Решение по адм. дело №691/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по чл.144 и следващите от ДОПК.

Образувано е по жалба на И. П. Т. с [ЕГН] от гр.Велико Търново, [улица]против Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-04000425080491-91-001 / 11.07.2025г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 113 / 01.08.2025г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с който е извършена корекция на декларираните данни в ГДД и са установени допълнително задължения за ДОО за период 01.01-31.12.2024г. в размер на 170,74лв. и за Универсален пенсионен фонд за същия период в размер на 46,65лв. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закони. Изложени са подробни съображения за липсата на основание за промяна на декларираните данни, тъй като решението за отпускане на пенсия има действие от посочената в него дата за отпускане на пенсия, а не от датата на издаването му. Моли се за отмяна на решението, отмяна на акта за установяване на задължение по декларация и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна, Директора на ТД на НАП - гр.Велико Търново, чрез процесуален представител и изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-04000425080491-91-001 / 11.07.2025г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 113 / 01.08.2025г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с който е извършена корекция на декларираните данни в ГДД и са установени допълнително задължения за ДОО за период 01.01-31.12.2024г. в размер на 170,74лв. и за Универсален пенсионен фонд за същия период в размер на 46,65лв.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

И. П. Т. е собственик и управител на търговско дружество и се осигурява като самоосигуряващо се лице. С Експертно решение на ТЕЛК от 27.11.2024г. на Т. е определен 50% трайна неработоспособност, считано от 27.11.2024г. за срок от 3 години. Въз основа на експертното решение от ръководител на ПО при ТП на НОИ Велико Търново е издадено на 21.02.2025г. Разпореждане за отпускане на пенсия поради общо заболяване, с което е определено изплащането на пенсия на лицето от 27.11.2024г.

И. Т. подава своевременно декларации образец 1 за дължимите осигурителни вноски за всеки данъчен период. За месеци 12.2024г., 01 и 02.2025г. в подадените декларации са вписани като дължими вноски за ДОО и УПФ. След получаването на разпореждането за отпускане на пенсия Т. подава коригиращи декларации образец 1 за м.12.2024г., м.01 и 02.2025г., в които дължимите вноски за ДОО и УПФ са 0 лв., а вноските за ЗО са в същия размер. Коригиращите декларации са приети и обработени от НАП.

На 09.05.2025г. Т. подава Искане за прихващане или възстановяване за сумата от 652,17лв., представляваща недължимо внесени ДОО 512,22лв. и ДЗПО 139,95лв. След подаване на искането за възстановяване или прихващане орган по приходите изпраща на лицето Покана по чл.103 от ДОПК, с която се изисква коригиране на Декларации образец 1 за м.12.2024г. и м.01 и 02.2025г. с отразяване в тях на дължими вноски за ДОО и ДЗПО. Задълженото лице не подава коригиращи декларации.

При липсата на доброволно коригиране на декларация, с която се определят дължими осигурителни вноски, органът по приходите пристъпва към издаване на Акт за установяване на задължение по декларация, с който посочва, че се коригира задължение за ДОО и за Универсален пенсионен фонд за период от 01.01.2024г. до 31.12.2024г.

Същевременно в изпълнение на съдебен акт, орган по приходите издава акт за възстановяване и прихващане, в който се констатира изменение на дължимите осигурителни вноски за м.12.2024г., но наличие на надвнесени осигурителни вноски в размер на 341,48 лв. за ДОО и 93,30лв. за ДЗПО, които са възстановени.

Актът за установяване на задължение по декларация е оспорен пред горестоящия орган, който го потвърждава с оспореното пред съда решение.

В хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалния закон.

Между страните липсва спор относно фактите. Основният спорен въпрос е правен и той е кога възниква качеството „пенсионер“. Съобразно отговорът на този въпрос ще се проследи и данъчния ефект и съответно дължимостта на вноски за обществено осигуряване.

Общият принцип за действие на административните актове е че те действат занапред – от датата на издаването им или от влизането им в сила. В административното право, с оглед защита на възникнали права, като изключение е предвидено обратно действие на административни актове. Например в Експертно решение на ТЕЛК се посочва изрично дата на инвалидизация, която може да е много по-ранна от датата на издаване на документа, съгласно КСО пенсия се отпуска от датата на подаване на заявлението, при изпълнение на условията за пенсиониране, и др. В конкретния случай е налице отпускане на пенсия, която по силата на закона е дължима от датата на инвалидизация на лицето. След като с влязъл в сила индивидуален административен акт от компетентен орган е разпоредено отпускането/изплащането на пенсия от 27.11.2024г., то от тази дата лицето придобива качеството „пенсионер“, тъй като получава доход от пенсия.

По общо правило пенсионерите не дължат вноски за Държавното обществено осигуряване и за Универсален пенсионен фонд, тъй като правата, които тези вноски обуславят вече са реализирани – пенсия е отпусната. Следователно лице, притежаващо качество „пенсионер“ не е задължено лице за вноски за Държавно обществено осигуряване и за Универсален пенсионен фонд.

От това общо правило е налице изключение – пенсионери, които работят и след пенсионирането си, могат по желание да внасят осигурителни вноски – за по-висок размер на пенсия. Това желание на работещия пенсионер се обективира в нарочна декларация, както се посочва и изрично от ответника.

В конкретният случай И. Т. всеки месец на 2024г. и м.01 и 02.2025г. декларира и внася осигурителни вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице – управител на търговско дружество в минималния предвиден от закона размер. След получаване на разпореждането на ТП на НОИ за отпускане на пенсия в Декларации образец 1 декларира само дължими вноски за здравно осигуряване, като подава коригиращи декларации 1 за месеците 12.2024г. и 01 и 02.2025г. с дължими вноски за ДОО и ДЗПО в размер на 0лв. Това поведение на задълженото лице е в съответствие с очертаната по-горе правна рамка на пенсионирането и ефектът му за задължението за осигурителни вноски.

Без да сочи каквото и да било правно основание, органът по приходите с Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-04000425080491-91-001 / 11.07.2025г. променя декларираните в Декларация образец 1 данни за дължими за 2024г. вноски за ДОО и ДЗПО. В нарушение на закона не е зачетена обратната сила на административния акт, с който е отпусната пенсия, и е прието полагането на труд на общо основание, а не като пенсионер. Отделно в решението на ответника са изложени доводи за невъзможността към момента на възникване на правото на пенсия и отпускането й – 27.11.2024г. – Т. да подаде заявление, че желае да се осигурява като пенсионер. Ако жалбоподателката желае да се осигурява и след придобиването на качеството „пенсионер“, т.е. не по задължение, а само по изрично желание, то тогава не би коригирала подадените декларации и не би оспорила акта за установяване на задължение. В този случай макар и декларирани в нарушение на закона / пенсионерът не дължи вноски за ДОО и ДЗПО и не е декларирал осигуряване по желание/, то декларираните данни и внесените вноски биха се зачели от приходната администрация. В случая обаче, Т. оспорва дължимостта на вноските, с което ясно заявява липсата на желание за доброволно осигуряване след пенсиониране. Това желание на лицето следва да бъде зачетено както от административния орган, така и от съда.

По изложените съображения, настоящия състав намира, че И. Т., като пенсионер, не дължи вноски за ДОО и ДЗПО за м.12.2024г. и като коригира декларираните данни за 2024г. с Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-04000425080491-91-001 / 11.07.2025г., органът по приходите издава незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязан различният подход на органите по приходите по отношение на осигурителните вноски за 2024г. и 2025г. при едни и същи факти – пенсиониране на лицето с акт от м.02.2025г., считано от 27.11.2024г. За 2024г. е издаден акт за установяване на задължение и са определени като дължими вноските за 12.2024г., а за м.01 и 02.2025г. е прието, че лицето не дължи вноски за ДОО и ДЗПО и внесените такива са възстановени като недължимо внесени. Недопустимо е една и съща администрация да тълкува едни и същи факти по различен начин спрямо едно задължено лице.

Предвид изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представения списък с разноски и доказателства за действителното им извършване.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-04000425080491-91-001 / 11.07.2025г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на И. П. Т. с [ЕГН] от гр.Велико Търново, [улица]сумата от 480лв. / четиристотин и осемдесет лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд.