№ 511
гр. Монтана, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630100694 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Ищецът, А.С.В. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*****, представлявано от Изпълнителния директор ***, чрез юрисконсулт
***, е предявил иск СРЕЩУ: К. Б. А., с ЕГН **********, с адрес: *** и цена
на иска: ****/ относно: ч.гр.д. № *** г., по описа на Районен съд - Монтана
В исковата си молба твърди, че на 30.11.2022 г. е подписан Договор за
продажба и прехвърляне на вземания на основание чл. 99 ЗЗД между „***“
ЕАД и „**********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № ********** от дата 12.11.2018 г., сключен между
„***“ ЕАД и К. Б. А., е прехвърлено в полза на „***************“ ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. От своя страна „***************“ ООД прехвърля процесното
вземане в полза на „**********“ ЕАД, ЕИК: ***, по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2023 г. Договорът за
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на
първоначалния кредитор и от името на „***************“ ООД с
уведомително писмо, изпратено до длъжника с известие за доставяне от
страна на ,,**********“ ЕАД в качеството й на пълномощник на цедентите.
В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за
цесията за ненадлежно, към настоящата искова молба представя
Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИФ-ТБИ/********** от 04.03.2025 г.,
1
което да се връчи на ответника.
В случай, че съдът прецени нуждата от представяне на приложение
№ 1 в цялост, да бъдат уведомени за това с нарочен акт на съда.
На 12.11.2018 г. между „***“ ЕАД като Заемодател и К. Б. А. като
Заемател е сключен Договор за потребителски кредит с № ********** при
спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за
потребителския кредит. Договорът за потребителски кредит съдържа съгласие
на Кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия към договора,
които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с
подписване на последните от страна на Кредитополучателя.
Съгласно сключения Договор за потребителски кредит, Заемодателят
се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в
размер на **** лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Кредиторът е превел кредитните средства по личната банкова сметка на
Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата
по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата
стойност на плащанията по кредита е в размер на *** лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена в размер на *** лв.
На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
15.11.2022 г. на 48 броя месечни погасителни вноски съгласно погасителен
план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като
първите 47 броя вноски са в размер на *** лв. всяка, а последната погасителна
вноска е изравнителна и е в размер на *** лв. Срокът на договора е изтекъл на
15.11.2022 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
При забава в плащането на месечна погасителна вноска,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху просрочената главница. На длъжника е начислена лихва
за забава за периода от 16.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. Общият размер на начислената лихва за забава е *** лв. За периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
В тази връзка за А.С.В. ЕАД е възникнал правен интерес от подаване
на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч.гр.д. № *** г., по описа на
Районен съд - Монтана е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна
обуславя правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да се признае
за установено по отношение на К. Б. А., че дължи на „**********“ ЕАД ЕИК
*** суми, съгласно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд - Монтана, а именно:
*** лева /*****/ - представляващи частично претендирана главница за
периода от 15.03.2019 г до 15.09.2021 г.;
2
*** лева /*****/ - договорна лихва за периода от 15.03.2019 г. до
15.11.2022 г.;
*** лева /*****/ - обезщетение за забава за периода от 16.03.2019 п до
датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Посочена е банкова сметка за заплащане на дължимите суми.
Претендират разноските, направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК и в исковото
такова.
Ответникът, К. Б. А., с ЕГН **********, с адрес: **************,
в срока за отговор не взема становище по иска; не прави възражения, не
оспорва истинността на представените документи. Редовно призована за
насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 3292 по описа на
Районен съд Монтана за 2024 година.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, представените и приети
по предвидения в закона ред писмени доказателства, на основание чл.238 ал.1
ГПК, във връзка с чл.239 ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на
вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред
на чл.410 и сл ГПК по повод неизпълнение на задължение по връщане на суми
по Договор за потребителски кредит от 12.11.2018 година, сключен с „***“ АД
и К. Б..
Вземането е прехвърлено с цесия на ищеца.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за потребителски
кредит, с доводи за невъзстановяването му в договорени срокове от
кредитополучателя.
Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма,
относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за
предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането.
За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния
интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното
производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно
установени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
3
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни
да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е
оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по
делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че
ответникът продължава да дължи сумите, присъдени по ч. гр. д. № *** година
по описа на МРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен
отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени
възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на
представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи
изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-
късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.
Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане
за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.2 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е
предявил в хипотезата на чл.415 ал.1 т.1 ГПК е с установителен характер.
Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече
издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил
длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 3292
по описа на Районен съд Монтана за 2024 година и е определен ясно и
недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.
Целта на предявяването на иск след направено възражение от
длъжника в срок срещу издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към
4
момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за
изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането
и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.
416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа
на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при
хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за
изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения
установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на
ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че
съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил
съобщение по чл. 131 ГПК, л.35, връчено му лично, и не е представил в срок
отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не изпраща
представител в насрочено съдебното заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви
възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1
ГПК. С определението № 881 от 13.06.2025 г. по реда на чл. 140 ГПК на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
5
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат
уважени като се признае за установено, че ответникът дължи претендираните
парични суми.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на
ищеца и направените в заповедното и исково производство разноски,
съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: **************/, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на
А.С.В. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *****, към
30.12.2024 година, съгласно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд - Монтана, а именно:
*** лева /*****/ - представляващи частично претендирана главница за
периода от 15.03.2019 г до 15.09.2021 г.; ведно със законната лихва,
считано от 30.12.2024 година до изплащане на вземането;
*** лева /*****/ - договорна лихва за периода от 15.03.2019 г. до
15.11.2022 г.;
*** лева /*****/ - обезщетение за забава за периода от 16.03.2019 п до
датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН **********, с адрес: **************, ет. 3, ДА
ЗАПЛАТИ на А.С.В. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*****, сумата от *** лева за платената държавна такса в заповедното
производство и *** лв. за юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***
година по ч. гр. д. № *** година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН **********, с адрес: **************, ет. 3, ДА
ЗАПЛАТИ на А.С.В. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*****, сумата от *** лева за доплатената държавна такса в исковото
производство и *** лв. юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, по която сумата може да бъде заплатена:
6
О.Б.Б.
***************.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7