Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 22.05.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на единадесети април,  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 963 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 

Предявени са обективно съединени искове от К. АД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. С.Г., срещу О.Н.Т.,  ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 05.12.2014 год. между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, чрез неговата интернет страница – www.credissimo.bg, по инициатива на ответницата. За целта тя подала заявление за отпускане на кредит, с генериран идентификационен № 388608. След запознаване с общите условия на ищеца за предоставяне на кредити и попълване на стандартен европейски формуляр от страна на клиента, договорът се считал сключен във формата на електронен документ, при спазване изискванията на ЗПФУР /Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/, ЗЕДЕУУ /Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ и ЗПК /Закона за потребителския кредит/.

Въз основа на този договор, ответникът е получил кредит в размер на 1000 лв., които е следвало да бъдат погасени на 13 месечни вноски, всяка от които в размер на 170,01 лв., в срок до 10.01.2016 год.

На 05.12.2014 год. ответницата е получила, чрез системата ИЗИПЕЙ сумата от 1000 лв.

В изпълнение на договора за кредит, ответницата, макар и с просрочия е заплатила следните суми: 180 лв. – на 23.01.2015 год., 170 лв. – на 11.02.2015 год. и 190 лв. – на 06.04.2015 год., след което преустановила плащанията.

Тя била търсена многократно за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните, за което били сторени и претендираните разноски, установени с протокол.

За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 215/2018 на ЛРС, като ответницата се възползвала от правото си на възражение по чл. 414 ГПК и съдът указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

За това ищецът иска от съда:  да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 215/2018 год. на ЛРС, в размер наследните суми: 806,55 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане /02.02.2018 год., 69,15 лв. – административони разноски, 160,15 лв. – договорна лихва за периода 11.03.2015 – 10.01.2016 год., 404,04 лв. – наказателна лихва за периода 11.04.2015 – 24.01.2018 год.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК поради постигнато между страните споразумение за извънсъдебно признание на иска от страна на ответника. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът О.Н.Т. не се явява. С писмена молба не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие. Признава иска.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 215/2018 год. на РС – Лом.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:

Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК.

Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.

Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл. 410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва след насрочването на делото в открито съдебно заседане, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично – в общ размер на 600 лв., от които 128,80 лв. за заповедното производство и 471,20 лв. за исковото производство и се представя списък по чл. 80 ГПК.

При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.Н.Т.,  ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на К. АД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА от 1439,89 лв. (хиляда четиристотин тридесет и девет лв., 89 ст.), от които: 1./ 806,55 лв. (осемстотин и шест лв., 55 ст.) главница по Договор за кредит № 388608/05.12.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда /02.02.2018 год./ до окончателното изплащане, 2./ 69,15 лв. (шестдесет и девет лв., 15 ст.) – административни разноски, 3./ 160,15 лв. (сто и шестдесет лв., 15 ст.) – договорна лихва за периода 11.03.2015 – 10.01.2016 год., 4./ 404,04 лв. (четиристотин и четири лв., 04 ст.) – наказателна лихва за периода 11.04.2015 – 24.01.2018 год., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед № 141/05.02.2018 год. за изпълнение на парично заделжение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 215/2018 год. на РС – Лом.

 

ОСЪЖДА О.Н.Т.,  ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К. АД, ЕИК *********, гр. София  направните във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 600,00 лв., от които 128,80 лв. за заповедното производство - ч.гр.д. № 215/2018 год. на РС – Лом и 471,20 лв. за исковото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

Районен съдия: