Р Е Ш Е Н И Е
№ 1368
гр. Пловдив, 20 юни 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на двадесети
май, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ,
при секретаря В.К., като разгледа
административно дело №319 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Жалбоподателят
– М.М.К.,
с ЕГН **********,*** обжалва Заповед № РД-09-91/16.01.2019 г.,
издадена от Кмета на община “Марица” област Пловдив, с която е наредено да
се премахне незаконен строеж, представляващ “Паянтова сграда”, с размери
9,00/5,00 м. и с височина 2.20 м. изпълнен с керпични
тухли и покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди, без одобрени проекти
и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска собственост с
идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на с.Войводиново, община “Марица” област
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, собственост на неизвестно лица.
В жалбата и в хода по същество от адв. К. се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
неоснователна и немотивирана по съображения изложени в нея. Неправилно
общинската администрация не е взела предвид, че построената от жалбоподателя
сграда е на повече от 20 години, строена е съгласно БДС /български държавен
стандарт/, вложила е дори повече желязо в бетона, подсилила е основите с цел
надстрояване. Общината е администрирала квартала им – имотите имат номер и
улица, както и адресна регистрация на имота им. Твърди , че е плащала години
наред такса смет и сметки за ток и вода. Построената сграда е търпим
строеж по смисъла на закона, обезопасен е, не представлява опасност, не
заплашва хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В
обекта живее цялата й фамилия – три поколения, има малки деца и възрастни хора.
Едно изпълнение на процесната заповед ще остави
повече от десет човека под открито небе. Нямат друг жилищен имот или възможност
да строят в тази криза. Твърди , се също така и че заповедта е издадена в
нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ
зачитане правото на личен и семеен живот, на неговото жилище и тайна на
кореспонденция. Нарушаването на правата на човека е една от причините засегнати
граждани да съдят България в Европейския съд по правата на човека, като
указанията на европейските институции, са България да промени закона си и
практиката по него. Необходимо е първо да се предостави на лицата обитаващи
обособени ромски квартали друг подслон, а след това да се премахват незаконни
строежи, да се ограничава ползването, достъпа, спирането на ел.захранването и водоползването. Такова е и решението на Европейския съд по
правата на човека по делото “Йорданова и други срещу България”. Съдът в
Страсбург единодушно е признал, че изваждането на ромските семейства от “Баталова воденица” не е необходимо в едно демократично
общество и би било нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на
човека. Моли да бъде уважена жалбата и да бъде отменена процесната
заповед. Моли съда да бъде спряно изпълнението на процесната
заповед до окончателното произнасяне по спора от съдебните органи.
Ответникът -
кмет на община Марица, представляван от юрисконсулт Л. П., изразява становище /
л. 128/ за неоснователност на жалбата и
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира че жалбата (л.4-5), е подадена чрез кмета на община Марица на
23.01.2019г. или в рамките на законоустановения срок
за оспорване на актове от вида на разглеждания по делото. Освен това, предвид
твърдяното в жалбата , че К. ползвател на процесната
сграда , следва да се приеме че за жалбоподателката е налице правен интерес по отношение на
заявеното оспорване. Следователно, като подадена в законоустановения
срок и при наличието на правен интерес,
жалбата се явява допустима.
Въз основа на приетите по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Административният орган е приложил
административната преписка, като материалите са изпратени с писмо на л.2 по
делото.
Съдът със свое Определение № 281/06.02.2019 г.
на л.44 е оставил без разглеждане особеното искане за спиране на
предварителното изпълнение на заповед № РД-09-91/16.01.2019 г. на кмета на
Община Марица. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Община Марица е представила / л.
56-68/ удостоверение за семейно положение
и родствени връзки на лицето М.М.К., Решение № 48/09.03.2004 г. на Общински съвет
“Марица», с което е отстъпено възмездно право на строеж за осем лица, върху четири общински имоти за построяване на
жилищни сгради, Обявление на кметство
с.Войводиново, че разполага със свободни общински урегулирани имоти за
отстъпване право на строеж, протокол от
06,02,2004г. от кметски съвет Войводиново с който е взето решение Общински съвет при община Марица да отстъпи
право на строеж на строеж за осем лица, от ромски семейства, върху четири общински имоти за построяване на
жилищни сгради, молба от С.А.И.– свекърва на жалбоподателката
М.К.. В писмото е посочено, че Община “Марица” не разполага със сграден фонд за
предоставяне на жилища на лица на територията си. Подадената от жалбоподателката молба на 14.02.2019 г. до кмета на община
“Марица” за предоставяне на общинско жилище е изпратена до Областния управител
на областна администрация Пловдив, по компетентност, както и до Министъра на
труда и социалната политика.
От Агенция за социално подпомагане
уведомяват /л.76/ съда, че лицето М.М.К. има четири деца: С. З***И. ЕГН **********, А.М.К., ЕГН
**********, Ж.М.К., ЕГН **********, А.М.К., ЕГН **********. Посочено е че К. е
подпомагана от ДСП – Марица на осн.чл.7 от ЗСПД до
31.01.2016 г. за четири деца в размер на 155.00 лв., от 01.02.2016 г. до
31.01.2017 г. за три деца в размер на 105.00 лв., от 01.03.2017 г. до
30.09.2017 г. за едно дете: А.М.К. ЕГН ********** в размер на 35.00 лв. Помощта
е прекратена от 01.10.2017 г. с мотив “детето не е записано за учебната
2017/2018 г.” От 01.10.2017 г. до момента жалбоподателката
не е подпомагана от ДСП – Марица. Няма подадено заявление – за семейни помощи
за деца.
С писмо от 03.04.2019г. Общинска служба по земеделие – “Марица” представят / л.77/ картен материал за поземлен имот с
идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на с.Войводиново, община “Марица” /номер
от предходен план 000017/, както следва:
1. Скица на имот № 000017 от ФЕРМА – ГРАФИКА, актуална при приемане на
плана за земеразделяне /обнародван ДВ 89/28.10.1994 г./; 2. Ситуации на имот №
000017 в мащаб 1:2000 и 1:5000 от ФЕРМА – РЕГИСТЪР от картата на възстановената
собственост преди предаване на землището на с.Войводиново към АГКК; 3. Решение
№ 025Е/15.08.1995 г. на Поземлена комисия “Марица” за възстановяване на имот №
000017; 4 .Пълна история на имот №
000017 преди предаване на землището на с.Войводиново към АГКК; 5 .Партида на имот № 000017 преди предаване
на землището на с.Войводиново към АГКК.
Посочено е и че землището на с.Войводиново е преминало към Агенция по
геодезия, картография и кадастър със заповед на изпълнителния директор №
РД18-99/12.11.2008 г. /ДВ 105/25.11.2008 г./
С писмо ТД на НАП – Пловдив, предоставят / л. 85/ информация, относно Регистрирани
трудови договори на М.М.К. – „четири броя от 2009г.
до 2018г. Последния й трудов договор е
прекратен на 15,06,2018г. и няма данни към момента същата да работи по трудово
правоотношение. Видно от приложената справка М.К. е работила от 2009 г. до
момента по три трудови договора, първите два са за 2009 г. от м.октомври до
м.март 2014 г. към община Марица, последният договор е от 24.01.2018 г. до
15.06.2018 г. с «***» ООД.
Съдът е допуснал съдебно-техническа
експертиза, заключението по която да отговори има ли устройствен
план за територията на ПИ 11845.17.20 по КККР на с.Войводиново, Община Марица и
ако има - какви са предвижданията му от първия до действащия; какви са
предвижданията на ОУП на Община Марица по отношение ПИ 11845.17.20 по КККР на
с.Войводиново – вкл. за вид застрояване и ПИ в землището на селото ли попада
във вр. с обхвата на ОУП; какъв вид застрояване е
допустим за ПИ 17.20 във вр. с данни от Програмата за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Марица за
2018г., приложена на л.36 и сл. по делото и в частност за ПИ 17.20
с.Войводиново с посочен начин на трайно ползване за друг вид застрояване;
включително вещото лице да посочи колко сгради има в ПИ 17.20 и извърши
проверка на техническите характеристики на строежа по данните от Констативния
акт и оспорената заповед и съобрази показателите от обхвата на чл.18 ЗУТ; при
възможност експерта да направи фактически извод за евентуален период на
изпълнение на жилищната сграда - предмет на премахване /по външни признаци на
вложени строителни материали или други технически елементи/.
Съдът се уведомява, че на 11.02.2019 г. е
проведена междуинституционална среща, включително с
участието на жители на с.Войводиново и тези от съборените постройки, като е
обсъдена възможността за предоставяне на временни общински жилища в гр.Пловдив.
От извършеното от ДАЗД проучване е установено, че към момента няма семейства,
завърнали се в с.Войводиново, общ.Марица, както и няма такива, потърсили
подкрепа от ДСП – Марица.
Съдът
е разпитал поискания от адв. К. свидетел – П. Е.М.,
която заявява , че къщата на М. е здрава, хубава с две стаи, намира се в с.Войводиново в ромската махала
на ул. “П.”, къщата е с основи, като едната стая е 4.00/4.00 м., другата е
3.00/4.00 м., стаите са високи около 2.20 м. Отвътре е измазана и половината
отвън. Къщата е изградена отвън с тухли и с вар. Долу в основите има от бетон.
Освен двете стаи има коридорче, покрива е от керемиди. Мисли, че тази къща е била построена преди 20 г, от мъжа
на жалбоподателката. Пояснява , че не е сигурна кой е
строил къщата., че М. взема ток от Й.,
че има вода и баня. По представения от ответника снимков материал,
свидетелката разпозна и посочи къщата на жалбоподателката.
В последното по делото доказателство
ответника е представил кореспонденцията
на областната управа с жители на с.Войводиново , по повод желанието им да бъдат
настанени в общински жилища.
Адв.К. е помолил да бъде заличена поисканата
от него и допусната от съда СТЕ . Съдът е заличил горната СТЕ и е обявил
делото за решаване.
Предвид установеното по-горе съдът от правна страна следва да изложи
следното:
Съдът със свое разпореждане от 06,02,
019 г. на л.46 по делото е разпределил доказателствената тежест и е указал на страните нуждата от
ангажиране на доказателства, с оглед оспорването на допуснатото предварително
изпълнение на заповедта, както и спора по същество на оспорената заповед.
Съобщение с горното съдържание е получено от ответника и от жалбоподателката,
поради което е счел, че страните са наясно с разпределение на доказателствената тежест и не желаят ангажиране на други
доказателства.
Предвид установените нарушения на
разпоредбите на чл.178 от ЗУТ, във връзка с чл.177 от ЗУТ, констативният акт е
основание за започване на административно производство по реда на чл.178, ал.6
от ЗУТ за забрана ползването на строежа и прекъсване захранването му с
електрическа и топлинна енергия, вода и др. От съдържанието на констативния акт
не може да се направи категоричен извод, дали проверката е извършено в
присъствието на жалбоподателката, както и дали
констативният акт е съставен в нейно присъствие. Също така, към констативния
акт няма изготвена окомерна скица, онагледяваща констатациите на извършилите
проверката длъжностни лица. Няма констатация на длъжностните лица за
приблизителното време на изпълнение на процесния
строеж. Няма констатации дали строежът е свързан с водопроводната и
канализационна мрежа на населеното място. Няма констатация дали строежът е
свързан с електропреносната мрежа.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на нарочен протокол от 08.01.2019г. (лист 13, горе),
удостоверяващ обстоятелството, че съобщение от 08.02.2019г. (неприложено по
делото), с което, по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ се съобщава за съставянето
на Констативен акт №12 от 08.01.2019г. е поставено на таблото за обявления в
сградата на община Марица, в гр. Пловдив, бул. “Марица” №57А.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на нарочен протокол от 08.02.2019г. (лист 13, долу),
удостоверяващ обстоятелството, че съобщение от 08.02.2019г. (неприложено по
делото), с което, по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ се съобщава за съставянето
на Констативен акт №12 от 08.01.2019г.,
е поставено на таблото за обявления в сградата на кметство Войводиново.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на нарочен протокол , удостоверяващ обстоятелството, че
съобщение от 08.01.2019г. (неприложено по делото), с което, по реда на §4, ал.1
от ДР на ЗУТ се съобщава за съставянето на Констативен акт №12 от 08.01.2019г.,
както и самият констативен акт са поставени на прозореца на сградата, а
впоследствие и свалени /л.12/ от там.
На 15.01.2019г. по преписката
постъпва възражение (лист 14) против Констативен акт №12 от 08.01.2019г.,
подадено от адвокат Е.К., в качеството му на пълномощник , след което е
издадена оспорената заповед.
В цитираното възражение основно се
твърди че постройките са законно построени, преди повече от 30-40 години,
възразява се срещу начина на уведомяване на доверителката му , както и се моли
да бъдат допуснати до жилищата си и не се предприема процедура по забрана на
ползването им.
Според посочения /л.25/ по-горе АЧОС
с №61 от 15.12.2003г., община Марица е собственик на имот с №000017, с НТП
(начин на трайно ползване)- нива; с площ от 1,633 дка, находящ
се в землището на с. Войводиново, местност “Када
пара”. Според т.13 ЗАБЕЛЕЖКИ от акта, съгласно КК и КР на с. Войводиново,
одобрени със Заповед №РД-18-99 от 12.11.2008г., имотът е с идентификатор
№11845.17.20, с площ от 1624,00 кв.м., с трайно предназначение- “Земеделска” и
НТП- “нива”.
Според приетите по делото заверени копия на скици, в КК на с.
Войводиново е заснет ПИ с идентификатор №17.20, с номер по предходен план
000017, площ от 1624,00 кв.м., с трайно предназначение на територията (ТПТ)-
земеделска; с НТП- нива. В имота са заснети 5 броя едноетажни еднофамилни
жилищни сгради, съответно с идентификатор №17.20.1, със застроена площ (ЗП) от
23,00 кв.м., с идентификатор №17.20.2, със ЗП от 15,00 кв.м., с идентификатор
№17.20.3, със ЗП от 70,00 кв.м., с идентификатор №17.20.4, със ЗП от 24,00
кв.м., с идентификатор №17.20.5, със ЗП от 55,00 кв.м.; както и 1 брой
едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор №17.20.6, със ЗП от 16,00
кв.м.
Според извадка от действащия план за
регулация и застрояване (ПРЗ) на с. Войводиново, одобрен със Заповед №РД-09-409
от 27.09.1995г. на кмета на община Марица; според извадка от действащия план за
регулация на с. Войводиново, одобрен със Заповед №РД-09-409 от 27.09.1995г.;
според извадка от отменен план за регулация (лист 59) на с. Войводиново,
утвърден със Заповед №661 от 28.11.1968г. (неприложена по делото); ПИ с
идентификатор №20.17 се намира извън границите на населеното място- с.
Войводиново.
Според чл.127, ал.6 от ЗУТ, в
редакция към 10.12.2010г., общият устройствен план се
одобрява от общинския съвет по доклад на кмета на общината; Решението за
одобряване на плана се обнародва в “Държавен вестник”. А според чл.215, ал.6 от ЗУТ, в редакция към 10.12.2010г., не подлежат на обжалване устройствените
схеми и общите устройствени планове, както и техните
изменения.
Съответно, ОУП- Марица е влязъл в
сила на 10.12.2010г. и ПИ с идентификатор №17.20 попада в урбанизирана
територия, считано от 10.12.2010г., като същият е с НТП- нива (неурегулирана
територия по смисъла на §5, т.3 от ДР на ЗУТ), предвид липсата на влязъл в сила
ПУП по отношение на имота.
Според чл.23, т.2, от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в редакция към 12.11.2008г. (датата на
одобряване на КК и КР на с. Войводиново), недвижим имот, обект на кадастъра е
сграда, включително изградена в груб строеж.
Според §1, т.2 от ДР на Наредба №3 от
28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри (Наредба №3, отм.), действала към 12.11.2008г.,
“сграда” е сграда от основното застрояване, както и постройка от допълващото
застрояване (спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки).
Според чл.57, т.2 от Закона за
общинската собственост (ЗОС), в редакция към 15.12.2003г., подлежат на актуване
и земеделските земи, собственост на общината, както и сградите и постройките в
тях.
Предвид обстоятелството, че в с АЧОС
с №61 от 15.12.2003г. няма направено отбелязване в ПИ с идентификатор №17.20 да
има сгради или постройки, следва да се приеме за установено, че процесната
“жилищна сграда” е изпълнена на място след датата на съставяне на акта за
общинска собственост или след 15.12.2003г.
С оглед изложеното до тук, според
настоящия състав на съда, следва да се приеме за установено, че процесната “жилищна сграда” е изпълнена на място в ПИ с
идентификатор №17.20 преди датата на одобряване на КК и КР на с. Войводиново
или преди 12.11.2008г.
Предвид горното съдът приема, че не следва да се дава вяра на свидетелските
показания , че къщата на жалбоподателката е построена
преди 20години, или в периода 1980-1990година , както се твърди в жалбата.
Съдът приема за установено , че
сградата е построена в периода след 15,12,2003г. до 2008година.
На следващо място, според легалното
определение на §5, т.29 от ДР на ЗУТ, “жилищна сграда” е сграда, предназначена
за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат
най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ (РЗП). Според легалното
определение на §5, т.30 от ДР на ЗУТ, “жилище” е съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в
едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Според чл.97, ал.ал.1
и 2 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони
(Наредба №7), жилищните сгради, съгласно §5, т.29 от ДР на ЗУТ, са еднофамилни-
с едно жилище и мнгофамилни- с повече от едно жилище.
Според чл.72, ал.3, пр.1 от Наредба №3, светлата височина на жилищните
помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2,60 м.
Според чл.178, ал.1 и 2 от ЗУТ, 1) не
се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл.177;
Според чл.178, ал.6, пр.1 от ЗУТ, при
нарушения на ал.1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен
констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда
тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна
енергия, с вода, газ, телефон и други.
В случая, според оспорената заповед,
както и според Констативен акт №12 от 08.01.2019г., е прието за установено, че процесната сграда-строеж, не е въведен в експлоатация по законоустановения ред (чл.177 от ЗУТ), построена е от
неизвестно лице и който строеж е от V-та (пета) категория, съгласно чл.10, ал.1
от Наредба №1 и чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ.
Както по-горе се посочи, незаконния
строеж представлява “ паянтова сграда” с размери 9,00/5,00 м. без одобрени
проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска
собственост с идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на с.Войводиново, община
“Марица”, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, собственост на неизвестно лице.
Прието е за установено, че е
извършено строителство без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в
нарушение на чл. 137,
ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, което сочи
за наличие на незаконен строеж, по смисъла на чл. 225 , ал. 2 от ЗУТ.
Въпреки че в конст.
Акт и в заповедтта е посочено че незаконния строеж е паянтава сграда, жалбоподателката
твърди , / виж. Възражение л.14-долу/ че процесната
постройка е жилищна такава.
Относно твърдяното нарушение на
Европейската Конвенция за правата на човека и основаните свободи, съдът следва
да посочи следното:
Член 8 от Конвенцията защитава и
гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция.
Всеки човек има правото на неприкосновеност на жилището му, но правата по
ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да бъдат
ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да
е предвидено в закона, да е необходимо в едно демократично общество и да
преследва една от изброените цели - да е в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. В случая, с издаването на процесната заповед
се държи сметка и за правата на останалите членове на обществото да живеят в
благоустроена среда и при спазване на законовите изисквания.
Освен това ЗУТ е специален закон и не поставя
подобни критерии при преценката за законност на строежите. Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат
прилагани от административните органи само в случаите, при които обективно
съществуват различни и то законосъобразни възможности - да се избере тази от
тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и
от друга страна - за държавата и обществото. Настоящата хипотеза не е такава -
когато специализираните органи по контрол на строителството установят
ползването на строеж, който не е въведен в експлоатация по законоустановения
ред, в правомощията им не съществува друга възможност, освен да забранят
ползването и достъпът, респективно да разпоредят принудителното му премахване,
т.е. действат съгласно предвиденото в закона, при обвързана компетентност. Те
нямат правото на преценка, каквато предоставя оперативната самостоятелност.
Разпоредбата на чл. 6 АПК е относима към издаването
на административен акт и неговото изпълнение, а несъотвествието
с целта на закона е основание за оспорване на административните актове. Тази
цел е насочена към недопускането на ползване на сгради, които не са въведени в
експлоатация, а за справедливост и съразмерност в случая не може да се говори,
след като се ползва строеж без каквито и да било строителни книжа. Обратното
означава незачитане на установените в закона правила и норми. Съгласно чл. 1,
ал. 2 от ЗУТ законът урежда обществените отношения, свързани с устройството на
територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България,
и определя ограниченията върху собствеността за устройствени
цели. Изискването за въвеждане в експлоатация на строителните обекти, преди да
започне тяхното ползване е именно такова ограничение, предназначено да осигури
сигурно, безопасно и безпрепятствено ползване на собствеността - от една
страна, а от друга – да съобрази строителството с правила и нормативи,
гарантиращи интереса на обществото.
В настоящото съдебно производство жалбоподателката К. не успя да обори твърдяното в процесната
заповед , че е налице извършено строителство без одобрени проекти и без разрешение за
строеж, в нарушение на чл. 137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, което сочи за наличие на незаконен строеж, по смисъла на
чл. 225 , ал. 2 от ЗУТ.
При това положение, настоящият състав
на съда намира, че при издаване на оспорената заповед, кметът на община Марица
е приложил относимите правни норми законосъобразно,
съобразно събраните в преписката доказателства. Няма доказателства от които да
е видно, че процесната
сграда е въведена в експлоатация по законоустановения
ред и е законно построена.
Правилното приложение на закона
налага отхвърлянето на процесната жалба срещу Заповед
№ РД-09-91/16.01.2019 г. на кмета на община “Марица”, с която е наредено да се
премахне незаконен строеж представляващ “Паянтова сграда”, с размери 9,00/5,00
м. и с височина 2.20 м. изпълнен с керпични тухли и
покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди, без одобрени проекти и
разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска собственост с
идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на с.Войводиново, община “Марица” област
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, собственост на неизвестно лица.
С оглед очерталия се изход на делото,
искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответната администрация следва да бъде уважено в
размер на 600/шестстотин/ лева.
Предвид горното и на основание чл.
172 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.К. с ЕГН **********,***
срещу Заповед № РД-09-91/16.01.2019 г. на Кмета на община “Марица”,
област Пловдив.
ОСЪЖДА М.М.К.
с ЕГН **********,*** да заплати на община “Марица” юрисконсултско
възнаграждение в размер на
600/шестстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: