Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №

 

                               град Свиленград, 29.06.2020 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 224 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Д.П.З. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2928265 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 650 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за неправилно издаване на ЕФ, сочи се че не били налице субективния и обективния елементи от състава на нарушението, че бил издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона и че наложеното наказание било несправедливо и незаконосъобразно, както и че не било извършено нарушението.

 В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Д.П.З., не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. В Писмена молба процесуалният представител на АНО – Главен юрисконсулт Стефан Симеонов, сочи че ЕФ е издаден законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същият да бъде потвърден. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 14.04.2019 година в 12.13 часа по първокласен път № 8 при км. 350+400 на територията на община Любимец, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се моторно превозно средство (МПС) марка „Мерцедес”, модел С 430 с държавен  регистрационен номер Х 55 25 КА, със скорост 117 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 57 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 2928265 на името на жалбоподателя З. в качеството й на собственик на превозното средство, видно от Писмо с вх.рег.№ 5807 от 01.06.2020 година, касаещо собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание  чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 650 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 11.03.2020 година (, видно от Справката за нарушител/водач), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

 За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 14.04.2019 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 14.04.2019 година, времето (12.00 часа до 16.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8 при км. 350+400, община Любимец, област Хасково, за ограничението на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост, посочена като общо ограничение и като въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, посоката на задействие, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на 3 от които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 55 25 КА в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 121 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 61 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км.ч., като превишението е 57 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 12.13 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (57 км/ч), наред с отразена и реално измерената, 121 км/ч.

 От представения Протокол № 6-52-18/12.10.2018 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

 В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

 В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят З. има наложени множество административни наказания „Глоба” с ЕФ, както и с влязло в сила Наказателно постановление (НП), за нарушения на ЗДвП.

  Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

       В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

       Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен изцяло, но е налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 60 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая веднъж е посочено в цитирания Протокол, че важи общото правило за подбор на скоростта при движение извън населено място – 60 км/ч, а веднага след това е посочено, че едновременно с това е налице и такова, въведено с пътен знак, а именно пак 60 км/ч. Следователно в Протокола са посочени  два взаимно изключващи се факта - въведено с пътен знак ограничение на скоростта и общо ограничение  на скоростта. Безспорно  така посочената скорост е една и съща,  но води до различна правна квалификация на нарушението - по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, които са два самостоятелни състава на различни нарушения и съответно съдържат различни съставомерни признаци на деянието, респ. са различни основанията за ангажиране отговорността на нарушителя.  Ето защо предвид обстоятелството, че в Протокола са посочени две различни ограничения, то няма как да се приеме,  че нарушението е  именно визираното в процесния ЕФ по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Т.е. налице е противоречие в данните относно инкриминираното нарушение, обективирани в Протокола за използване на АТСС, което поставя в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това води до невъзможност, както жалбоподателят, така и Съдът да разбере как е поставено ограничението на тази скорост - дали това е общото ограничение или е с пътен знак. Това противоречие в данните, обективирани в посочения Протокол представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

       В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

В случая не може да се приеме, че в Протокола е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е вследствие на пътен знак В26, променящ общото ограничение на скоростта от 60 км/ч за движение по пътища извън населено място, регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в посочената разпоредба (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) общото ограничение за движение на автомобили от категория В, какъвто несъмнено е процесният съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е 90 км/ч. Въведено общо ограничение на скоростта по пътищата извън населено място в размер на 60 км/ч не е предвидено.

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. 

Неоснователно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв.

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.

       Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:  

       Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална, процесуалноправна страна.

       Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.

        Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя З. би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 6, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП

, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против нея ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 6, вр.чл. 21, ал. 2, ал. 1 от ЗДвП