Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
Гр. Бяла, 02.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета
година,
Председател: Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина Великова, сложи
за разглеждане гр.дело № 101 по описа за 2018г. и като разгледа докладваното от
съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Ищецът
моли съда, да постанови решение, с което да установи че „ПРО ГРИЙН-М“, с ЕИК ..,
гр. С., п.к.1680, район В., ул.“К.“ №…, представлявано от С.В.М. и С.В.М., ЕГН **********
*** дължат солидарно на К.А.В., ЕГН:********** следните суми:сумата общо в
размер на 10648,46 лева, представляваща дължима главница по запис на заповед,
издаден на 03.04.2017г., ведно със законната лихва от 09.10.2017г. до изплащане
на вземането; разноските по заповедното производство - 612,97 лева по ЧГД
72057/2017г. 32 с-в СРС, както и за
настоящото дело.
Ответниците по реда на чл.131 ГПК са депозирали
отговор, с който оспорват иска като недопустим и неоснователен.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е допустим и основателен.
Производството по делото
е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване, че
ищецът има изискуемо вземане срещу ответниците „ПРО ГРИЙН-М“, с ЕИК …, гр. .,
п.к.1680, район В., ул.“К.“ № …, представлявано от С.В.М. и С.В.М., ЕГН **********
***, за сумата посочена в исковата молба, съставляваща главница по запис на
заповед, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението до окончателното й плащане, за която сума в полза на ищеца е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 72057/2017г. на Софийски районен съд.
По делото е представен
запис на заповед, издаден на 03.04.2017г., с който издателят С.В.М., лично и в
качеството на управител на „ПРО ГРИЙН-М“, с ЕИК …., гр.С., п.к.1680, район В.,
ул.“К.“ № …, представлявано от С.В.М., безусловно се е задължил да плати на поемателя
К.А.В., без протест сумата от 10 648,46
лв. Този менителничен ефект съдържа всички съществени клаузи, обуславящи
неговата действителност, които изчерпателно са уредени в нормата на чл.535
от ТЗ - наименованието запис на заповед се съдържа както в заглавието, така и в
текста на документа; издателите безусловно са се задължили да платят на
поемателя без протест определена парична сума; уговорено е място на плащането,
като са посочени датата и място на издаването. Падежът на представения запис на
заповед е определен по един от изчерпателно посочените в чл.486 ТЗ начини,
а именно – предявяване З.З. на 15.05.2017г.
Ответниците по иска, не
са въвели възражение за съществуването на каузално правоотношение по договор
между ТД и ищеца, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден процесният
запис на заповед. Съгласно задължителните разяснения в т.17 на ТР № 4/18.06.2014г.
по тълк.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото по иска с правно
основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, е съществуване
на вземането, основано на записа на заповед. Ищецът доказва вземането си,
основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Ответниците никъде не твърдят или
възразяват за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден редовният запис на заповед, за да подлежи на изследване
каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед.
Авалът се учредява с едностранно волеиязление на
авалиста, което задължително трябва да е изразено върху менителничния документ или
върху прикрепен към него лист, наричан алонж, където авалистът трябва
задължително да положи саморъчен подпис. Съгласно чл.484, ал.4 от ТЗ
подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/, ако не е на
платеца или издателя, учредява менителнично поръчителство /авал/. Когато като
издател на менителницата /записа на заповед/, е посочено юридическо лице,
подписът на физическото лице, което го представлява по закон или по пълномощие,
се счита за подпис на издателя, тъй като физическото лице действа от негова име
и за негова сметка, а не изразява собствената си воля като самостоятелен правен
субект. В този случай, за да може физическото лице да се задължи като авалист
едновременно с дружеството, е необходимо освен подписа му под текста
на записа на заповед, в същия документ да се съдържа отделно изрично
волеизявление, с което ясно да е изразено намерението му да учреди менителнично
поръчителство в личното си качество. За да се счита валидно поето
менителничното поръчителство, този текст също следва да бъде подписан от
физическото лице. Подписът под текста, с който се поема задължението по записа
на заповед, не е достатъчен, за да се приеме, че поръчителството е валидно
учредено. Необходимо е отделен подпис да бъде положен и под изявлението за
поемане на авала, доколкото двете изявления изхождат от различни правни субекти
- първото от името на дружеството, а второто от физическото лице в неговото
лично качество, макар и физическото лице да е автор на двата подписа.
Съдът
счита, че следва да се приеме, че записът на заповед е предявен на неговия
издател редовно, както и че това е станало на 31.08.2017г. С предявяването на
неговия издател е настъпила изискуемостта му спрямо всеки от солидарните
длъжници - издател и авалист. Съгласно чл.485, ал.3 от ТЗ, менителничният
поръчител отговаря, както лицето за което е поръчителствал. Следователно
обезпечава задължението на издателя, задължава се да изпълни като него, което
означава, че отговаря от момента на изискуемостта на задължението, който момент
възниква от предявяване на менителничния ефект на неговия издател.
Предявяването на авалиста е от значение за отговорността му за
забава, тъй като представлява покана за изпълнение на поетото със записа на
заповед задължение за плащане от издателя, което е станало изискуемо с
предявяването му на издателя.
Налице
е и съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК – определение № 45/13.01.2014г.
по ч.т.д.№ 2880/13г. на І т.о. на ВКС, ТК, което поради сходния режим на
частното касационното обжалване с този на касационното обжалване на решенията,
постановените по този ред определения представляват произнасяне по предмета на
делото /ТР № 2 от 28.09.2011г. на ОСГТК по т.д. № 2/2010г./, като формират
задължителна по смисъла на т. 1 на чл. 280 ал.1 от ГПК и ТР № 4/2013г. на
ВКС.
Съобразно чл.7, ал.2, т.4 (изм. – ДВ, бр. 2 от 2009г., изм.
– ДВ, бр. 28 от 2014г.) при интерес над 10 000 лв. – 830 лв. + 3 % за горницата
над 10 000 лв. от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по двете дела хонорарът на процесуалния
представител на ищеца не надминава сумата от 800.00 лв. Следователно направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответниците за прекономерност на адвокатското възнаграждение се
явява неоснователно и следва да не се уважава.
При този изход на
делото иска следва да бъде уважен с всички законни последици.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
в тежест на ответника е да заплати разноските по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение на ответниците
„ПРО ГРИЙН-М“, с ЕИК …., гр. С., п.к.1680, район В., ул.“К.“ № …,
представлявано от С.В.М. и С.В.М., ЕГН ********** ***, че дължат солидарно на К.А.В.,
ЕГН: ********** *** – адв.Ф.М., сумата общо в размер на 10 648,46 лв. /десет
хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 03.04.2017г.,
ведно със законната лихва от 09.10.2017г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски по заповедното производство в размер на 612,97
лв. /шестстотин и дванадесет лева и деветдесет и
седем стотинки/ по ЧГД № 72057/2017г., 32 с-в по описа на СРС.
ОСЪЖДА „ПРО ГРИЙН-М“, с ЕИК …., гр. С., п.к.1680, район В., ул.“К.“
№ …, представлявано от С.В.М. и С.В.М., ЕГН ********** ***, да заплатят на К.А.В., ЕГН: ********** *** – адв.Ф.М.,
направените по делото разноски в размер на 613.00 лв. /шестстотин и тринадесет
лева/, представляващи заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Русе.
Районен съдия: /п/