№ 10979
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20241110109203 по описа за 2024 година
След повторно запознаване с материалите по делото, съдът приема доводите на
процесуалния представител на ищците, че предявените от тях неоценяеми искове за в
защита на едно благо, поради което следва да бъде определена една обща държавна такса.
По отношение на предявените осъдителни искове не са налице основания за преразглеждане
на мотивите за определене на дължимата държавна такса, тъй като всеки един от тях е в
защита на различен интерес.
С оглед предходното, при запознаване с представените в изпълнение указанията на съда
декларации за материално и гражднаско състояние на двамата ищци, съдът приема, че
същите са в състояние да заплатят дължимата по производството държавна такса. Това е
така, тъй като видно от декларацията на ищеца И. е, че същият осигурява единствено
собствената си издръжка, а и притежава акции на стойност 5000,00 лева. По отношение на
декларираните разходи за лечение на заболяване, ищецът не е представил допълнителни
доказателства така, както е разпоредил съда в разпореждане от 06.03.2024 г., по делото няма
данни да живее под наем.
По отношение на ищцата Н. следва да се отбележи, че същата живее в гр.Банкя, но
притежава и собствено жилище в гр.София, както и зеделска земя с площ от 600,00 кв.м., от
които би могла да реализира доходи от наем и аренда.
Предвид гореизложеното и като взе предвид съдебната практика относно приложението
на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, съгласно която, ако внасянето на държавна такса би
създало за определен период от време само известни затруднения за ищеца, то
предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, не са налице, съдът приема, че ищците не следва
да бъдат освободени от заплащане на дължимата държавна такса.
При съобразяване с броя на предявените неоценяеми искове, съдът приема, че държавната
такса следва да е в предвидения в чл.3 от Тарифата за дължавните такси максимален размер
от 80,00 лева. Ищците следва да заплатят и държавна такса по трите оценяеми иска в общ
размер на 295,58 лева.
1
По отношение на искането за освобождаване от разноски следва да се има предвид, че към
настоящия момент не са налице предпоставки за произнасяне по същото. Това е така, тъй
като към настоящия момент не са допуснати доказателства и доказателствени средства, за
които да са определени разноски, съответно съдът не е в състояние да извърши реална
преценка относно възможността на ищцата да заплати същите. Следва да се има предвид, че
преценката не е хипотетична и се дължи към момента, в който задълженото лице
следва да внесе дължимите разноски, което може да обуслови събиране на актуални
данни относно материалното и гражданско състояние на лицето.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.253 ГПК свое разпореждане № 27606/20.02.2024 г. в частта
относно определенята държавна такса по предявените 54 бр. неоценяеми искове, като
определя държавна такса по същите в размер на 80,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищците *** и ***. за освобождаване от дължимата държавна
такса по производството.
УКАЗВА на ищците, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят по
делото доказателства за платена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в общ
размер на 375,58 лева.
В частта, в която е отхвърлена молбата, определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищците чрез пълномощника им.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2