№ 541
гр. С., 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500542 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция „П. И.“-ОУ-С. против
решение № 118 от 22.05.2023г. на РС-И. по гр.д.№ 47/2023г., с което е
признато за установено,че Агенцията дължи на „ЗЕАД Б. В. И. Г.“ ЕАД ЕИК
**** на осн.чл.422 ГПК вр.чл. 410, ал.1,т.2 КЗ сумата 152.70 лв. сумата
153.40 лв. регресна претенция по щета № 47040212138181,ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК -10.03.2022г.г. до
изплащане на вземането и е осъдена да заплати на ищеца разноски по
заповедното и исковото производство в размер на 760 лв.Релевират се
оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и
необоснованост.Съдът базирал убеждението си върху заявление от
27.07.2021г. на застрахования,която съдържала само изгодни за собственика
на МПС факти.Водачът не изпълнил задължението да уведоми контролните
органи на МВР или пожарната и аварийна безопасност в тридневен срок за
пътния инцидент.Не бил описан размерът на необезопасената дупка на
пътния участък.“Спукана предна дясна гума“ било щета,която би могла да
бъде причинена от удар в бордюр, отводнителна шахта или друго пътно
съоръжение.Не била установена скоростта на движение с оглед „опасна зона
на спиране“,което опорочило и заключението на САТЕ.На второ
място,застрахователната полица не съдържала необходимите
реквизити/подпис и дата/.В застрахователния договор не били
конкретизирани покритите рискове, а само било посочено в бланката“Пълно
каско“и нямало доказателства ,че е платено за допълнително покритие-
1
гуми.Не били изключени други каузални фактори/ несъобразена
скорост,алкохолно опиянение на водача,овехтяване и фабрични дефекти на
автомобила, рисково поведение или умишлени действия на
застрахования.Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
иска.Претендира съдебни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
решението като законосъобразно.Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.
Делото е образувано пред СРС по искова молба ,депозирана на
13.06.2022г. и изпратено по подсъдност на ИРС ,тъй като деликтът е
осъществен в съдебния район на последния.Ищцовото застрахователно
дружество претендира да бъде установено вземането му,за което се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.д.№ 12844/22г. на СРС- за
сумите : 152.70 лв. регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение ,ведно със законната лихва от 10.03.2022г./депозиране на
заявлението/ до изплащане на вземането съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 25 лв. държавна такса х и 360 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение. Длъжникът АПИ е депозирал възражение в законовия срок.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест
и е дал адекватни указания за ангажиране на доказателства.Свидетелят
Станислав Панев-водач на л. а.“Тойота Корола“ рег.№ СВ2743РВ-
установява,че на 27 .07.2021г. по пътя към с.В., Община И., спукал предна
дясна гума,минавайки през дупка на пътното платно.карал със скорост 50-60
км/ч ,тъй като пътят не позволявал повече.Не могъл да заобиколи дупката на
пътя,тъй като в насрещната лента се движел автомобил.Направил фотоснимка
на пътя.Приетата САТЕ установява,че е възможно спукването на гумата и
увреждането на джантата да е станало по описания начин.Следователно,
показанията на свидетеля са праводопдобни,логични и свързани и следва да
бъдат кредитирани независимо,че са изгодни за него пред застрахователя.Не
съществуват доказателства,които да ги опровергават,нито данни за
действително наличие на други каузални фактори.Ищецът няма тежест да
докаже липсата на други причини за спукване на гумата и не съществува
законова презумпция в полза на субект, задължен да поддържа пътищата в
безопасно състояние.Не се спори,че процесния участък е от Републиканската
П. мрежа .АПИ има задължение да осигури поддръжката им в безопасно
състояние,в частност да обозначи и обезопаси участъци до отстраняване на
дефекти,препятствия и прочие ,съгласно чл.19, ал.1 и чл.30 , ал.1 от
ЗП.Наличието на дупка на пътното платно се дължи на бездействие на
служители на ответната агенция .Няма данни за съпричиняване от страна на
собственика на увредения автомобил.Заинтересоваността му в качеството на
свидетел се преценява съвкупно с останалите доказателства и в случая
липсват доказателства , опровергаващи неговата версия.Видно от
застрахователната полица № 5С1068811448 подновена със срок на валидност
2
от до 30.10.2021г., автомобилът е бил застрахован по застраховка „Каско
Стандарт“при ответното дружество и щетит.Не се спори,че застрахователят е
изплатил обезщетението,визирано в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение., и САТЕ потвърждава,че сумата,необходима за възстановяване
на щетите възлиза на 152.70 лв. При тези данни пъвоинстанционният съд
обосновано и законосъобразно е приел,че са налице предпоставките на чл.49
вр.чл.45 ЗЗД и застрахователят има право да се суброгира в правата на
застрахования против делинквента.Съобразно основателността на главния иск
правилно е уважен и акцесорния иск за законната лихва.Ето защо решението
следва да бъде потвърдено. За пълнота на изложението следва да се
подчертае,че при ПТП с имуществени вреди и един участник последният
няма задължение да уведомява контролните органи,нито те са длъжни да
посещават мястото и да съставят протокол; по спецификата си спукването на
гума и ожулване на джанта представляват щети,относими към „основни
покрития“, а не към „допълнителни покрития“,както поддържа неправилно
въззивникът.
Предвид изхода на делото въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна 80 лв. юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното,Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118 от 22.05.2023г. по гр.д.№ 47/2023г. на
РС-И. .
ОСЪЖДА Агенция „П. И.“ , ЕИК ***** ,с адрес на управление гр.С.,
бул.“М.“ № 3, да заплати на „ЗЕАД Б. В. И. Г.“ ЕАД ЕИК **** с адрес на
управление гр.С., пл.“П.“ № 5,съдебни разноски за въззивното производство в
размер на 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3