№ 23190
гр. София, 03.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110125174 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, гр.
София срещу В. П. Г., след развило се производство по ч. гр. дело № 421/2023 г. по
описа на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС следва да бъде приложено към
настоящото дело
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящото производство
направеното от ответника в условията на евентуалност /в случай че съдът не достигне
до извод за недействителност на процесния договор в неговота цялост, а само на
уговорения пакет от допълнителни услуги/ възражение за прихващане със сумата от
1819,61 лева, представляваща заплатена сума по уговорен пакет за допълнителни
услуги.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 421 от 2023 г. по описа на СРС към настоящето дело.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство на направеното
от ответника възражение в условията на евентуалност /в случай че съдът не достигне
до извод за недействителност на процесния договор в неговота цялост, а само на
уговорения пакет от допълнителни услуги/ възражение за прихващане със сумата от
1819,61 лева, представляваща заплатена сума по уговорен пакет за допълнителни
услуги.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 28.09.2023 г.
от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи и препис от
настоящото определение, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
1
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане искове, както следва: 1/ установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 1691,04 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ........./19.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от
25.11.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ установителен иск с правно основание по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за
сумата от 562,26 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период
от 20.08.2021 г. до 20.08.2022 г.; 3/ установителен иск с правно основание по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 106,42 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 20.08.2022 г. до 24.11.2022 г.; 4/ установителен иск с правно основание по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 442,02 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 21.03.2020 г. до 20.08.2022 г.; 5/ осъдителен иск с правно основание
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 421,32
лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга
„Фаст“ и 6/ осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ
вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 1359,07 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. П. Г., като за част
от заявените суми е издадена заповед за изпълнение, а за друга част съдът е отхвърлил
искането. Срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 12.01.2023 г. за сумите, както следва: 1691,04 лева (хиляда шестстотин деветдесет и
един лева и 04 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ........./19.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 25.11.2022 г. до
изплащане на вземането, 106,42 лева (сто и шест лева и 42 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 20.08.2022 г. до 24.11.2022 г., 442,02 лева (четиристотин
четиридесет и два лева и 02 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
21.03.2020 г. до 20.08.2022 г., 562,26 лева (петстотин шестдесет и два лева и 26
стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от
20.08.2021 г. до 20.08.2022 г., както и разноски пропорционално на уважената част от
заявлението, а именно: държавна такса в размер на 56,03 лева (петдесет и шест лева и
03 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 30,57 лева (тридесет лева
и 57 стотинки).
Същевременно с разпореждане от 12.01.2023 г. съдът е отхвърлил заявлението на
заявителя за част от заявените суми, а именно за: 421,32 лева - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и сумата от 1359,07 лева –
неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, дължими по
договор за потребителски кредит № ........., сключен на 19.02.2020 г. между „Профи
Кредит България” ЕООД и В. П. Г..
Срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение длъжникът е
възразил. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
сумите по издадената заповед за изпълнение, така също и осъдителни искове за сумите,
за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът твърди, че на 19.02.2020 г. между ищеца, като кредитор, и В. П. Г., като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № .......... Сочи се, че
сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 3000 лв., като общото
задължение по договора, заедно с уговорените лихви и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, възлизало на сумата от 8019,99 лв. Ищецът твърди, че
2
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 20.02.2020 г. превело по
банковата сметка на ответника сумата от 3000,00 лв. Длъжникът поел задължение да
погасява предоставения заем на равни месечни вноски съгласно погасителен план,
който бил неразделна част от договора. Били уговорени 24 погасителни вноски в
размер на 334,17 лв. всяка от тях, с падежна дата – всяко 20-о число на месеца.
Длъжникът четирикратно депозирал заявления за промяна на погасителния план, като
размерът на някои от вноските бил намален. Общият брой на погасителните вноски се
увеличил на 30. Между страните било уговорено заплащането и на договорно
възнаграждение от страна на ответницата, което било предварително определено в
погасителния план и било предвидено да се заплаща заедно с погасителните вноски.
Твърди размерът на неизплатеното договорното възнаграждение за периода от падежа
на първата неизплатена вноска на 20.08.2021 г. до датата на изтичане на погасителния
план на 20.08.2022 г. да е в размер на 562,26 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 15 от
приложимите Общи условия, ответникът избрала да закупи допълнителни услуги
„Фаст“ за сумата от 900 лева и „Флекси“ за сумата от 2700 лева. Сочи, че всяко от
услугите предоставяла различни възможности на кредитополучателя. Ответникът не
изпълнил задължението си да погаси сумите, предмет на предявените осъдителни
искове за допълнителни услуги. Твърди се, че ответникът погасил общо 14 пълни
погасителни вноски и една частична, като крайният срок за погасяване на кредита
изтекъл на 20.08.2022 г. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба
ответникът е погасил сума в общ размер от 4344,80 лева, от които суми по кредита
3986,30 лв., а с горницата били погасени лихви за забава и такси за извънсъдебно
събиране на вземането. Сочи, че общият размер на непогасения дълг възлиза на сумата
от 4582,13 лева, за която предявяван установителни и осъдителни искове съгласно
направената по-горе разбивка. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли съдът да уважи предявените установителни искове и съединените с
тях осъдителни искове за посочените суми. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Прави възражение за недействителност на процесния договор за кредит. Сочи, че в
противоречие на ЗПК липсват уговорени условия в договора по прилагането на
годишния лихвен процент, като не е посочена дължимата възнаградителна лихва и
съотнешението й с главницата по кредита. Излага освен това, че въпреки че е посочен
размера на ГПР, в договора липсват уточнение какви конкретно разходи включва той.
Отделно сочи, че уговорените възнаграждения за допълнителни услуги в размер на
2305,08 лева са част от дейността по управление на кредита, поради което следва да са
част от ГПР, с което се надхвърлял законоустановения размер на ГПР, предвиден в чл.
19, ал. 4 ЗПК, с което се заобикаля посочената норма и се нарушават добрите нрави.
Излага съображения, че в случая е налице недействителност на договора в неговата
цялост. Поради недействителността на договора счита, че следва да се приеме, че
между страните не е уговорено заплащането на възнаградителна лихва. Отделно
оспорва и уговореното между страните предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
за който следва да се заплати цена от 3600 лева. Счита, че е налице забрана за събиране
на такъв тип такси и комисионни с оглед разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, че
уговорената цена за тях е прекомерно висока по размер, както и че противоречи на
добрите нрави. Ето защо моли съда да вземе предвид направеното възражение за
недействителност на процесния договор за кредит и да приеме, че ответникът дължи
единствено чистата стойност на кредита съобразно правилото на чл. 23 ЗПК. Счита, че
следва да се съобрази представената от ответника справка за заплатени суми в размер
на 4344,80 лева и да се приеме, че чистата стойност на кредита в размер на 3000 лева е
погасена. В случай че съдът не достигне до извод за недействителност на процесния
договор в неговата цялост, а единствено по отношение на уговорения пакет за
3
допълнителни услуги, прави възражение за прихващане със заплатената сума от
1819,61 лева по пакета от допълнителни услуги. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и двата
осъдителни иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Профи Кредит България“
ЕООД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение по процесния
договор за потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е
възникнало задължение за връщане на заетата сума и за заплащане на възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги и договорно възнаграждение в посочените
размери.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за фактите, за които носи
тежестта на доказване.
По възражението за прихващане:
В тежест на ответника по направеното в условията на евентуалност възражение за
прихващане с вземането на ищеца по осъдителните искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК е да установи съществуването на активното
вземане в негова полза, като докаже, че е заплатил на ищеца сумата от 1819,61 лева,
представляваща възнаграждение на допълнителен пакет от услуги, уговорките за които
представляват недействителни клаузи.
При установяване на горното, в тежест на ищцата е до докаже погасяване на
задължението.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
в отношенията между страните фактите, че между тях е възникнало валидно
облигационни отношения по процесния договор и анекси; че ищецът е предоставил на
ответника уговорената главница; че към датата на подаване на исковата молба от
ответника е постъпила обща сума във връзка с погасяване на кредита в размер на
4344,80 лева, от която сума ищецът е отнесъл за погасяване на суми по кредита сумата
от 3986,30 лв., а с горницата били погасени лихви за забава и такси за извънсъдебно
събиране на вземането; че отнесената от ищеца като погасена част от закупен
допълнителен пакет от услуги е в размер на 1819,61 лева.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4