РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Велико Търново, 11.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора Донка Мачева, изслуша докладваното от
съдия Банев Административно дело № 732 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена
от *** С.П. от ВТАК, като пълномощник на Г.Т.И.
с ЕГН **********, адрес ***. Г.И.
предявява иск, с които претендира заплащане от Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури – гр. Бургас, на обезщетение за вредите, причинени му от Наказателно
постановление № 84-2408/ 22.08.2018 г., издадено от началник отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ – гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при ИАРА, с
което му е наложена глоба в размер на 1 000,00 лева. Иска се ответникът да
бъде осъден да заплати обезщетение
сума в размер на 300,00 лв. за причинените
на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.12.2019 г. - датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното й изплащане. Изтъква, че наказателното постановление е отменено с
Решение № 149/ 22.10.2019 г. по КНАХД № 10191/ 2019 г. на АСВТ, сочи като
имуществени вреди заплатеното адвокатско възнаграждение за съдебното обжалване
на наказателното постановление по НАХД № 1887/
2018 г. на Районен съд – Велико Търново и посоченото по-горе дело на АСВТ, съгласно наличния договор за правна защита и
съдействие. В съдебно
заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си по делото *** П., поддържа иска
така, както е предявен, по доводите, изложени в исковата молба и допълнителни
аргументи, развити в хода на устните
състезания. Претендира присъждане на
направените в производството по делото разноски в размер на 410,00 лв.,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури към министъра на земеделието, храните и горите, със седалище
в гр. Бургас, в месечен срок от получаването на преписа от исковата молба, не
е подал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител, не
ангажира становище по спора
Участващият в
производството прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново, пледира
допустимост и основателност на иска за причинени имуществени вреди. Намира
същия за доказан по основание и размер, предвид установяващите се по делото
факти. Счита за прекомерно заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се основава искът и формулирания
петитум, определя иска като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който съобразно ал. 2 от същия текст, следва да бъде разгледан по реда
на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства – представени от ищеца и тези съдържащи се в НАХД № 1887/ 2018 г.
на Районен съд - Велико Търново, се установява, че с Наказателно постановление № 84-2408/ 22.08.2018
г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ –
гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, за извършено
нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 7 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на Г.Т.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 000,00 лева. Наказателното постановление е било обжалвано и потвърдено с
Решение № 240/ 22.05.2019 г. по НАХД № 1187/ 2018 г. на Районен съд – Велико
Търново. Така постановеното решение е обжалвано и е отменено с Решение № 149/
22.10.2019 г. по КНАХД № 10191/ 2019 г. на Административен съд – Велико
Търново, с което е отменено като незаконосъобразно и наказателното
постановление на началник отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“ ГД „РК“ при ИАРА.
От протоколите, изготвени по повод
проведените на 19.11.2018 г. и 15.02.2019 г. открити съдебни заседания, по НАХД
№ 1187/ 2018 г. на РС – Велико Търново и
на 27.09.2019 г. открито заседание по КНАХД № 10191/ 2019 г. на АС – Велико
Търново се установява, че в същите Г.Т.И.
е бил представляван от *** С.Х.П. от ВТАК – негов защитник, съгласно пълномощно
и договор за правна защита и съдействие, и двете от дата 01.10.2018 г. /л. 3 от
настоящото дело и л. 4 от делото на РС – В. Търново/. Съгласно отбелязаното в
договора, уговореното възнаграждение е в размер на 300,00 лв., платено в брой.
В рамките на настоящото производство, като доказателство по делото е вложено
НАХД № 1187/ 2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, съдържащо
коментираните по-горе документи.
Приобщаването на цитираното дело е
извършено по искане на ищеца, с цел установяване на основанието и размера на
направените разноски за адвокатска защита, във връзка с издаването и
оспорването на наказателното постановление. В хода на съдебното производство не
са ангажирани писмени доказателства по съществото на спора, извън съдържащите в
посоченото съдебно дело. С исковата молба са представени доказателства за упълномощаването на *** С.П.
за представителство по настоящото дело и за заплащането на договореното
адвокатско възнаграждение – пълномощно и договор за правна защита и съдействие
от 28.11.2019 година. Съгласно
отбелязаното в договора за правна защита и съдействие, уговореното и платено в
брой възнаграждение за един адвокат, е в размер на 400,00 лв. /л. 6 от делото/.
Във връзка с извършено от участващия в делото прокурор оспорване на подписите
за „упълномощител“ и „възложител“ в пълномощното и договора от 28.11.2019 г.,
по реда на чл. 176 от ГПК ищецът заяви, че въпросните подписи са положени от
него, както и че е заплатил договореното възнаграждение за защита по настоящото
дело изцяло и в брой. За упълномощаването и заплащането на адвокатското възнаграждение
от позицията на очевидец свидетелства и С.Г.Т. – дъщеря на ищеца, чиито
показания са изслушани по негово искане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират
вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от
началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“, ГД „Рибарство и
контрол“ при ИАРА, като адресат на неблагоприятните последици, предвидени с
това НП е именно ищецът. Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени
от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен в хипотезата на
чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК, тъй като издателят на
акта е орган на администрацията, намиращ се в системата на юридическото лице,
сочено като ответник в молбата – Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас /чл. 5, ал. 2 от Закона
за рибарството и аквакултурите/. Исковата молба е предявена пред родово и
местно компетентен съд - Административен съд – Велико Търново, съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС
и Първа и Втора колегия на ВАС, и чл. 7 от ЗОДОВ, доколкото в обл. Велико
Търново е населеното място, където е постоянният адрес на ищеца.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2,
предл. първо от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите
на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на
държавата по посочения ред.
В разглеждания случай безспорно се
установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът – НП № 84-2408/ 22.08.2018 г.
на началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „РК“ при ИАРА,
е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите
на т. 1 от цитираното по-горе Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015 г.,
съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица
от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето
съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е
ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното
възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на
имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно
постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено
наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран
защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се
намира с обжалвания акт
в отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска
помощ и заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
законните му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен
ред. Обратно, единственият логичен мотив за
ангажирането на квалифицираната помощ и нейното заплащане, е преследваната цел
– този акт да бъде отменен по предвидения от закона ред, изискващ познания в
областта на правото, каквито притежават адвокатите. Поради това се приема, че
ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е
пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от
издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от
съда.
Предвид горните съображения и тези
изложени в Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС
по тълкувателно дело № 2/ 2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в производствата по съдебно обжалване на НП № 84-2408/ 22.08.2018 г.
на началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „РК“ при ИАРА,
за доказан по основание. Съдът намира, че са ангажирани надлежни доказателства и
за действително извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение за
производствата по наказателните от административен характер дела. Съгласно
изричното отбелязване в договора от 01.10.2018 г., имащо значението на разписка
за получаване на сума, сумата 300,00 лв. е платена от Г.И. на *** П., изцяло в
брой, при сключването на посочения договор. Тоест заплащането на възнаграждението е извършено в рамките на
съответното съдебно производство и фактически преди провеждането на първото открито
заседание по НАХД № 1887/ 2018 г. на ВТРС, което основава както наличието на реално причинени вреди от
отменения по съдебен ред акт, така и пряката причинна връзка между тях.
По отношение претендирания размер на
обезщетението. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно Закона за адвокатурата /ЗА/. В
случая, както се каза, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
приключване на делото пред всички инстанции е 300,00 лв., т.е. под минималния размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр. с
чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същевременно спецификата на конкретния случай е изисквала
допълнителното установяване пред съда на относими факти, с цел оборване
констатациите и изводите на наказващия орган. Това е наложило и участието на
наказаното лице, чрез пълномощника му в него производство при разпит на
свидетели, искани от ответната страна. От пълномощника на И. са извършени и изготвяне на жалбите пред районния съд и
пред касационната инстанция, участие общо в три открити съдебни заседания.
Съобразно това заплатеното адвокатско възнаграждение под нормативно
определения минимален размер на 300,00 лв., е адекватно и покриващо критериите за обоснованост и справедливост, а
претендираните от ищеца имуществени вреди се явяват доказани и по размер.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на Г.Т.И., за
присъждане на имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат по НАХД № 1187/ 2018 г. на Районен съд – Велико Търново и по КНАХД №
10191/ 2019 г. на Административен съд – Велико Търново. съобразно
продължителността, характера и интензитета на причинените страдания. С оглед
изложеното, следва да бъде уважен и искът за присъждане на законната лихва
върху така дължимата от ответника сума, от 02.12.2019 г. - датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
Ищецът също претендира присъждане на
направените по делото разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство е 400,00 лв. -
платени в брой /л. 6 от делото, обясненията на ищеца/. Възражението за
прекомерност на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, направено от
участващия в делото прокурор е недопустимо, като извършено от лице без
съответната процесуална легитимация /арг. от чл. 78, ал. 5 от ГПК/ и без правен
интерес. За пълнота следва да се отбележи, че заплатеното за настоящото
производство адвокатско възнаграждение е в размер близък до минималния по чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., съобразно материалния интерес,
като по делото са проведени две заседания с ангажиране от ищеца и на гласни
доказателства. Изхождайки от посоченото по-горе правило и съобразно
уважената част от иска, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца
разноски за един адвокат в пълния претендиран размер на 400,00 лв., както и 10,00
лева – държавна такса, или общо 410,00 лева. Предвид изхода на делото и по
аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, разноски на ответника не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с адрес гр. Бургас,
бул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, да заплати на Г.Т.И. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от
300,00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат от отмененото като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 84-2408/ 22.08.2018 г., издадено от началник отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ – гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при ИАРА, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 02.12.2019 г. - датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с адрес гр. Бургас,
бул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, да заплати на Г.Т.И. с ЕГН **********, адрес ***, направените в
настоящото производство разноски общо в размер на 410,00 лв. /четиристотин и
десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: