№ 104
гр. Враца , 05.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200380 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба на осъдения М. Ц. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от
наложеното му наказание. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил
право за УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В с.з. осъдения заявява, че поддържа молбата си с изложените в нея доводи.
Счита, че са налице доказателства, сочещи че са изпълнени изискванията на закона и
желае да бъде освободен условно предсрочно.
Главен инспектор Р. В. – зам. началник в затвора Враца, упълномощен от
Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата,
като излага съображения, че не са налице убедителни доказателства за реално
поправяне и превъзпитание на осъдения. Социалните му контакти не са съхранени на
нужното ниво. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане за оставянето й без
уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
1
С Присъда от 23.01.2020 г., постановена по НОХД № 5757/2019 год. по описа
на СРС, Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1
НК, поради което и му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2
години, при първоначален "строг" режим.
Със същата присъда, на основание чл. 68 ал. 1 НК, съдът е привел в изпълнение
наказанието "лишаване от свобода" в размер на 11 месеца, наложено на осъдения по
НОХД № 367/15 год. на РС Лом.
Лишеният от свобода е изтърпял приведеното в изпълнение наказание за
времето от 21.08.2020 год. до 07.07.21 г., като след тази дата е започнал да търпи
наказанието, наложено му по НОХД № 5757/2019 год. по описа на СРС.
До момента фактически е изтърпял 28 дни. От предварителен арест му се
зачитат 1 година, 9 месеца и 12 дни, а от работа 16 дни, или общо изтърпяно 1 година
10 месеца и 26 дни.
Към момента неизтърпяната част е в размер на 1 месец и 4 дни.
При това положение е видно, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2
от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155
ЗИНЗС е видно, че първоначалната обща оценка на риска от рецидив е среден - 45 т.
Проблемна зона с дефицити се очертава настоящо престъпление - с цел да
набави за себе си и другиго имотна облага, поддържал заблуждение у самотно
живееща възрастна жена, като й причинил имотна вреда.
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е бил
определен като нисък, а рискът от вреди за обществото - със средни стойности и се е
определял от характера на настоящото престъпление и притежанието на наркотични
вещества, деяние реализирано в криминалното му минало.
За това и в изготвения План на присъдата като цели са били заложени
удовлетворяване на религиозни потребности; Пълноценно оползотворяване на престоя
в затвора; Мотивация за участие в културно - масови и спортни мероприятия;
Приучване към системно полагане на труд.
Последвалия период на наблюдение на поведението на лишения от свобода и
приложените мерки за корекция обаче не са дали обнадеждаващи резултати за
ефикасна промяна на мисленето и действията на Г. в контролирана среда.
2
Последващата ревизия на риска от рецидив нагледно показва неспособността му за
законосъобразен начин на живот – числените му стойности са се повишили с три
пункта. Увеличен е броя на разделите с дефицитни стойности.
От доклада на социалният работник е видно, че въпреки, че по време на
престоя си в Затвора гр. София, на Г. е била предоставена възможност да полага труд,
но той е декларирал желание за отказ. Наред с това, Г. не винаги е ограничавал
поведението си съобразно режимните изисквания в контролирана среда и е бил
склонен да ги нарушава при подходящи за него обстоятелства. По време на престоя си
в Затвора - София има наложено дисциплинарно наказание.
След превеждането му е в Затвора - Враца не е създавал проблеми на НОС и
администрацията на затвора. Не е награждаван, а от м. февруари посещава редовно
курс „Християнски ценности“. За времето 15 – 17.03.2021 г., по заместване е бил
ангажиран с работа като чистач на етажа.
От 10.05.2021 г. е назначен на половин щат като чистач в училището, а поради
справяне със задълженията си, от 26.05.2021 г. работи допълнително по 2 часа на
основание чл. 80 от ЗИНЗС. До този момент е проявявал постоянство и отговорно
отношение към работния процес. Оказвал е съдействие при изготвяне на ежемесечните
списъците на лишените от свобода, желаещи да посещават спортната зала и
провеждания религиозен курс в затвора. Показвал е толерантно отношение към
длъжностните лица и останалите лишени от свобода.
ИСДВР обаче е категоричен, че зоните, където са констатирани дефицити е
необходимо превъзпитателната работата да продължи. Заложените цели и задачи в
плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което е желателно да се
акцентира основно на разделите с изразени дефицити, повлияващи негативно на
демонстрираното от Г. поведение в условията на свобода, а именно „Отношение към
правонарушението“ и „Умения за мислене“. Поставените в тази връзка цели при
индивидуалната работа с лишения от свобода са насочени към подпомагане на
личностната промяна на лицето и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот. Към момента не е постигнал нужното ниво към
позитивна промяна и корекция на поведението, поради което е препоръчително
работата с осъдения да продължи в посока за оказване на възпитателно въздействие,
което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в
затвора, но и до осъзнаване на причините довели да извършване на престъпление.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени при Г., но все още има дефицитни зони, които са включени в
плана на присъдата и не са изпълнени.
3
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно
освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно. Обстоятелството, че за периода на
изтърпяване на наказанието оценката на риска от рецидив се е повишила с три пункта
и то в контралирана среда навеждат на извод, че приложените мерки за корекция не
дават обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията на
осъдения, както и че корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен. И това е така, доколкото във всеки конкретен случай следва да се изхожда от
целите на наказанието и разбирането, че индивидуализацията му и съответно
правилата за условно предсрочно освобождаване са единен комплекс, които са
насочени към постигането на единна цел, а именно от една страна въздействие върху
осъдения по начин, който способства за изграждане на волеви контрол да не извършва
престъпление в бъдеще, а от друга страна да въздейства върху всички останали
граждани за утвърждаване на разбирането, че при извършване на подобен род
престъпления ще получат и изтърпят справедливо наказание. Методите и средствата на
използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали
нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на
условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална
възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от
свобода, за да се завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.
Горните констатации навеждат на извода, че не е постигната трайна
4
положителна промяна в отношението на Г. към поемане на отговорност и във
формирането на стереотип на мислене, резониращ със социално приемливи модели на
поведение. В тази насока, съдебният състав намира, че е необходим един по-
продължителен период, съобразен с размера на наказанието, в който осъденото лице да
преосмисли отношението си към правонарушението.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Г. е изтърпял фактически повече от
1/2 от приведеното му в изпълнение наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си същият все още не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Необходимо е продължаване на поправителното
въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание,
дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата
му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. Ц. Г., роден на *** в гр.
Лом, българин, български гражданин, ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му С Присъда от
23.01.2020 г., постановена по НОХД № 5757/2019 год. по описа на СРС наказание в
размер на 2 години лишаване от свобода, с остатък 1 месец и 4 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, а след влизането му в сила
и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5