№ 2599
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100101301 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът А. М. Я. с ЕГН **********, гр. Ямбол, ул. ********* и
ответникът И. М. Л. с ЕГН **********, гр. София, бул. *********.
Ищецът А. Я. твърди, че през 2017г. упълномощил ответника адв. И. Л. да подаде искова
молба против ЗАД „Армеец“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка
със смъртта на баща му, причинена при ПТП. В пълномощното на адв. Л. била записана
клауза, по силата на която 60% от присъденото и събрано от длъжника обезщетение
следвало да бъдат преведени по сметка на самия адв. Л., а 40% – по сметка на ищеца.
Адв. Л. подал искова молба, като производството приключило с решение по т.д. №338/2019г.
по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, с което застрахователното дружество било осъдено
да плати на ищеца сумата 70 000лв., ведно със законната лихва от 7.5.2017г. до плащането.
След влизане в сила на решението в полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист.
Въз основа на изпълнителния лист срещу застрахователното дружество било образувано
изп.д. № 125/2020г. на ЧСИ О. М. и била събрана сумата 90 222,22лв. Въз основа на
цитираната по-горе клауза от пълномощното, ЧСИ М. превел сумата 49622,22лв. по сметка
на адв. Л., посочена в пълномощното. Ищецът твърди, че се е съгласил сумата да бъде
преведена по сметка на адвоката, но и последният да я придобие.
По-късно ищецът А. Я. поканил адв. Л. да му преведе тази сума, но последният не сторил
това. Ищецът подал жалба в РП – гр. Ямбол, но наказателното производство било
прекратено, тъй като ставало дума за гражданско-правен спор.
Ищецът уточнява, че с ответника имали сключени два договора за правна защита и
съдействие – първият, сключен на 19.12.2019г., с №664242 по т.д. № 16/2019г. по описа на
ОС – гр. Ямбол с договорено възнаграждение от 8000лв., и вторият - № 846963/20.09.2019г.
1
по в.т.д. № 338/2019г. на АС – гр. Бургас с договорено възнаграждение от 3000лв. Ищецът
сочи, че не е плащал възнаграждение при подписване на договорите, а уговорката с адвоката
била да получи възнагражденията при спечелване на делата. Присъдените по делата
разноски били получени от адвоката, а не от ищеца.
Ищецът сочи и че е сключил с ответника договор за правна защита и съдействие №
846967/02.03.2020г. и е издал пълномощно във връзка с него за образуване на изпълнително
дело с договорено възнаграждение от 5000лв.
Моли съда да осъди ответника да му плати сумата 49622,22лв., ведно със законната лихва от
20.10.2023г. до плащането.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Твърди, че е изпълнил точно своите задължения по договорите за правна защита и
съдействие и не дължи претендираната сума на ищеца. Сочи, че същият не му е заплащал
адвокатски възнаграждения за извършената работа. Твърди, че А. Я. е подписал нотариално
заверено пълномощно за изплащане на сумите то застрахователя, както и нотариално
заверен договор за правна защита и съдействие, както и че ответникът му е предоставял
пари с пощенски записи, а ищецът се е задължил да му ги върне.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че на 21.12.2016г. А. Я., като поръчител,
и адв. И. Л., като изпълнител, сключили договор за правна защита и съдействие с
нотариална заверка на подписите с предмет изпълнителят да извърши всички необходими
правно-юридически действия относно обезщетяване на претърпени материални и морални
щети от поръчителя във връзка със смъртта на баща му, починал на 21.08.2016г. при ПТП. В
чл.2, ал.1 от договора е уговорено възнаграждение в размер на 20% от полученото
обезщетение, което следва да се изплати от поръчителя на адвоката в деня на получаването
му, а в чл.2, ал.2 е уговорено задължение за поръчителя да плати всички разходи във връзка
с изпълнението на възложената работа.
На 29.08.2018г. А. Я. упълномощил адв. И. Л. с пълномощно с нотариална заверка на
подписа /л.101 от делото/, да го представлява пред ЗАД „Армеец“ АД за получаване на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на бащата на
довереника А. Я. при ПТП. Адвокатът е упълномощен да договори параметри на
извънсъдебно споразумение и да го подпише от името на доверителя, като нареди
паричното обезщетение, постигнато с извънсъдебно споразумение, да бъде изплатено, като
следва: 40% от обезщетението – по посочена лична сметка на А. Я. и 60% от обезщетението
– по посочена сметка на адв. И. Л..
На 19.12.2018г. А. Я. и адв. И. Л. сключили договор за правна защита и съдействие №
664242 с предмет „искова молба СГС“, в който е посочено, че е уговорено и платено
възнаграждение в размер на 8000 лева, като на същата дата доверителят А. Я. е
упълномощил адвоката да го представлява до приключване на съдебно производство.
2
На 19.09.2019г. А. Я. и адв. И. Л. сключили втори договор за правна защита и съдействие №
846963 с предмет „защита“, в който е посочено, че е уговорено и платено възнаграждение в
размер на 3000 лева, като на същата дата доверителят А. Я. е упълномощил адвоката да го
представлява до приключване на съдебно производство.
С решение от 01.10.2019г. по т.д. №16/2019г. по описа на ОС-гр. Ямбол
ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да плати на А. Я. застрахователно обезщетение във връзка със
смъртта на баща му, причинена при ПТП, в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва
от 07.05.2017г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за сумата над 50000 лева
до предявения размер от 150 000 лева. Посочено е в мотивите на решението, че ищецът е
представил доказателства за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 8000
лева и са му присъдени разноски от 2 666,67 лева, съразмерно с уважената част от иска.
С влязло в сила решение от 03.02.2020г. по т.д. №338/2019г. по описа на Апелативен
съд – гр. Бургас присъденото застрахователно обезщетение е увеличено на 70 000 лева,
ведно със законната лихва от 07.05.2017г. до окончателното плащане. Представен е списък на
разноските през въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева.
В решението е посочено, че ищецът – въззивник се е представлявал от адв. И. Л.. На
въззивника А. Я. са присъдени разноски в общ размер за двете инстанции от 5133 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
На 21.02.2020г. е издаден изпълнителен лист в полза на А. Я. за сумата 70 000 лева,
ведно със законната лихва от 07.05.2017г. до окончателното плащане.
На 26.02.2020г. А. Я. упълномощил адв. И. Л. с пълномощно с нотариална заверка на
подписа /л.102 от делото/, да заведе изпълнително дело при съдебен изпълнител и да получи
присъденото с горепосочените решения обезщетение, разпределено по следния начин: 55%
от цялото обезщетение да бъде изплатено по посочена служебна адвокатска банкова сметка
на адв. И. Л., а 45% от цялото обезщетение да бъде изплатено на А. Я. по посочена от него
банкова сметка.
На 04.03.2020г. въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 125/2020г. по описа
на ЧСИ О. М..
По изп.д. № 125/2020г. по описа на ЧСИ О. М. е представен договор за правна защита и
съдействие № 846967/02.03.2020г. с договорено възнаграждение от 5000лв. за
изпълнителното дело. Сумата е приета от ЧСИ като разноски в изпълнителното
производство. По изпълнителното дело е представено описаното пълномощно от
26.02.2020г.
С покана за доброволно изпълнение от 05.03.2020г. ЗАД „Армеец“ АД е поканено да плати
сумите: 70 000 лева – главница; 20 086,11 лева – обезщетение за забава за периода
07.05.2017г.-05.03.2020г.; 5000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение; 24 лв. – такса
по т.1 ТТРЗЧСИ, 24 лв. – такса по т.5 ТТРЗЧСИ, 3 лв. – допълнителни разноски, 6028,13 лв.
– такса по т.26 ТТРЗЧСИ, или сума в общ размер 101 165,24 лева.
На 12.03.2020г. сумата 101 165,24 лева е платена от длъжника ЗАД „Армеец“ АД. Постъпило
3
е възражение от длъжника ЗАД „Армеец“ АД във връзка с приетите разноски за адвокатско
възнаграждение – длъжникът е посочил, че сумата 5000 лева е прекомерна, тъй като
адвокатът на взискателя само е подал молба за образуване на изпълнителното дело, поради
което му се дължи единствено възнаграждение за това процесуално действие в минимален
размер от 200 лева. В изпълнителното дело не се съдържат доказателства относно
произнасяне на съд във връзка с оспорения размер на разноските.
На 20.03.2020г. ЧСИ М. е наредил сумата 40600 лева да бъде платена по посочена от
взискателя А. Я. банкова сметка, а сумата 49622,22 лева – да бъде платена по посочената в
пълномощно от 26.02.2020г. сметка на адв. И. Л..
По делото са представени още: разписка от 10.05.2017г., издадена от А. Я. на адв. И. Л., за
сумата 15 000 лева, разписка от 22.02.2017г., издадена от А. Я. на адв. И. Л., за сумата от 13
000 лева, разписка от „Български пощи“ ЕАД от 01.04.2017г. за подаден телеграфен запис за
сумата 130 лева, с подател И. Л. и получател А. Я., служебен бон от „Български пощи“ ЕАД
от 28.02.2020г. – за сумата 200 лева с подател А.А. и получател А. Я., служебен бон от
„Български пощи“ ЕАД от 04.03.2020г. за сумата 800 лева с подател А.А. и получател А. Я.,
както и още 5 бр. служебни бонове от „Български пощи“ ЕАД с нечетливо съдържание.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.284, ал.2 ЗЗД: довереникът е длъжен да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са сключили договор за
правна защита и съдействие, във връзка с който ответникът е получил по своята банкова
сметка от името и за сметка на ищеца сумата 49622,22лв. – представляваща част от
обезщетение за неимуществени вреди, присъдено по т.д. №338/2019г. по описа на
Апелативен съд – гр. Бургас.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е дал сметка на доверителя и му е
предал всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, както и че страните са
договорили да получи за себе си част от обезщетението в размер на 49622,22лв.
Съгласно установената практика /Решение № 734 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. №
381/2024 г., IV г. о., ГК, решение № 50116/18.10.2022 г. по т. д. № 1247/2021 г., І т. о. на ВКС
и цитираните в него/ при тълкуване на волеизявленията на страните, обективирани в
подписан от тях договор, съдът трябва да търси и да установи действителната им воля,
обективирана и изразена именно чрез техните волеизявления, а не да тълкува същите
"разширително" или "стеснително" и по този начин да установява предполагаемата воля,
която вероятно само субективно са имали намерение да изразят, но не са обективирали и не
са изразили. При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът
тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща
воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния
4
смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението. В основата на
трайно установената практика по приложението на чл. 20 ЗЗД е акцентът, че при всяко
тълкуване съдът е задължен да изясни единствено изявената обща воля на страните, а не
предполагаемата и не може да подменя нейното съдържание.
В тази връзка съдът намира, че представените договори за правна защита и съдействие №
664242 от 19.12.2018г. за платена сума 8000 лева – адвокатско възнаграждение и № 846963
от 19.09.2019г. за платена сума 3000 лева – адвокатско възнаграждение, не изразяват
действителната воля на страните относно уговореното адвокатско възнаграждение и
представляват привидни сделки, сключени с оглед доказването на разноски пред съда, които
прикриват действителната воля на страните, изразена в договор за правна защита и
съдействие с нотариална заверка на подписите от 21.12.2016г., в който е уговорено
възнаграждение в размер на 20% от полученото обезщетение. Този извод се подкрепя и от
твърденията на двете страни, че ищецът не е плащал реално суми за адвокатско
възнаграждение на ответника в хода на производството относно застрахователното
обезщетение или след това.
Относно представеното пълномощно от 26.02.2020г., с което А. Я. упълномощил адв. И. Л.
да заведе изпълнително дело при съдебен изпълнител и да получи присъденото с
горепосочените решения обезщетение, разпределено по следния начин: 55% от цялото
обезщетение да бъде изплатено по посочена служебна адвокатска банкова сметка на адв. И.
Л., а 45% от цялото обезщетение да бъде изплатено на А. Я. по посочена от него банкова
сметка, съдът намира, че на първо място, по делото не се установяват клаузи на мандатното
правоотношение, във връзка с което е учредена представителната власт, и по-конкретно –
тези във връзка със заплащането на възнаграждението за правна помощ и съдействие, които
да отменят постигнатото съгласие по договор за правна защита и съдействие с нотариална
заверка на подписите от 21.12.2016г. Дори да се приеме, че страните са постигнали
неформално съгласие за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение /за което
не са събрани допустими доказателствени средства/, то така посочените уговорки в
пълномощно от 26.02.2020г. са нищожни, тъй като представляват предварително уговорено
между адвоката и клиента разпореждане с предмета на съдебното производство.
Съдът намира, че действителната воля на страните е била уговарянето на т. нар.
резултативен хонорар. Според чл. 36, ал. 4 ЗАдв възнаграждението на адвокат може да се
уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото,
с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес, т. е. възнаграждението трябва да е определено или определяемо като
стойност върху защитения интерес. Същият текст е възпроизведен в чл. 14, ал. 5 от Етичния
кодекс на адвоката, но с допълнението в чл. 15, че адвокатът няма право преди приключване
на делото да сключва с клиента си споразумение, с което размерът на адвокатското
възнаграждение се определя като дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор.
Следователно възнаграждението трябва да има стойностно изражение - абсолютна сума или
процент от определен материален интерес. То не може да бъде дял в натура от предмета на
5
защитавания от адвоката спор, определен със споразумение преди приключването на делото.
Този извод следва и от чл. 46 ЗАдв, съгласно който адвокатът не може лично, чрез
подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя
доверител относно предмета на делото. Вложеният смисъл в тази разпоредба е да се
установи забрана за уговаряне на натуралното адвокатско възнаграждение, с оглед
неутрализиране възможността страните по мандатното правоотношение адвокат и клиент да
заменят уговарянето на адвокатско възнаграждение, като цена за положен от адвоката труд
за предоставяната от него юридическа услуга с предоставяне на част от имущественото
право, което е предмет на защита по делото, за което адвоката е приел да окаже съдействие
на клиента си. Подобна уговорка няма съмнение, че противоречи на закона и може да бъде
обявена вкл. и служебно от съда за нищожна, като се откаже прилагане на правните
последици, които тя създава за страните. От тази хипотеза трябва да се разграничава
уговарянето на резултативен адвокатски хонорар – в случая 20 % от изплатената сума за
претърпени неимуществени вреди. Страните са избрали да приложат подход за формиране
на адвокатското възнаграждение именно съгласно правилото на чл. 36, ал. 4 от Закона за
адвокатурата, като са се уговорили, че размерът му ще кореспондира на 20 процента от
определен успешно охранен интерес по делото. В договор за правна защита и съдействие с
нотариална заверка на подписите от 21.12.2016г. няма постигната уговорка, че
възнаграждението ще съставлява определена част от присъденото обезщетение, такива
уговорки има само в пълномощните от 29.08.2018г. и 26.02.2020г.
Освен това представеното пълномощно от 29.08.2018г., с което адв. И. Л. е упълномощен от
А. Я. да договори параметри на извънсъдебно споразумение и да го подпише от името на
доверителя, като нареди паричното обезщетение, постигнато с извънсъдебно споразумение
да бъде изплатено, като следва: 40% от обезщетението – по посочена лична сметка на А. Я. и
60% от обезщетението – по посочена сметка на адв. И. Л., е неотносимо към настоящия
правен спор, тъй като упълномощаването е изрично и е за постигане на извънсъдебно
споразумение, каквото в случая не е постигнато. За него важат изложените по-горе мотиви
за нищожност на уговорките поради предварително уговорено между адвоката и клиента
разпореждане с предмета на съдебното производство.
Относно присъдената сума за разноски със съдебното решение в размер на 5133 лева следва
да се посочи, че същата не е предмет на издадения изпълнителен лист, съответно не е
получена от адв. И. Л. по изпълнителното дело.
Относно приетите разноски по изпълнителното дело в размер на 5000 лева, се установява, че
същите са платени от длъжника по сметка на ЧСИ, но са предмет на жалба по реда на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК и тяхното плащане зависи единствено от произнасянето по тази жалба.
Относно представените разписка от 10.05.2017г. за сумата 15 000 лева, разписка от
22.02.2017г. за сумата от 13 000 лев и служебни бонове съдът намира, че същите касаят
други правоотношения между страните, които не се предмет на настоящото производство.
Всички посочени суми са предадени на ищеца преди плащането по изпълнителното дело,
тоест преди 20.03.2020г., поради което плащането им не представлява изпълнение на
6
задължението за предаване на полученото от довереника по договора за поръчка. В отговора
на исковата молба ответникът най-общо е посочил, че е предоставял парични заеми на
ищеца, но тези твърдения е следвало да се релевират процесуално чрез възражение за
прихващане в срока по чл. 131 ГПК, какво нито е редовно направено, нито е прието в
настоящото производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че за процесуалното представителство по т.д.
№16/2019г. по описа на ОС-гр. Ямбол и т.д. №338/2019г. по описа на Апелативен съд – гр.
Бургас, ищецът е дължал на ответника уговореното в договор за правна защита и съдействие
от 21.12.2016г. с нотариална заверка на подписите възнаграждение от 20 % от изплатените
суми за главница и обезщетение за забава /70 000 лева – главница; 20 086,11 лева –
обезщетение за забава за периода 07.05.2017г.-05.03.2020г./ или сумата 18 017,22 лева. За
разликата над тази сума от 18 017,22 лева до полученета от ответника по изпълнителното
дело сума от 49622,22 лева /тоест за сумата 31 605 лева/, съдът намира, че искът по чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.284, ал.2 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Предявен е иск цена 49 622,22 лева, който е основателен за сумата 31 605лв.
Ищецът не е представил доказателства за сторени по делото разноски.
Ответникът е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ от адв. А.П.Т. от САК със служебен №*********, гр.
София, бул. *********8, по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
На основание чл. 38, ал.2 ЗА, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
С-438/22 г., както и чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ в приложимата редакция, фактическата и правна
сложност на делото, обема събрани доказателства и извършени процесуални действия,
цената на иска и приключването на производството в 2 съдебни заседания, съдът намира, че
следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 4620 лева, от които следва да се
присъдят 1677,47 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати държавна
такса в полза на Софийски градски съд в размер на 1264,20 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. Л. с ЕГН **********, гр. София, бул. *********, да плати на А. М.
Я. с ЕГН **********, гр. Ямбол, ул. *********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.284, ал.2
ЗЗД, сумата 31 605 лева, представляваща непредадена по договор за правна защита и
съдействие с нотариална заверка на подписите от 21.12.2016г. от доверителя на довереника
част от платени суми по изп.д. № 125/2020г. по описа на ЧСИ О. М., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба 20.10.2023г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
7
сумата над 31 605 лева до предявения размер от 49 622,22 лева.
ОСЪЖДА А. М. Я. с ЕГН **********, гр. Ямбол, ул. *********, да плати на адв.
А.П.Т. от САК със служебен №*********, гр. София, бул. *********8, сумата 1677,47 лева
– адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И. М. Л. с ЕГН **********, гр. София, бул. *********, да плати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 1264,20
лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8