№ 3839
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503144 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20107202/02.11.2023 год., постановено по гр. д. № 8338/2021 г. на СРС,
54 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр. с чл. 4 ЗПК (отм.), предявени от „Първа Инвестиционна Банка“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, срещу Е. М.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез процесуалния
си представител адв. И. С., със съдебен адрес: гр. София, ул. **** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1000.00 лева,
представлявща непогасена главница по сключен между страните Договор за издаване на
кредитна карта № 51РКО-Б-0344/24.11.2006 г., изменен и допълнен с Анекс от 02.07.2007г.
и Анекс от 29.10.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 559.20 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 29.10.2016г. до 14.10.2019г., сумата от 3.90 лева,
представляваща законна мораторна лихва за периода от 15.10.2019г. до 28.10.2019г., както и
сумата от 60.00 лева, представляваща разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 62497/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Ищецът е осъден да
заплати на основание чл. 78, ал.3 сумата от 400.00 лева, представляваща разноски за
исковото производство
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението
подава ищеца, с която го оспорва като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
допуснати процесуални нарушения. На първо място посочва, че изводите на съда са
необосновани, доколкото не са преценени достатъчно прецизно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, поради което и неправилно е установена фактическата обстановка по
делото и действителното положение между страните. Излага пред въззивната инстанция
1
уговорките постигнати между страните, като отбелязва, най – напред, че наказателната
лихва за забава се дължи само върху непогасената част от минималната месечна вноска, а
правата, които възникват за кредитодателя нямат за последица прекратяване на договора,
като посочва и че представляват една възможност за упражняване от страна на банката, но
не и задължение. Единствено се изменя съдържанието на договора, като съвкупност от права
и задължения. На второ място, оспорва неподписването на общите условия от
кредитополучателя да води до невъзможност същият да бъде обвързан от тях, доколкото
последното изискване е въведено със ЗПК, обнародван в ДВ от 2014 год., а договорът между
страните е сключен преди влизането му в сила. Твърди, че начина, по който е уговорена
наказателната лихва, позволява същата да се определи като мораторна лихва – неустойка,
която санкционира неизправната страна за периода на неизпълнението, мотивира я да
изпълни задължението си и обезщетява вредите, които кредиторът понася. Позовава се на
чл.20 ЗЗД за да обоснове, че в съвкупност клаузите на общите условия създават задължение
за кредитополучателя единствено в смисъл за погасяване на минималната месечна вноска.
Цитира съдебна практика, с която аргументира становището си, че изискуемостта на
главницата по договор за овърдрафт настъпва при изтичане на срока на договора. На трето
място, поддържа, че срокът на договора е автоматично продължаван в съответствие с
уговореното в договора и общите условия, т.е. в настоящия случай предсрочната
изискуемост е настъпила 2019 год., когато след връчване на уведомление кредитополучателя
не е заплатил дължимата сума. Твърди, че от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до подаване на заявлението не е изтекъл срокът на погасителната давност. На
четвърто място, оспорва констатациите на съда във връзка с преиздаването на кредитните
карти. Достатъчно е, според въззивника, доказването продължаването срока на овърдрафта,
като не са необходими и фактически действия по предаване на картите, както и че
неполучаването на кредитната карта няма за правна последица прекратяване на договора,
доколкото не е предвидено в изброените в ОУ основания. Безспорно по делото е установено
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение като постанови ново решение, с което да уважи изцяло
предявените срещу ответника искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК постъпва отговор на въззивната
жалба от страна на ответника. Въззиваемият смята, на първо място, че клаузата за
автоматично продължаване срока на договора позволява превръщането му в безсрочен и
освобождаването на банката от задължението да следи изпълнението по договора, доколкото
не е осигурен контрол върху възможността и условията за удължаване на срока на действие
на договора. Също така, твърди, че клаузата на т.19.1 от ОУ няма за последица спиране или
прекъсване на давността. Поддържа, че възможността за ползване от овърдрафта и през
новия срок на договора е обвързана от получаване на преиздадената кредитна карта.
Оспорва ищецът при разпредЕ.та му доказателствена тежест да е изпълнил задължението си
в условията на пълно и главно доказване да установи извършване на фактически или
конклудетни действия по предоставяне, получаване и ползване от кредитополучателя на
новоиздадена карта. Поддържа установеното от вещото лице в приетото и неоспорено от
страните заключение относно крайния момент на усвояване суми по кредита и извършване
плащания от страна на ответника. Оспорва банката да е доказала, че е изпълнила
задължението си служебно да издаде нова карта на кредитополучателя, с което да настъпи
последицата продължаване срока на договора за овърдрафт. На второ място, оспорва
основателността на възраженията на въззивника относно погасителната давност. Безспорно
е установено по делото, според въззиваемия, че след 2012 година кредитополучателя не е
имал поведение по опериране с кредитната карта. Твърди, че банката – кредитодател не е
предприела своевременни действия по принудително събиране на вземанията си, поради
което същите са погасени и по давност. Моли съда да остави въззивната жалба без
уважение, като неоснователна и необоснована, а решението да потвърди като правилно и
2
законосъобразно. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 4 З. (отм.) за признаване за
установено, че Е. М. К., ЕГН ********** дължи на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК
********* сумите, както следва: сумата от 1000.00 лева, представлявща непогасена главница
по сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-
0344/24.11.2006г., изменен и допълнен с Анекс от 02.07.2007г. и Анекс от 29.10.2007г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 29.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 559.20 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
29.10.2016г. до 14.10.2019г., сумата от 3.90 лева, представляваща законна мораторна лихва за
периода от 15.10.2019г. до 28.10.2019г., както и сумата от 60.00 лева, представляваща
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, за които парични притезания по ч. гр.
дело № 62497/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК.
Ищецът твърди, че сключил с ответницата Договор за издаване на кредитна карта №
51РКО-Б-0344/24.11.2006г., изменен и допълнен с Анекс от 02.07.2007г. и Анекс от
29.10.2007г., по силата на които й предоставил паричен кредит под формата на овърдрафт в
размер на 1000.00 лева с първоначално уговорен срок на договора 24.11.2008г. Изяснява, че
по силата на чл. 2 от анекса от 29.10.2007г. страните уговорили, че крайният срок на
договора се подновява автоматично всеки път за нов едногодишен срок, в случай че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора съобразно уговореното в
приложимите към него общи условия на банката. Поддържа, че съгласно чл. 4 от договора
кредитополучателят се задължил да погасява задълженията си по овърдрафта в сроковете и
по начина, предвидени в общите условия, като съгласно чл. 10.1 от същите длъжникът се
задължава всеки месец след изтичане на отчетния период до или на датата на падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната
погасителна вноска или дебитното салдо по сметката към последния ден на отчетния
период, а съгласно чл. 13.1.1 от тези общи услвовия банката има право да обяви ползвания
овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до титуляра, в
случай че последният не извърши което и да е плащане по договора и общите условия за
срок по- дълъг от пет работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
Твърди, че в конкретния случай кредитополучателят е в забава за изпълнение на своите
задължения, считано от 19.08.2012г., поради което и на основание цитираната клауза на чл.
13.1.1 от общите условия банката обявила всички свои вземания по договора за изцяло и
предсрочно изискуеми, считано от 15.10.2019г., след като на 25.09.2019г. ответницата
получила покана за доброволно изпълнение, ведно с уведомление за обявяване на
задълженията й за предсрочно изискуеми. По изложените съображения ищецът претендира
установяване съществуването в правната му сфера на процесните задължения, както и
присъждане на разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че вземанията, техен предмет,
са погасени по давност. Поддържа в тази връзка, че клаузата от сключения между страните
анекс от 29.10.2007г. за автоматично подновяване на срока на действие на договора за
кредит- овърдрафт, е неравноправна съобразно нормите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 9 З..
Счита, че в случая не се касае за автоматизъм на подновяването, доколкото ползването на
предоставения кредит предполага периодично преиздаване на кредитната карта, с
фактическото получаване на която кредитополучателят конклудентно се съгласява с
3
подновяването на срока на договора. С оглед на това и доколкото съобразно твърденията на
ищеца след 19.08.2012г. не било установено поведение на длъжника по опериране с
издадената му карта, следвало да се приеме, че не били налице условията за издаване на нова
карта, респ. за автоматично продължаване дейсвтието на договора. Поддържа, че след като
забавата е настъпила на 19.08.2012г., кредиторът е следвало да подаде заявление за издаване
на заповед за изпълнение до 19.08.2017г., което не сторил, поради което счита, че
предявените искове следва дабъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По отношение правилността на решението във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
По делото е установено съществуването на валидна облигационна връзка между
"Първа инвестиционна банка" АД и Е. М. К. с предмет - издаване на револвираща
международна кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка № 51РКО-Б-0344/24.11.2006, както и че банката е изпълнила
задължението си за предоставяне на парични средства на кредитополучателя в размер на
1000. 00 лева (увеличена с Анекс № 1 от 02.07.2007 год. от първоначално отпуснатата сума в
размер на 800 лева). От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице в резултат на извършената от него съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
банката е изпълнила задълженията си по договора, като е предоставила възможността на
кредитополучателя да ползва сумата по договора съобразно уговорения лимит, както и че
кредита, като се има предвид специфичния механизъм на усвояване на този вид кредити, е
бил усвояван многократно.
Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява по
дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в
рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с опредЕ.
сума /кредитен лимит/ в случая – първоначално уговорена в размер на 800 лева, а
впоследствие с подписан между страните увеличена на 1000 лева, която може да ползва
многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в
пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от
стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен
лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и
падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части връщането на еднократно
дадената в заем сума както е при стандартния договор за потребителски кредит. При
договора за револвиращ кредит връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята
на държателя на картата и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит.
За разлика от стандартния договор за потребителски кредит, при който падежът за
плащане на изначално определените по размер вноски, на които е разсрочено плащането на
части на еднократно отпуснатата в заем сума, при договора за кредитна карта /револвиращ
кредит/ падежът за връщане на цялата усвоена главница по кредита настъпва към
установения краен падеж, респ. - при предсрочно прекратяване на договора.
В процесния договор за револвиращ кредит не е уговорен брой погасителните вноски
на предоставената сума. Възникването и размерът на задължението за погасяване, нито са
определени в договора, нито са определяеми, а зависят изцяло от поведението на длъжника.
Погасяването на задълженията по договора за револвиращ кредит не се изпълнява на
предварително договорени анюитетни вноски. При ползването на такъв вид кредит,
кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми
до определен лимит. Кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява
с всяко постъпване на средства по сметката, като няма опредЕ. месечна вноска и лихвата,
която се заплаща се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е
ползвана.
4
Спорно по делото се явява обстоятелството от кой момент настъпва изискуемостта на
задълженията по процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, респективно от кой
момент започва да тече погасителната давност за тях.
От представените по делото Общи условия, действащи към момента на подписване
на процесния договор – 24.11.2006 г., до момента, в който се твърди същият да е бил обявен
за предсрочно изискуем от банката – 15.10.2019 г., е видно че съгласно чл. 10.1 от ОУ
длъжникът се задължава всеки месец след изтичане на отчетния период до или на датата на
падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката
минималната погасителна вноска или дебитното салдо по сметката към последния ден на
отчетния период, а съгласно чл. 28, б.“а“ от тези общи услвовия банката има право да обяви
ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до
титуляра, в случай че последният не извърши което и да е плащане по договора и общите
условия за срок по- дълъг от пет работни дни след датата, на която такова плащане е станало
изискуемо.
Срокът на ползване на кредитният лимит по процесния договор е до 24.11.2008г. /чл.
3 от договора/, а с анекса от 29.10.2007г. е предвидено, че същият се подновява автоматично
при условията и по реда, предвидени в общите условия на банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Съгласно чл. 2 от
сключения анекс и чл.36 на общите условия, срокът за ползване на овърдрафта се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие че титулярът не е уведомил
банката за прекратяване на договора най- малко 60 дни преди изтичане на текущия срок,
респ. при условие че банката не е уведомила титуляра за прекратяване на договора най-
малко 30 дни преди изтичане на текущия срок, като извън посочените хипотези договрът
може да бъде прекратен едностранно от всяка от страните по всяко време от срока на
действието му с предизвестие, както следва: 60- дневено за титуляра, и 30- дневно за
банката. В чл. 36.3 от общите условия е предвидено, че във всички случаи на прекратяване,
респ. неподновяване срока на договора, титулярът е длъжен незабавно да върне всички
издадени към сметката му карти и да погаси изцяло дебитното салдо по сметката си и да
изпълни всички останали задължения към банката. Съгласно т. 36.4 от ОУ банката
подновява срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на
овърдрафта, като издава нова карта.
В конкретния случай ищецът твърди, че на 15.10.2019 г. задълженията по договора
били обявени за предсрочно изискуеми с получаването от кредитополучателя на
уведомление за предсрочна изискуемост. Ищецът не е представил доказателства за
подновяване на кредитната карта на ответника. Поради това следва да се приеме, че
кредитната карта на ответника не е била подновявана. Договорът за кредит овърдрафт е бил
сключен във връзка с откриването в полза на ответника на разплащателна сметка и
издаването на ответника на кредитна карта и ползването на овърдрафта практически се е
извършвало чрез кредитната карта, издадена на ответника. Последната новоиздадена карта
от страна на банката – кредитодател, както правилно е констатирал първоинстанционния
съд, е със срок на валидност до 31.07.2013 год., като след тази дата овърдрафт не е бил
ползван.
В доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи по реда на пълното и
главно доказване, че срока на ползване на овърдрафта е бил удължаван по реда на т. 19.1.1
от ОУ, като е било необходимо да ангажира доказателства, че кредитната карта, посредством
която е бил усвояван процесният кредит е била преиздавана след изтичане на срока на
валидност на същата, респективно – че след изтичане на двугодишния срок по договора,
кредитополучателят е извършвал платежни операции с тази кредитна карта. Този извод
следва пряко от същността кредитната карта, която представлява eлектронен платежен
5
инструмент /ЕПИ/ по смисъла на Закона за паричните преводи, електронните платежни
инструменти и платежните системи /ЗППЕПИПС – отм. /, обнародван в ДВ, бр. 31 от
08.04.2005 г., в сила от 09.10.2005 г., отм. ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 01.11.2009 г.
Кредитната карта е едновременно ЕПИ, но тя представлява и средство за предоставяне на
револвиращ кредит, при който картодържателят може да използва предоставените му
средства до определен лимит, като междувременно следва да погасява частично или изцяло
получените парични средства в определени срокове, съгласно условията на договора.
Установяване на това обстоятелство е необходимо, тъй като съгласно т. 20.1.1 от ОУ банката
подновява срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на
овърдрафта, като издава нова карта. Следователно, ако срокът на договора е продължен,
банката е длъжна да издаде нова карта и обратно – ако срокът на договора не е подновен,
такава карта не се издава.
След 31.07.2013 г., в който момент най-късно е изтекла валидността на получената на
02.12.2010 г. от ответника кредитна карта и при липсата на доказателства, че след тази дата е
издадена нова кредитна карта по процесния договор се налага извод, че срока на договора е
изтекъл на 31.07.2013 г.
По тези съображения, съдът приема, че падежа на задължението за връщане на
заемната сума е настъпил на 31. 07. 2013 г. /чл. 430, ал. 1 от ТЗ/, от която дата започва да тече
давностния срок за главницата, като същия изтича през 31.07.2018 г. по отношение на
главницата и разноските.
В допълнение следва да се изясни, че обстоятелството, че банката не е предприела
своевременно действия по прекратяване на договора, поради неизпълнение от страна на
ответника на задълженията му по същия и е упражнила правомощията си да обяви кредита
за предсрочно и изцяло изискуем едва с изпращането на покана на 20.06.2019 г., т. е. една
година след изпадане в забава на кредитополучателя не обуславя изискуемост на
вземанията, считано от тази дата.
Подобно разбиране би означавало на практика да се предостави възможност на
кредитора едностранно да удължава периода на погасителната давност на вземането, като
"обявява" предсрочна изискуемост дълго след изтичането на давността, което би довело до
неравнопоставеност на страните, в частност на кредитополучателя като икономически по -
слабата страна в правоотношението.
По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е
длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане
на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 от ЗЗД, като е
приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Поради изложените
съображения съдът намира, че задължението за плащане на усвоената заемна сума няма
характер на периодично, поради което не попада в хипотезата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, а се
погасява с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК – 29.10.2019 г., задължението за връщане на заемната
сума за главница е погасено по давност. Вземането е било погасено по давност и към датата
на обявяване на предсрочна изискуемост – 15.10.2019 г., поради което волеизявлението за
едностранно прекратяване на договора с връчване уведомлението за предсрочна
изискуемост на задължението не може да поради правни последици. Изискуемостта на
всички задължения по договора е била настъпила още на 31.07.2013 г.
Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че кредиторовото вземане за главница е
6
погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания, касаещи договорна
лихва. Доводите на ищеца за дължимост на договорна и наказателна лихва са
неоснователни, тъй като задължението за заплащане на лихви предполага наличие на главен
дълг, а в случая както вече се посочи вземането за главница е погасено по давност.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, поради което следва да я остави без уважение, а при споделяне изцяло на
изводите на първоинстанционния съд, неговото решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
И двете страни са направили изрично искане във въззивната жалба, респ. отговора на
въззивната жалба за присъждане на разноски за въззивното производство.
Предвид изхода на спора разноски се дължат само на въззиваемата страна - Е. М. К..
Страната е направила своевременно искане с подаване отговора на въззивната жалба, към
който са приложени пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, подписан на
05.03.2024 год., в който е уговорено дължимото адвокатското възнаграждение в размер на
500 лева, като е посочено и че е заплатено в брой. В този случай договорът служи като
разписка за полученото плащане. Представен е и списък с разноски. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от въззивника, поради което
съдът следва да се произнесе по неговата основателност. Предвид материалния интерес по
делото, възнаграждението се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
Г. за възнаграждения за адвокатска работа и възлиза в размер на 629,80 лева.
Претендираната от въззиваемата страна сума е в размер на 500 лева и поради констатацията,
че не надвишава изчисления минимален размер, то не е налице основание за намаляването
му. Поради това въззивникът се осъжда да заплати на въззиваемия 500 лева, представляваща
сума за платено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20107202/02.11.2023 год., постановено по гр. д. №
8338/2021 г. на СРС, 54 състав.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. **** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Е. М. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез процесуалния си
представител адв. И. С., със съдебен адрес: гр. София, ул. **** сумата от 500 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7