№ 12174
гр. С, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110100569 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТС“ ЕАД срещу
В. Н. В., ЕГН **********, с искане да бъде установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в
размер 355,23 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.. „Западен парк“ бл. 116, вх А, ет. 3,
ап.12 за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за
периода от 07.12.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 03.11.2022 г. в размер на 58,96 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 0,87 лева, ведно със
законна лихва за периода от 07.12.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 03.11.2022 г. в размер на 0,16
лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 66906/2022г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител, е подал отговор, като оспорва иска по основание, като твърди,
че след раздялата двамата съпрузи през 2017 ответника не обитава процесния
имот и не е потребител на топлинна енергия.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 66906/2022г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че на 05.01.2023 г. в полза на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е
разпоредено ДКС и В. Н. В. да заплатят на дружеството следните думи:
За ДКС: 15/16 от общата цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 5 328,41 лева (пет хиляди триста двадесет и осем лева и
41 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 07.12.2022г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 03.11.2022 г. в
размер на 884,45 лева (осемстотин осемдесет и четири лева и 45 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 13,04 BGN
(тринадесет лева и 04 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
07.12.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2020г. до 03.11.2022 г. в размер на 2,45 лева (два лева и 45 стотинки),
държавна такса в размер на 124,57 лева (сто двадесет и четири лева и 57
стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 46,88 лева
(четиридесет и шест лева и 88 стотинки)
За В. Н. В.: 1/16 от общата цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 355,23 лева (триста петдесет и пет лева и 23 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 07.12.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 03.11.2022 г. в размер на 58,96
лева (петдесет и осем лева и 96 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
2
разпределение в размер на 0,87 лева (нула лева и 87 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 07.12.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 03.11.2022 г. в размер на 0,16
лева (нула лева и 16 стотинки), държавна такса в размер на 8,30 лева (осем
лева и 30 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 3,12 лева
(три лева и 12 стотинки).
По отношение на длъжника Десислава Семова заповедта е връчена чрез
работодател, като в законоустановения срок не е подадено възражение, поради
което същата е влязла в сила.
По отношение на ответника в настоящото производство заповедта е
връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане от
20.11.2023 г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за
предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „ТС“ ЕАД е депозирала
искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
3
ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
От представения от ищеца Нотариален акт за покупко-продажба № 46,
том II, рег. № 1526, том дело №223 от 2003 по описа на Нотариус Лозан
Лозанов се установява, че през 2003 г. В. Н. В. и Десислава Кирилова В.а са
придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот при
равни квоти. С Договор за доброволна делба от 19.01.2022г., подписан между
ДКС и В. Н. В., процесният апартамент е станал собственост единствено на
ДКС, като съсобствеността е прекратена. При това положение и съобразно
изложеното по-горе на основание чл. 153 ЗЕ се налага извод, че е установено
принципното съществуване на облигационно правоотношение между
посочените лица и ищеца за процесния период, произтичащо от презюмиран
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия. Същевременно обаче по делото е приета като писмено
доказателство заявление-декларация от 01.09.2003 г., с която Десислава
Кирилова В.а е направила изрично искане пред ищцовото дружество за
откриване на партида на нейно име. Доколкото извършването на подобна
промяна в титуляра на партидата е индикация за сключване на договор с
дружеството, то действията на Десислава В.а са довели до възникване на
облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия
между нея и дружеството, като същата от този момент е станала клиент освен
за своята идеална част от имота, така и за притежаваната от другия
съсобственик – В. В.. Изложеното изключва отговорността за процесните
задължения на ответника В. Н. В.. Този извод се потвърждава и от
намиращите се по делото фактури, адресирани единствено до Десислава В.а,
на чието име е открита клиентската партида за имота.
Предвид горепосоченото, следва да се приеме, че ответникът не дължи
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия в процесния имот,
поради което не отговаря и за последиците от забава, както и за цената на
4
извършваната услуга по дялово разпределение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответника,
но същият е представляван от особено представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление в гр. С, ул. „Я“ 23Б, положителни установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът В. Н. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С, ул. „Алдомировска“ №83, дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер 355,23 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С, ж.. „Западен парк“ бл. 116, вх А, ет. 3, ап.12 за периода
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
03.11.2022 г. в размер на 58,96 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 0,87 лева за периода 01.11.2020г. до 30.04.2021г.,
ведно със законна лихва за периода от 07.12.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 03.11.2022 г. в размер на 0,16
лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 66906/2022г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на „Н“ АД, ЕИК *** – трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5