РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Търговище, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Ж. Люб. И.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20253530200466 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Д. Ю. от гр.Омуртаг, чрез пълномощник
адв.А. М. от АК – Търговище, срещу НП № 44-0000710 от 25.04.25 г. на
Началник на ОО„АА“, гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 43, т.2,
б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.178а,
ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба“ в
размер на 1500 лева. Жалбоподателя моли съда, на основанията изложени в
жалбата да отмени НП. Редовно призован, не се явява лично. Явява се адвокат
М., който поддържа жалбата, с молба НП да бъде отменено на посочените
основания. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган не се явява и не изпраща представител. В
съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка счита,
че наказателното постановление следва да бъде потвърдено и прави
възражение за прекомерност на претендираният адвокатски хонорар.
След запознаване на представените писмени материали по делото и
събраните в съдебно заседание доказателства, съдът установи следното: В
обстоятелствената част на обжалваното НП, като адм. нарушение извършено
от жалбоподателя е описана следната фактическа обстановка - На 14.02.2025 г.
1
около 17:18 ч. в град Търговище, улица Опълченска №16, в пункт за
извършване на периодични прегледи за проверка техническата изправност на
пътни превозни средства на фирма "ГТП-02" ООД притежаващ Разрешение №
765 жалбоподателят като председател на комисия от технически специалисти
не е следил за качественото и пълнообемното провеждане на периодичен
преглед на МПС с рег.№ ********* от кат.М1 марка “Шевролет“, модел
„Епика“ извършен с протокол № 38107832 от 14.02.2025 г., а именно : допуска
ППС- то да се движи по пътища за обществено ползване без да извърши
необходимото измерване на полезното действие и ефективност на спирачката
за паркиране и отразява в позиция 1.4 в протокола заключение „Да“. От
приложеният видеозапис от прегледа се виждало, че има две измервания на
първа ос и едно на втора ос, с основната спирачна уредба, чрез светване на
стоп светлините на автомобила. Нарушението било констатирано при
комплексна проверка и преглеждане на видеозаписи.
За констатираното административно нарушение е съставен АН №
344459 от 19.03.25 г., връчен на нарушителя. АУАН е подписан с отбелязване
от нарушителя „не съм съгласен и ще предоставя своите възражения в срок
даден по законовия ред“. Писмени възражения срещу така съставеният АУАН
са постъпили в законоустановения срок по ЗАНН. Наказващият орган приел
възраженията за неоснователни и на основание АУАН е издадено обжалваното
НП № 44-0000710 от 25.04.25 г., подписано и връчено на жалбоподателя на
дата 03.06.25 година.
Жалбата е подадена чрез наказващият орган, процесуално допустима е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съгласно приложената Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. процесното
НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Видно от показанията на актосъставителя И. С. при преглеждане на
видеозаписа от прегледа се установява, че се правят две замервания – на първа
ос и едно на втора, със светване на стоп светлините на автомобила съответно
чрез използване на основната спирачна уредба. От видеозаписа не се вижда, че
се извършват две замервания на задна ос, като едното трябва да е без светване
на спирачната уредба. Показанията на свидетеля се потвърдиха от
приложеният по делото видеозапис, който бе възпроизведе в съдебно
заседание.
2
Съгласно показанията на св.С. управител на процесният пункт за
технически прегледи има различни причини да светнат стоповете на
автомобила при замерване на спирачките и не може да се направи извод, че
замерването на ръчната спирачка е направено с основната спирачна уредба.
Кредитирайки показанията на актосъставителя, приложеният
видеозапис и останалите писмени доказателства съдът намери за установено,
че при процесният преглед не е било извършено замерване на спирачната
ефективност на спирачката за паркиране, но въпреки това в протокола за
прегледа в позиция 1.4 е отбелязано заключение „ДА“.
Съдът не даде вяра на показанията на св.С., който като управител на
пункта за технически прегледи е пряко заинтересован от изхода на делото, а и
неговите показания се опровергават от всички останали събрани по делото
доказателства.
При служебната проверка на оспореното НП съдът констатира, че
същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Видно от текста на НП като правно основание за издаването му е
посочен чл.43, т.2, буква „б“ от НАРЕДБА № Н-32 от 16 декември 2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.
Нормата предвижда, че председателят на комисията, която извършва
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС следи за
качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС
от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на
периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на
периодичните прегледи, определени в наредбата. Нормата е крайно обща и не
налага конкретни изисквания към дейността на председателя на комисията, а
вместо това препраща към Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от НАРЕДБА №
Н-32 от 16 декември 2011 г., където е поместена методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. Нормата
не съдържа конкретно нарушено изискване. В същото време от текста на
обжалваното НП е видно, че в него не е посочено коя точно разпоредба (кое
точно изискване) на Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от НАРЕДБА № Н-32 от
16 декември 2011 г. е била нарушена. Непосочването на точната нарушена
разпоредба от приложимата наредба води до липса на правно основание, като
съдът не може да извлича волята на наказващият орган произволно, съдейки
3
по фактическото описание на твърдяното нарушение. Липсата на посочване в
текста на НП на огносимата разпоредба на Приложение № 5 от НАРЕДБА №
Н-32 от 16 декември 2011 г., следва да се приравни на липса на посочено
правно основание за издаване на обжалваното НП, което означава, че е
допуснато нарушение на изискванията за форма на НП, установени в чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН. За да е ясно на визирания нарушител какво нарушение му е
вменено, то следва наказващият орган не само да опише точно и ясно
фактическите обстоятелства по нарушението, но и чрез дадената им правна
квалификация да установи съществуването на правна норма, която
регламентира конкретно изискване, което се нарушава с описаното деяние.
Това задължение се налага с оглед принципите за правна сигурност и
законоустановеност на нарушенията. По този начин съществено е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. Съдът също е поставен в невъзможност
да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона.
Отделно от горното – жалбоподателят е подал до наказващия орган
писмено Възражение с рег.№ 52-00-31- 2652/26.03.2025 г., като изрично е
направил доказателствено искане в рамките на административното
производство по издаване на НП, по-конкретно за разпит на свидетел.
Наказващият орган не се е произнесъл по неговото доказателствено искане,
съответно не е събрал допълнителни доказателства. По този начин
наказващият орган е нарушил чл.52, ал.4 от ЗАНН като не е извършил
разследване на спорните обстоятелства посредством снемане на обяснения от
посоченото във възражението лице, доколкото чрез събирането би могло да се
даде допълнителна яснота по въпроса каква е причината за случилото се. На
практика възражението на жалбоподателя не е разгледано и по него
административнонаказващият орган не се е произнесъл. В текста на НП е
посочил единствено, че има депозирано възражение, без да е обсъдил същото.
Не е посочил дали го счита за основателно или неоснователно и по какви
съображения, както и какви са съображенията му да не разпита поискания
свидетел. С тези свои бездействия по време на
административнонаказателното производство наказващият орган е нарушил и
чл.53, ал.1 от ЗАНН, защото като не е събрал допълнителни доказателства
относно спорните обстоятелства във връзка с които е налице надлежно
подадено възражение с конкретни доказателствени искания. Той е издал НП
без да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение.
4
Нарушението на производствените правила е съществено, доколкото е
препятствана възможността на жалбоподателя да проведе своевременна и
адекватна защита преди издаване на обжалваното НП като се съберат
доказателства за твърдяното в АУАН административно нарушение.
Предвид гореизложеното се налага извода, че оспореното наказателно
постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила, липсват задължителни реквизити на НП.
Предвид горното обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от
страна на жалбоподателя за сумата от 800 лева - платено адвокатско
възнаграждение, за което са приложени пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 03.06.2025 г., в който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. и същото е отбелязано като платено в
брой. Представен е и списък на разноските. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в
производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за
разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че
разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В
случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на
обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя,
съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в
съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18
ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
5
съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 лв.до
10000 лева възнаграждението е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над
1000 лв. В случая е видно, че договореното и платено възнаграждение не
съответства на размера на оспорваната глоба от 1500 лв., не кореспондира с
фактическата и правна сложност на делото както и с обема на оказаната
правна помощ и процесуално представителство. Ето защо ИА“АА“ като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 450 лева, по изложените по-горе съображения. В
останалата част и до пълният размер от 800 лв. претенцията за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 44- 0000710 от 25.04.25 година на Началник ОО“АА“
Търговище, с което на Д. Д. Ю. с ЕГН ********** от гр.Омуртаг,
ул.**************** на основание чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “АА“ гр. София, да заплати на Д. Д.
Ю. с ЕГН ********** от гр.Омуртаг, ул.*************, сумата от 450 лева
разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в останалата част и до пълният
размер от 800 лв., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му, пред Административен съд -
Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6