№ 950
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000503822 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №2136/13.04.2020г., постановено по гр.д.№1254/2017г., СГС е :
- ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение „Симпли
Пърфект“ООД, ЕИК175406069, по иска на Р. П. Х., ЕГН**********, че е собственик на
151/340 ид. ч. от недвижим имот-Обект с търговско предназначение с обща застроена площ
82 кв. м., находящ се в гр. ***, бул.“***“№4, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.408.106. 1. 7, съгласно схема № 15-444386/13.09.2017 г., в сграда
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.408.106 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, при съседи на обекта: на същия етаж-68134.408.106. 1. 8; под обекта-
68134.408.106. 1. 4 и над обекта-68134.408.106. 1. 1, който имот е образуван от
преустройството през 1993 г. чрез обединяването на и идентичен с 1. Магазин на партера в
жилищна сграда в гр. ***, бул.“***“№4, със застроена площ 19 кв. м., а със светла площ 14
кв. м., състоящ се от едно помещение, при граници: север-бул. Мадрид, изток-източния
магазин, юг-бивша работилница, запад-калкан, заедно с 1/2 ид. ч. от избено помещение,
разположено в сутерена на сградата с площ от 3 кв. м. и 3% ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, разположен в поземлен имот с идентификатор
1
68134.408.106, и 2. Магазин /бивша работилница/, находящ се на партерния етаж в жилищна
сграда в гр. ***, бул.“***“№4, със застроена площ 63 кв. м., а със светла площ 55 кв. м.,
състоящ се от едно помещение и тоалетна, при граници: север-западния магазин, източния
магазин, изток-стълбище и двор, юг-двор, запад-калкан, заедно със 7% ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, разположен в поземлен имот с идентификатор
68134.408.106, като е ОТХВЪРЛИЛ иска по чл. 108 ЗС в частта за предаване владението
върху описания недвижим имот.
ОТХВЪРЛИЛ предявения от Р. П. Х., ЕГН**********, против „Симпли
Пърфект“ООД, ЕИК175406069, осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата в
общ размер на 18 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на
идеалните части от имота за периода периода 06.04.2016 г. -30.12.2016 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Срещу решението в частта, в която съдът е приел за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на 151/340ид.ч. от процесния имот, е постъпила
жалба от ответника, в която се правят оплаквания за неговата недопустимост и
неправилност.Ищецът претендира спрямо дружеството, че е собственик на ¼ ид.ч. от
магазин, преустроен заедно с бивша работилница в „Кафе-аператив с игрална зала“, със
застроена площ от 19кв.м., както и на 1/2ид.ч от магазин /бивша работилница/, преустроен
заедно със западния магазин в „Кафе-аператив с игрална зала“, със застроена площ на
магазина 63кв.м.м, докато в диспозитива на решението съдът е признал, че същият е
собственик на 151/340 от преустроения обект. Последният не е предмет на делото, поради
което е налице произнасяне по непредявен иск.В условията не евентуалност, ако въззивният
съд не възприеме довода за недопустимост на решението, то се привежда аргументация за
неправилно изчислена идеална част от имота, която се равнява на 0.444ид.ч., а в
действителност ищеца притежава 0.442ид.ч.С оглед на горното постановеното решение е
недопустимо, а евентуално неправилно.
В срок е постъпил отговор от ищеца Р.П., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена жалба от ищеца, в която
се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като в хода на делото е установено, че
насрещната страна държи имота без правно основание.Този факт не е бил оспорен от
ответника в срока за отговор на исковата молба, а и се потвърждава от разпитаните по
делото свидетели.Решението е неправилно и в частта, в която е отхвърлен предявения с
правно основание чл.59 от ЗЗД иск, доколкото се установи, че ответникът е ползвал
процесния имот без правно основание за претендирания в исковата молба период.Следва да
се съобрази и изпратената от ищеца покана от 19.12.2016г., в която е обективирано искането
на ищеца за заплащане на обезщетение за ползваната му идеална част, тъй като липсва
основание наема да се заплаща на лицето Й. П., която се е отказала от учреденото и
2
ограничено вещно право на ползване.В тази връзка позоваването на съда на разпоредбата на
чл.75, ал.2 от ЗЗД е незаконосъобразно.Моли съда да отмени решението в обжалваната му
част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените искове :
В срок е постъпил отговор от ответника „Симпли Пърфект“ООД, ЕИК175406069,
в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
С определение №10243/01.07.2020г., постановено по гр.д.№1254/2017г., съдът е
оставил без уважение молбата на ответника „Симпли Пърфект“ООД, ЕИК175406069, за
изменение на решението в частта за разноските.
Срещу определението е била подадена частна жалба от ответника „Симпли
Пърфект“ООД, ЕИК175406069, в която се правят оплаквания за неговата неправилност. Не
следва на ищеца да се присъждат всички разноски, които е направил във връзка с
предявения с правно основание чл.108 от ЗС иск, защото претенцията е била уважена в
установителната си част, а тази за предаване на владението върху процесния имот е била
отхвърлена като неоснователна.
Ищецът Р.П. е депозирал отговор на жалбата, в който се изразява становище за
нейната неоснователност.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и
представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
По въззивните жалби на страните :
Подадените жалби са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.По
същество са неоснователни.
Неоснователни са оплакванията на ответника, които са свързани с допустимостта
на обжалваното решение.В исковата молба са наведени фактически твърдения, че ищецът е
собственик по дарение на следните недвижими имоти, представляващи : ¼ ид.ч. от магазин
на партера в жилищна сграда в гр. ***, бул.“***“№4, със застроена площ 19 кв. м., а със
светла площ 14 кв. м., състоящ се от едно помещение, заедно с 1/2 ид. ч. от избено
помещение, разположено в сутерена на сградата с площ от 3 кв. м. и 3% ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, разположен в поземлен имот с идентификатор
68134.408.106 ; ½ ид.ч. от магазин /бивша работилница/, находящ се на партерния етаж в
жилищна сграда в гр. ***, бул.“***“№4, със застроена площ 63 кв. м., а със светла площ 55
кв. м., състоящ се от едно помещение и тоалетна, които имоти са отразени като
3
самостоятелни обекти в одобрената кадастрална карта за района.В хода на производството е
била допусната СТЕ, от заключението по която се установява, че двата обекта са били
преустроени, съгласно надлежно одобрен архитектурен проект, като са обединени в един
обект „Кафе-билярд“, със застроена площ от 69кв.м.Новият имот, а не имотите, които са
описаните в исковата молба, е предмет на спора, тъй като последните не съществуват като
самостоятелни обекти на правото на собственост към момента на приключване на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд.Не е необходимо новообразуваният имот да стане
част от предмета на спора чрез изменение на иска или поправка на исковата молба.По
въпроса за идентичността на процесния имот съдът следи служебно.
С оглед естеството на направените в жалбата оплаквания следва, че ответникът не
оспорва правото на собственост на ищеца, а само притежаваната от него квота от
новообразувания имот.Неоснователни са възраженията, че съдът е определил неправилно
квотата, която ищецът притежава в процесния имот.Последната възлиза на 145/328ид.ч., или
0.44ид.ч.Идентична е частта, която е определена от страна на СГС.
С отговора на исковата молба ответникът е признал, че държи процесния имот въз
основа на договор за наем.В хода на производството са представени писмени доказателства,
че договорът за наем е бил прекратен, а имота предаден на лицето Г.К. на 02.01.2018г.Това
се потвърждава и от показанията на св.И., която дава сведения на съда, че към момента
имота е празен и не се ползва.Поради изложеното претенцията за предаване държането на
имота следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Неоснователен е и иска за осъждане на ответника да заплати претендираното
обезщетение.От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
придобил идеални част от два магазина на бул.“***“№4,.Към момента на сключване на
договора за дарение вещно право на ползване върху имота е притежавало лицето Й. П.,
която впоследствие се е отказала от това право с декларация с нотариална заверка на
подписите от 06.04.2016г.Не се установява, че за претендирания период ответникът е узнал,
че Й. П. се е отказала от правото си на ползване, поради което извършените в нейна полза
плащания на уговорената наемна цена са имали редовен погасителен ефект.Дружеството е
било добросъвестно и е изпълнило на лице, което формално е било овластено да получи
изпълнението, поради което на основание чл.75, ал.2, изр.1 от ЗЗД се освобождава от
отговорност.
По частната жалба на ответника :
Частната жалба е в срок и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
Както бе посочено по-горе ответникът е държал процесния имот към момента на
4
подаване на исковата молба, което означава, че с извънпроцесуалното си поведение е дал
повод за завеждане на делото.Поради това ответникът следва да понесе пълния размер на
направените от ищеца разноски независимо от това, че претенцията за предаване държането
на имота е била отхвърлена като неоснователна.
С оглед резултата на въззивното производство разноски в полза на страните не
следва да се присъждат.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2136/13.04.2020г., постановено по гр.д.№1254/2017г.
на СГС.
ПОТВЪРЖДАВА определение №10243/01.07.2020г., постановено по гр.д.
№1254/2017г. на СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5