Решение по гр. дело №2126/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22398
Дата: 7 декември 2025 г. (в сила от 7 декември 2025 г.)
Съдия: Теодора Ангелова Карабашева
Дело: 20251110102126
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 22398
гр. София, 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20251110102126 по описа за 2025 година
Делото е образувано по предявен от О. Р. Б., чрез адв. Б., против „********“
ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК – за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма спрямо
ищеца право на принудително изпълнение за сумите 11 919.46 лв. главница по договор
за кредит от 23.05.2007 г., ведно със законната лихва от 03.11.2011 г. до изплащането й,
929,36 лв. договорна лихва за периода 25.09.2010 г. – 02.11.2011 г., 308,40 лв. –
неустойка (наказателна лихва) за периода 25.09.2010 г. – 02.11.2011 г. и 776,28 лв.
разноски по делото, за които суми има издаден изпълнителен лист от 11.11.2011 г. по
гр.д. № 47278/2011 г. на СРС, ГО, 77 състав и за чието принудително събиране е
образувано изпълнително дело № 1262/2011 г. по описа на ЧСИ *******, тъй като
вземането на дружеството е погасено по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че в полза на „******“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист от 11.11.2011 г. по ч.гр.д. 47278/2011 г. по описа на СРС, ГО, 77
състав, за следните суми: 11 919.46 лв. – главница, въз основа на извлечение от
счетоводните книги към 03.11.2011 г. по договор за кредит от 23.05.2007 г., 929.36 лв. –
договорна лихва за периода 25.09.2010 г. до 02.11.2011 г., 308.40 лева – наказателна
лихва от 25.09.2010 г. до 02.11.2011 г., както и законната лихва върху главницата от
03.11.2011 г. до изплащане на вземането, както и 776.28 лв. – разноски по делото. За
събиране на присъдените суми било образувано изпълнително дело № 1262/2011г. по
описа на ЧСИ ******* с рег. № ***** към КЧСИ, като със запорно съобщение от
15.01.2015 г. бил наложен запор на дружествените дялове на ищеца в „******“ ЕООД.
Поддържа, че вземането на банката било цедирано на ответното дружество и с молба
от 08.01.2016 г. ответникът бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.
След 24.04.2018 г. не били предприети изпълнителни действия. След тази дата, в
течение на повече от две години не били извършвани никакви валидни изпълнителни
действия, поради което на 24.04.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
1
изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Поддържа, че не дължи
вземането по издадения на 11.11.2011 г. изпълнителен лист, тъй като било погасено по
давност. Поддържа, че задълженията, претендирани с горецитирания изпълнителен
лист, се явявали погасени по давност към датата на подаване на исковата молба, тъй
като считано от 24.04.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба – 14.01.2025
г. е изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят бездействал. Ето защо
моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумите 11 919.46 лв. главница по договор за кредит от 23.05.2007 г., ведно
със законната лихва от 03.11.2011 г. до изплащането й, 929,36 лв. договорна лихва за
периода 25.09.2010 г. – 02.11.2011 г., 308,40 лв. – неустойка (наказателна лихва) за
периода 25.09.2010 г. – 02.11.2011 г. и 776,28 лв. разноски по делото, за които суми има
издаден изпълнителен лист от 11.11.2011 г. по гр.д. № 47278/2011 г. на СРС, ГО, 77
състав, поради погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. *****, е подал отговор на
исковата молба, с който признава предявения иск. Счита, че ответното дружество не е
дало повод за завеждане на иска, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
направените разноски по делото следвало да останат в тежест на ищеца. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното на 28.11.2025 г. открито съдебно заседание ищецът моли съда да
постанови решение по чл. 237 ГПК съобразно признанието на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 237 ГПК във връзка с признанието на иска от ответника, намира
следното:
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият
приема, че искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание
на иска съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и
преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически
и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е
предявен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на
иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на
признанието на иска.
В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не
може да се разпорежда.
Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на
страните – признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищеца по
реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата
е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу
която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал
повод за образуване на делото. В Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19
и С-259/19 Съдът на ЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл,
2
че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на
процесуалните разноски, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка,
която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13
право на ефективен съдебен контрол. Отнесено към настоящия случай следва да се
приеме, че тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е
във връзка със задължения по потребителски договор, освобождаването на ответника
от отговорността за разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК би
създало съществена пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. Осъществявайки правото си
потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на
извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в
производството пред съда.
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, поради което и следва да отговаря за направените от ищците разноски.
Ищeцът е сторил разноски за държавна такса, която с оглед цената на иска възлиза в
размер на 627.00 лв., които следва да му бъдат присъдени. Отделно от това, О. ***** Б.
е сторил разноски и за адвокатско възнаграждение в размер на 3 690.00 лв., съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.01.2025 г.
Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно предвид вида и обема на осъществената правна
защита в настоящото производство, проведеното едно открито съдебно заседание,
както и липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и с оглед
регламентираното в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, поради което размерът на претендираното от ищеца адвокатското
възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 1 695.15 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от О. Р. Б., ЕГН ********** с
адрес: гр. ****** срещу „********“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, че О. Р. Б. не дължи на „********“ ЕООД чрез принудително изпълнение
следните суми: 11 919.46 лв. главница, въз основа на извлечение от счетоводните
книги към 03.11.2011 г. по договор за кредит от 23.05.2007 г., ведно със законната
лихва от 03.11.2011 г. до изплащане на вземането, 929.36 лв. договорна лихва за
периода 25.09.2010 г. – 02.11.2011 г., 308.40 лв. – наказателна лихва за периода
25.09.2010 г. – 02.11.2011 г. и 776.28 лв. разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 11.11.2011 г. по гр.д. № 47278/2011 г. на СРС, ГО, 77 състав, за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 2011*****0401262 по описа
на ЧСИ ******* с рег. № ***** към КЧСИ, поради погасяването на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*******, да заплати на О. Р. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. *******, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 322.15 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4