Решение по дело №7/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260003
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20202120700007
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 26003                                                                  23.12.2020 година                             град Бургас

 

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                     пети граждански състав

на  двадесет и трети ноември                                       през  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                

                                             Председател: Магдалена Маринова

 

 

При секретаря:  Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7  по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и е образувано по повод жалба от Р.К.  Х.  с адрес: ***, и К.К.М., с адрес: ***, представлявани от адвокат А.Ж.,  против Общинска поземлена комисия – Созопол с искане за прогласяване нищожността на решение на административния орган, посочено в обстоятелствената част на жалбата и представляващо Решение № 3063 от 04.10.1998 година.

            В съдебно заседание жалбоподателите лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и уточняват, че желаят нищожността на решението да бъде прогласена и поради това, че в съставът на ПК, участвал при постановяването му не е бил включен представител на частните земеделски стопани и на ликвидационния съвет.

            В съдебно заседание заинтересованите страни С.Я.Н., Ж.Я.Н. и  З.Г.Д. се явяват лично и дават становище за основателност на жалбата.

            В съдебно заседание заинтересованата страна П.Г.К. не се явява лично, от нейно име не е постъпило становище по жалбата.

            В съдебно заседание Общинска служба „Земеделие“  Созопол  не изпраща процесуален представител, не е постъпило становище по жалбата.

            По допустимостта на жалбата настоящият състав приема следното:

            С Решение № 3063 от 04.10.1998 година на ПК – Созопол, постановено по заявление от вх. № 3063 от 27.05.1992 година от З.Г.Д., административния орган се е произнесъл за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Н.Н.К..

            Съгласно чл.149, ал.5 от АПК  административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което настоящият състав приема, че не е налице процесуална пречка за  преценка наличията на твърдяните от жалбоподателя пороци в този смисъл. Извода следва и от чл.168, ал.3 от АПК. Жалбоподателите са наследници на Н.Н.К., поради което за тях е налице правен интерес от оспорване на административния акт. За извод в посочения смисъл беше взето предвид тълкуването на закона, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 година по тълкувателно дело №1/2012 година на ВАС. Прието е, че правен интерес на оспорващия от обявяване нищожността на административен акт е налице, ако без това оспорване той не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходими и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. Посочените предпоставки в случая са налице.

            С горните мотиви настоящият състав приема, че жалбата е допустима.

            По повод основателността жалба и предвид събраните по делото доказателства и приложимия материален и процесуален закон настоящият състав приема следното:

            Видно от приложената преписка от Общинска служба „Земеделие“ – Созопол в нея също не се съдържа решението, което е оспорено с подписи на членовете на състава на комисията, а един от екземплярите по делото съдържа отразяване, че документа е препис, но отново липсват подписи. Поради изложеното настоящият състав приема, че по делото не се установява наличие на решение на ПК от посочената дата, съдържащо подписи на неговите автори.

             Съгласно чл.15, т.6  от ЗАП, който е отменен, но е действащ закон към датата на постановяване на оспореното като нищожно решение, един от реквизитите на административния акт е подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, а когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган.

            В случая не е спазена тази норма и порока, с оглед тежестта му, води до липса на нищожност на решението.

            По отношение на втория довод на жалбоподателите, уточнен в съдебно заседание от процесуалния им представител като неспазване на нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ в редакцията, действала към постановяване на решението, настоящият състав приема  следното:

            Съгласно чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ, който е отменен, но е действащ закон към датата на постановяване на решението, поземлените комисии по възможност се включват юрист, агроном,  инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на собствениците

на земи.

            В случая, предвид липсата на посочения реквизит от решението и  тежестта на този порок, настоящият състав приема, че това релевирано основание за нищожност не следва да бъде обсъждано, тъй като твърдението следва да бъде съотнесено единствено към имената, изписани  в решението, за които лица обаче липсва подпис в акта.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на решение № 3063 от 04.10.1998 година на ПК – Созопол, постановено по заявление от вх. № 3063 от 27.05.1992 година от З.Г.Д. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Н.Н.К., поради липса на подписи.    На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

            При този изход от спора и съгласно чл.143 от АПК в тежест на административния орган следва да бъдат възложени разноските, направени от жалбоподателите по водене на делото, които видно от представените доказателства /договори за правна защита и съдействие е фактура/ са в общ размер от 1 200 лева /по 600 лева по всеки един от договорите/.

            Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал. 2 и  чл.173, ал.3 от АПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение № 3063 от 04.10.1998 година на ПК – Созопол, постановено по заявление от вх. № 3063 от 27.05.1992 година от З.Г.Д. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Н.Н.К., по повод жалбата от Р.К.  Х.  с адрес: ***, и К.К.М., с адрес: ***.

ВРЪЩА преписка по заявление от вх. № 3063 от 27.05.1992 година от З.Г.Д. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Н.Н.К.,  на  Общинска служба „Земеделие“ – Созопол за ново произнасяне.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – Созопол  да плати на Р.К.  Х.  ЕГН ********** с адрес: ***, сумата 600 лева, представляваща разноски по водене на делото, и на К.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 600 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски административен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.

                                                                                 

                                                                                             

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.