Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Каварна 24.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 69 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № 08-000503/312 от 16.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на ЗП Т.В. Т. с ЕГН ********** с адрес ***,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ЗП Т.В. Т. с ЕГН ********** с адрес ***,който го обжалва в срок чрез адвокат В.Д. и моли съда да го отмени като незаконосъобразно,постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила.В жалбата се твърди ,че жалбоподателят нито е получавал покана за съставяне на АУАН,нито е присъствувал при съставяне на АУАН,нито е получавал лично АУАН.В жалбата са обективирани и твърдения за нарушаване разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 предл.2 и 3 от ЗАНН,тъй като в НП не са посочени мястото и обстоятелствата,при които е извършено нарушението.Според жалбоподателя описаното от фактическа страна в НП влиза в пълно противоречие с посочените от АНО нарушени разпоредби, тъй като АНО не е изпълнил задължението си да посочи точно какъв фактически състав е нарушен,за да се направи връзка с въэприетите от него обстоятелства по повод на извършеното нарушение.В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна,а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г.В.В.,К.А.А. и К.Н.К.,както и от становищата на процесуалните представители на жалбоподателя и ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.06.2017г. около 16.12ч. Г.В.В. и К.А.А. инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Добрич извършили проверка на земеделска нива,находяща се в землището на гр.Каварна,стопанисвана от ЗП“Т.В. Т.“ извършващ икономическа дейност с код по КИД 2008-01.13 „Отглеждане на зеленчуци,дини пъпеши,кореноплодни и грудкови“.На обекта е заварена да работи Е.Д.М.,която сеела пипер.На 21.06.2017г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич са представени документи на ЗП“Т.В. Т.“ касаещи трудовото правоотношение с Е.Д.М..От представеният трудов договор № 26/15.06.2017г. и от справката на ТД на НАП на 15.06.2017г. в 18.17.06 часа се установило,че ЗП “Т.В. Т.“ в качеството си на работодател е допуснал до работа на 15.06.2017г. Е.Д.М. с ЕГН ********** на длъжност сезонен работник земеделие“ преди да и връчи екземпляр от сключен трудов договор,подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 заверено от ТД на НАП.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- Г.В.В.,К.А.А. и К.Н.К.,НП № 08-000503/312 от 16.11.2017г. ведно с обратна разписка за връчване на НП,АУАН № 08-00503 от 05.09.2017г., протокол за извършена проверка изх.№ ПР1727401/20.07.2017г., трудов договор № 26/15.06.2017г. на Е.Д.М., длъжностна характеристика на Е.Д.М.,заповед № 218/16.06.2017г. за прекратяване на трудов договор на Е.Д.М.,справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ.
Актосъставителя е приел, че с действията си дружеството-работодател е допуснало нарушения на разпоредбите на чл.63 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление,с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл.416 ал.5,вр. с чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
При обжалване на наказателното постановление пред Каварненски Районен съд са допуснати до разпит свидетелите,посочени в АУАН- Г.В.В.,К.А.А. и К.Н.К.. Показанията на свидетелите Г.В.В., К.А.А. изцяло подкрепят описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,а именно,че на обект: земеделска нива,находяща се в землището на гр.Каварна е заварена да работи Е.Д.М.,която сеела пипер и при съпоставка на данните в трудовия договор и от справката на ТД на НАП за регистрирането му е установено,че ЗП Т.В. Т. в качеството си на работодател е допуснал на 15.06.2017г. до работа Е.Д.М. с ЕГН ***********,като „сезонен работник земеделие“ преди да и предостави екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда,заверено от ТД на НАП за регистрация на трудовия договор,преди постъпването и на работа.
Съдът,както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,прави следните изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН,подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст,от легитимиран субект,при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,същата се явява основателна.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира,че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и при издаване на НП,което обуславя незаконосъобразност на последното.
Видно е,че АУАН№ 08-000503 е съставен на 05.09.2017г. за нарушение извършено на 15.06.2017г. и констатирано на 21.06.2017г. при представяне на документи от страна на ЗП Т.В. Т. касаещи трудовото правоотношение с Е.Д.М. ЕГН **********.В акта е посочено,че нарушителят е отказал да подпише и получи препис от акта,удостоверено с подписа на еднн свидетел-К.Н.К..Това предполага,че актът е съставен в присъствие на нарушителя.От показанията на актосъставителя Г.В.В. се установява друго,че нарушителят не е присъствувал при съставянето на АУАН и не му е бил предявен да се запознае със съдържанието,както изисква чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН.След като не е присъствувал на съставянето на АУАН,няма как да се удостовери в него,че е отказал да го подпише и получи препис от него.Затова чл.43 ал.2 от ЗАНН в случая не е приложим.Липсват доказателства,че нарушителят е бил надлежно поканен чрез писмена покана за съставянето на АУАН,в който случай само чл.40 ал.2 от ЗАНН по изключение допуска акта да се състави и в отсъствие на нарушителя.
