Р Е Ш Е Н И Е № 26
гр.София, 15.02.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, 1-ви състав, в публично заседание на 26.януари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Ради Йорданов
с участието на секретаря Цветанка
Павлова, след като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д. №114 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът
„Б.ц.и и. „И.” ООД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК., чрез пълномощника
адв. В.Г. е предявил срещу „С.” АД,
ЕИК., със седалище и адрес на управление ***
отрицателени установителени искове с правно основание чл.694 от ТЗ:
1. за
признаване за установено, че не съществува приетото в производството по
несъстоятелност по т.д. №1069/2008 г. на Софийски окръжен съд вземане за
неустойка на С. към „С.п.” ООД в размер на 4 800 000 лева, произтичащо
от договор за съвместна дейност от 25.06.2007г. и допълнително споразумение към
него от 12.07.2007г.;
2. за
признаване за установено, че не
съществува приетото в производството по несъстоятелност по т.д. №1069/2008г. на
Софийски окръжен съд вземане на С. към „С.п.”
ООД в размер на 923 973,80 лева,
представляващи лихви за забава върху неустойката по договора за съвместна
дейност от 25.06.2007г. и допълнително споразумение към него от 12.07.2007г.
С
разпореждане от 27.01.2010г. исковата молба е оставена без движение и са дадени
указания на ищеца да представи с уточняваща молба, с преписи за другата страна
удостоверение за актуално състояние, пълномощно за адв. Г., определение от
29.12.2009г. по търговско дело №1069/2008г. на СОС, договорът за съвместна
дейност от 25.06.2007г. и допълнително споразумение към него от 12.07.2007 г.,
както и да насочи иска си и срещу „С.п.” ООД.
С уточняващи молби от 15.02.2010г. и от
12.04.2010г. ищецът „Б.ц.и и. „И.” ООД,
със седалище и адрес на управление *** чрез пълномощника си адв. Г. се
изпълняват дадените от съда с разпореждане от 27.01.2010г. указания и се иска конституирането като ответник –
необходим другар в настоящия процес на „С.п.” ООД, ***. Към молбата са
приложени заверени преписи от писмени
доказателства – удостоверение за актуално състояние на ищеца, пълномощно на
адв. В.Г., договор за съвместна дейност
от 25.06.2007г. и допълнително споразумение към него от 12.07.2007г., решение
№613/24.04.2008г., постановено по гр.д. №617/2007г. на Врачански окръжен съд,
определение от 29.12.2009г. постановено по гр.д. №1069/2008г. на Софийски
окръжен съд, както и копия за ответните
страни.
На 25.05.2010г. е постъпил отговор с
приложения от ответника „С.п.” ООД в
несъстоятелност, с който същият заявява, че оспорва изцяло исковата молба и
твърденията изложени в нея. Заявява, че искът е недопустим и неоснователен и
моли съда да го остави без уважение. Твърди, че оспореното от ищеца процесно
вземане е безспорно по основание и по размер и е дължимо.
Отделно
от това, прави възражение за недопустимост на предявения иск спрямо него, като
твърди, че ищецът „Б.ц.и и. „И.” ООД не е кредитор на „С.П.” ООД, поради
ненастъпването на условията, при които е прието вземането му в производството
по несъстоятелността. Твърди, че решение по гр.д. №617/2007 г., с което е
открито производството по несъстоятелност на праводателя му „Б.” АД не е влязло в сила, че не са извършвани никакви
действия за удовлетворяване на вземане на ищеца, поради обстоятелството, че е
налице висящо производство по чл.694 ТЗ за установяване на несъществуване на
вземането му произтичащо от записи на заповед, с които се легитимира като
кредитор и в настоящото производство. Твърди още, че няма влязло в сила
решение, с което да е обявен за недействителен по отношение на кредиторите, в
производството по несъстоятелност, договор за прехвърляне на търговското
предприятие на „Б.” АД в патримониума на „С.п.” ООД и че към
момента на прехвърляне на търговското предприятие вземането на ищеца не е
съществувало и не му е съобщавано.
Взема
становище, че ищеца на този етап не може да се легитимира като кредитор на „С.п.”
ООД и че солидарната отговорност по чл.15 от ТЗ не означава двойна отговорност,
тъй като същия е предявил вземанията си по записите на заповед пред праводателя
му и те са приети.
Твърди,
че между праводателя му и „С.и.” ООД не е съществувал и не съществува спор
относно дължимостта на неустойката по договора за съвместна дейност от
25.06.2007г., поради което такъв спор не съществува и за „С.п.” ООД, че същите
са описани като пасиви при придобиване на търговското предприятие на „Б.” АД, заявени
са му и са обезпечени с издадени записи на заповед.
Ответникът
намира за несъстоятелни твърденията на ищеца, че фактическият състав, по силата
на който се дължи процесното вземане за неустойка е неопределяем, както и че
договорът не е изпълняван от страна на „С.и.” ООД.
В
отговора заявява, че ответника „С.и.”
ООД своевременно е заявил пред него в качеството му на правоприемник на „Б.” АД наличието на вземането си и състоянието му на
дължимост, към датата на прехвърляне на търговското предприятие на праводателя
му, и с протокол от 08.11.2008г. са разгледа представените им документи, от
които е била видна неговата определеност по основание и размер, като същото е
прието за плащане. Твърди, че между него и втория ответник „С.и.” ООД е налице
споразумение от 11.11.2008г., по силата на което е встъпил в правата и
задълженията на праводателя си по договора за съвместна дейност от 25.06.2007г.
за продължаване дейността на проекта за корпоративно обвързване и съвместна
дейност с „М.” АД и „К.”
АД, като е авалирал като нов длъжник записите на заповед, обезпечаващи
задължението за неустойка по договора. Твърди, че невъзможността за изпълнение
на споразумението от 11.11.2008г. и изискуемостта на новираното със
споразумението задължение за неустойка е констатирана в двустранен протокол от
26.03.2009г.
На
08.06.2010г. в указания от съда срок е постъпил отговор на исковата молба на „Б.ц.и
и. „И.” ООД от „С.и.” ООД, с който оспорва изцяло предявения отрицателен
установителен иск, както и твърденията в исковата молба.
Твърди се, че същият е
недопустим, неоснователен и че не е налице спор относно съществуването на
вземанията между „С.и.”ООД и „С.п.” ООД, както относно тяхното основание, така
и относно размера им. Не
оспорва единствено твърдението на ищеца, че „С.п.” ООД е правоприемник на „Б.” АД.
Заявява, че е запознат с отговора
на ответника „С.п.” ООД и има същото
становище по отношение на допустимостта и основателността на иска.
В отговора сочи, че вземанията му
в размер на 4 800 000 лева, произтичат от 4 броя записи на заповед издадени от „Б.” АД,
заявени пред „С.п.” ООД, след прехвърляне на търговското предприятие и приети
за плащане от последния.
Твърди, че с подписването на споразумението
от 11.11.2008г. между него и другия ответник „С.п.” ООД към договора от
25.06.2007г. и авалирането на дълга по записите на заповед е
направено новиране на взаимоотношенията им и вземанията му за неустойка
възникват на ново основание, различно от това на праводателя на „С.п.” ООД.
Твърди, че в изпълнение на новираните права и задължения по договора за
съвместна дейност, с възлагателно писмо от 18.11.2008г. е възложил на „С.п.”
ООД да изработи „Устройство за ситов анализ” със срок за изработване
20.03.2009г., че поръчката е приета писмено от изпълнителя. Твърди, че с писмо
от 06.02.2009г. изпълнителят „С.п.” ООД го е уведомил за невъзможността да
изпълни възложената поръчка, поради което е подписан констативен протокол от
26.03.2009г., в който са отразени обстоятелствата, поради които е в
невъзможност да изпълни, а именно запечатването на производствените мощности и
прекратяване на трудовите договори на работниците ,във връзка с открито
производство по несъстоятелност. Твърди, че поради невъзможността за изпълнение
на споразумението от 11.11.2008г. от страна на „С.п.” ООД, става изискуемо и
новираното задължение за неустойка.
Оспорва като несъстоятелно
твърдението на ищеца, че договора за съвместна дейност никога не е бил
изпълняван при „Б.” АД и представя писмени доказателства в подкрепа на
твърдението си.
Оспорва и твърдението, че не
съществува вземането му за лихви, като твърди, че същото е възникнало след
откриване на производството по несъстоятелност на „С.п.” ООД и е прието от
синдика.
В
срока по чл.372 ал.1 от ГПК ищецът „Б.ц.и и. „И.” ООД е подал допълнителна
искова молба, с която заявява, че поддържа петитума на първоначалната искова
молба. С оглед твърденията на ответниците в отговорите на исковата молба, че
приетото в производството по несъстоятелност на ответника „С.п.” ООД и процесно
в настоящото производство вземане е било новирано със споразумение между
двамата ответници от 11.08.2008г. и релевирано с констативен протокол от
26.03.2009 г., моли съда да задължи ответниците да уточнят дали „С.и.” ООД
претендират вземането си на основание предявеното в производството по
несъстоятелността вземане или на
основание новация на задължението. В случай, че претендира вземането си на
основание новация на задължението, моли съда да задължи ответниците да
представят договора за новация. Твърди, че процесните вземания се претендират
като неустойка по недействителен договор, който никога не е пораждал
облигационни последици за която й да е от страните и че същият е симулативна
сделка. Твърди още, че дори да се приеме, че не са привидни, същите не са
породили правни последици и са нищожни.
Ищецът
сочи, че публикуваният в Търговския регистър по партидата на ответника „С.п.”
ООД договор за особен залог на търговско предприятие от 05.10.2010 г., сключен
за обезпечаване на задълженията на „Б.”” АД
по договора за съвместна дейност от 25.06.2007 г. е с нотариална заверка на
подписите от 08.11.2007 г., поради което счита, че за достоверна дата на
сключването на договора за съвместна дейност и допълнителното споразумения към
него следва да се приеме датата, на която е бил нотариално заверен договорът за
особен залог – 08.11.2007 г. Твърди, че към посочената дата в производството по
несъстоятелността на „Б.” АД, е бил назначен
временен синдик от съдът по несъстоятелността с правомощията по чл.635 , ал.1 ТЗ и че няма доказателства същият да е дал предварително съгласие за
сключването на договора за съвместна дейност от 25.06.2007 г. и допълнителното
споразумение към него, поради което твърди, че същия е недействителен, което
води и до неоснователност на вземанията
за неустойка, а претенцията за лихви за забава върху неустойката за
недопустима.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК,
ответникът „С.и.” ООД е представил писмен отговор на допълнителната искова
молба, с който я оспорва изцяло, както и наведените в нея твърдения. Поддържа твърденията си изложени в отговора
на исковата молба. Счита предявения иск за недопустим, поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца, поради това, че вземането му в производството
по несъстоятелност на „С.п.” ООД е прието под условие, което не е настъпило, а
именно влизане в сила на решение по гр.д. №778/2008 г. на Врачански окръжен
съд, чийто резултат да предопределя качеството „кредитор” на ищеца в
производството по несъстоятелност на „С.п.” ООД и ищецът да не е удовлетворил
своето вземане в производството по несъстоятелност на праводателя на „С.п.” ООД
по гр.д. №617/2007 г. на Врачанския окръжен съд.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК,
ответникът „С.п.” ООД е представил писмен отговор на допълнителната искова
молба, с който оспорва същата и поддържа твърденията си в отговора на
първоначалната такава. Сочи,
че в обстоятелствената част на допълнителната искова молба се съдържа ново
твърдение на ищеца, което липсва в първоначалната и не съставлява допълнение
или уточнение на исковата молба. Моли съда да остави без разглеждане
твърдението на ищеца за нищожност на договора за съвместна дейност от
25.06.2007г. между „Б.”” АД и „С.и.” ООД,
поради привидност, тъй като отношенията между страните по него не са предмет на
настоящия спор.
Софийският окръжен съд, като взе
предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно
разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът „Б.ц.и и. „И.” ООД се
легитимира като кредитор с предявено вземане по отношение на длъжника „С.п.”
ООД в несъстоятелност, оспорването на което по иск по чл.694 ТЗ не е приключило
с влязло в сила съдебно решение, което го изключва като кредитор на „С.п.” ООД.
Това обуславя качеството му на кредитор и правния му интерес да оспорва приети
вземания на кредитора С. спрямо дложника „С.п.” ООД - в несъстоятелност.
Вземането в размер на 4 810
312лв. на С. е предявено на 14.06.2009г. по партидата на длъжника „С.п.” ООД.
Със списък на приетите вземания, обявен по партидата на „С.п.” ООД на 24.06.2009г.
вземането е прието.
С определение от 29.12.2009г. по
т.д.№1069/2008г. на СОС са разгледани възраженията по реда на чл.692 ТЗ срещу
приемане на вземанията на С. от 4 810 312лв. по договор за съвместна
дейност от 25.06.2007г. и допълнително споразумение от 12.07.2007г. като
възраженията на „Б.ц.и и. „И.” ООД и „С.”
ЕООД са оставени без уважение.
С допълнителен списък обявен по
партидата на длъжника „С.п.” ООД на 08.09.2009г. е прието вземане на С. в
размер на 923673,80лв., законна лихва по 16 бр. фактури, по договор за заем и
договор за съвместна дейност.
С определение от 29.12.2009г. по
т.д.№1069/2008г. на СОС са разгледани възраженията на „Б.ц.и и. „И.” ООД и „С.”
ЕООД по реда на чл.692 ТЗ срещу приемане на вземанията на С. от
923673,80лв., законна лихва до 14.08.2009г. по 16 бр. фактури, по
договор за заем и договор за съвместна дейност като възраженията са оставени
без уважение.
С определение от 30.12.2009г. по
т.д.№1069/2008г. на СОС вземанията в размер на 5 767 286,98лв. на С. спрямо
„С.п.” ООД са приети. Определението е обявено на 14.01.2010г. Искът на „Б.ц.и и.
„И.” ООД е предявен в срока по чл.694 ТЗ на 21.01.2010г.
С решение №185 от 11.05.2009г. по
гр.д. №912/2008г. на ОС гр.Враца е признато за установено по отношение на „Б.”
АД съществуването на вземане в полза на С. в размер на 4 800 000лв. по договор
за съвместна дейност от 25.06.2007г. и допълнително споразумение от
12.07.2007г. Решението е влязло в сила на 26.04.2012г.
Вземането на С. в размер на 4 800 000лв. по отношение на „Б.”
АД гр.София с ЕИК. е установено с влязло в сила съдебно решение по гр.д.
№912/2008г. на ОС гр.Враца. Същото се ползва със стабилитета на прието вземане
по чл.693 ТЗ по отношение на длъжника и всички негови кредитори. По този начин
не може да бъде пререшаван правния спор за дължимостта на вземането за
неустойка от праводателя.
С влязло в сила съдебно решение
№82 от 25.02.2009г. по гр.д.№778/2008г. на ОС гр.Враца, (отменено с решение
№1723 от 29.07.2015г. по т.д. 4029/2011г. на Софийски апелативен съд) е
отхвърлен иска на „Б.” АД в несъстоятелност срещу С. и „С.п.” ООД в
несъстоятелност за обявяване за нищожен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Б.” АД на договор от 18.07.2008г. за прехвърляне на
търговско предприятие по чл.37 ЗОЗ, във връзка с чл.15 ТЗ, сключен между С. и „С.п.”
ООД в несъстоятелност. По този начин не може да бъде пререшаван правния спор за
валидността на прехвърлянето на търговското предприятие към правоприемника.
Ето защо съдът намира, че вземането
на С. към „С.п.” ООД в несъстоятелност е доказано и искът по чл.694 ТЗ в размер
на 4 800 000лв. е неоснователен.
По отношение на иска за 923
673,80лв., лихви върху вземането от 4 800 000лв. до 14.08.2009г.
Вземането за 923 673,80лв., лихви
върху вземането от 4 800 000лв. до 14.08.2009г. не е обект на разглеждане по
гр.д. №912/2008г. на ОС гр.Враца. Решението е влязло в сила на 26.04.2012г. и
от този момент вземането за неустойка от 4800000,-лв. се е превърнало от спорно
в безспорно, ликвидно и изискуемо. Ето защо не се дължи лихва върху неустойката,
така както е предявена до 14.08.2009г. преди 26.04.2012г.
Този иск на „Б.ц.и и. „И.” ООД е
основателен и следва да се признае това вземане за несъществуващо.
По изложените съображения Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска по
чл.694 ТЗ на „Б.ц.и и. „И.” ООД,
с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** срещу С., ЕИК., със седалище и адрес на управление *** и „С.п.” ООД в несъстоятелност с ЕИК .със седалище *** за признаване за установено на „Б.ц.и и. „И.” ООД и С. несъществуването на вземане на С. към
„С.п.” ООД в несъстоятелност с ЕИК .
със седалище *** в размер на 4 800 000 лева (четири милиона и осемстотин
хиляди лева), за неустойка, произтичащо от договор за съвместна дейност от 25.06.2007г.
и допълнително споразумение към него от 12.07.2007г., прието в производството
по несъстоятелност по т.д. №1069/2008 г. на Софийски окръжен съд на „С.п.” ООД
в несъстоятелност с ЕИК . със седалище ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.694 ТЗ по отношение на „Б.ц.и и. „И.” ООД, с ЕИК.със седалище
и адрес на управление ***, С.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** и „С.п.” ООД в
несъстоятелност с ЕИК . със седалище *** несъществуването на вземане на
С. към „С.п.” ООД в несъстоятелност с ЕИК .със седалище *** в размер на 923 973,80 лева (деветстотин двадесет и три хиляди деветстотин седемдесет и три лева и
осемдесет стотинки), представляващи лихви за забава върху неустойката до
14.08.2009г. по договора за съвместна дейност от 25.06.2007г. и допълнително
споразумение към него от 12.07.2007г., прието в производството по
несъстоятелност по т.д. №1069/2008 г. на Софийски окръжен съд на „С.п.” ООД в несъстоятелност с ЕИК .
със седалище ***.
Делото е постановено с участието
на синдика на „С.п.” ООД в несъстоятелност с ЕИК .
ОСЪЖДА на
основание чл.694 ал.7 ТЗ „Б.ц.и и. „И.” ООД, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. бул.Витоша №2 сумата 48000,-лв. (четиридесет и осем хиляди лева) държавна такса.
ОСЪЖДА на
основание чл.694 ал.7 ТЗ „С.п.” ООД в несъстоятелност с ЕИК. със седалище *** да заплати на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
гр.С.бул.Витоша №2 сумата 9239,74лв. (девет хиляди двеста тридесет и девет лева и седемдесет и
четири стотинки) държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: