№ 1622
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110139575 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 456,98 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата 4 343,37 лв. за период от 01.09.2021г. до 23.01.2023г., както и сумата
214,92 лв., представляваща законна лихва за период от 23.01.2023 г. до изплащане на
вземането на 27.06.2023г. Претендират се сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, възникнало по
силата на договор за доставка на стоки, във връзка с който са били издадени 11 бр. фактури.
Ответникът е изпаднал в забава за плащането им на 01.09.2021г., като е погасил
задължението си на 27.06.2023г. Поддържа се, че ответникът дължи обезщетение за забава
върху главницата от 4 343,37 лв., за периода от 01.09.2021г. до 23.01.2023г., както и законна
лихва върху главницата за периода от 23.01.2023 г. до 27.06.2023г.
Ответникът е депозирал отговор, с който признава дължимостта и размера на сумите
за обезщетение за забава и законна лихва след депозиране на заявлението. Оспорва
единствено размера на адвокатското възнаграждение, моли да бъде посочена банкова
сметка, по която да заплати сумите.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване са изведени обстоятелствата, че
1
ответникът дължи на ищеца сумата от 574,81 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата 4 343,37 лв. за период от 01.09.2021г. до 23.01.2023г., както и сумата
214,92 лв., представляваща законна лихва за период от 23.01.2023 г. до изплащане на
вземането на 27.06.2023г.
Горното е изрично признато от ответника с отговора на исковата молба с вх. №
261063/20.09.2023г. Признанието се отнася и до размера на сумата от 574,81 лева,
представляваща обезщетение за забава за период от 01.09.2021г. до 23.01.2023г. Допуснатата
от съда техническа грешка относно размера на тази сума е била поправена с изменение на
проекто-доклада, извършено в първото по делото заседание от 17.11.2023г.
С оглед горното съдът намира, че с отговора на исковата молба са били признати
всички елементи от състава на чл. 86 ЗЗД, съответно исковете подлежат на уважаване.
Установява се, че в хода на съдебното производство на 13.11.2023г., видно от
преводни нареждания, приложени към отговора на исковата молба, ответникът е заплатил
сумата от 671,90 лв.
Съгласно чл. 235 ГПК съдът следва да съобрази обстоятелствата, настъпили в хода на
процеса, включително и погасяването на задълженията.
Общия размер на вземанията на ищеца е сборът между сумата от 574,81 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата 4343,37 лв. за период от
01.09.2021г. до 23.01.2023г., както и сумата 214,92 лв., представляваща законна лихва за
период от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането на 27.06.2023г. или 789,73 лв.
Съгласно чл. 76 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
В случая не се погасява първа поред сумата за законна лихва, тъй като отговорността
за такава възниква от влизане в сила на решението, т.е. вземането към датата на плащане не
е ликвидно и изискуемо.
С оглед горното съдът намира, че вземането за обезщетение за забава върху
главницата 4343,37 лв. за период от 01.09.2021г. до 23.01.2023г. в размер на 574,81 лв. е
било погасено изцяло, поради което искът подлежи на отхвърляне.
Вземането за сумата 214,92 лв., представляваща законна лихва за период от
23.01.2023 г. до 27.06.2023г. е погасено до размер от 97,09 лв., т.е. дължима остава сумата от
117,83 лв., която следва да се присъди.
Относно разноските: Заплащане на разноски се дължи на основание чл.78 ал.1 от
2
ГПК, тъй като искът се отхвърля не поради неоснователност, а погасяване чрез плащане в
хода на процеса, за който ответника е дал повод да бъде заведен.
Разноските на ищеца по делото са както следва: ДТ в заповедното – 98,36 лв., ДТ в
исковото производство – 25 лв./внесена сумата от 98,36 лв./ Сумата от 25 лв. е дължимата
ДТ за доплащане, като се вземе предвид заплатеното по заповедното дело. Не следва да се
разпределя в тежест на ответника надвнесена държавна такса, която подлежи на
възстановяване при поискване.
Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно с оглед незначителната правна и фактическа сложност на делото и съобразно
формалния характер на заповедното производство. Ето защо адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до минималните предвидени в Наредба № 1 МРАВ размери – за
заповедното, с оглед половината от размер на претенциите, на осн. чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2
от Наредбата – 545,91 лв., за исковото, с оглед размер на остатъчните претенции, на осн. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата – 400 лв. или общо 945,91 лв.
По тези съображения съдът счита, че общо дължимата от ответника сума е в размер
на 1069,27 лв., представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ПЕЩ.БГ” ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. “Гео Милев” бл. 83, вх. 1, ап. 72, установителен иск по
реда на чл.422 от ГПК, че „СТРИЙТ ШЕФС“ ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Кораб планина“ № 55, офис 1, дължи на “ПЕЩ.БГ” ООД с
ЕИК: *********, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 22.03.2023г. по ч.гр.д. № 3349/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми
състав, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 574,81 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 4343,37 лв. за
период от 01.09.2021г. до 23.01.2023г., като погасен чрез плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че „СТРИЙТ ШЕФС“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кораб планина“
№ 55, офис 1, дължи на “ПЕЩ.БГ” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. “Гео Милев” бл. 83, вх. 1, ап. 72, заплащането съобразно заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.03.2023г. по ч.гр.д. №
3349/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата
3
от 117,83 лв. – представляваща законната лихва върху главницата от 4343,37 лв., дължима за
период от 23.01.2023 г. до 27.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 117,83 лв.
до пълния предявен размер от 214,92 лв., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА „СТРИЙТ ШЕФС“ ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кораб планина“ № 55, офис 1, ДА ЗАПЛАТИ на “ПЕЩ.БГ”
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Гео Милев” бл.
83, вх. 1, ап. 72, на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 1069,27
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4