Присъда по дело №280/2021 на Окръжен съд - Ямбол

М О Т И В И по Присъда № 2 от 04.02.2022 г., постановена по НОХД
№ 280/2021 г. по описа на ОС-Ямбол :

Окръжна прокуратура - Ямбол е предявила обвинение против
подсъдимия А. С. С. от гр.***** с ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК за това, че на **.**.**** г.
около 04,15 часа, в село **********, обл. *****, на кръстовище на ул. ******
****** и ул. ****** ***** е предложил подкуп - пари в размер на една
банкнота от 50 лева със сер. № ** *******, на полицейски орган по смисъла
на чл.57, ал.1 от ЗДМВР - Д. П. Ч - **.******* в група „ОП” в РУ”Тунджа”
ОДМВР-Ямбол и В. Х. Д. - ******* на отделение в група „ОП” в РУ
„Тунджа”, ОДМВР - Ямбол, за да не извършат действие по служба - съставяне
на фиш за установено нарушение по ЗДвП.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
обвинението, така както е предявено. Счита, че изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на проведеното
по делото съдебно следствие доказателства, поради което подсъдимият
следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение.
Относно наказанието, представителят на ОП - Ямбол изразява становище, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода към
минимума, а именно - в размер на 1 година, както и глоба в размер на 1000
лева. Пледира в посока приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за
отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода за минимално
предвиденият в закона срок от три години. Прокурорът дава становище и за
приложение на разпоредбата на чл.307а от НК по отношение на предмета на
престъплението.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и с упълномощения
от него защитник - адвокат от АК - ******. Защитникът пледира в посока
признаване на подзащитния му за невиновен в осъществяване на
престъплението, вменено му във вина и за оправдаването му, поради това, че
обвинението не било доказано по несъмнен начин. Излага съображения и за
неизвършено от подс.С. престъпление по чл.304а вр.чл.304, ал.1 от НК както
от обективна, така и от субективна страна. Счита, че подсъдимият не е
осъществил престъплението от субективна страна, т.к. от обясненията му
било станало ясно, че той е дал банкнотата не за да подкупи полицейските
органи, за да не му съставят фиш, а за да си плати на място глобата по фиша,
за която св.Д. му съобщил, че е 50 лева. Според защитата, подсъдимият не е
осъществил престъпното деяние и от обективна страна, т.к. от обясненията на
подсъдимия било установено, че в момента на даване на банкнотата, фишът е
бил вече съставен /или най-малкото е било започнало неговото съставяне/,
връчен и подписан от него, поради което същата не е била дадена, с цел да не
се състави фиш.
1

При дадената от съда последна дума, подс.С. моли да бъде оправдан.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед на Министъра на вътрешните работи УРИ ****-**** от
**.**.**** г., свидетелят В. Х. Д. бил назначен на длъжността „******* на
отделение” в група „Охранителна полиция към Районно управление „Тунджа”
при ОДМВР-Ямбол. Посочената длъжност свидетелят заемал и към
**.**.**** г. По силата на Заповед № *****-***/**.**.**** г., с която е
допълнена Заповед № *****-***/**.**.**** г., двете на Министър на
вътрешните работи, св.Д. като заемащ посочената длъжност бил
оправомощен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по
пътищата и да издава фишове за налагане на глоби за извършени нарушения
по този закон /ЗДвП/.
Със Заповед на Министъра на вътрешните работи УРИ ****-*** от
**.**.**** г., свидетелят Д. П. Ч бил назначен на длъжността „******
******* /ВПА/” в група „Охранителна полиция” към Районно управление
„Тунджа” при ОДМВР-Ямбол. Посочената длъжност свидетелят заемал и към
**.**.**** г. На заеманата от него длъжност, същият не е разполагал с
правомощието да издава фишове за налагане на глоби за извършени
нарушения по Закона за движение по пътищата.
На **.**.**** г. в 18,00 часа свидетелят В. Д., заедно със свидетеля
Д. Ч. застъпили нощна смяна по график. Нощната смяна завършвала в 06.00
часа на **.**.**** г. Задълженията на двамата свидетели включвали и
осигуряване на безопасност и контрол на пътното движение.
В 04.15 часа на **.**.**** г. свидетелите Д. и Ч. се намирали на
кръстовището между улиците „****** ******” и „****** *****”, в
с.**********, обл.*****. По това време от там преминал лек автомобил марка
„**** ******” с ДК № * **-** **, управляван от подсъдимия А. С. С..
Последният бил спрян от св.Ч. за проверка, като първоначално двамата
провери разговор за вида на джантите на автомобила на С.. При извършената
от полицейските служители Д. и Ч. проверка било констатирано, че предното
стъкло на управлявания от подс.С. автомобил е пукнато, което съставлява
административно нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата и свързаните с него подзаконови нормативни актове - по-конкретно
на чл.10, ал.1, т.6, б”в” от Правилника за прилагане на ЗДвП. Съгласно
цитирания чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни
средства следва да са технически изправни, а съгласно чл.10, ал.1, т.6, буква
„в” от Правилника за прилагане на ЗДвП, те са неизправни при счупени или
повредени външни стъкла. Предвид констатираното нарушение на правилата
за движение по пътищата, полицейските служители поискали от подсъдимия
личните му документи, както и тези на автомобила. За констатираното и
допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата, а именно, че е
управлявал технически неизправно превозно средство, подс.С. бил поканен
до служебния полицейски автомобил, за да му бъде съставен фиш, с който да
2

му бъде наложена глоба за допуснатото нарушение на правилата за движение
по пътищата. Св.Д. седнал в служебния полицейски автомобил на предната
дясна седалка, като св.Ч. седнал до него на лявата седалка в автомобила. С. се
приближил до лекия автомобил и застанал до предната дясна врата на същия.
Св.Д. започнал да пише фиш на подсъдимия серия X № ******** за
извършеното от него нарушение на правилата за движение по пътищата по
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, и обяснил на подсъдимия, че глобата за
нарушението е в размер на 50 лева. В този момент С., с цел св.Д. да не му
състави фиш за извършеното нарушение, през отвореният прозорец на
предната дясна врата, поставил една банкнота с номинал от 50 лева и сериен
номер ** ******* върху бланката за фиша и казал думите - „Дайте да не
правим нищо - да не пишем”. Свидетелят В. Д. не взел банкнотата, а затворил
кочана с фишовете, като тя останала вътре. Впоследствие, докато се
придвижвали със служебния автомобил към сградата на ОДМВР-Ямбол, я
взел в ръце, за да не изпадне и да не се изгуби. На същият ден - на **.**.****
г., св.Д. предал банкнотата със сериен номер ** ******* с разписка на
разследващия орган по досъдебното производство /л.16 от делото от ДП/.
За случая, полицейските служители веднага уведомили дежурния в
ОДЧ при ОДМВР-Ямбол и задържали подсъдимия А.С. .
Видно от приложената по делото справка за съдимост №
****/**.**.**** г. на БС при РС-гр.Ямбол, подсъдимият А. С. С. е с чисто
съдебно минало.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
показанията на свидетеля В. Д. дадени на съдебното следствие и тези, дадени
на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал,
чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр.с ал.1, т.2, пр.2 НПК, от
показанията на свидетеля Д. Ч. дадени от него на проведеното съдебно
следствие, от приложените по делото писмени доказателства - справка за
съдимост №****/**.**.**** г. на БС при РС-гр.Ямбол, заверено копие на фиш
серия Х № ******** /л.15 от ДП/, Справка УРИ ****-******/**.**.**** г. и
Справка УРК ****-*****/**.**.**** г., двете на Началник на отдел
„Административен” при ОДМВР-Ямбол, типови длъжностни характеристики
за В. Д. и Д. Ч., Протокол рег.№ ****-***/**.**.**** г. /л.21 от ДП/, Протокол
рег.№****.****/**.**.**** г. /л.25 от ДП/, Заповед № *****-***/**.**.**** г.,
с която е допълнена Заповед № *****-***/**.**.**** г., двете на Министър на
вътрешните работи, копие от протокол рег.№****-*****/**.**.**** г. за
проведен на **.**.**** г. изпит, копие от Протокол №****-***/**.**.**** г.
за проведен на **.**.**** г. изпит, заверено копие на месечен график за
организиране на работните смени през месец юли 2021 г. и заверено копие на
информационна карта за дейността на наряда, както и от вещественото
доказателство - разписка за предаване на банкнота от 50 лева / л.16 от ДП/.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите В. Д. и Д. Ч.,
които на **.**.**** г. сутринта, в качеството си на служители на ОД МВР
гр.Ямбол, изпълнявайки служебните си задължения са се намирали в
с.Веселинов, обл.Ямбол, на кръстовището между улиците „****** ******” и
3

„****** *****”, за да осъществят проверки и да осигурят безопасност и
контрол на пътното движение. Същите, при извършената проверка на подс.С.
установили допуснато от него нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради
което св.Д. започнал съставянето на фиш за налагане на глоба от 50 лв. При
започване на съставяне на фиша, подс.С. поставил банкнота с номинал от 50
лв. върху кочана с фишове, и това той осъществил с цел Д. да не извърши
действие по служба, а именно - да не му състави този фиш. В тази част
показанията на свидетелите са логични, последователни и безпротиворечиви
и напълно кореспондират с приложените писмени доказателства, кредитирани
от съда и описани по-горе. Прочетените от съда части от показанията на
свидетеля В. Д., дадени от него в досъдебното производство се кредитират от
съда, т.к. разкриват достоверност в най-голяма степен, предвид момента, към
който са били снети, а именно - непосредствено след инкриминираното
деяние, когато свидетелят е разполагал с ясен и близък по време спомен за
случилото се. Освен това, прочетените показания се потвърдиха изцяло от
свидетеля. В своята съвкупност, посочените гласни, както и писмени
доказателства са достатъчни и безспорни и установяват, че подсъдимият е
поставил посочената банкнота върху кочана с фишове, който държал Д. в
процеса на съставяне на фиша за нарушението, допуснато от подсъдимия и с
целта по чл.304а вр.чл.304, ал.1 от НК.
Съдът не кредитира с доверие обясненията на подс.С. и показанията
на св.Салим С., касаещи твърдението им, че св.Ч. е поискал да размени
неговите джанти с тези от колата на подсъдимия и когато последният не се
съгласил, тогава свидетелят констатирал пукнатото предното стъкло и му
казал, че ще му издаде фиш за глоба, както и че с даването на банкнотата от
50 лв. подс.С. е искал да заплати глобата, за която св.Д. му е казал, че е в
такъв размер. За първото твърдяно от подсъдимия и свидетеля обстоятелство
по делото не са налице каквито и да било доказателства, които да го
подкрепят. Освен това, същото е и нелогично, т.к. св.Ч. не е имал към този
момент правомощието да издава фиш за налагане на глоба за допуснато
административна нарушение на правилата за движение по пътищата, така
щото да го използва, за да се обогати. Касателно второто твърдяно
обстоятелство, съдът намира, че подсъдимият го опровергава със своите
обяснения, в които категорично посочва, че е имал и преди време издавани
фишове за налагане на глоби за допуснати от него нарушения на правилата за
движение по пътищата, които обаче не е заплащал на място при съставяне на
фишовете, а е плащал по банков път. Последното води до извод за това, че
подс.С. е наясно с редът за налагане на глоба с фиш, както и с редът за за
нейното заплащане, което от своя страна изключва достоверността на
твърдението му, че с даването на банкнотата на св.Д. е целял не даване на
подкуп, а заплащане на глобата. Единствено еднаквия размер на номинала на
дадената банкнота с този на глобата, не игнорира и не оборва този извод. В
резултат, съдът намира поведението на подс.С., конкретно дадените от него
обяснения, като защитна теза, посредством която цели да бъде избегната или
4

смекчена наказателната отговорност за извършеното. Отделно, изявеният
стремеж на свидетеля С. С. да оневини по възможен според него начин
подс.С., се обяснява логично с факта, че свидетелят е близък родственик на
подсъдимия - негов син, поради което е и заинтересован от изхода на делото.
Съдът кредитира и горепосочените писмени доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство и на проведеното по делото съдебно
следствие, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не противоречат на
останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен
начин се установява, че подсъдимия А. С. С. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.304а,
вр.чл.304, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** г. около 04,15
часа, в село **********, обл. *****, на кръстовище на ул. ****** ****** и ул.
****** *****, направил опит да даде подкуп - пари в размер на една банкнота
от 50 лева със сер. № ** *******, на полицейски орган - В. Х. Д. - ******* на
отделение в група „ОП” в РУ „Тунджа”, ОДМВР - Ямбол, за да не извърши
действие по служба - съставяне на фиш за установено нарушение по ЗДвП.
Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от
материалния наказателен закон на Република България. Авторството на
престъпното деяние се установява безспорно от кредитираните с доверие
показания на разпитаните по делото свидетели Д. и Ч., от писмените
доказателства приложени по делото и описани по-горе, както и от
вещественото доказателство - банкнота с номинал от 50 лева, преценени в
тяхната цялост и взаимовръзка. Показанията на посочените свидетели съдът
приема като логични, последователни и безпротиворечиви както помежду си,
така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Освен това
разпитаните свидетели са без родствени връзки с подсъдимия и по делото
липсват каквито и да било доказателства указващи предубедеността или
заинтересоваността им от изхода на делото.
Подсъдимият А.С. е направил опит да даде подкуп – една банкнота с
номинал от 50 лева, със сериен номер № ** *******, на свидетеля В. Д. в
качеството му на полицейски орган, за да не извърши действие по служба, а
именно – за да не състави фиш за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата на подс. С., като водач на лек автомобил
марка „**** ******” с ДК № ***-****. Несъмнено от обективна и субективна
страна с действията си подсъдимият е реализирал състава на престъплението
„активен подкуп”, чрез даване на дар - сумата от 50 лева на полицейския
служител В. Д., като в замяна на това е искал да го мотивира да не извърши
действие по служба - да не му състави фиш за установеното от полицейските
органи административно нарушение на ЗДвП. От обективна страна и с оглед
особеностите на процесния случай формата на изпълнителното деяние по
5

чл.304а, предл.3 от НК се реализира чрез даване подкуп на полицейски орган,
за да не извърши действие по служба. Безспорно е установено, че към
момента на деянието посочените свидетели Д. и Ч. са имали качеството на
такъв орган, като първият е заемал длъжността „******* на отделение” в
група „Охранителна полиция” в Районно управление „Тунджа” към ОДМВР -
Ямбол, а вторият - длъжността ****** ******* в група „Охранителна
полиция” в Районно управление „Тунджа” към ОДМВР - Ямбол. В това му
качество обаче, само на св.Д., по силата Заповед № *****-***/**.**.**** г., с
която е допълнена Заповед № *****-***/**.**.**** г., двете на Министър на
вътрешните работи, е било дадено правомощието да издава фишове за
налагане на глоби за извършени нарушения по Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/. Подсъдимият С. е дал подкуп – една банкнота на стойност
от 50 лева на св.Д. в качеството му на „полицейски орган”, за да не извърши
действие по служба, а именно да не състави фиш за извършеното от
подсъдимия административно нарушение по ЗДвП.
От субективна страна подсъдимият С. е действал с пряк умисъл,
съзнавайки общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване,
преследвайки целта си да не бъде санкциониран за допуснатото от него
нарушение на ЗДвП във връзка с управлението на МПС. Действията на
подс.С. свързани с поставянето на банкнотата върху кочана с фишове и в
момента, когато св.Д. е започнал съставянето на такъв за извършеното от
подсъдимия административно нарушение, през отворения прозорец на предна
дясна врата на автомобила, са основание да се приеме, че същият е поставил
/дал по смисъла на чл.304а, предл.трето от НК/ пари в служебния автомобил,
където бил седнал свидетеля, с цел да предотврати съставянето на фиша за
допуснатото административно нарушение. Тази негова цел се подчертава и от
факта, че подсъдимият работи като шофьор, за упражняването на която
професия винаги е от значение чистото водаческо досие.
Както вече беше посочено, от приложените по делото писмени
доказателства във връзка с встъпване в длъжност, длъжностни
характеристики и допълнителни справки и протоколи от ОДМВР-Ямбол се
установява, че към инкриминираната дата, единствено полицейският
служител св.В. Д. е бил оправомощен лично да извършва съответните
действия по служба по съставяне на фишове за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата и осъществяване контролна дейност по
ЗДвП. В тази връзка, т.к. св.Д. Ч. като полицейски орган не е разполагал с
такова правомощие, спрямо него не е осъществено изпълнителното деяние на
престъплението подкуп. Поради това съдът призна подс.С. за невиновен в
това да е извършил горното престъпление по отношение на полицейски орган
Д. П. Ч - ****** ******* в група „Охранителна полиция” в Районно
управление „Тунджа” към ОДМВР - Ямбол и на основание чл.304 от НПК го
оправда по така повдигнатото му обвинение.
Съдът призна подсъдимия за невиновен и на осн.чл.304 от НПК го
6

оправда по предявеното му обвинение, че е извършил горното деяние чрез
предлагане на подкуп. Константна е съдебната практика, че първите форми на
изпълнителното деяние на подкупа - “предлагане” и “обещаване” на дар могат
да се извършат мълчаливо, прикрито, с недомлъвки или с конклудентни
действия, а даването на дар изисква извършването на конкретни фактически
действия, посредством които даващият дара го предоставя във фактическа
власт на получаващия - какъвто е и процесния случай. По този начин
“предлагането” и “обещаването” на дар по естеството си са фази в развитието
на едно и също престъпно посегателство, при което самостоятелното им
съществуване и наказване има смисъл само тогава, когато деецът не е
пристъпил към “даване” на дар. В конкретика на случая, подс.С. е пристъпил
към даване на дар, чието изпълнително деяние не е било довършено, а е
останало във фазата на опита. Пълното осъществяване на подкупа предполага
две насрещни прояви - даване /активен подкуп/ и получаване /пасивен
подкуп/, които обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице
пълното осъществяване на подкупа с оглед бъдещо действие или бездействие
на получаващия го, е необходимо двете страни по него - даващият и
получаващият, да са постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на
съдържанието на действията, за които се дава, респективно - получава
подкупа. Когато обаче е налице осъществяване само на едната насрещна
проява - даване на подкуп, без да е осъществена другата - получаване, тъй
като длъжностното лице не се съгласява и се противопоставя на това, е
очевидно, че не би могло да е налице насрещно съгласуване на волите на
двете страни за характера и естеството на бъдещото действие или бездействие
на подкупвания. В този случай не е налице предлагане на подкуп, доколкото
активната страна вече е предприела действия по фактическото разпореждане
с предмета на подкупа в желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна
към определено действие или бездействие. Щом като даващият подкупа е
започнал изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа
власт върху предмета в стремеж той да премине във фактическа власт на
длъжностното лице, ще е налице „даване” на подкуп, което остава
недовършено в случаите, в които не е установена такава власт от
длъжностното лице - какъвто е и настоящият процесен случай. Когато
даващият подкупа е направил всичко зависещо от него, за да постъпи
предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия, е налице
довършен опит да се даде подкуп, а не да се предложи такъв, тъй като
даващият вече няма фактическа власт върху него, но и този, за когото е
предназначен подкупа не го е получил или не желае да го получи. В
настоящия случай подс. С. е извършил всички действия, които се включват в
изпълнителното деяние - „даване” на подкуп, като е поставил /пуснал/
банкнотата през отворения прозорец на предната дясна врата върху кочана с
фишове, намиращ се в ръцете на св.Д., преди последния да му състави фиш за
административно нарушение и с цел да не му състави такъв. Тази съвкупност
от факти, сочи както на действия по даване на подкупа, така и на съответната
7

негова волева насоченост - да подкупи полицейският орган разполагащ с
правомощието да му издаде фиш , с цел да го мотивира във връзка с
поведението му по служба /в случая да прояви бездействие/. Ако тази волева
насоченост на подсъдимия беше срещнала ответната такава на полицейският
служител, то активният подкуп би бил довършен, като би било налице и
друго престъпление - пасивен подкуп. В случая активният подкуп не е успял,
поради което и не би могло да се изисква постигане на съгласие между
даващият го и този, за когото е предназначен, за бъдещото действие или
бездействие по служба. При опит към „даване на подкуп” е достатъчно
даващият го да е наясно за какво дава подкупа, като мотивиращо средство на
длъжностното лице. С това субективната страна е осъществена. В резултат на
изложеното, в конкретния случай съдът прие, че деянието е осъществено чрез
направен опит да се даде подкуп, останало е недовършено и е спряло във
фазата на опита извън волята и желанието на подсъдимия, поради отказа на
полицейския орган да приеме предлагания дар и предприетите от него
незабавни действия по задържането на подсъдимия и уведомяването за случая
дежурния при ОД на МВР – Ямбол. Изцяло в този смисъл е и съдебната
практика, изразена в Решение №57/12.06.2014г. по ВНОХД № 58/2014г. по
описа на АС-Бургас, Решение по ВНОХД № 162/13г. по описа на АС-Бургас,
Решение по ВНОХД № 63/2012г. потвърдено изцяло с Решение от
04.10.2012г. по КНД№1089/12г. по описа на ВКС на РБ; Решение
№134/07.03.2013г. на ВКС по н.д. №239/2013г. на ІІІ н.о. и др.
В резултат, съдът намери, че подсъдимия действително е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.304а, вр.чл.304, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, поради което го призна за
виновен в извършването му.
Относно вида и размера на наложените наказания, съдът взе
предвид следното:
За извършеното от подсъдимият престъпление по чл.304а, вр.чл.304
ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода
до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. При определяне на
наказанието съдът отчете следните смекчаващи вината обстоятелства, а
именно: ниската степен на обществена опасност на дееца предвид чистото му
съдебно минало и липсата на други висящи производства, доброто му
процесуално поведение в хода на досъдебното и съдебното производство, с
което е допринесъл за разкриване на обективната истина, добрите му
характеристични данни като личност, това че работи, както и ниската
стойност на предмета на престъплението. От друга страна, не без значение е и
високата степен на обществена опасност на деянието, което като вид
корупционно престъпление е едно от най-разпространените за страната и
региона. Същото засяга едни от най-значимите обществени отношения, а
именно - тези свързани с дейността на държавния и обществен апарат. Освен
това, престъплението по чл.304а от НК чувствително засяга авторитета и
правилното управление на служебната дейност, като накърнява в най-голяма
8

степен интересите на гражданите.
Съдът намира, че изброените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по смисъла на
разпоредбата на чл.55 от НК, така, че и най-лекото предвидено в закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо дееца. Поради изложеното
съдът прие, че в случая наказанието следва да бъде определено при
значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства и към минималния
предвиден в закона размер, а именно - 1 година лишаване от свобода и глоба
в размер на 600 лева. Съдът счете, че наказанията в този вид и размер са
подходящи и достатъчни с оглед целите на индивидуалната и генерална
превенция.
Тъй като престъплението представлява опит към подкуп, следва да
бъде обсъдена и възможността за приложение на чл.58 б”а” от НК. За да се
стигне до извод за необходимост от прилагане на посочения законов текст,
най-важното ценимо обстоятелство, е свързано с недовършване на
престъплението, поради спирането му във фазата на опита, като трябва да се
преценят и допълнителните, прогласени в чл.18, ал.2 от НК условия. Съдът
намира, че последните не са налице. В конкретния случай става дума за
довършен опит, при който изпълнението на престъплението е приключило, но
поради други обстоятелства, несвързани с поведението на подсъдимия, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици. Ето защо съдът счита, че при индивидуализацията на наказанието,
което трябва да се наложи на подсъдимия, не е възможно да намери
приложение разпоредбата на чл.58, б”а” от НК.
В конкретния случай са налице условията по чл.66, ал.1 от НК за
отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй
като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание е под три години, и
съдът счита, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето
на осъдения, не е наложително същият да бъде изолиран от обществото като
изтърпи наложеното му наказание. Поради това, съдът приложи разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК спрямо А.С. и отложи изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3/три/ години, считано
от влизане на присъдата в сила.
За да наложи кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на
600 лева, съдът се съобрази с правилата на чл. 47 ал. 1 от НК. Съдът взе
предвид и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината на С.
обстоятелства, както и това, че не е семеен и липсват данни за това да има
малолетни деца, за които следва да полага грижи и да издържа.
Съдът приложи и императивната разпоредба на чл.307а от НК и отне
в полза на Държавата предметът на престъплението – една банкнота с
номинал от 50 лева, със сериен номер № ** *******.
Причините за осъществяване на деянието са незачитане на
установения в страната правов ред.
9

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ:
/Г.Кондова/

10

Номер на акта:	2
Дата:	4 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия:	Гергана Желязкова Кондова

Дело:	20212300200280
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 ноември 2021 г.

Присъда по дело №280/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите