№ 173
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206689 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия Г № 0023327,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. С. И. с ЕГН ********** на основание
чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Жалбоподателят моли съда да отмени процесния електронен фиш като
незаконосъобразен. Излага бланкетни съображения по същество на спора.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване
на фиша като законосъобразен. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за
намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред
съд акт, поради което се явява процесуално допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.10.2019 г. А. С. И. е сключил договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите. Валидността на договора била от
05.10.2020 г. в 23:59 ч. Подновил застраховката си на 07.11.2020 г. като сключил нова
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, валидна до 06.11.2021 г..
1
Така жалбоподателят, като лице, което притежава горепосочения лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № *** и не е спрян от движение, е управлявал
същия на 19.10.2020 г. в 15:59 ч. в гр. Пловдив на бул. „Марица“ до № 196 в посока от
изток на запад, въпреки че не е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за МПС с този регистрационен номер,
индивидуализиращ последното. Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) TFR1-M № 581. Електронният фиш е издаден
на А. С. И.а като собственик, на когото е регистрирано МПС.
Установява се, че АТСС TFR1-M е одобрено средство за измерване от 24.02.2010
г. със срок на валидност на вписването до 24.02.2020 г. и вписано под № 4835 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Същото е
преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със срок на валидност 12 месеца.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС № 21441, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, 3 броя справки за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ – Гаранционен фонд, справка за регистрация и
собственост на МПС, разпечатка от АИС АНД, протокол № 8-33-20 от 28.09.2020 г. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ на Лаборатория за проверка
на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери на ГД „НП“, протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-33264/20.10.2020 г.
Връчването на ЕФ, собствеността върху лекия автомобил и използването му не
се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично
отбелязано в електронния фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
След запознаване с приложените по делото доказателства и електронен фиш и
съдът намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 647, ал. 3 от
КЗ вр. чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец, като съдържа подробно
описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността
му и за параметрите на вмененото нарушение. Подробно и изчерпателно са описани
фактите, запълващи диспозитива на нарушените норми.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство.
Процесният случай е от третата група мобилни АТСС, прикрепени към превозно
средство. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се
извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него,
тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
2
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
(Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка, което се установява от приложения по
делото протокол № 8-33-20 от 28.09.2020 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR1-M“ на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха
и радар скоростомери на ГД „НП“, и нарушението е извършено в срока на й валидност.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за
използване на АТСС с рег. № 1030р-33264/20.10.2020 г. В него е посочен вида АТСС и
неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша,
датата на ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък (което е неотносимо към релевантните факти), посоката на
задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, регистрационният
номер на служебния автомобил, началото и края на работата по час и минута и номер
на първо и последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на
клипа, въз основа на който е издаден електронен фиш, броя на установените
нарушения. Посочено е името на служителя разположил и АТСС, както и длъжността и
подписа на лицето проверил протокола и датата на проверката. Това е достатъчно за
съда да приеме, че е обезпечена процедурата по установяване на нарушението. При
кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно
гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице
изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на
надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и
технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на
измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите
изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност
на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е настоящия случай.
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на
нарушения с автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 3 от КЗ, който гласи, че
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с
препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6 от
3
КЗ. Чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Т.е. за всички
останали случаи извън посочените изрично в цитираната разпоредба, налагането на
административно наказание с електронен фиш е недопустимо. В конкретния случай се
касае именно за хипотеза попадаща в обхвата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, поради което и
издаването на електронен фиш е изцяло допустимо. Видно е, че в обжалвания акт
наказващият орган е посочил, че е допуснато нарушение именно на чл. 483, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 638, ал. 4 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, с което е
изчерпателно е описана и правната квалификация на нарушението, релевантната
санкционна норма и редът, по който същото е установено и с това са изпълнени
стандартите на изчерпателно описание на нарушението, като са обхванати всички
аспекти от защитата на правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен да е
извършил.
От правна страна съдът прие следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства съдът е на
становище, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ. Посочената норма гласи, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението, които се установяват по несъмнен и
категоричен начин. Установява се, че процесното МПС е регистрирано на територията
на страната и не е спряно от движение, за което е представена справка от промяна в
регистрацията на МПС.
При установяването на нарушението с АТСС и издаването на електронен фиш,
законът в чл. 638, ал. 4 от КЗ поставя още едно допълнително изискване от фактическа
страна, а именно въпросният автомобил да е бил управляван. Този факт също е
включен в описанието на нарушението, доколкото е посочено, че е установено
управление чрез АТСС. Безспорно установено е, че на 19.10.2020 г. в 15:59 ч. лек
автомобил марка „Форд”, модел „Фокус” с рег. № *** е бил управляван в гр. Пловдив
по бул. „Марица“ до № 196, като към този момент автомобилът не е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Такава е била
сключена преди това, но е изтекла в 23:59 ч. на 05.10.2020 г., а последващата
застраховка от същия вид е била сключена една на 07.11.2020 г. Следователно са
налице всички признаци от обективна страна на нарушението.
Установява се и не се спори, че лицето, на което е издаден електронния фиш, е
собственик на автомобила.
Като собственик и водач на МПС жалбоподателят е осъзнавал, че негово
задължение е, когато автомобилът се движи по пътищата отворени за обществено
ползване, за същия да има валидна застраховка гражданска отговорност. Нарушителят
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – противоправността на
притежаване и управление на МПС, което не е спряно от движение, и липсата на
сключена застраховка „Гражданско отговорност”, предвиждал е, че неизпълнението на
задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като по време на
движение с автомобила си не е имал сключена и действаща задължителна застраховка.
Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира
правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП. Затова съдът намира, че
деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
4
тяхното настъпване.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по
чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, която предвижда при нарушение на
правилото по чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ нарушителят да се наказва с глоба в размер на
250 лв. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Размерите на наложената глоба са
фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е приложима и в процеса,
развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от
ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление (в конкретния
случай административно нарушение), с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай
разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. От друга страна не може да
бъде взето предвид последващото поведение на нарушителя по сключване на ЗГО на
07.11.2020 г. като положителна характеристика на личността му или обстоятелство,
обуславящо по-ниската степен на обществена опасност на нарушението. Не се
разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат отношение към
приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи.
По посочените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
нарушението се установява по безспорен и категоричен начин от обективна и
субективна страна, а определеното наказание е справедливо, поради което и
обжалваният акт следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител в депозираното с изпращането на преписката писмено
становище. С оглед фактическата и правна сложност на делото и въпреки формалното
оказване на професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален
размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно в размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0023327, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на А. С. И. с ЕГН ********** на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т.
1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането е наложено административно
наказание – глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА А. С. И. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6