Р Е Ш Е Н И Е
№214 20.05.2022г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 410 по описа за
2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от
Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба на Ж.Т.К. ***,
подадена чрез пълномощника й по делото адв.М.М., против Експертно решение /ЕР/
№ 90057 от 10.06.2021г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и
сърдечно-съдови заболявания при Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/.
С оспореното Експертно решение на НЕЛК е потвърдено Експертно решение № 90117
от 24.02.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – гр. Стара
Загора, вкл. определената с това решение оценка на работоспособността - 10 %
трайно намалена работоспособност.
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК и на потвърденото с него ЕР на
ТЕЛК, по съображения, че при постановяването им на са взети предвид всички
медицински документи, които са издадени във връзка със заболяването на
освидетелстваното лице, като определеният процент на трайно намалената
работоспособност е занижен и не съответства нито на обективното здравословно
състояние на лицето, нито на степента на увреждане на неговото здраве,
вследствие на заболяването. Излагат се съображения за липсата на извършена
обективна преценка на здравословното състояние на жалбоподателката, поради липса
на извършен обстоен преглед на освидетелстваното лице и назначаване на
съответни медицински изследвания. Твърди се, че ако органът на медицинската
експертиза бе изпълнил вмененото му задължение по чл.62 от Наредбата за
медицинската експертиза, би достигнал до други изводи по фактите и съответно би
определил следващия се в случая по-висок процент трайно намалена
работоспособност, а именно над 50 %. Направено е искане обжалваното ЕР на
Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ при НЕЛК да бъде отменено,
като незаконосъобразно, а преписката да бъде върната за постановяване на ново
решение от НЕЛК. С допълнителна молба по делото е отправено искане за допускане
и назначаване на съдебно – медицинска експертиза с конкретно посочени задачи
към същата.
Ответникът по жалбата – Национална
експертна лекарска комисия, гр. София, чрез процесуалния си представител по
делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като недоказана и
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното ЕР № 900057/
10.06.2021г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ при НЕЛК, като
постановено от надлежен орган в рамките на неговите правомощия и при правилно
приложение на действащата нормативна уредба за определяне на следващия се за
освидетелстваното лице процент трайна намалена работоспособност, е правилно и
законосъобразно.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Експертно решение № 90117 от
24.02.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора,
при извършеното първоначално освидетелстване и оценка на работоспособността на
жалбоподателката в настоящото производство – Ж.Т.К., на лицето е определена 10
% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза *****.
Експертно решение № 90117/
24.02.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р
Ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора е било обжалвано от Ж.К. пред Националната
експертна лекарска комисия, поради несъгласие с решението на ТЕЛК и определения
процент ТНР.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Експертно решение № 90057 от 10.06.2021г. на Специализиран състав
по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при Националната експертна
лекарска комисия, е потвърдено Експертно решение № 90117 от 24.02.2021г. на
ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора, вкл.
определената с това решение оценка на работоспособността - 10 % трайно намалена
работоспособност на освидетелстваното лице, датата на инвалидизиране и срока на
инвалидността. Решението се сочи взето по документи, на основание чл.50, ал.1
от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи,
след обсъждане на предоставената медицинска документация. Заключението на НЕЛК
– Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, се
основава на отразеното в документите, съдържащи се в медицинското експертно
досие на освидетелстваното лице, диагностицирано общо заболяване с диагноза: *****.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се медицинското експертно досие на
лицето Ж.Т.К..
От така
установената фактическа обстановка въз основа на наведените доводи и
представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на
чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен
акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.112,
ал.1, т.4 от Закона за здравето, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореното Експертно решение № 90057
от 10.06.2021г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови
заболявания при Националната експертна лекарска комисия е постановено от
компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл.103,
ал.4 от Закона за здравето и чл.51 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните
картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като същото е съобразено с изискването на чл. 49, ал.1
от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с експертно решение от специализиран
състав, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице.
Обжалваното експертно решение на
НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 90117 от 24.02.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора по всички поводи, в т.ч. и
относно определената с това решение 10 % трайно намалена работоспособност на
освидетелстваното лице, се явява необосновано и постановено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Съображенията за това са
следните:
Актовете на експертизата на
работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК, имат двояк
характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното
състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга
страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице
възникват определени права (например за отпуск за временна неработоспособност,
трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т. н.). Въпросите,
свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните
симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват
въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания.
Определящо за материалната
законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на
работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е
постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на
освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва
обективираното в обжалваното решение здравословно състояние на
освидетелстваното лице, като се твърди, че то не отговаря на действителното
фактическо положение, като съответно се възразява и срещу определения с
решението процент ТНР, по съображения, че същият се явява занижен.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е постановено както
при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за
изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая /чл.35 от АПК/, така и на специалното изискване по чл.62 от НМЕ. Оспореното решение е
издадено след проведено производство на административен контрол по отношение на
ЕР № 90117 от 24.02.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – гр.
Стара Загора. Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската
експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност се определят въз основа на представената медицинска
документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на
заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна
клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни
и функционални изследвания. По аргумент от посочената нормативна регламентация
следва извода, че необходимостта от извършването на клиничен преглед,
лабораторни и функционални изследвания, се преценява от административния орган,
като съответно неизвършването им би представлявало съществено нарушение на
административно-производствените правила, когато в резултат на пропуска са останали
неизяснени съществени обстоятелства. В процесния случай такова нарушение е
налице.
Разпоредбата на чл.63 от Наредбата
за медицинската експертиза изисква при извършването на експертна оценка на
работоспособността и за определяне на процента на трайно намалената
работоспособност, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит, да се съобразяват със съответната отправна
точка съгласно приложение № 1, а определянето на процента намалена
работоспособност да се извършва съобразно Методиката за прилагане на отправните
точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно
Приложение № 2 към чл. 63, ал.3 от НМЕ. Според т.І от Методиката водеща при
определяне степента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на
увреждане е експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от
заболяването, а съгласно т.ІІІ /в приложимата редакция/ когато са налице
няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за
заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка
на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен
отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на
увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната
отправна точка на най-тежкото увреждане, като останалите проценти за
съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в
мотивната част на експертното решение.
Установява се от материалите по делото,
че в производството пред ТЕЛК при освидетелстването на жалбоподателката, е
следвано основното правило на чл.62 от НМЕ – единствено въз основа на
представената от лицето медицинска документация. Но в случая приложените към
Заявление-декларация вх.№ 242020111102298/ 11.11.2020г. медицински документи
очевидно не са били достатъчни за да се постигне целта на освидетелстването от
ТЕЛК, а именно – да се определят
обективно степента на увреждането и наличието на функционален дефицит на
заболелия орган или система. След като НЕЛК посочва в решенето си, че липсват
изследвания /на ХвА1с и МАУ/ при обсъждане на диагнозата захарен диабет, то се
налага извод, че тези изследвания дават информация за относими към това
заболяване факти, потвърждаващи или отричащи увреждания с функционална или без
функционална недостатъчност. Освен това в процесното решение липсват мотиви
относно установеното заболяване ****,
като за него не е посочено дали представлява или не усложнение от водещата
диагноза – *****, което във връзка с констатацията на НЕЛК, че липсват
определени медицински изследвания, обуславя заключение за непълнота на
освидетелстването на лицето. В случай, че ****се явява увреждане в резултат на
ЗД, а освен това са налице данни и за увреждане на друг вътрешен орган –
бъбреци, то тогава показателят по тази водеща диагноза, съгласно част девета,
раздел I, ще следва да бъде по т. 1.2 от НМЕ, в
зависимост от броя на усложненията. Заболяването артериална хипертония е
отчетено формално, като единствено е определен посоченият в Приложение № 1 към
чл.63, ал.1от НМЕ показател, като по същия начин е подходено и спрямо водещата
диагноза – ****, без да е обсъдено по правилата на т.II и т.III от Методика за прилагане на отправните
точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на
увреждане) в проценти /Приложение
№ 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ/ общото
обективно състояние на лицето – има ли настъпили увреждания в резултат на
захарния диабет. Общоизвестна е връзката между захарния диабет и заболявания на
други органи и системи, като същата не можа да се установи в хода на съдебното
производство, поради липса на вещо лице, което да изпълни експертизата, но
съдът не е длъжен да повтаря производството, което е регламентирано да се
извършва от ТЕЛК и НЕЛК, а в случаи, в които като настоящия, е подходено
формално, е длъжен да констатира нарушаване на принципа за обективно
установяване на фактите, от които зависи решението на органа, и като резултат
да отмени акта, поради постановяване му в нарушение на законовите изисквания,
уреждащи процедурата по извършване на експертиза на работоспособността.
Изложеното обуславя извод за основателност на жалбата на Ж.Т.К. и съответно - за незаконосъобразност на
оспорения пред съда административен акт - ЕР № 90057 от 10.06.2021г. на
Специализиран състав по психични, вътрешни и и ССЗ на НЕЛК, поради което същото
следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на НЕЛК, в съответствие
с правилото на чл.173 ал.2 от АПК, за ново произнасяне при съобразяване на
указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото
решение, като след като се анализира задълбочено и обективно документацията,
налична в медицинското експертно досие и след извършването на необходимите по
см. на чл.62 от НМЕ изследвания, а при необходимост – и преглед на
освидетелстваното лице, се направи нова оценка на здравословното състояние на Ж.К.
към датата на освидетелстването, да
се определи процента ТНР за всяко от
наличните заболявания, респ.рискове, както и общ процент на трайно намалена
работоспособност съобразно отправните точки по приложение №
1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, както и Методика за прилагане на отправните точки за оценка на
трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти,
представляваща приложение №
2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ.
Предвид изхода на спора и на
основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, които в случая се свеждат единствено до
заплатена държавна такса в размер на 10лв., при липса на данни и доказателства
по делото за договорен и заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на Ж.К..
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172,
ал.2, предложение второ от АПК, във вр. с чл. 173, ал.2 АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Т.К. Експертно решение №
90057 от 10.06.2021г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ при
Националната експертна лекарска комисия, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Националната експертна
лекарска комисия, за ново произнасяне относно оценката на работоспособността на
Ж.Т.К., съобразно дадените от съда указания в мотивите на настоящото решение, в
3-месечен срок от получаване на административната преписка.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия,
с адрес: гр.София, бул.”Акад.И. Евстратиев Гешов”№ 15, да заплати на Ж.Т.К. ***, сумата от 10.00 /десет/ лева, представляваща
направените от жалбоподателката разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: