Решение по дело №3379/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3295
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20161100103379
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2016 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

09.05.19г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Г. Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 11.04.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 3379/16г. и констатира следното:

Предявени са искове от Д. П., А. П. и Б. П. против И. Ф. с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 42, б. „б“ от ЗН и чл. 25, ал. 1 от ЗН – за прогласяване нищожността на завещателно разпореждане /саморъчно завещание/ от 21.03.12г. /изготвено от Г. П. в полза на И. Ф./; чл. 124 от ГПК – за установяване спрямо И. Ф. и „С.Д.“ ЕООД, че ищците са собственици на: апартамент № 55, находящ се в град *********, с площ от 84, 42 кв. м., заедно с избено помещение № 5, заедно с 1, 022 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; чл. 124 от ГПК – за установяване спрямо И. Ф., че ищците са собственици на: дворно място с площ от 560 кв. м., находящо се в землището на с. Батулия, Софийска област, попадащо в границите на околовръстен строителен полигон „Голямо Равнище – Сврака“, одобрен с Решение № 08/09.02.82г. на ОНС София, при съседи – И. В., Л. Д., А. Т.и махленски път; чл. 108 от ЗС – за ревандикация на описания апартамент от владението на И. Ф. и „С.Д.“ ЕООД; чл. 108 от ЗС – за ревандикация на описаното дворно място от владението на И. Ф..

Предявени са и евентуални искове по чл. 30 от ЗН.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 21.03.12г. Г. П. /наследодател на ищците – съпруг и баща/ е „оформил“ саморъчно завещание в полза на И. Ф. /“завещал е“ в полза на ответницата процесните недвижими имоти/. След смъртта на Г. П. ответницата / И. Ф./ в качеството си на „правоприемник“, „собственик“ на процесния апартамент – „придобит“ на основание на горното завещание/ е отчуждила /продала/ имота в полза на „С.Д.“ ЕООД. Сделката е обективирана в нотариален акт № 175 от 02.09.14г. на нотариус И. Д.. Липсват доказателства /съответно и твърдения/ собствеността върху процесното дворно място да е била отчуждавана в полза на друго /трето/ лице.

Искът по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 42, б. „б“ от ЗН и чл. 25, ал. 1 от ЗН е – основателен:

Съдържанието на събраният по делото доказателствен материал – преценен в съвкупност /писмен, гласен и основно в случая – експертен: 3 графологични експертизи – единична и разширени, съответно 1 комплексна медицинска такава, в това число и обясненията на вещите лица от съдебните заседания/ удостоверява, че – процесното завещание не е било изписано и подписано от Г. П. /от завещателя/. В тази връзка:

Констатациите на графологичните експертизи /двете тройни такива, които както в случая, така и принципно в подобни хипотези имат качество на основно доказателствено средство/ се подкрепят и от изводите на комплексната медицинска експертиза, и от показанията на свидетеля на ищците. Констатациите на единичната графологична експертиза се опровергават от изводите на двете тройни такива /косвено и от изводите на комплексната медицинска експертиза/. Показанията на свидетеля на ответниците – не кореспондират с останалият, събран по делото доказателствен материал.

С оглед изложеното – първият иск следва да бъде уважен.

Основателни са и исковете по чл. 124 от ГПК /явяващи се в случая „акцесорни“ на иска по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 42, б. „б“ от ЗН и чл. 25, ал. 1 от ЗН/:

С оглед недействителността /нищожността/ на процесното завещателно разпореждане – нито ответницата И. Ф., нито /впоследствие/ и ответника „С.Д.“ ЕООД са придобили собствеността върху процесните недвижими имоти /по спорното завещание и по спорната покупко-продажба/. Тази собственост е била придобита от наследниците по закон на И. П. /от ищците/ - при равни квоти /по 1/3 за всеки от тях/.

С оглед това – установителните искове следва да бъдат уважени спрямо двамата ответници.

Искът по чл. 108 от ЗС е основателен спрямо ответницата И. Ф.:

Не се спори, че ответницата И. Ф. към момента владее /упражнява фактическа власт/ спрямо процесното дворно място. С оглед това – същото следва да бъде ревандикирано от патримониума й в полза на ищците.

Искът по чл. 108 от ЗС, заявен срещу двамата ответници /касаещ процесния апартамент/ също е основателен:

Действително – събраният по делото писмен доказателствен материал установява /а тези факти не са и спорни между страните/, че:

От една страна – ответницата е отчуждила /продала/ апартамента в полза на юридическото лице /ответника С.Д.“ ЕООД/, което обстоятелство е относимо по отношение на търсената от ответницата ревандикация – доколкото се явява релевантно спрямо това: кой осъществява фактическата власт върху имота.

От друга страна - трети лица /а именно: родителите на И. П. - Р. П. и П. П./ имат учредено /запазено/ вещно право на ползване върху апартамента /което обстоятелство пък е относимо по отношение на търсената от фирмата ревандикация/ - доколкото се явява релевантно спрямо това: кой осъществява фактическата власт върху имота.

И двете посочени обстоятелства в случая не съставляват пречка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС спрямо двамата ответници – доколкото: на ищците следва да  бъде предоставена реална /фактическа/ защита спрямо правните субекти, които формално се легитимират като носители на вещни права върху този обект /по завещание и по договор за покупко-продажба/. Друг е въпросът – дали процесният дизпозитив /по чл. 108 от ЗС/ би се явил противопоставим на Р. П. и П. П. /в рамките на евентуален изпълнителен процес/ с оглед правилата на чл. 435, ал. 5 от ГПК и чл. 523 от ГПК.

С оглед изхода на спора по горните /главни/ искове – председателят на състава не разглежда евентуално заявените такива по чл. 30 от ЗН.

Възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно – заявеният от ищците адвокатски хонорар не се явява прекомерен по смисъла на цитираният законов текст /преценен в контекста на: цената на исковете, праговете по Наредба № 1, фактическата и правна сложност на процесния правен спор, вида, естеството и обема на извършените по делото процесуални действия/.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на Д.А.П. ЕГН **********, А.Г.П. ЕГН ********** и Б.Г.П. ЕГН ********** против И.П.Ф. ЕГН ********** – недействителността /нищожността/ на саморъчно завещание от 21.03.12г. /изготвено от Г.П.П. в полза на И.П.Ф./ - на основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 42, б. „б“ от ЗН и чл. 25, ал. 1 от ЗН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на Д.А.П., А.Г.П. и Б.Г.П. против И.П.Ф. и „С.Д.“ ЕООД, че ищците са собственици на: апартамент № 55, находящ се в град *********, с площ от 84, 42 кв. м., заедно с избено помещение № 5, заедно с 1, 022 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – на основание чл. 124 от ГПК.

ОСЪЖДА И.П.Ф. и „С.Д.“ ЕООД да предадат на Д.А.П., А.Г.П. и Б.Г.П. владението върху описания имот – на основание чл. 108 от ЗС.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на Д.А.П., А.Г.П. и Б.Г.П. против И.П.Ф., че ищците са собственици на: дворно място с площ от 560 кв. м., находящо се в землището на с. Батулия, Софийска област, попадащо в границите на околовръстен строителен полигон „Голямо Равнище – Сврака“, одобрен с Решение № 08/09.02.82г. на ОНС София, при съседи – И. В., Л. Д., А. Т.и махленски път – на основание чл. 124 от ГПК.

ОСЪЖДА И.П.Ф. да предаде на Д.А.П., А.Г.П. и Б.Г.П. владението върху описания имот – на основание чл. 108 от ЗС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните искове по чл. 30 от ЗН.

ОСЪЖДА И.П.Ф. и „С.Д.“ ЕООД да платят на Д.А.П., А.Г.П. и Б.Г.П. общо 2 995 лева – съдебни разноски /разпределени по равно между ответниците/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: