и получател – взискателя за сумата от
380 лв. за образуване и процесуално представителство по изпълнителното
дело и банков превод, че тази сума е преведена от взискателя на
упълномощения му адвокат.
На 20.07.2021г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която са вписани следните суми като задължения:
1 232, 85 лв. – главница,
474, 65 лв. – лихви,
641, 75 лв. – неолихвяема сума, в която се включва и 5 лв. за издаване на
изпълнителен лист,
177 лв. – такси и разноски по ТТРЗЧСИ,
286, 01 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
380 лв. – адвокатско възнаграждение или общо задължение в
размер на 3 192, 25 лв.
На 21.07.2021г. е връчена на служител на длъжника поканата за
доброволно изпълнение.
На л. 11 от изпълнителното дело е приложено запорно съобщение до
„Уникредит Булбанк” АД, което е получено от банката на същата дата.
2
На 26.07.2021г. длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение
срещу:
определения размер на адвокатско възнаграждение над 200 лв.,
дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
- срещу включване на сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
На лист 17 от изпълнителното дело е представен документ за извършен
банков превод на 28.07.2021г. по изпълнителното дело от длъжника за
дължимите суми.
На 28.07.2021г. е издаден обжалвания акт.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
I. Относно определения размер на адвокатско възнаграждение за
взискателя.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания – се определя допълнително
възнаграждение в зависимост от материалния интерес.
В конкретния случай от страна на процесуалния представител на
взискателя освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело
не са извършвани други процесуални действия. В резултат на предприетия
изпълнителен способ в срока за доброволно изпълнение е преведено по
сметка на ЧСИ задължението на длъжника.
Жалбоподателят посочва, че към така определения размер на адвокатско
възнаграждение не следва да се включи и този определен по чл. 10, т. 2,
предл. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав приема,че доколкото в
срока за доброволно изпълнение, чрез осъществен един изпълнителен способ
– запор на банковата сметка на взискателя, е събрана дължимата сума, на
взискателя не следва да се определя и адвокатско вънаграждение по т. 10.2 от
посочената Наредба.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на
взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради
което същото следва да бъде намалено до посочения размер.
3
II. Относно включване на задължение в размер на 5 лв. за издаване
на изпълнителен лист.
Изпълнително дело №20218390400440 е образувано въз основа на два
представени от взискателя и описани по-горе в мотивите изпълнителни листа.
В нито един от тях не се съдържа посоченото задължение. Не са и
представени доказателства за извършване на такова плащане от страна на
взискателя в полза на СРС.
За издаване на изпълнителен лист съгласно чл. 11 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК се дължи
заплащане на държавна такса в размер на 5 лв. Редът за събиране на тази
такса е в изпълнителното производство. Но в разглеждания случай не са
представени никакви доказателства за действителното заплащане на тази
такса от взискателя. С оглед на така посоченото, настоящият съдебен състав
счита, че задължението на длъжника следва да бъде намалено с тази сума.
III. Относно размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно т. 26, б. „в” от ТТРЗЧИ таксата за събрани суми от 1000 до 10
000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. В разглеждания случай
размера на дълга съобразно поканата за доброволно изпълнение е 2 729, 25
лв. Тази сума следва да бъде намалена с:
- 180 лв., предвид приетото по - горе в мотивите, че с толкова следва да
бъде намалено определеното от съдебния изпълнител адвокатско
възнаграждение на взискателя и
- 5 лв. – начислената такса за издаване на изпълнителен лист. В резултат
таксата по т. 26 следва да бъде определена върху сумата от 2 544, 25 лв. или
същата е в размер на 268, 25 лв. с ДДС. В обжалвания акт размерът на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧИ е определена на 286, 01 лв. С оглед на така установеното
следва да бъде намалена начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ от 286, 01 лв. на 268, 25 лв.
Относно направените разноски за настоящото производство
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.
Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно
изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото
производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление изх. №10095 от 28.07.2021г. по изпълнително
дело №20218390400440, с което е оставено без уважение възражението на
4
длъжника за редуциране на адвокатското възнаграждение, размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и другите начислени суми по
изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.
№9868/20.07.2021г. по изпълнително дело №20218390400440:
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 380 лв. на 200
лв.,
дължима неолихвяема сума от 641, 75 лв., в която се включва и 5 лв.
такса за издаване на изпълнителен лист на 636, 75 лв. и
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 286,01 лв. с вкл. ДДС на 268, 25 лв. с
вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5