Определение по дело №65008/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23471
Дата: 6 юни 2024 г. (в сила от 6 юни 2024 г.)
Съдия: Мария Веселинова Богданова Нончева
Дело: 20231110165008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23471
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110165008 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „юлс“ ООД срещу В.
В. Г., с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца такси
по сключен между страните Договор за посещение на дете в частен детски център
„ЮЛ“ от 20.09.2022 г.
Ищецът твърди, че съгласно уговореното в процесния договор, възложителят
дължал месечна такса за обучение и възпитание в размер от 740,00 лева, без значение
дали детето посещавало или не центъра. През м. септември 2023 г. ответникът
уведомил ищцовото дружество, че развалял сключения между тях договор, но с така
изпратеното уведомление не бил спазен предвиденият в договора срок за предизвестие,
поради което ищецът не следвало да възстанови дадения при сключването на договора
депозит. За това обстоятелство ответникът бил уведомен с покана за доброволно
изпълнение от 02.10.2023 г., с която на същия бил предоставен и срок за заплащане на
дължими месечни такси за периода от м. ноември 2022 г. до м. януари 2023 г. С писмо
от 06.10.2023 г. ответницата изрично отказала да плати процесните такси, като заявила,
че детето не посещавало центъра до 13.02.2023 г. Въз основа на изложеното ищецът
твърди, че за него съществувал интерес от предявяване на иск за осъждане на
ответницата да заплати месечните такси за м. ноември 2022 г. - м. януари 2023 г. по
сключения между страните договор в общ размер от 2220,00 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
начислената върху главницата лихва за забава за периода от 25.10.2022 г. до 27.11.2023
г. в общ размер от 271,82 лева. Отправено е искане и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. В. Г. за
отговор. С постъпилия в законоустановения срок такъв предявените искови претенции
1
се оспорват в цялост по основание и размер. Ответницата поддържа, че е била уверена
от управителя на детското заведение, че такса за посещение се дължи от датата на
постъпване на детето в градината, в случая - от 13.02.2023 г. Всички издадени по
договора общо 7 на брой фактури били заплатени от нея, като преди м. октомври 2023
г. ищецът не бил претендирал заплащането на таксите периода от м. ноември 2022 г. до
м. януари 2023 г. Изложени са подробни доводи за причината, поради която майката е
отправила уведомление за разваляне на договора. Ответницата отправя искане за
отхвърляне в цялост на предявените срещу нея искове и за присъждане в нейна полза
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК В. В. Г. е предявила насрещни искове, уточнени с молба
с вх. № ******/05.02.2024 г., за осъждане на „юлс“ ООД да възстанови сума в размер
на 1480,00 лева, представляваща заплатен по договора депозит. Твърди се, че при
сключването на процесния договор за посещение на дете в частен детски център “ЮЛ”
от 20.09.2022 г. ответницата не е могла да нанася корекции, нито да променя неговото
съдържание, като единствено попълнила личните си данни. В хода на изпълнение на
договора майката установила, че персоналът се отнасял грубо и небрежно, като не
предоставял ясна информация за ежедневието на децата. На 05.09.2023 г., около 17:30
ч., В. Г. получила телефонно обаждане от възпитателката ИП която я уведомила, че
синът Джорджо Тедеско претърпял падане по време на дневния си престой в
градината. По сведения на възпитателката нараняването било леко, като детето се било
успокоило. Към момента на вземане на детето (около 18:15 ч.), неговата баба, която
била лекар, установила, че в резултат на падането била причинена отворена разкъсно-
контузна рана в окосмената част на главата с размер около 2 см, която била замърсена
с кал, пясък, съсиреци кръв и парченца тоалетна хартия – не бил направен опит за
поставяне на кръвоспираща превръзка, а детето било облечено с яке, изцапано цялото в
кръв, видимо разстроено и под влиянието на силен стрес. Детето било незабавно
прието в детската травматология на Пирогов, където било установено, че същото не е
получило адекватна медицинска помощ – раната му не била третирана или
обработвана по никакъв начин в продължение на часове, била видимо отворена,
кървяща и замърсена с голям подкожен хематом. На детето били назначени две
рентгенови снимки, бил извършен преглед от неврохирург и след зашиване на раната
било изписано за домашно лечение със съмнения за комоцио и предписан строг режим.
Твърди се, че от ръководството на детския център отказали да дадат подробности
относно точния час и начин на настъпване на произшествието, както и причина за
липсата на оказана незабавна медицинска помощ на детето. Поради виновното
поведение на служителите на детския център майката отправила уведомление за
разваляне на процесния договор, ведно с претенция за възстановяване на таксата за м.
септември 2023 г. и за връщане на платения по договора депозит в размер на 1480,00
лева. Таксата била възстановена на 07.09.2023 г., но ответникът отказал да върне
2
депозита, позовавайки се на чл. 17, ал. 7 от договора между страните, съгласно който
при неспазване на двумесечното предизвестие от страна на родителя и заявено от
негова страна желание за прекратяване на договора преди неговото изтичане,
последният дължи обезщетение в размер на две месечни такси обучение. В тази връзка
ответникът сочи, че клаузите на чл. 12, изр. 2 и чл. 17, ал. 7 от договора били
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и нищожни на основание 146, ал. 1 ЗЗП,
евентуално – нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняващи добрите
нрави. Твърди се, че цитираните договорни клаузи налагат на потребителя приемането
на условия, с които не е имал възможност да се запознае предварително, като не била
налице уговорена клауза за връщане на внесения депозит при разваляне или
прекратяване на договора. Ищцата по насрещния иск сочи още, че по силата на чл. 2, т.
4 от процесния договор, възпроизвеждащ разпоредбата на чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО,
детският център трябвало да създава организация и условия за опазване на живота и
здравето на детето по време на престоя му в центъра, което задължение не било
изпълнено поради липсата на положени грижи спрямо нейния син на 05.09.2023 г., с
оглед настъпилия инцидент. Въз основа на изложеното са отправени искания за
връщане на заплатения депозит в размер на 1480,00 лева при липса на основание с
оглед нищожността на клаузите на чл. 12, изр. 2 и чл. 17, ал. 7 от договора. В
условията на евентуалност, в случай че не бъде установена нищожността на
цитираните разпоредби, са отправени искания в следната последователност: 1/ за
връщане на платения депозит на отпаднало основание, поради развалянето на договора
по искане на майката; 2/ за присъждане на обезщетение за вредите от неизпълнението
на договора; 3/ за заплащане на претърпените имуществени вреди вследствие падането
на сина на ищцата. Ищцата претендира и заплащането на законната лихва върху
претендираните главници, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
По така предявените насрещни искове е постъпил отговор в срок от „юлс“ ООД,
който оспорва претенциите в цялост като неоснователни по подробно изложени в
отговора аргументи. Счита, че не са налице предпоставките за съвместното им
разглеждане в настоящото производство. Твърди, че в изпълнение на валидно
сключения процесен договор от 20.09.2022 г., на 26.09.2022 г. била заплатена такса
(депозит) в размер на 740,00 евро, равняващи се на сумата от 1447,00 лева по фиксинга
на БНБ, а не размерът на претендираната сума от 1480,00 лева. Сочи, че оспорените
клаузи от договора са действителни и не поставят ответницата в неравноправна
позиция спрямо детския център. Посочва, че неспазването на предвиденото
двумесечно предизвестие от страна на В. Г. за прекратяване на договора
представлявало неизпълнение на договорни задължения, обуславящо дължимост на
обезщетение в размер на две месечни такси, на основание чл. 17 от Договора.
Изложени са доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 88, изр. 2 ЗЗД поради
3
периодичното изпълнение на процесния договор, както и за недопустимост на
предявения иск за присъждане на имуществени вреди. Оспорва се наличието на
причинно-следствена връзка между финансовите последици от преустановяване на
договорните отношения между страните и настъпилия инцидент с детето. Отправено е
искане за отхвърляне в цялост на предявените искове.
Като съобрази изложеното, съдът намира следното:
Налице са предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК за приемане за съвместно
разглеждане на предявените от В. Г. насрещни искове, тъй като същите са редовни,
допустими и обвързани с първоначално предявените искови претенции.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът
намира, че следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи,
съответно – тези, представени с насрещните искове и постъпилия по тях отговор. На
всяка от страните следва да бъдат допуснати по двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в насрещната искова молба и
в отговора на насрещната искова молба. Искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза с поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба задачи съдът
намира за неоснователно, тъй като част от обстоятелствата, за установяването на които
е направено това искане, не са спорни между страните, а за другата част не са
необходими специални знания.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са:
1/ обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени от „юлс“
ООД срещу В. В. Г., с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от общо 2220,00 лева, представляваща незаплатени такси за
периода от м. ноември 2022 г. до м. януари 2023 г. по сключен между страните на
20.09.2022 г. Договор за посещение на дете в частен детски център „ЮЛ“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане, и на сумата от 271,82 лева, представляваща начислена
върху главницата лихва за забава за периода от 25.10.2022 г. до 27.11.2023 г.;
4
2/ насрещни осъдителни искове, предявени в условията на евентуално
съединяване от В. В. Г. срещу „юлс“ ООД, както следва: 2.1/ главен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1480,00 лева, платена
от ищцата на ответното дружество при липса на основание, предвид нищожност на
клаузите на чл. 12, изр. 2 и чл. 17, ал. 7 от сключения между страните договор; 2.2/
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1480,00 лева, платена от ищцата на ответното дружество на отпаднало основание,
предвид прекратяването на сключения между страните договор; 2.3/ евентуален иск с
правно основание чл. 88, изр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 1480,00 лева,
представляваща обезщетение за вреди, претърпени от ищцата в резултат развалянето
на сключения между страните договор поради виновното му неизпълнение от
ответното дружество; 2.4/ евентуален иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 1480,00 лева, представляваща имуществени вреди,
причинени на ищцата от ответното дружество.

ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: 1/ сключването на Договор за посещение на дете в частен
детски център „ЮЛ“ между „юлс“ ООД и В. В. Г. на 20.09.2022 г.; 2/ незаплащането от
В. В. Г. на „юлс“ ООД на месечни такси по договора за периода от м. ноември 2022 г.
до м. януари 2023 г. в общ размер от 2220,00 лева; 3/ едностранното разваляне на
сключения договор без предизвестие от В. В. Г. на „юлс“ ООД; 4/ отказът на „юлс“
ООД да върне на В. В. Г. платения при сключването на договора депозит

В ТЕЖЕСТ НА „ЮЛС“ ООД е да докаже:
1/ като ищец по предявените от него първоначални искове:
пълното и точно изпълнение от страна на „юлс“ ООД на сключения между
страните договор за посещение на дете в частен детски център „ЮЛ“ в периода от
м. ноември 2022 г. до м. януари 2023 г.;
наличието на основания, предвидени в сключения между страните договор, за
възникване на процесните вземания, както и настъпването на тяхната
изискуемост;
изпадането в забава на ответницата за претендираните от нея вземания;
всички факти, на които основава своите искания или възражения;
УКАЗВА на „юлС“ ООД, че е сочи и не представя доказатлства за пълното и
точно изпълнение от неова страна на сключения между страните договор за посещение
на дете в частен детски център „ЮЛ“ в периода от м. ноември 2022 г. до м. януари 2023
г.
5
2/ като ответник по предявените срещу него насрещни искове:
по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - наличието на валидно
основание за задържане на заплатения от ищцата депозит по сключения между
страните договор на основание чл. на чл. 12, изр. 2 и чл. 17, ал. 7 от същия;
по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – наличието на основание за
задържане на заплатения от ищцата депозит по сключения между страните
договор на основание чл. на чл. 12, изр. 2 и чл. 17, ал. 7, както към датата на
заплащането на депозита, така и към датата на предявяване на иска;
по иск с правно основание чл. 88, изр. 2 ЗЗД – надлежното изпълнение на
задълженията му като изпълнител по сключения между страните договор;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА В. В. Г. е да докаже:
1/ като ответник по предявените срещу нея първоначални искове:
заплащането на претендираните вземания;
всички факти, на които основава своите искания или възражения;
2/ като ищец по предявените от нея насрещни искове:
по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – заплащането на
процесната сума от нея; постъпването на сумата в имуществения комплекс на
ответника; наличието на посочените от нея основания за нищожност на чл. 12,
изр. 2 и чл. 17, ал. 7 от сключения между страните договор;
по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – заплащането на
процесната сума от нея; постъпването на сумата в имуществения комплекс на
ответника; наличието на посочените от нея основания за разваляне на сключения
между страните договор поради виновното му неизпълнение от ответното
дружество;
по иск с правно основание чл. 88, изр. 2 ЗЗД – надлежното разваляне на
сключения между страните договор и наличието на заявените от нея основания за
азваляето му;
по иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД – наличието на твърдените
имуществени вреди; причиняването на процесните вреди от лице, на което
ответникът е възложил работа във връзка със сключения между страните договор;
причинно-следствената връзка между причинените вреди и противоправно
деяние (бездействие), осъществено при или по повод на възложена от ответника
работа; вида и размера на претърпените вреди;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на В. В. Г., че не сочи и не представя доказателства за наличието на
6
причинно-следствената връзка между причинените вреди и противоправно деяние
(бездействие), осъществено при или по повод на възложена от ответника работа по
предявения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно
приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора,
следва да уведомят за това съда.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба, към насрещната искова молба и към подадените по тях отговори.

ОСТАВЯ без уважение исканията на страните за допускане по делото
изготвянето на съдебно-счетводна експертиза.

ДОПУСКА на всяка от страните по двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в насрещната искова молба и в отговора на
насрещната искова молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7