О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 09.01.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно
търговско дело № 2127 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.М.Ц.-Г. срещу
решение № 4417/21.10.2019 г., постановено по гр.дело № 3456/2019 г. по описа на
РС – Варна в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от М.Ц. срещу
„ДЗИ-Общо Застраховане ” ЕАД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане
на ответника да заплати разликата над 12 540 лева до претендирания размер
на застрахователното обезщетение от 14
100 лева и за периода на присъждане на законна лихва от датата на исковата
молба – 01.03.2019 г.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Жалбоподателят
сочи, че съдът неправилно е приел, че от определената действителна стойност на
увредения автомобил следва да се приспадне стойността на запазените части, и е
нарушил процесуалните правила като служебно е съобразил въпросните
обстоятелства. Ответникът нито в отговора, нито в съдебно заседание е направил
възражение, че са налице запазени части, стойността на които следва да се
приспадне от застрахователното обезщетение. Отделно от това счита, че
стойността на запазените части е неправилно определена и не е безспорно
доказана. По отношение на претенцията за лихва счита, че самият ответник с извънпроцесуалното си поведение – отказ да признае наличие
на тотална щета и да издаде необходимото удостоверение, е направил невъзможно
за ищцата да извърши дерегистрация на автомобила,
респ. да представи документ за това съгласно изискванията на НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Отправя до съда искане за отмяна на съдебния
акт в обжалваната част, уважаване на исковете в цялост и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Поддържа, че е направил общо възражение за недължимост на пълния размер на исковата претенция поради
наличие на тотална щета и съответно искане за събиране на доказателства в тази
насока чрез поставяне на задача на допуснатата САТЕ. Позовава се на изрична клауза
в Общите условия към застрахователния договор, предвиждаща приспадане на
стойността на запазените части. По отношение на претенцията за лихви поддържа,
че първоинстанционният съдебен акт е съобразен със закона. Представя
доказателство за извършено плащане на присъдените с обжалваното решение суми. Иска
потвърждаване на съдебния акт.
Искания за събиране
на нови доказателства не са направени.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице чрез процесуален
представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради
което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за
разглеждане въззивна жалба на М.М.Ц.-Г.
срещу решение № 4417/21.10.2019 г., постановено по гр.дело № 3456/2019 г. по
описа на РС – Варна в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения
от М.М.Ц.-Г., ЕГН: ********** с адрес ***, срещу
„ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Георги Бенковски” №3, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ
за осъждане на ответника да заплати разликата над 12 540,00 лева до
претендирания размер на застрахователното обезщетение от 14 100,00 лева,
по застраховка на МПС „Каско +“ съгласно
застрахователна полица №44118031051563 със срок на действие 26.08.2018г. до
25.08.2019 г. за нанесени имуществени вреди, вследствие на ПТП от 18.11.2018г.
на л.а. „***“ с ДК№ ***, и за присъждане на законна лихва от датата на исковата
молба – 01.03.2019 г. вместо от датата на представяне на удостоверението за
прекратяване на регистрацията на МПС пред застрахователя до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 2127/2019 год. на ВОС за 29.01.2020 год. от 14,00 ч., за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.