Решение по дело №376/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалба на Д. Г. М., [ЕГН], чрез адв.Г. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 9, против Решение № 2153-04-1/10.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-04-10/19.12.2024 г. на Д. Г. М. против разпореждане [номер]-04-1075#7/15.10.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ [населено място], с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и несъобразяване с неговата цел. Развиват се доводи, че административният орган неправилно е тълкувал разпоредбите на КСО и на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Поддържа се, че жалбоподателят отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО и неправилно ответния административен орган е приел обратното. В писмено становище процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, цитира релевантна съдебна практика, моли за отмяна на оспорваното решение и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директор на ТП на НОИ [населено място], чрез редовно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по съображения, развити в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство. При позоваване на Решение по дело С-348/22 на СЕС моли да се намали размерът на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Административен съд - Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството е започнало със заявление вх. 2113-04-1075 от 17.07.2024 г., с което Д. Г. М. е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени съответните документи, установяващи осигурителния стаж на заявителя. От органите на НОИ са изискани допълнителни документи във връзка със заявлението на М. - от Община Велико Търново и от Оперативен архив на БА. С разпореждане [номер]-04-1075#7/15.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място], съгласно чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че М. има изискуемия по чл. 69, ал. 1 от КСО общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавен служител, но няма изискуемата възраст от 54г. и 2 м., за да има право да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО. Във връзка с правото на лицето да получи пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО е прието, че същото има изискуемия стаж, но няма необходимата възраст, поради което не попада в обхвата на лицата притежаващи особено качество, съгласно чл. 18, ал. 4 от ЗОС, поради което пенсия и на това основание е отказана. В разпореждането осигурителният стаж на Д. М. е изчислен, както следва: осигурителен стаж от I-ва категория труд като военнослужещ по Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ - 18 години 05 месеца 09 дни; осигурителен стаж от III-та категория труд - 11 години 05 месеца и 25 дни; общ осигурителен стаж, превърнат към III-та категория труд, съгласно чл. 104 от КСО - 42 години 02 месеца и 20 дни. Разпореждането е съобщено на М. на 18.12.2024 г. и е обжалвано в срок по чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ [населено място] с жалба с вх. № 1012-04-106/19.12.2024 г.

С Решение № 2153-04-1/10.01.2025 г. решаващият орган е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата, като е приел, че Д. М. притежава необходимия стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО, но не е навършила изискуемата възраст за 2024 г. в размер на 54 години 02 месеца, поради което не попада в обхвата на лицата, притежаващи особено качество, съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС. В тази връзка е прието за правилно, че с разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. Според решаващия орган е недопустимо лицата, които имат стаж с изискуемата продължителност по чл. 69 от КСО, но нямат необходимата възраст, посочена в същата норма, да се пенсионират по чл. 69б от КСО, тъй като това създава опасност за осигурителната система и застрашава осигурителните принципи, общите принципи на правото и въвежда дискриминационно третиране. Излагат се съображения, че по този начин не се спазва целта на закона и се заобикаля същия, тъй като се допуска лица по чл. 69 от КСО, придобиващи по-ранно право на пенсиониране, да се пенсионират още по-рано от предвиденото в тази разпоредба. Според директора на ТП на НОИ [населено място] смисълът на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е лицата да се пенсионират по-рано от условията за ранно пенсиониране, а само когато стажът им от първа/втора категория труд е недостатъчен при навършена по чл. 69 от КСО възраст, да могат да ползват права по чл. 69б от КСО.

Оспорваното решение е съобщено на жалбоподателя в законоустановения 14-дневен срок - на 16.01.2025 г. и е обжалвано пред съда чрез административния орган.

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорваното решение. Документите, издадени от работодателите на лицето са приети по делото и не са оспорени в хода на съдебно производство.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, чийто права и законни интереси са засегнати, в срока на чл. 118 от КСО, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Основният спор по делото е свързан със законовите изисквания за възникване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. М., за която не е спорно, че има осигурителен стаж от първа категория труд като военнослужещ - 18 години 05 месеца 09 дни и към датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия има навършена възраст - 52 г.

Оспорваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидена от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на КСО.

Съгласно чл. 69 от КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. По този ред лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. Пенсия по реда на чл. 68б, ал. 1 се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 или са променили осигуряването си по чл. 4в.

Съгласно чл. 17а, ал. 1 от НПОС лицата по чл. 69, ал. 1-3 от КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена такава от 01.01.2024г. - 54 години и 2 месеца.

В чл. 18б, ал. 1, т. 9 от НПОС е разписано, че лицата по чл. 69б, ал. 1 от КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена такава от 01.01.2024г. - 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете.

Приложени към случая на Д. М. така посочените норми водят до следните изводи:

Законовите условия за възникване право на пенсия по чл. 69 от КСО не са налице, тъй като през 2024 г. М. е навършила 52 години, а не изискуемата по чл. 17а, ал. 1 от НПОС - 54 години и 2 месеца. Общият осигурителният стаж на лицето, от които две трети действително положен като военнослужещ на лицето отговаря на изискванията на закона. Законовите условия за възникване право на пенсия по чл. 69б от КСО във връзка с чл. 18б, ал. 1, т. 9 от НПОС са налице - към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия лицето е на 52 години, т.е. навършило е изискуемата от закона длъжност (50 години и 8 месеца), работило е 10 години при условията на първа категория труд и има сбор от осигурителен стаж и възраст 94, не е придобило право на пенсия по чл. 168 от КСО и не е променило осигуряването си по чл. 4в.

Съдът намира, че неправилно е отказано от ръководителят на Пенсионното осигуряване отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. Действително е налице е привилегирован ред по чл. 18, ал. 4 от НПОС по отношение лицата непридобиващи право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО да получат пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, какъвто е случая на Д. М.. Същата отговаря на условията, въведени с тази норма - има изискуемите възраст и осигурителен стаж. Неправилно е извършеното от пенсионните органи тълкуване в разпореждането и потвърждаващото го решение на разпоредбите на КСО във връзка с тези на НПОС. Недопустимо е норма, съдържаща се в подзаконов нормативен акт да ограничава действието на законова такава. Щом са налице законовите условия да се придобие правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО, тълкуване на чл. 18, ал. 4 от НПОС във връзка с чл. 69 от КСО е недължимо. В случая направено от пенсионните органи такова тълкуване е в противоречие със закона и с общите правила на правото. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б от КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, които уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг. При наличие на една от тях или при приложимост и на двете следва да се приложи по-благоприятната правна възможност за заявителя. Нормата от подзаконов нормативен акт - чл. 18, ал. 4 от НПОС не може да преустанови действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал. 2 и ал. 9 от КСО и чл. 69б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО поради това, че въвежда нови правила, различни от предвидените в нормите на КСО.

С оглед на изложеното, като е приел обратното, ответният административен орган неправилно е приложил материалния закон. Оспореното решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а административната преписка да бъде върната на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място] за ново произнасяне по заявлението на Д. Г. М. при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изхода на делото, основателно е искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски. По изложените от процесуалния представител доводи за приложимост на решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС съдът намира, че в конкретния случай размерът на договореното между жалбоподателя и процесуалния му представител адвокатското възнаграждение от 800 лв. е справедлив и доказан, съгласно приложеният по делото договор за правна защита и съдействие, поради което възражението за прекомерност на ответника е неоснователно. На жалбоподателят следва да се присъдят и разноски в размер на 10 лв. за заплатената ДТ за образуване на съдебното производството.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХVI-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-04-1/10.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-04-10/19.12.2024 г. на Д. Г. М. против разпореждане [номер]-04-1075#7/15.10.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ [населено място], с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Г. М..

ВРЪЩА преписката, образувана по заявлението на Д. Г. М., на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място] за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, [населено място] да заплати на Д. Г. М., [ЕГН] със съдебен адрес, [населено място], [улица], ет. 9, сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.