Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
04.02.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 15662 по описа за 2019
година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „З.О.“ АД, длъжник по изп.д. № 20198490401447 по
описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, срещу постановление от 11.11.2019г., с
което съдебният изпълнител отказал да намали размера на приетото по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя на
200 лв., както и да намали пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно
размера на задължението по изпълнителния лист. Жалбоподателят поддържа, че съдебният
изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското възнаграждение в размер на
700 лв., което било прекомерно и несъобразено с чл. 10 на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не била налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, като единственото действие, извършено от
процесуалния представител на взискателя, било подаването на молба за образуване
на изпълнителното дело. Моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до
размер от 200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., както и да намали
размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като я определи само
върху вземането по изпълнителния лист, евентуално – съобразно намаления размер
на адвокатското възнаграждение за взискателя. Претендира
разноски за настоящото производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – К.В.Т., е депозирал
писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата
и моли съда да я остави без уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК). Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, поради което, и доколкото в случая в
атакуваното постановление е налице произнасяне на съдебния изпълнител относно
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът приема, че жалбата е допустима и
в тази част.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп.д. № 20198490401447 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, е образувано по молба от 28.10.2019г. на К.В.Т., чрез
пълномощник адв. Р.М.,
въз основа на изпълнителен лист от 24.10.2019г.,
издаден по гр.д. № 630/2019г. на СГС, съгласно който „З.О.“ АД е осъдено
да заплати на взискателя сумата 7 064 лв. – съдебни разноски, и 3 500
лв. – разноски в производството пред САС. С молбата за образуване е поискано ЧСИ
да извърши проверка и да наложи запор по банковите сметки на длъжника. Претендирани
са и разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно от 28.10.2019г., с което взискателят е упълномощил адв. М.да го представлява, както и договор за правна защита и
съдействие от същата дата, с предмет процесуално представителство по
изпълнителното дело. Уговорено е възнаграждение в размер на 700 лв., за което е
удостоверено, че е платено изцяло в брой на 28.10.2019г.
На 29.10.2019г. ЧСИ наложил запор по банковите сметки на
длъжника в „Общинска банка“ АД и на същата дата изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника, в която са посочени като дължими следните суми: 7 064
лв. – присъдени съдебни разноски, 3 500 лв. – присъден разноски пред САС,
700 лв. – адвокатско възнаграждение по изп. Дело, 66 лв. – разноски по
изпълнението, както и 1 075.01 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С възражение от 04.11.2019г., подадено в едноседмичен
срок от получаване на поканата, длъжникът поискал от ЧСИ да намали размера на
приетия по делото адвокатски хонорар от 700 лв. на 200 лв. с доводи, поддържани
и в жалбата, както и да намали таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразявайки я с
размера на задължението по изпълнителния лист.
С обжалваното постановление (по правната си същност разпореждане
– арг. чл. 434, ал 1 ГПК) от 11.11.2019г. ЧСИ намерил възражението на длъжника
за неоснователно и отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение и
на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по изпълнително
дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая в договора за правна защита и съдействие е
посочено, че уговореното възнаграждение от 700 лв. е заплатено в брой, поради
което и съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на цитираното
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да приеме плащането за извършено. Съдът намира, че незаконосъобразно
с атакуваното постановление съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското
възнаграждение. Приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено от процесуалния
представител на взискателя действие е подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело, като не се спори, че вземането по изпълнителния лист е
вече събрано по наложения запор. Посочването в молбата за образуване на
изпълнителното дело на изпълнителен способ, респ. възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е условие за нейната редовност (арг. чл. 426, ал. 2 ГПК), а не основание
за присъждане на възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата, доколкото не е
налице кумулативно изискваното условие от пълномощника да са осъществени действия
с цел удовлетворяване на вземането.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 700 лв. на 200 лв.
По искането за намаляване на пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ:
Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума, съобразно материалния интерес, като
приложима в случая е б. „г“ (за вземане от 10 000 до 50 000 лв. - 820
лв. + 6 на сто за горницата над 10 000). Настоящият състав намира, че тълкуването
на разпоредбата на т. 26 във връзка с т. 20 - 25 от Тарифата обуславя извод, че
пропорционалната такса се начислява само върху сумите - предмет на
изпълнението, обективирани в изпълнителния лист. Адвокатският хонорар за
изпълнителното дело не представлява част от вземането, подлежащо на изпълнение,
поради което, макар да се събира за взискателя, то не представлява „събрана
сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ и не следва да се взема предвид при
начисляване на таксата. Или в случая, съобразно материалния интерес по
изпълнителния лист от 10 564 лв., определената по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ
пропорционална такса възлиза на 1 024.61 лв. с вкл. ДДС, до който размер
същата следва да бъде намалена.
В настоящото съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производство относно дължимостта и размера
на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение
№ 393/17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г., ІV ГО, определение №
489/17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019г.
по ч.гр.д. № 740/2019г., І ГО, определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. №
4561/2018г., ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г.,
ІІІ ГО, определение № 158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., ІІІ ГО,
определение № 119/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1975/2019г., ІІ ГО и др.). Ето защо,
макар жалбата на длъжника да е основателна, същият няма право на разноски в
това производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „З.О.“ АД постановление
от 11.11.2019г. по изп.д. № 20198490401447 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на
КЧСИ, с което съдебният изпълнител отказал да намали размера на приетото по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя,
както и да намали пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „З.О.“ АД на взискателя К.В.Т. адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20198490401447 по описа на ЧСИ А.П., рег. №
849 на КЧСИ, както следва: от 700 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
НАМАЛЯВА дължимата от длъжника „З.О.“ АД по
изп.д. № 20198490401447 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ както следва: от 1 075.01
лв. с вкл. ДДС на 1 024.61 лв. (хиляда двадесет и един лева и 61 ст.) с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.