Процесуалните правила по съставяне на АУАН са формални,като тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление.Сред тези правила попада и редът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и в частност изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН относно съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя. Цитираната разпоредба въвежда правилото,че актът се съставя в присъствието на нарушителя,като възраженията му,като първа гаранция за реализиране на правото му на защита,се вписват в съставения акт.Задължение на оправомощените да съставят актове лица е да издирят нарушителя и да предприемат всички необходими законови действия с цел осигуряване на присъствието му.Изключение се допуска само в случаите,когато нарушителят е известен,но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта.В процесният случай нарушителят е безспорно установен от контролните органи при Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич,без да са налични данни,че същият не може да бъде намерен на адреса си,т.е. не е налице и втората хипотеза на чл.40 ал.2 от ЗАНН,при която се допуска изготвянето на акта в отсъствието на дееца,а именно неявяване на субекта за съставяне на АУАН след изпращане на надлежна покана.
Разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН урежда предявяването на акта,като в нея е разписано,че той се предявява на нарушителя,да се запознае със съдържанието му и да го подпише.Ал.4 на същия чл.43 също урежда предявяването и подписването на АУАН,но когато актът е съставен в отсъствието на нарушителя.Редът за извършване на тези две действия-предявяване и връчване,при условията на ал.4 е чрез изпращане на съответната служба,а ако няма такава-на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя.С ал.5 се урежда подписването на акта и връчването на препис от него на нарушителя срещу разписка,като в акта се отбелязва датата на неговото подписване.Нормата на чл.43 ал.4 от ЗАНН има императивен характер и задължава органите на изпълнителната власт,оправомощени с осъществяване на контролни функции по реда на ЗАНН да предприемат необходимите действия по предявяването и връчването на съставения в отсъствието на нарушителя акт. Това процесуално действие има самостоятелно и основополагащо значение за законосъобразността на административнонаказателното производство и неизпълнението му опорочава изначално санкционната процедура, предопределяйки незаконосъобразността на издаденото НП, тъй като несъмнено възпрепятства лицето да разбере какво нарушение му се вменява, съответно да упражни правото си на защита съобразно приписаното му с АУАН обвинение за извършване на конкретно административно правонарушение.
Видно от материалите по АНХД № 69/2018г. по описа на КРС,акт № 08-000503 от 05.09.2017г. е съставен в отсъствие на нарушителя,за което няма пречка-чл.43 ал.4 от ЗАНН позволява това.От друга страна обаче,след съставянето му,следва процедура по предявяване и подписване-чл.43 ал.4,5,6 от ЗАНН.Видно от данните по делото актът не е бил предявен и връчен на въззивника в настоящото производство,като вместо това в него подпис е положил К.Н.К. в качеството му на свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта.Вместо това компетентните служители са били длъжни след надлежното съставяне на АУАН да предприемат необходимите действия по предявяването и връчването му,в т.ч. и по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН и едва тогава,при наличие на изричен отказ на дееца да подпише акта това обстоятелство да бъде удостоверено чрез подписа на друго лице-свидетел,в какъвто смисъл е правилото на чл.43 ал.2 от ЗАНН.От друга страна чл.52 ал.2 от ЗАНН изрично разписва задължението на административно-наказващият орган да върне съставеният но непредявен акт на актосъставителя за отстраняване на установения пропуск,което в случая не е сторено.В обобщение на изложеното настоящия съдебен състав намира,че изготвянето на акта в отсъствие на дееца и липсата на последващи действия по предявяването и връчването му безспорно ограничава правото на защита на лицето,доколкото същото е лишено от възможността да отрази възражения при съставянето му,както и да изложи писмени такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Предявяването и подписването на АУАН е не само формален акт,тъй като от този момент нарушителят има право да организира защитата си,но след като се запознае със съдържанието на акта,като има право на обяснения и възражения.Въпросните права нарушителят не би могъл да упражни,без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация.
Действително с разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ е регламентирано връчването на АУАН,съставен за нарушения на трудовото законодателство,но както в ЗАНН,така и в посочения текст правилото е,че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис.Едва при невъзможност да му се връчи лично,актът се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка,което всъщност е изключение от общото правило за личното връчване на нарушителя срещу подпис.
Следва да се има предвид,че предявяването на АУАН и връчването му са две различни действия, като в ал.3 на чл.416 от КТ е уредено връчването,но не и предявяването на АУАН.Съответно и редът за предявяването,запознаване със съдържанието на АУАН,доколкото не е уреден в КТ, се прилага съобразно ЗАНН,арг. от ал.6 на чл.416 от КТ.
С оглед на гореизложеното,настоящия съдебен състав приема,че АУАН не е редовно предявен на нарушителя,като липсата на предявяване на акта е съществен порок,който води до отмяна на наложеното административно наказание.Това е така предвид императивните разпоредби на чл.43 ал.1 и ал.4 от ЗАНН,във връзка с предявяването на акта и чл.52 ал.2 от ЗАНН,според която при непредявяване на АУАН на нарушителя,наказващият орган го връща веднага на актосъставителя,както бе посочено.
В конкретния случай нормите които са нарушени от страна на административнонаказващият орган,са императивни и допуснатото процесуално нарушение е толкова съществено че опорочава целият административнонаказателен процес и прави атакуваното пред съда наказателно постановление изцяло незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното е безпредметно да се обсъждат доводите на страните по съществото на спора,тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи по отношение на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 предл. трето от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-000503/312 от 16.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на ЗП Т.В. Т. с ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на работодател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: